Лекции по професионално развитие на човешките ресурси Тема първа: професионално ориентиране същност на професионалното ориентиране
Изтегляне 0.54 Mb.
|
| Обучението „по своята същност е диалектическо единство между дейността на преподавателя (преподаването, ръководството) и дейността на учащия се (ученето). В този процес учащият се, под прякото или косвеното ръководство на преподавателя, преминава сложен път от незнание към знание или от непълно и неточно към все по-пълно познание, при което настъпват едни или други качествени изменения в неговата личност”.(13, 137)
Процесът на обучение обаче може да е насочен в три посоки: към получаване на образование, интегрирано с професия и квалификация; към получаване на образование без придобиване на професия и квалификация (какъвто е случаят в повечето средни общообразователни училища у нас); към придобиване на професия и квалификация (предимно при работническите професии). В първия и в третия случай говорим за професионално обучение. То по своята същност е взаимодействие между преподавателя и лицето, което се учи, при което се формират знания и умения; развиват се психофизическите качества и се гради поведение, необходими за упражняване на определена професия с равнище на квалификация. Знанията са продукт на обществената, трудовата и мисловната дейност на хората, предоставящи идеално възпроизвеждане в езикова форма на обективни, закономерни връзки в света. В съдържанието на професията и квалификацията знанията се структурират в три групи: общонаучни, общообразователни знания за природата и обществото, адаптирани към конкретна професия и квалификация; общопрофесионални знания за дадена професионална област (направление); специални знания за конкретната професия и равнище на квалификация. Уменията предоставят способността на работната сила да упражнява определена професия и квалификация и да реализира получените знания. Уменията биват теоретични и практически и също се структурират в посочените по-горе три групи: общонаучни, общопрофесионални и специални. Съотношението между знанията и уменията се променя непрекъснато. Преди приоритет са имали уменията. Сега може би знанията, което е дискусионно. Навиците представляват автоматизирани умения, т.е. висока степен на усвояване на уменията, които се изпълняват подсъзнателно. За много професии уменията са характеристика за значимо овладяване на трудовите функции и постигане на ефективност. В теорията и в практиката се разграничават три начина на формиране на знания, умения, психофизически качества и поведение. Те се реализират чрез: Първо, формално професионално обучение в структурите на средното и висшето образование; Второ, неформално професионално обучение, което се провежда от национални системи извън образователната система, както и от многобройните организации, фирми, предприятия и други структури на икономическата и социалната сфера. Трето, самостоятелно учене от отделната личност. В същност това се осъществява през целия трудов живот. Извън времето прекарано във формално и неформално обучение, повишаването на квалификацията се реализира основно чрез самостоятелно учене и опит. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|