Лекции по спелеология Клуб " Кейвинг ", София, 2003 Съдържание 1 Тема Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България 3

Вторични подземни карстови форми

Както беше посочено по-горе общият принцип на образуване на вторичните форми се основава на процесите на разтваряне и кристализация на разтворите. Механизмът, по който този процес протича, е следният. Достигайки до повърхността капката започва да отлага по малко от разтворения калциев карбонат и така започва образуването на малка тръбичка. Първоначално тази тръбичка е тънка, обикновено с диаметъра на самата капка. Когато кристализацията е бърза, тръбичката бързо се удължава. По този начин се образуват т.нар. цевични сталактити. При добри условия те могат да достигнат дължина до няколко метра. Ако внезапно се увеличи притокът на вода в долния край на цевичните сталактити се образуват разширения, които могат да бъдат с различна форма. Често явление е запушването на цевичния канал от случайно попаднала песъчинка. В този случай налягането на водния стълб пропуква стената на цевичния сталактит и кристализацията продължава в страни. Така се образуват т.нар аномални сталактити или още анемолити. В зависимост от формата на пукнатината, режима на капене, въздушното течение и др. могат да се образуват различни по форма анемолити.

Когато процесът на кристализация е бавен отлагането на калциевия карбонат е не само на върха, но и по дължина на сталактита. По този начин формата, която той придобива е конусовидна.

Когато група сталактити са в близост един до друг, след време те се сливат и образуват т.нар. завеси (драперии).

Интересни по форма и рядко срещащи се са т.нар луковични сталактити. Образуването им води началото си от скална форма с цилиндрично сечение и минимален приток вода. Това води до дълго задържане на капките вода, при което по тяхната повърхност се образува тънка ципа от калциев карбонат. Впоследствие водата прониква в кристалчетата на ципата, намокря външността и образуванието започва да расте на страни.

Всички до тук изброени образувания се намират по тавана и стените на пещерата. Образуванията по пода, наречени сталагмити, са форми, които растат нагоре. Образуват се от капеща от свода вода, наситена с калциев карбонат. Първоначално самата капеща вода започва да разрушава повърхността на пода, върху която пада. В зависимост от здравината на повърхността рано или късно в нея се образува малка ямичка, която се нарича егутационна. Впоследствие в тази ямичка започва отлагане на калцитни кристалчета. Първоначално те я обличат, а след време я запълват напълно, като оформят основата на бъдещия сталагмит. Егутационните ямички, облицовани с калциеви кристали добре могат да се видят, когато основата е глина или пясък. В зависимост от скоростта и количеството на капещата вода се образуват различни форми. Когато водата е с по-голям дебит се образуват куполни сталагмити. Те са характерни с ниска височина и голям диаметър, тъй като водата достигнала пода се разплисква в страни. При по-малък дебит се образуват конусовидни сталагмити. Те достигат значителна височина и относително голям диаметър. Когато притокът на вода е малък, но интервалът на капане е дълъг се образуват т.нар. тополки. Характерно за тях е, че по цялата си дължина те имат еднакъв диаметър.

Когато връхните части на срещулежащи сталагтит и сталагмит се срещнат се образува сталагтон. Дължината на сталагтоните варира от няколко сантиметра до няколко метра, а дебелината им може да надмине 1 метър.

Вторични образувания могат да се получат както при свободно течаща вода, така и при стояща вода. Типичен представител на тези форми са т.нар. синтрови джобчета, а когато те достигнат по-големи размери – синтрови панички. Те се образуват при свободно течаща вода. В основата на образуването им стоят неравностите на скалата, които създават центрове на кристализация. Около тях постепенно започва образуването на вертикални прегради, зад които водата започва да се събира. Преградите могат да достигнат размери от няколко мм до няколко см, като ширината им в повечето случаи достига до 5-6 см. Друго образувание са синтровите езера, които се образуват от стояща вода. Те се образуват вследствие на естествено преграждане на подземните води. При тях стената може да достигне над 50 см, а в някои случаи може да бъде и над няколко метра, а дебелината от 10-20 см до 100 см и повече. Образуват се по същия начин като синтровите джобчета. Когато течението е слабо, водата бавно облива преградата и отлагането се извършва от външната страна. В този случай тя е изпъкнала по посока на движението на водата. При висока скорост водата се сблъсква с ръба на стената и се завихря. Стената започва да расте на вътре.

Когато пещерната вода е стояща се образуват т.нар. езерни кори, свещници, пещерна юфка и пещерни бисери. Бисерите са калцитни образувания с различна форма и големина и се делят на две групи – оолити и пизолити. Оолитите са с диаметър до 2 мм, а пизолитите са с диаметър над 2 мм. Пизолитите могат да достигнат размери над 30 мм. Образуват се в условията на синтрови езерца и егутачни ямички. Зараждането на бисера започва от малка механична частица, около която започва да се отлага калциев карбонат. Когато бисерът е голям при неговото разрязване се наблюдава т.нар. ядро, покрито с множество вписани една в друга калцитни ивици.

Пещерната юфка представлява тънки крехки люспи от преотложено калцитно вещество. Образуването й започва в резултат на изпарение на водата. Водният разтвор се пренасища и по неговата повърхност се образува фина тънка ципа от сраснали калцитни кристалчета. След пълното изпарение на водата от водоизточника по неговия под започват да се наблюдават разпръснати разтрошени люспи – пещерна юфка.

Езерните кори представляват твърди и относително здрави калцитни кори, наподобяващи козирки. Разположени са по периферията на езерата и растат от периферията на вътре. При пад на нивото на езерото те бележат нивото на водата, при което са се образували. Процесът им на образуване е сходен при този на пещерната юфка.

Свещниците представляват сталагмити, съставени от две части. Долната обикновено е по-дебела с равна повърхност, а горната е по-удължена и е със значително по-малък диаметър. Образуват се от сталактити, попаднали сред по-късно образували се езера.

Други вторични образувания по пода, стените и тавана на пещерите са тези от кристални агрегати. Те се образуват от калцит, но по-често от неговата полиморфна форма – арагонит. Едно от тях са т.нар. дендрити (от гр. дендрос - дърво), които представляват единични или групи от поликристални образувания с пъпковидна форма. Израстват обикновено по стените на галериите като резултат на пръските от водата, която капе от свода.

Други вторични образувания са ледените. Повечето от образуванията по тавана и пода на пещерите, като сталактити, сталагмити, сталактони, драперии и др. могат да се образуват и вследствие на охлаждане на водата и преминаването й в твърдо агрегатно състояние. Тези образувания обикновено се срещат във входните части на пещерите по време на зимния период. Интерес представляват образуванията, които са във вертикалните и наклонените пропасти. Причините за тяхното образуване са и други. Тези части се проветряват слабо, което създава условия за задържане на проникналия от вън студен въздух. Когато през зимния период в тези места попадне сняг, той може да се задържи в продължение на месеци, а в някои случаи и години. Причината за това е, че при повишаване на външната температура външната част на снега започва да се топи и преминава в зърнеста структура с много голяма плътност. Този сняг се нарича фирн. Впоследствие, при разтапянето на фирнования сняг се образува пещерния лед.