Лекции по обектно-ориентирано програмиране
Вложени структури. Рекурсивно използване на структури
Изтегляне 0.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Функции и структури.
2. Вложени структури. Рекурсивно използване на структури.Тип на структура може да включва като полета други структури; те от своя страна също могат да притежават структурни полета и т.н. например: struct person { char name[30]; int born, died; }; struct book { char name[40]; struct person author; int year; float price; };
struct person per1, per2, *ptrper; има възможност самата дефиниция да е вложена: struct book { char name[40]; struct person { char name[30]; int born, died; } author; int year; float price; }
достигане на полетата при вложени структури: b1.author.name, b1.author.born – прилагане на операцията ‘.’ два пъти (тя е ляво-асоциативна); pb = &b1; int p;
p = pb->author.born; - комбиниране на операция ‘->’ с операция ‘.’; реално операцията ‘->’ тук не е нужна; има случаи, когато е нужно използването на ‘->’ - когато е известен адресът, но не и името на променливата; поле на структура може да бъде указател; пример: struct point { int k; int *p;
int *q; } ;
struct point var; //дефиниране на структурна променлива от тип point;
обръщането към полетата на променливата var, които са указатели се осъществява по общоприетия начин: var.p, var.q; полетата, които са указатели могат да участват във всички допустими адресни операции; например: *var.p – това е стойността, записана в адреса, сочен от указателя p; не поставяме скоби, защото операция ‘.’ е с по-голям приоритет; типът на указателите, описани в тялото на структурата може да е всеки допустим тип, включително и структура; C и C++ не допускат поле от една структура да бъде структура от същия тип; няма проблеми поле, което е указател да сочи към структура от същия тип; например: struct linkedlist { int field; struct linkedlist *next; } ;
в такъв случай говорим за рекурсивно използване на структура; чрез него могат да се създават и обработват данни, организирани в списъци, или имащи дървовидна структура; обикновено, при тях се използва динамично заделяне на памет; 3. Функции и структури.Указател към структура може да се предаде като параметър на функция; по този начин се осигурява достъп в тялото на функцията до полетата на структурна променлива, дефинирана извън функцията; обръщението към самите полета се осъществява с указателната операция ‘->’; върната величина от една функция може да е указател към структура; примерна програма: #include struct type { int a[5]; int k;
}; void main () { struct type ksi = { 1, 6, 3, 7, 2, 1}, eps = { 2, 8, 9, 0, -5, 2}, *p = &ksi, *q = &eps; struct type *maxi (struct type *, struct type *); // функцията maxi има параметри два указателя към структурата // type и връща указател към тази структура; printf ( “ Стойността на k е: %d\n”, maxi(p, q)->k); } struct type *maxi (struct type *u, struct type *v) { int i, s1 = 0, s2 = 0; for (i = 0; i < 5; i++) { s1 += u->a[i]; s2 += v->a[i]; } if (s1>s2) return u; else return v; }
изложеният начин за предаване на структури като параметри (чрез указатели) е универсален – той се поддържа в K&R C, в ANSI C и в C++; в ANSI C и в C++ може директно да се предава структура като параметър на функция; формалният параметър се описва в заглавието като структура; обръщението към полетата на структурата в тялото се осъществява с операцията ‘.’; в ANSI C и C++ структура може да бъде върната като резултат от изпълнението на функция; в този случай типът на връщания резултат се описва като структура; извикването на функция с параметър структура е свързано с допълнителен разход на време и памет, защото се записва копие на цялата структура в програмния стек; при това промяната на копието не влияе на структурата, която е фактически параметър; по същата причина, когато връщаната стойност на една функция е структура се губи време и памет за записване в програмния стек на копие на тази структура; ако масив е поле на структура, то предавайки структурата по стойност ние подаваме и масива по стойност – това е начинът за предаване на масив по стойност; примерната програма (с предаване по стойност): #include struct type { int a[5]; int k;
}; void main () { struct type ksi = { 1, 6, 3, 7, 2, 1}, eps = { 2, 8, 9, 0, -5, 2} ; struct type maxi (struct type, struct type); printf ( “ Стойността на k е: %d\n”, maxi(ksi, eps).k); } struct type maxi (struct type u, struct type v) { int i, s1 = 0, s2 = 0; for (i = 0; i < 5; i++) { s1 += u.a[i]; s2 += v.a[i]; } if (s1>s2) return u; else return v; }
само в C++ има още един начин за предаване на структура като параметър и връщане на структура като резултат от функция; в C++ може да се предава структура по име като параметър на функция, като формалният параметър се опише като псевдоним; обръщението към полетата на структурата в тялото на функцията се осъществява с операцията ‘.’; също така само в C++ име на структура може да бъде върнато като резултат от функция; в този случай типът на връщания резултат се описва като псевдоним; #include struct type { int a[5]; int k;
}; void main () { struct type ksi = { 1, 6, 3, 7, 2, 1}, eps = { 2, 8, 9, 0, -5, 2} ; struct type &maxi (struct type &, struct type &); printf ( “ Стойността на k е: %d\n”, maxi(ksi, eps).k); } struct type &maxi (struct type &u, struct type &v) { int i, s1 = 0, s2 = 0; for (i = 0; i < 5; i++) { s1 += u.a[i]; s2 += v.a[i]; } if (s1>s2) return u; else return v; }
Каталог: 1kurs 1kurs -> Лекции и семинарни занятия по аналитична геометрия 1kurs -> Лекции по увод в програмирането 1kurs -> Лекции и семинарни занятия по линейна алгебра 1kurs -> Лекции и семинарни занятия по диференциално и интегрално смятане – 1 1kurs -> Седмичен разпис Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|