Лекции по професионално развитие на човешките ресурси Тема първа: професионално ориентиране същност на професионалното ориентиране
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- следва да се възприема многопланово
| Професионалният опит не е просто отработено време, т.е. трудов стаж, а творческо възприемане и реализиране на поставените цели и задачи в трудовия процес.
Опитът участва във формирането на всички компоненти на съдържанието на професията и квалификацията: на знанията. Най-голям дяк опитът има при формирането на специалните знания, тъй като тяхното развитие в голяма степен е свързано с трудовата дейност на личността. При творческо подхождане при решаването на основни функции и задачи, сътрудникът извършва непрекъснато наблюдение, прави оценка, коригира първоначалния замисъл и избира най-ефективните методи на работа. Така се формират нови знания, които се използват в следващите действия на сътрудника. на уменията и навиците.Решаваща роля има опитът при формирането на практическите специални умения. И тук творческият подход води до формиране на нови умения. Но определена роля играе и стереотипното повтаряне на практическите умения, при което се създават трудови навици. Те са автоматизирани умения, при които съзнанието може и да не участва, защото действието се повтаря многократно и се решава на подсъзнателно равнище. Трудовите навици във всички професии, дори и в творческите, имат определено значение за по-бързо и ефективно решаване на поставените задачи. на психофизическите качества. По-голямата част от разгледаните в глава четвърта качества на личността се затвърждават и развиват в процеса на трудовата дейност, което очертава мястото на опита в този процес. Развитието на професионалното възпитание на човешките ресурси е една сравнително нова дейност. Професионалното възпитание е продължение на общото възпитание, но то е призвано да формира не само общочовешки ценности у личността, но да ги насочи в конкретно русло за упражняване на определен вид трудова дейност (професия). Професионалното възпитание е категория сравнително нова за нашата действителност. Тя не е изследвана в теорията и има незначително проявление в практиката. Професионалното възпитание е процес на формиране на индивидуално и групово трудово поведение на човешките ресурси, целящо ефективното функциониране на организацията (системата) и развитие на нейните сътрудници. Поведението на личността се регламентира от норми – формални и неформални. Дадената дефиниция се нуждае от една по-подробна разшифровка: Първо, професионалното възпитание е приемник на общото възпитание. Първото се надгражда над второто и двете заедно участват при формирането на професионално поведение. Това е особено важно в настоящия момент на силно развитие на сферата на услугите, което налага непрекъснати взаимоотношения и взаимодействия с клиентите – а това предопределя необходимостта както от общо, така и от професионално възпитание. И така възпитанието е процес, който започва в семейството, минава през училището и завършва с организацията (системата). Налице са и други съпътстващи фактори – най-вече приятелските кръгове. Второ, процесът на формиране на определено поведение в организацията (системата) следва да се възприема многопланово: на отделната личност; фактори, които обосновават поведението на личността и проблемите, които възникват; междуличностните отношения и взаимодействия и поведението на формалните и неформалните групи; междугруповите отношения и взаимодействия и поведението на управлението на организацията и управляваните; на сътрудниците на отделните звена (цехове, отдели, равнища на управление) на организацията (системата); отношенията и взаимоотношенията между организацията (системата) и външните й партньори и клиенти. Тези взаимоотношения бързо нарастват с развитието на социалната сфера и социалните услуги. Това е една нова тенденция в съвременния мениджмънт, при която се увеличава влиянието на клиентите, потребителите върху цялостната дейност на организацията. За социалните системи и организации оценката на потребителите трябва да се изведе като основна. Според нас повече не може да бъде пренебрегвано мнението (и оценката) на пациентите за здравеопазването; на безработните за дейността на съответните служби за разкриване на нови работни места, професионална квалификация и др., които да доведат до стабилизиране на заетостта;на бедните и различните социални групи в неравностойно положение за дейността на службите по социално подпомагане по предоставяне на социални помощи и услуги и т.н. И в края на краищата по този начин ще се осигури контрол от страна на гражданското общество върху организациите и системите. А всичко това предполага формиране на нов тип поведение у сътрудниците на тези структури. Трето, целта на формирането на професионално възпитание на работната сила и личността е двупосочна: постигане на ефективно функциониране на организацията (системата) и развитие на сътрудниците. Постигането на ефективно функциониране на организацията (системата) в съвременните условия в много голяма степен се определя от поведението на отделната личност и на отделните формални и неформални групи, и възможността за интегриране на сътрудниците към организацията (системата) и поддържане на социална стабилност. Приоритет тук има управлението на човешките ресурси, на индивидуалното и груповото поведение. „Ключов фактор става такова качество на ръководството като умението да се привличат сътрудниците в управлението и да им се възлага повече отговорност и власт. Така ръководителите ще правят това чрез своето поведение. Това очевидно ще доведе до значителни изменения за самите тях вместо заповядването и вземането на управленски решения – консултирането и моделирането на роли ще стане главен елемент в тяхната управленска практика. По този начин ключова задача на хората, ръководещи другите, ще бъде не управление на хора и звена, а формиране, поддръжка и управление на взаимоотношенията, като естествено на първо място ще бъде поддържането на тези взаимоотношения в един функционален режим. В този смисъл лидерът ще трябва да излезе от ролята на „променящ структурите” и ще следва да влезе в ролята на този, който стимулира взаимодействията.” (2, 21) Този стил на ръководство вече е много далеч от авторитарното поведение на еднолично раздаване на заповеди и всякакви други силови предписания. Развитието на сътрудниците е втората цел на професионалното възпитание. Взаимоотношенията между отделните сътрудници и групи в процеса на труда може да си съперничат само с тези в семейството. Но в повечето случаи първите имат по-богато съдържание. Повечето хора имат потребност за принадлежност към определена организация за постигане на своята професионална реализация. Професионалното възпитание, формирането на индивидуално и групово поведение в този случай води до обогатяване на личността, до нейното развитие. Четвърто, нормите на поведение могат да се класифицират по най-различен начин, но най-типичните се отнасят до: регламентирани норми на поведение, които произтичат от законите, правилниците, наредбите, технологиите, методите и т.н.; нерегламентирани норми на поведение, които са свързани с обичаите, общоприетите в дадена страна, общност, за определен период от време. Тези норми могат да бъдат продукт и на неформални групи в една организация; морални кодекси на поведение, които стават практика за отделни професии, социални групи, организации, системи и т.н. В кодекса могат да се включат както регламентирани, така и нерегламентирани норми на поведение. Системи за професионално обучение на човешките ресурси В световната практика съществува голямо многообразие на системите за професионално обучение на човешките ресурси. Това се отнася и за страните от Европейския съюз. В някои от тях акцентът се поставя върху знанията, в други върху уменията, в трети върху компетенциите и т.н. В нашата страна са експериментирани различни модели на професионално обучение на човешките ресурси. В годините на прехода, в условията на формиращата се пазарна икономика и в частност пазар на труда и на квалификационните услуги, се създадоха възможности за многообразие на системите за професионално обучение на човешките ресурси. Наред с публичния сектор се развиват и частните образователни и квалификационни услуги. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|