Предметът на системите за професионално обучение на човешките ресурси включва три много важни форми, които в непрекъснатия процес на образование и квалификация формират съдържанието на квалификацията – знанията, уменията, психофизическите качества и поведението:
професионална подготовка;
повишаване на квалификацията;
преквалификация.
Професионалната подготовка (началната квалификация) на човешките ресурси се изразява в придобиването на определени знания, умения, психофизически качества и поведение, необходими за изпълнение на даден вид трудова дейност. Овладяването на професия (една или повече) може да става за първи път, при което се използва понятието „начална подготовка” или след овладяване на първата професия, при което става въпрос за „последваща подготовка”. Последната е свързана с необходимостта от съвместяване на професиите (специалностите), т.е. на няколко вида трудова дейност или за специализация. В този случай не се извършва смяна на първоначално придобитата професия, а тя се допълва или разширява в рамките на професията с широк профил или извън тези рамки с нова професия.
За илюстриране на изложеното ще си послужим с примера за професията социален работник (педагог). Сега тази професия се придобива в няколко университетски специалности: Социални дейности, Социална педагогика, Застрахователно и социално дело. В случай че завършилите тези специалности приемат да продължат да изучават други, като Психология и Социология, ще се получи едно много добро интегриране на знания, умения и личностни качества за работа с хора и развитие на човека като социално същество. Друг вариант е ако завършилите посочените специалности в бакалавърската образователно-квалификационна степен завършат и определена магистърска програма. В бакалавърската степен студентите получават подготовка по професия с широк профил. Диапазонът на тяхната реализация е много широк, като обхваща цялата социална сфера. Започвайки работа в някои от нейните социални системи и дейности, целесъобразно е специалистите да придобият вече последваща подготовка за конкретната своя трудова дейност. Най-добре това може да стане с една магистърска програма. Обучението в образователно-квалификационната степен „магистър” по принцип, за разлика от бакалавърската степен, е тясно профилно. То представлява специализация на бакалаврите в избраната от тях социална дейност.
Сподели с приятели: |
