Лекции по спелеология Клуб " Кейвинг ", София, 2003 Съдържание 1 Тема Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България 3
Карст в Средногорско-Тракийската област
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Район 304 В Смолския район са известни само няколко малки пещери. Район 305
- Район 308 Познатите пещери в Сакарския район са няколко, а най-известните от тях са край с. Мрамор с дължина около 300 м. Район 309
- Карст в Рило-Родопската област
- Район 403 В Тешовския район са известни над 30 пещери и пропасти, като най-дълбока е пропастта Гарваница (-60 м) под Гоцев връх. Район 404
- Район 405 Във Велинградския район най-известна е триетажната водна пещера Лепеница край гр. Ракитово (1 525 м). Район 406
- Район 410 По-големи пещери в Смолянския район са Бориковската (440 м), Голубоица (362 м), а най-дълбоката пропаст е Кладето край с. Полковник Серафимово (-147 м). Район 411
- Район 412 В Хасковския район са известни 14 пещери, които са малки по размери. Най-голяма в района е четири-входната Маарата край с. Мъдреци (114 м). Район 413
- Благоустроени пещери в България
Карст в Средногорско-Тракийската областОбластта е разделена на 10 района, а именно: Район 301Карстът в този район е развит на отделни ивици, вследствие на което най-дълбоката пещера в района е Пропада при с.Парамун (-61 м). Район 302Малкото известни пещери и пропасти в Треклянско Земенския район нямат значителни размери. Район 303Районът се нарича Голобърдско-Боснешки и в него са проучени около 30 пещери, сред които най-дългата пещера у нас Духлата (ок 20 км), изворната пещера Врелото (5 280 м), пропастта ППД (-125 м, 1 020 м), Академик (350 м). Район 304В Смолския район са известни само няколко малки пещери. Район 305И в Змеевския район пещерите са сравнително малки. Район 306Оризово-Чирпанския район е характерен с 3 карстови извора – Халка бунар, Сатамата и Чирпан Бунар, като последният извира от единствената едноименна пещера в района. Район 308Познатите пещери в Сакарския район са няколко, а най-известните от тях са край с. Мрамор с дължина около 300 м. Район 309По-големи сред известните в Дервентския район пещери са Керечницата (225 м) и водната пропаст Дрънчи дупка (-25 м). Район 310В Странджанския район са проучени 77 пещери и пропасти, като по-известните от тях са Братановата край с. Бръшлян (384 м), Калето край с. Младежко (301 м), Бъзът 1 и 2 край с. Кости с дължини съответно 208 м и 201 м. Най-дълбоката пропаст в района е Голямата въпа край с. Стоилово (-125 м и 381 м). Карст в Рило-Родопската областКарстът в областта е свързан предимно с разпространението на мраморите в Западните Родопи и Пирин и на отделни места с варовиците. Специфичните геоложки, тектонски, хидрогеоложки и климатични условия в Северен Пирин и Западните Родопи са благоприятствали за развитието на предимно вертикални и относително по-малко хоризонтални пещери. Областта е поделена на 13 пещерни района, а именно: Район 401Пещерите във Влахинския район са около 15 на брой и са разположени около селата Станке Лисичково и Г. Лешко край Благоевград и Страдалово, Цървище и Фролош, Кюстендилско. Най-дълга е пещерата Бойчова скала (165 м). Район 402Вихренско-Синанишкия район е разделен на два под-района, като във Вихренския под-район има над 100 пещери, сред които Вихрен (-165 м), 20-години Академик (-118 м), Бански Суходол 9 (-103 м), Челюсница (-104 м), Бъндерица (-125 м). В Синанишкия под-район са проучени около 35 пещери и пропасти, сред които са Алеко (-130 м и 600 м), Шаралийската (470 м) и др. Район 403В Тешовския район са известни над 30 пещери и пропасти, като най-дълбока е пропастта Гарваница (-60 м) под Гоцев връх. Район 404Дъбрашкият район е известен преди всичко заради Маноиловската пещера край с. Рибново (-115 м и 2 119 м). Район 405Във Велинградския район най-известна е триетажната водна пещера Лепеница край гр. Ракитово (1 525 м). Район 406В Пещерския район са проучени около 20 пещери, сред които по-големите са Водната (1 000 м), Новата (825 м), Юбилейна (814 м), Снежанка (276 м) и др. Район 407Добростанският район е най-големият по площ район в Западните Родопи. В него са проучени над 200 пещери и пропасти главно около селата Добростан, Мостово, Югово, Дряново, Орехово и др. По-големите пещери тук са Гарваница, с. Косово (925 м), Топчика (727 м) и Хралупа (311 м) край с. Добростан и Гаргина дупка край с. Мостово (534 м). Сред пропастите по-голям интерес представляват Лисек (-164 м) и Кутелска яма (-88 м) край с. Дряново, Дружба (-130 м) и Иванова Вода (-112 м) край с. Добростан. Интерес представляват и скалните мостове край с. Забърдо и с. Белица. Район 408Триградският район е втори по големина район в областта. Сред десетките пещери и пропасти по-големи са Ягодинската (8 501 м), която е и трета по дължина в България, и Санчова дупка (888 м) край с. Ягодина, Дяволското гърло с внушителен 60-метров водопад (-89 м и 480 м) и Харамийската дупка (495 м) край с. Ягодина; Извора (2 480 м) и Еминова дупка (592 м) при с. Борино, пропастите Дрангалеешката (-225 м и 1 142 м) и Камбанките (-158 м) при с. Мугла; Ледницата при с. Гела (-108 м и 1 419 м). Район 409Най-голяма в Чепеларския район е пет етажната Самурска дупка край Чепеларе (634 м). Други пещери в района са Мечата дупка край Пампорово (120 м) и Роженската пещера (112 м). Район 410По-големи пещери в Смолянския район са Бориковската (440 м), Голубоица (362 м), а най-дълбоката пропаст е Кладето край с. Полковник Серафимово (-147 м). Район 411В Ардинския район са известни общо 44 пещери и пропасти, сред които по-големи са Водната край с. Неделино (203 м), Гяурхамбар край с. Стоманци (112 м) и др. Район 412В Хасковския район са известни 14 пещери, които са малки по размери. Най-голяма в района е четири-входната Маарата край с. Мъдреци (114 м). Район 413В Крумовградския район са проучени 35 пещери, между които са най-големите и интересните в Източните Родопи като Карангил край с. Широко поле (+22 м и 490 м), Самара (327 м) и Огледалната (157 м) при с. Рибино, Белополянската край с. Белополяне (140 м) и др. Благоустроени пещери в БългарияЛеденикаНамира се на 16 км от Враца, като входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия валог. Открита е за посещения през 1961 г. Образувана е в малмски варовици през кватернера, когато са се образували повечето български пещери. Най-известната зала на Леденика е Концертната зала или още Голямата зала, която е с размери 60/45 м, а височината от най-ниската точка на пода до най-високата точка на тавана е 23 м. Залата е богата на вторични образувания. Леденика е богата на пещерна фауна.
МагураВходът на пещерата е разположен в основата на Рабишкия хълб на 1.5 км от с. Рабиша, Видинско. Масово се посещава от 1961 г. Създадена е в аптски ургонски варовици и се предполага, че образуването й е започнало преди около 15 милиона години. Пещерата е била обитавана от хората от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Магурата е известна със скалните рисунки на праисторическия човек. Съева ДупкаВходът на пещерата Съева Дупка се намира на 2 км от с. Брестница в основата на един скален венец. Пещерата е благоустроена през 1967 г. Създадена е преди повече от милион години в титонски варовици. Съевата дупка е изключително богата на вторични подземни образувания и на пещерна фауна. Орлова чукаРазположена е на 2.5 км от с. Пепелина в каньона на р. Черни Лом. Благоустроени са само предните й части (1 км). Стените на две от залите на пещерата, които не са достъпни за масовия посетител, Седмото и Деветото Небе, са обсипани с красиви хеликтити. Във входните части на пещерата са намерени археологични находки от културата на палеолитен човек. Бачо КироБачо Киро се намира в съседство с историческия Дряновски манастир, на 5 км от Дряново. Пещерата е оформена в здрави аптски варовици през терциера. Бачо Киро е с обща дължина над 3 000 м. Характерни за пещерата са изключително красивите вторични образувания. В първата зала на Бачо Киро, са намерени останки отпреди 40 000 – 70 000 години. СнежанкаОтворена е за посещения през 1961 год. Името си е получила заради снежнобелите си образувания. Снежанка е забележителна с красивите си форми и с културните останки от траките, намерени в нея. Пещерата е създадена в мрамори през плиоценската епоха. Дяволското ГърлоДяволското гърло се намира в началото на Триградското ждрело и започва в една пукнатина, където Триградската река изчезва цялата. Водата, която навлиза в Дяволското гърло образува 60-метров водопад, който пада в огромна зала. Ахмедова дупкаПещерата Ахмедова дупка се намира в Западните Родопи на 30 мин. път от най-голямата хижа в България – х. Марциганица. Кръстена е на името на турчин, който е бил хвърлен в нея, заради това, че помагал на местни българи по време на турското робство. Пещерата е малка и пропастна, но е известна с изключително красивите си бели образувания. Каталог: lectures lectures -> Лекция Изключения. Уравнение на КортевегДеВриз lectures -> Илия Лазаров мениджмънт на качеството lectures -> Лекция 2 Типове данни. Класове и обекти. Числено интегриране lectures -> Java net. Socket. Сървърите приемат клиенти чрез класа java net. ServerSocket lectures -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати lectures -> Програмиране за платформата. Net взаимодействие между managed и unmanaged код Стоян Йорданов lectures -> Потоци и файлове Георги Иванов lectures -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010 Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|