Лекции по спелеология Клуб " Кейвинг ", София, 2003 Съдържание 1 Тема Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България 3
Тема 4. Географско разпространение на карста в България. Благоустроени пещери в България
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Карст в Дунавска хълмиста равнина
- Район 104 В сравнително малкия Аспарухово-Дуловски пещерен район по-големите пещери са Стоянова дупка при с. Руйно (357 м) и Догоулите при с. Топчии (305 м). Район 105
- Район 106 В този район са известни само 3 малки пещери. Район 107
- Карст в Старопланинската област
- Район 202 В Салашкия пещерен район най-голямата пещера е Рушковица при с. Стакевци (450 м). Район 203
- Район 205 В Безденския пещерен район известните пещери са не повече от 30, като най-голямата от тях е Темната дупка при с. Беренде (493 м). Район 206
- Район 215 В Шипченско-Габровския район са проучени около 40 пещери и пропасти със сравнително малки размери. Район 216
- Район 218 В Преславския карстов район преобладават повърхностните карстови форми. Район 219
Тема 4. Географско разпространение на карста в България. Благоустроени пещери в БългарияГеографско разпространение на карста на територията на БългарияКарстът в България заема 22.7% от територията на страната и е развит върху различни по възраст, дебелина и напуканост карбонатни скали. От гледна точка на разположението на карста и според различните морфоложки и геоложки фактори, България е разделена на 4 карстови области по предложение на ст.н.с. Владимир Попов, а именно:
Всяка една от тези области е разделена на райони и под-райони, като от своя страна всеки един от тях има своите специфичен геоложки, литоложки, структурни и хидрогеоложки особености, които предопределят развитието на повърхностният и подземен карст. Карст в Дунавска хълмиста равнинаКарстът на нейната територия е типично равнинен. Той е свързан с разпространението на различни по възраст варовици, като около 75% от площта им е покрита с льос и наслаги. Окарстените скали се разкриват предимно по долинните склонове и скалните откоси на реките и отвесните брегове на северното Черноморие в участъка между носовете Калиакра и Шабла. Областта е разделена на 8 района. Район 101Нарича се още Кулско-Белослатински. По-големите пещери в него са Въркан при с. Дружба (807 м), Башовишки печ при гара Орешец (ок 4 км), Седларката (1040 м), Гинината при с. Садовец (501 м) и др. Район 102Нарича се още Плевенско-Никополски пещерен район. По-интересните пещери тук се намират по каньоновидните долини на реките Тученица, Чернернялка и Петърница, а именно Киров въртоп при с. Бохот(776 м), Аладжанската (1083 м) и Хайдушката при с. Горталово (483 м). Район 103Още – карстов район на Ломовете. По-известните пещери в района са Орлова чука при с. Пепелина (13 437 м) – втора по дължина в България, системата Ал.Блажев при с. Пепелина (1 200 м), Темната дупка при с. Широково (878 м) и др. Район 104В сравнително малкия Аспарухово-Дуловски пещерен район по-големите пещери са Стоянова дупка при с. Руйно (357 м) и Догоулите при с. Топчии (305 м). Район 105В Източнодобружданския пещерен район са известни над 350 сравнително малки пещери. Към него спадат и множеството карстово-абразионни пещери в скалните откоси на черноморския бряг между носовете Калиакра и Шабла, сред които най-известна е Тюленовата (107 м). Район 106В този район са известни само 3 малки пещери. Район 107Наричан още Шуменски. Най-забележителни тук са пещерата Зандана (2 220 м) и пропастта Тайните понори (дълб –115 м и дълж 1 283 м). Район 108Провадийският пещерен район е известен с многобройните си, но не по-дълги от 70 м пещери. Карст в Старопланинската областТой обхваща 20% от територията и е развит в разновъзрастови варовици, изграждащи Предбалкана и Старопланинската верига. Геоложките, хидрогеоложките, тектонските и климатичните условия тук са предпоставили образуването на най-дълбоките, а и основна част от най-дългите пещери в България. Областта е разделена на 19 пещерни района. Район 201Нарича се още Белоградчишки и в него се намират пещери като Магурата при с. Рабиша (2 500 м), Водни печ (1 300 м) и Сифона при с. Долни Лом (568 м), Мишин камък при с . Г. Лука (695 м), Плешовска дупка при с. Превала (-102 м), Мартин 11 при с. Върбото (-89 м) и др. Район 202В Салашкия пещерен район най-голямата пещера е Рушковица при с. Стакевци (450 м). Район 203Във Врачанският пещерен район са известни повече от 500 пещери и пропасти, които са едни от най-дългите и най-дълбоките в страната. Само във Врачанския подрайно се намират 250 пещери, между които пропастите Барките 14 (-356 м, 2 600 м), Беляр (-286 м, 2 560 м), Барките 18 (-178 м), Пукоя при с. Паволче (-178 м), Яворец (-147 м), Панчови грамади (-104 м) и др. В състава на района влиза и Лакатнишкият подрайон с известната Темна дупка край г. Лакатник (4 500 м), Ръжишка (316 м), Козарска (709 м) и др. Район 204В Понорския пещерен район са проучени над 140 пещери и пропасти, като особено внимание заслужават Водната пещера при с. Церово (3 264 м), Маяница при същото село (1 419 м), Каците при с. Зимевица (-220 м, 2 560 м), Колкина дупка (-75 м), Голямата темнота (-106 м, 2 000 м), Кривата пещ край с.Гинци (1 462 м), Голямата (4 800 м) и Малката (-125 м) Балабанови дупки, Радолова яма (-88 м), Тизоин (-320 м, 3 599 м), сагуарото край Билин дол (-135 м, 2 217 м). Район 205В Безденския пещерен район известните пещери са не повече от 30, като най-голямата от тях е Темната дупка при с. Беренде (493 м). Район 206В Карлуковския район са проучени около 600 пещери и пропасти, като по-големи от тях са Байов комин (2 196 м), Голямата вода (-104 м, 612 м), Задъненка (1 150 м), Банковица (689 м), Стублишка яма (-72 м, 562 м), С 20 (-94 м), Типченица (-78 м), всички край с. Карлуково. Много известна е и проходната пещера Проходна, в която е сниман филмът “Време Разделно”. Район 207В Панежкия пещерен район са известни няколко големи пещери и пропасти, като Моровица (-105 м, 3 250 м), Партизанската (-107 м) край с. Гложене, Бездънният пчелин (-105 м), Ясенски облик (-104 м) и Нановица (-104 м) край с. Ябланица, Водната пещера край с. Липница (1 010 м) и др. Район 208В Драганово-Бежановския район преобладават водните пещери, сред които най-големи са Парниците (2 500 м) и Гергицовата (408 м) при с. Бежаново, Седларката при с. Садовец (1 070 м) и др. Район 209Най-дълга във Васильовския пещерен район е Рушовата при с. Градешница (830 м). В района са проучени две дълбоки пропасти – Малия соват (-140 м) и Стотака (-100 м) край с. Брязово, Тетевенско. Район 210Горновитско-Черноосъмският район съперничи по дълбочина и дължина на пещерите във Врачанския район. Най-известните от пещерите и пропастите тук са Райчова дупка (-377 м денивелация, 3 333 м) – пещерата с най-голяма денивелация в България, Малката яма (-232 м, 1 101 м), Борова дупка (-156 м), Птича дупка (-108 м, 652 м) и др. Район 211нарича се още Ловешки пещерен район. Най-известните пещери тук са Сопотската край гр. Сопот (1 125 м, Голямата (1 921 м) и Малката (1 295 м) Микренски пещери край с. Микре и др. Район 212В Деветашкия пещерен район са проучени едни от най-големите водни пещери в страната – Поповата/Бонинската (4 530 м), Водопада (1 995 м), Урушка маара (1 600 м), Горник (1 074 м) край с.Крушуна, Деветашката пещера край с. Деветаки (2 442 м), в която се намира най-голямата пещерна зала в България с размери д360/в52 и площ 21 дка и др. Район 213Най-известни в Беляковско-Арбанашкия Район са пещерите край с. Емен – Русе (-100 м, 3 306 м), Еменската (3 113 м), Бамбаловата (2 923 м), Троана (2 750 м) и др. Район 214Районът се нарича още Стражанско-Дебелдялски. Най-внушителните пещери се намират край Дряновския манастир – Андъка (4 000 м), Бачо Киро (3 500 м). Следват Мачанов трап, с. Здравковец (1 921 м), Извора, с. Янтра (1 400 м) и др. Район 215В Шипченско-Габровския район са проучени около 40 пещери и пропасти със сравнително малки размери. Район 216В Твърдишкия район са проучени около 30 пещери и пропасти, като по-големи от тях са Мъгливият сняг (-146 м, 2 568 м) и Пчена (152 м) край гр. Твърдица, Долната мааза край гр. бяла (280 м) и др. Район 217В Котленския район геоложките и тектонските условия са благоприятствали за интензивното развитие на значителен брой пещери и най-вече големи пропасти. Районът е разделен на 3 подрайона, а именно:
Район 218В Преславския карстов район преобладават повърхностните карстови форми. Район 219В Аспаруховско-Дебелецкия район са известни около 48 пещери, сред които най-дълга е Козята при с.Партизани (223 м), а най-дълбока Малкият бурун при с.Върбица (-52 м, 84 м). Каталог: lectures lectures -> Лекция Изключения. Уравнение на КортевегДеВриз lectures -> Илия Лазаров мениджмънт на качеството lectures -> Лекция 2 Типове данни. Класове и обекти. Числено интегриране lectures -> Java net. Socket. Сървърите приемат клиенти чрез класа java net. ServerSocket lectures -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати lectures -> Програмиране за платформата. Net взаимодействие между managed и unmanaged код Стоян Йорданов lectures -> Потоци и файлове Георги Иванов lectures -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010 Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|