Лекции по професионално развитие на човешките ресурси Тема първа: професионално ориентиране същност на професионалното ориентиране
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Интересите на организацията
| Интересите на личността от професионална реализация се изразяват в постигане: първо, на удовлетвореност от работата, която естествено е с вързана с дейностите, в които преобладават функциите на умствения труд и особено пък на творческия, евристичния труд; второ, престиж, признание, уважение и обществена изява; трето, по-високи доходи; четвърто, власт да управлява определени процеси и системи и да се разпорежда с хора и т.н.
Интересите на организацията се изразяват: Първо, в издигане равнището на професионалната квалификация на персонала като условие за просперитета на организацията. Това най-добре може да стане не по команден път, със заповеди, а чрез механизма на професионалната кариера. Той създава вътрешна мотивация в персонала (без принуда) непрекъснато да подобрява своето качество и да повишава трудовата си активност. Второ, в създаване на условия за приобщаване на работниците и специалистите към организацията и нейните цели за по-ефективна и качествена работа. Трето, в изграждане и развитие на вътрешен пазар на работната сила, при който може да се постигне стабилна заетост на персонала и възвръщане на направените в него инвестиции. В този случай специалистите и работниците търсят своето професионално развитие не в смяната на отделните организации, а вътре в тях в системата за професионална кариера. Липсата на посочените условия в организацията предизвиква неудовлетворение на личността от продължителното оставане на едно работно място без растеж с много негативни последици: напускане на работниците и специалистите и смяна на професията (без това да се налага от условията на производството и научно-техническия прогрес), за да се търси професионална изява в друга организация; ниска производителност и ефективност на труда; незадоволително качество на труда и продукцията; стресови състояния и заболявания и т.н. Удовлетворяването на потребността от професионална кариера обикновено се свързва с растежа по вертикала, което създава и необходимия престиж в израстването на личността. Това води до използването за управленски длъжности често на много добри специалисти, които биха били по-полезни и за организацията, и за себе си, ако работеха по своята специалност. В този случай, поради крайно ограничения брой длъжности за вертикално израстване, на преобладаващата част от персонала не се осигурява възможността за реализация. Изходът е в създаването на системи за професионално и квалификационно израстване на персонала както по вертикала, така и най-вече по хоризонтала. Чрез тях на всеки сътрудник на организацията трябва да се осигури един от двата вида израстване, а за някои от тях и преминаване от хоризонталния към вертикалния растеж. Възможността за вертикална кариера се стеснява и от новите концепции за организационното „уплътняване”. Както пише Лансио, „досега организациите бяха строго йерархични с различни класификационни системи в зависимост от заеманото място в йерархията, но тъй като днес това противоречи на стремежа към новаторство, те стават все по-плоски и нейерархични”. (5, 66) Пак в същата посока води и концепцията за „гъвкавата работна сила”, където се наблюдават „паралелни форми на кариера, под което се разбира, че този тип работна сила извършва някакво движение по определена йерархия не само във вертикален, но и в т.нар. „хоризонтален план”. (1, 48) Изложеното определя насоката на световната тенденция за приоритетно развитие на кариерата по хоризонтала. Основно професионалната кариера се реализира в организацията. В нея може да се осигури професионално и квалификационно израстване на целия персонала както на определено място, без неговата смяна за определен период, така и чрез преминаване на други работни места. Професионалната кариера обаче не следва да се свързва само с отделната организация. На личността, дори при най-добросъвестно отношение и лоялност към организацията, в която е заета, може да се наложи да я смени, за да осигури своето професионално развитие (реализация). За това могат да се изброят много причини: първо, завършване на по-високо образование, за което няма възможност за реализация в организацията; второ, преминаване на работа в управленски структури на отрасъла, региона, страната; трето, анулиране от пазара на труда на притежаваната професия и т.н. В тези случаи се налага не само смяна на организацията, но често и на региона, а в някои случаи и на страната. Разширяване на познанието предполага прецизно дефиниране на формите на професионалната кариера. Основен интерес на изследването представляват формите на израстване по хоризонтала. Тези по вертикала са добре познати в теорията и са широко застъпени в практиката. Растежът на работниците и специалистите по хоризонтала обхваща редица вече утвърдени и новоутвърждаващи се форми на професионално и квалификационно израстване. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|