Лекции по професионално развитие на човешките ресурси Тема първа: професионално ориентиране същност на професионалното ориентиране
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В страните на преход са организирани две мащабни проучвания – през 1998 и 2001г
| Управлението на професионалното обучение в българските организации в годините на преход е много лошо и далеч не съответства на потребностите от работна сила с по-високо качество, която да устои на конкуренцията в условията на глобализация и интеграция. Тази оценка на автора е изведена от три различни източника:
международни изследвания; национални изследвания; изследвания на автора. В страните на преход са организирани две мащабни проучвания – през 1998 и 2001г. Последното включва изучаване на 26 000 фирми от 9 страни, кандидатки за редовни членки на ЕС. (1) В сравнителен план основните позиции на България по професионалното обучение се оценяват в няколко направления: Първо, страната ни е на предпоследно място от кандидатите за присъединяване по относителен дял на фирмите, които организират обучение, в общия брой на фирмите – 28%. Най-голям е процентът на Чехия – 69%, а най-малък – на Румъния - 11. Средно за изследваните страни този показател е 40%. Тези данни се потвърждават и от сравненията на относителния дял на фирмите, които организират професионално обучение към общия брой на фирмите в съответствие с тяхната големина. При фирми със заети между 10 и 49 души този дял за България е 24% (Чехия - 62%), при мащаб между 50 и 249 души – 34% (Чехия – 84%) и над 250 души – 62% (Чехия – 96%). Прави впечатление разнообразието на формите на квалификационно обучение възприето от отделните фирми. Като правило доминират форми, които са извън традиционните курсове. В друг разрез те предпочитат обучение, осъществено от външни фирми, като първенство държи Литва, а най-ниско равнище – нашата страна. Второ, курсовете са отворени и за обучаване извън системата на фирмата. В Чехия 61% от фирмите организират курсове за професионално обучение, като в 49% тези курсове са за работници на фирмата и 12% - за външни посетители. В България курсове за професионално обучение организират 17% от фирмите, а професионално обучение на работници им се осъществява и в 11% от други фирми. Страните на прехода използват 5 форми на квалификационно обучение: инструктажи на конференции и работни срещи (първо място за Словения и предпоследно за България), обучение на работното място (първо място за България и последно за Литва), ротация и обмен на опит (първо за Полша и четвърто за България), курсове за качество (първо за Словения, второ за България) и самообучение (първо за България и последно за Литва). Трето, по методология на ЕС структурата на разходите за квалификационна дейност се формират от пазарни разходи за услугите и директни разходи, пропуснати разходи, заплащане на регионални и национални организации и получавани средства от други организации. Българското продължаващо обучение се характеризира с най-висока директна цена. Освен това относителният дял на разходите за продължаващо професионално обучение като процент от общите пазарни разходи на всички предприятия у нас съставляват само 1%. Те показват още веднъж подценяването на професионалното обучение от страна на бизнеса. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|