Поддръжка и съхранение на въжетата

Поддръжка и съхранение на въжетата

Процедурата по изпирането на едно въже се свежда до отстраняване на всички замърсители по неговата дължина, като все още в България това се практикува ръчно. Практиката обаче е доказала, че за тази цел може да се ползва и перална машина. Добре е при използване на перална машина въжето предварително да се сложи в торба, за да не се допускат влизане на въжето между частите на барабана, което от своя страна би могло да допринесе за повреда на въжето и пералнята. При ръчно пране въжето се намокря и се прекарва между две притиснати една към друга четки, след което се изплаква. Някои фирми предлагат и четки за пране на въжета. Процедурата на изпиране при ръчно пране се повтаря докато водата стане бистра.

По време на сушене въжето не трябва да бъде близко до отоплителни уреди, нито да се оставя на слънце. Най-доброто място е в тъмно и проветриво помещение.

След изсъхване въжето се накатава, като се следи да няма скъсани, протрити или стопени места по защитната обвивка. Въжето се опипва, за да се провери за явни удебелявания или стеснявания спрямо нормалния диаметър, и се проверява за гъвкавост, която трябва да е еднаква при огъване в противоположна посока по цялата дължина на въжето. По същия начин се преглежда въжето преди да бъде употребено, ако е било ползвано и прибрано от друг, когото не познаваме. При откриване на дефекти, повредения участък се отстранява (ако е малък), като двете отделни части на въжето може да се ползват отново за екипиране на по-къси отвеси, а направата на възел в този участък се допуска като временна мярка, ако е повредата е открита по време на екипирането. Ако повреденият участък е по-дълъг и се намира по няколко места по въжето, по-добре е въжето да се бракува.

Когато въжетата не се ползват, те се съхраняват навити, в проветриви помещения, далеч от слънчева светлина и вещества, които могат да нарушат тяхната цялост. Когато се държат в прониквачни торби е добре да бъдат накатани по съответния начин, като в двата края на въжето се правят съответните възли. В началото се прави възел осмица, а в края на въжето – два водачески или тъкачески възела, на разстояние 1.5 м един от друг.

Всяко въже в края си трябва да има маркировка, на която трябва да пише неговата дължина и годината на производство.

Когато в клубове с повече членове въжетата се ползват от повече хора е добре за всички въжета да се води тетрадка, в които освен сведения за типа, датата на получаване, дължината и друга информация за въжето, да се вписват обектите, в които е използвано и броя на участниците в проникването. По този начин може да се направи реална оценка за интензивността на ползване на дадено въже.

Тема 7. Използване на статичните въжета в техниката на единичното въже

Функция на въжето

За да може да се използва правилно неговата осигурителна функция е важно същевременно да се комбинират уменията, знанията, съобразителността и правилните действия на спелеолога по време на предварителното подхождане към отвеса при неговото екипиране и по време на работата по самия отвес.

Възли

Всички възли в ТЕВ трябва да отговарят на следните изисквания:

• 
  да имат голяма якост на опън
  
• 
  да бъдат устойчиви на натоварване, т.е. да не се развързват
  
• 
  лесно и бързо да се развръзват
  

Възли за свързване на въжето към закрепване

От своя страна те биват:

Възли към отварящи се съоръжения и отворени опори

Осморка

Той е най-често употребяваният възел за свързване на въже към закрепване. За въжета с дебелина около 10 – 11 мм, якостта му на опън е около 55%. Като цяло намалява якостта на опън на въжето с около 45%. За предпочитане е краят на въжето, който ще се натоварва, да минава от горната страна на възела. При неправилно подреден възел, намаляването на якостта на опън на въжето значително нараства.

Възможно е да се направи и осморка с двоен клуп. Използва се при по-високи натоварвания, поради правилното разпределение на тежестта на двата клупа. Използва се още при закрепвания, чиито планки (скоби) са с малък диаметър.

Девятка

Въведен е от скоро в практиката и е за съжаление най-малко употребяваният възел. Най-ценното му качество е, че има най-голяма якост на опън – над 70%, което от своя страна помага за увеличаване на практическата якост на въжето. Недостатък на този възел, заради който може би не се използва, е голямото количество въже, което е необходимо за направата му. Особено подходящ е за направа на възли за въжета с дебелина под 10, чиято предварителна якост на опън е значително по-ниска.

Единичен булин

Намалява якостта на опън на въжето с около 44% - 48%. В свободния му край задължително се прави контролен възел.

Двоен булин

Намалява якостта на опън на въжето с около 45% - 47%. Също като при единичния булин, задължително се прави контролен възел на свободния край на въжето.

Пеперуда

Намалява якостта на опън на въжето с около 50%. Подходящ е за привързване на въжето към междинни закрепвания на хоризонтални парапети, както и за направа на У-закрепвания.

Водачески

Намалява якостта на опън на въжето с около 50%. Това е т.нар. лентов възел. Предимно се използва за въжета под 9 мм за направа на примки.

Възли към неотварящи се съоръжения и затворени опори

Осморка

Прави се чрез промушване на края на въжето паралелно на предварително направена осморка на единично въже, като при промушването се следи витките да са успоредни една на друга.

Единичен и двоен булин

Най-често се използва за привързване на въжето към скални халки, дървета и др. в началото на пропасти и отвеси. Може да се ползва за направа на междинно закрепване чрез удвояване на въжето, но поради опасност от претриване, се прави само когато е наложително. С двойния булин може да се фиксират и да се правят опори към таванни планки, когато не се използват карабинери.

Шкотов възел

Употребата на възела е крайно ограничена. Почти никой в практиката не ползва шкотовия възел. Възелът е много подходящ както за направа на вертикални, така и за хоризонтални парапети. Възелът намалява якостта на опън на въжето с около 47% - 50%. Основното му предимство е, че при използването му се спестяват карабинерите. При дълги експедиции с дълбоки пропасти и голям брой участници, използването му дава възможност за висока скорост на влизане и излизане по системите и е за предпочитане.

Всички останали възли могат да се ползват за тези закрепвания, но са неподходящи, поради трудното им изпълнение.

Възли за свързване на въжета и примки

Двоен тъкачески

Използва се за свързване на въжета, както с еднаква, така и с различна дебелина; за направа на примки. Има голяма якост – около 55%.

Насрещна осмица

Използва се за свързване на въжета с еднаква дебелина и за въжени примки. Якостта на осмицата е до 47%.

Насрещен водачески

Използва се за свързване на примки от въжета и от тръбни ленти. Нарича се още– лентов възел, тъй като е единственият възел, с който се правят примки от ленти.

Възли със специално предназначение

Самозатягащи се възли

Използват се обикновено при аварийни ситуации, ако някой от самохватите се повреди, загуби или спре да зацепва. Якостта им е близка до тази на обявената якост на опън на въжето, от което са направени. При направата им е достатъчно сигурно да се използват тънки въжета с дебелина 5 мм – 6 мм.

Познати са над 18 вида самозатягащи възли. Най-подходящи са класическият самозатягащ възел, кръстосаният самозатягащ и неговата разновидност с карабинер, както и възелът с карабинер “Бахман”.

Амортизиращи възли

Връзват се обикновено на въжето, съединяващо основните с допълнителните закрепвания при дублирането им. Използват се за случаи, при които динамичните натоварвания на допълнителното закрепване би могло да бъде по-високо. Употребата им е особено необходима при явни признаци на износени въжета, както и на въжета под 10 мм (9 мм).

Възлите, които се използват в практиката са пеперуда и водачески.

Действието на амортизиращия възел се изразява в поемане на висока част от енергията, посредством претриване на витките на възела по време на неговото стягане (след действие на амортизиращ възел, възелът се премахва от въжето чрез срязване, а въжето би следвало да се бракува)

Възли за направа на импровизирани установки

Тези възли биват няколко вида, като в повечето случаи се използват в техниката на спасяване.

Спирачен възел

Използва се за регулиране на движението на въжето, което минава през него, чрез триене във витките му, при натоварено въже при спускане. Използва се при спускане на отвеси на пострадал или на тежък багаж.

Възел Реми

Използва се за направа на блокираща ролка за извличане на багаж или на пострадал, при липса на достатъчно инвентар. Начинът му на изпълнение е същият като при спирачния възел, като във витките се поставя втори карабинер. Така възелът се превръща в автоблокиращ. С махането на втория карабинер, възелът отново се превръща в спирачен.

Възел Сърце

Това е помощен възел, който се използва при липса на инвентар, за натягане на тролей, като отново се разчита на двата карабинера във възела, които го превръщат в автоблокиращ. За разлика от спирачния възел, чрез възела сърце не може да се контролира въжето в двете посоки. Недостатък на възела е трудното разфиксиране на въжето с него.

Възел Маринер

Използва се за направа на отклоняващо закрепване при извличане на пострадал и тежък багаж. Възелът дава възможност отклоняващото закрепване (примката) да бъде коригирано или свалено, докато въжето е натоварено.

Помощни възли

Стреме

Има ограничено приложение в ТЕВ. Използва се при направа на педал за свързването му с карабинера на водещия самохват. В строго определени случаи, когато се налага, може да се ползва за направа на допълнително или междинно закрепване, при което не може да се използват възли осмица или деветка, поради недостиг на въже. Може да се ползва също при необходимост (при недостиг на въже) и като междинно звено на парапети. Възелът е от тип самозатягащ.

Котвен възел

Използва се за привързване на клупове, направени от деветка или осмица, а така също и на примки към таванни планки и отклоняващи закрепвания, когато не се налага поставянето на карабинер.

Да се запомни!

Оставащият край при направа на какъвто и да е възел не трябва да е под 5 см.

При използване на единичния булин, независимо от това дали е с единично или двойно въже, задължително е да се осигурява с допълнителен контролен възел.

При използване на самозатягащи възли, въжето, от което са направени, трябва да бъде по-тънко от това, около което се правят.

Каталог: lectures
lectures -> Лекция Изключения. Уравнение на КортевегДеВриз
lectures -> Илия Лазаров мениджмънт на качеството
lectures -> Лекция 2 Типове данни. Класове и обекти. Числено интегриране
lectures -> Java net. Socket. Сървърите приемат клиенти чрез класа java net. ServerSocket
lectures -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати
lectures -> Програмиране за платформата. Net взаимодействие между managed и unmanaged код Стоян Йорданов
lectures -> Потоци и файлове Георги Иванов
lectures -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: