Лекции по спелеология Клуб " Кейвинг ", София, 2003 Съдържание 1 Тема Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България 3

Видове закрепвания според функцията, която изпълняват

В повечето случаи при екипиране на системите се използват изкуствени закрепвания чрез самопробиващи ролплъгови клинови, тип спит. Чрез тях се създават неограничен брой изкуствени опори, които позволяват правилното позициониране на системата в пространството и безаварийната работа на спелеолога по нея. Изискванията за максимална сигурност при използване на ТЕВ налагат всяко закрепване да бъде дублирано. Всяко закрепване, което е дублирано, се нарича основно закрепване, а дублиращото – допълнително. Във всеки един момент и във всяка една точка на системата всяко закрепване може да смени функцията си от дублиращо в основно. Взаимното разположение на двете закрепвания, начинът на фиксиране на въжето към тях, позиционирането на закрепванията трябва до максимум да ограничават възникването на динамични натоварвания по системата в случай на разрушаване на някое от тях. Чрез същите закрепвания въжето се позиционира в пространството по начин, по който се избягва неговото триене в стените и ръбовете на отвеса.

При екипирането на отвеси с по-голяма дължина с оглед избягване на дълготрайни изчаквания на членовете на проникващата група, чрез което в много от случаите се избягва и възможността за хипотермия, по системата се правят т.нар. междинни закрепвания. Те позволяват на повече членове на проникващата група да работят едновременно по системата. Правилото, което се спазва при тяхната работа, е всеки един от спелеолозите, работещи по въжето, да е на отделно закрепване по време на спускането или изкачването. Не се разрешава повече от двама човека да висят на едно закрепване. В случаите, когато между междинните закрепвания има възможност за леко протриване на въжето в ръб на отвеса, но разстоянието между две закрепвания е достатъчно малко и не е необходимо да се прави допълнително междинно закрепване, се прави т.нар. отклоняващо закрепване. Важно е да се запомни, че отклоняващото закрепване не е елемент на осигурителната верига.

Видове закрепвания според направата им

Основните закрепвания на отвесите се дублират вертикално. Когато е невъзможно дублирането по вертикала, може основното закрепване да бъде дублирано хоризонтално, но това е за предпочитане да се избягва или по възможност екипирането да става чрез примка, която обединява двете закрепвания с цел получаване на трето, при което натоварването се разпределя по равно в двете закрепвания. Закрепванията чрез примки, както вече беше споменато, освен че обединява точките и разпределя тежестта и натоварванията по равно върху тях, има възможност да смъкне и фактора на падане, да увеличи границата H₀ и по този начин да намали стойността на ВДН. За съжаление в практиката този начин на екипиране на закрепвания по-рядко се прилага.

Допълнителното закрепване ВИНАГИ е позиционирано над основното. Когато се налага още в самото начало на отвеса системата да се изнесе встрани, много често се налага основното закрепване да се позиционира над допълнителното. Начинът, по който се екипира дадената ситуация, е с удължаване на клупа на основното закрепване, така че то да достигне ниво под дублиращото закрепване. Друг вариант е използването на обединяващо закрепване чрез примки.

Всички разстояния между допълнителни и основни закрепвания не бива да бъдат по-малки от 50 см, въпреки че от гледна точка на теория това е подходящо. Не трябва да се допуска, тъй като под 50 см при забиването на ролплъговите клинове има голяма вероятност за напукване на скалата между тях. Същото се отнася и за направа на закрепвания в близост до ръбове. Ето защо т.нар. удължители, които се правят с цел направа на закрепване в близост до ръбове, също не са подходящи за работа при екипиране, тъй като нарушават принципите на екипиране на отвеси. За съжаление у нас все още много клубове ползват този тип съоръжения.

Позиционирането на закрепванията се прави на оптимално разстояние едно от друго, като при дублирането фиксирането на въжето е по възможност без корем. Това гарантира ниска степен на натоварване на дублиращото закрепване при евентуално разрушаване на основното закрепване.

При екипиране чрез примки разстоянието между основното и допълнителното закрепване функционално може да се намали под границата 50 см, без двете закрепвания физически да са на разстояние под 50 см едно от друго. Начинът, по който това се постига, е чрез направата на обединяващо закрепване, на едно от рамената на което се прави амортизиращ възел.

В много случаи, заради спецификата на дадена система, се налага за направата на основно закрепване да не се използва една опорна точка, а две. В този случай закрепването е под формата на У. При направата на У-закрепване трябва да бъдат спазени някои правила. В повечето случаи опорите са позиционирани в различни хоризонтални равнини, рамената на закрепването сключват с тях различни ъгли и много често дължината на рамената е различна. Всичко това прави У-закрепването в по-голяма или по-малка степен асиметрично. Това от своя страна трудно дава възможност за преценка на равномерното натоварване на всяка от опорите. По отношение на правилата, които трябва да се спазват, трябва да се има предвид, че ъгълът между рамената не трябва да е по-голям от 120⁰, независимо от симетричността или асиметричността на закрепването. Асиметричните закрепвания винаги се натоварват неравномерно. Обикновено винаги рамото фиксирано по-високо се натоварва повече. Много често при асиметрично закрепване се ползва ъгъл, който е по-голям от 120⁰. При това трябва да се има предвид, че пренатоварването на дългото рамо може да стигне 20% - 30%. При разрушаване на която и да е от опорите на У-закрепване, факторът на падане е нисък, но има възможност от удар на спелеолога в стената на отвеса, поради пандюлът, който е неизбежен. При направата на такива закрепвания, трябва да се има предвид и ъгълът, под който планките се натоварват. Профилните планки са устойчиви до 45⁰ натоварване. Това може да се избегне при използването на таванни планки. За избягване на проблема с ъгъла между двете рамена, тяхната дължина, натоварването върху тях може да се избегне, чрез екипиране с обединяваща примка.

Видове системи – предназначение и направа

Вертикална система

Изграждането на вертикалната система започва с направата на точката на закрепване, ако за такава не се използва естествена опора. Самата точка на закрепване се прави чрез самопробиващ ролплъгов клин (спит). Спитът се монтира в скалата на няколко фази:

• 
  да бъде здраво
  
• 
  да е без видими пукнатини
  
• 
  да не издава кух звук
  
• 
  да не е калцитно образувание
  

По време на тази фаза, трябва добре да се оформи мястото, където ще бъде позициониран спитът и респективно – планката. Много често скалата не е идеално гладка. По нея може да има калцитни отлагания, които като цяло могат да доведат до некачествен монтаж на ролплъговия клин, и в последствие .... Калцитната кора трябва да се премахне в радиус поне 10 – 15 см, след което е добре да се наложи планката, за да се види как ще легне на стената и в каква посока ще е натоварването (ако е профилна). С практиката спелеологът може да подготви съответното място, без да е необходимо да налага планка на мястото или да пуска въже. Мястото около спита трябва да бъде подравнено с цел планката да легне много добре към скалата. Това се извършва по следния начин: спитът се навива на дорника и чрез коронката на спита се оформя мястото, където ще бъдат положени съответният спит и планка.

Леглото на спита се прави в центъра на оформената по-рано равнина като при всеки един два удара на дорника, ръчно завъртаме поне на 45⁰ самия дорник. В началото ударите могат да бъдат с по-голяма честота и с по-малка сила, докато не се оформи началото на легло за спита. След това ударите започват да бъдат с по-малка честота и по-голяма сила. Хубаво е при всеки удар дорникът и спитът да се въртят поне на 45⁰, като на всеки три – четири удара спитът трябва да се изважда и да се почиства съдържанието в него. Леглото на спита може да се почиства с 30 см маркуче, чрез което спелеологът продухва дъното на леглото. В зависимост от твърдостта на скалата, дълбочината на леглото се прави колкото спита или с размер малко над спита. Точният размер се постига чрез практиката.

Спитът се монтира чрез конус, който се поставя на върха му. Спитът заедно с конуса се полагат в предварително изчистеното и подготвено легло. С няколко силни удара спитът се монтира в леглото. По време на ударите дорникът не се върти под 45⁰, а се държи стационарен. При правилно оформено легло и дълбочина, след няколко удара спитът ляга на едно ниво със скалата и е готов за употреба. Дорникът се развива обратно на часовниковата стрелка и преди да се постави планката, отворът на спита се смазва.

Цялата процедура се повтаря за направата на допълнителното закрепване, след което към спитовете се монтират планки. На тях се закачат карабинери (овал с муфа). След закачането, карабинерът трябва да бъде обърнат с палеца към спелеолога или в посока навън от скалата. След направата на подходящите за съответния случай възли, въжето се закача на карабинерите, като с това се приключва първият етап на изграждане на системата.

Ако се използват лентови примки, примката се закача на карабинерите, така че двете точки на закрепване да бъдат обединени в общ ринг, на който се закача друг карабинер, оставен да виси в свободно състояние. Опънатата част между двете точки на закрепване се взима, прави се витка, която се закача в карабинера. По този начин, видимо се получава т.нар. У-закрепване между двете точки. Обединяващото закрепване се различава от класическото У-закрепване по направената витка и по възможността факторът на падане, чрез направата на допълнителен лентов възел на по-дългото от рамената, който се намалява до нива под 0.3. От друга страна по време на работа по системата всички динамични натоварвания се разпределят по равно на двете закрепвания. В този случай не говорим за основно и допълнително закрепване, а за лентово закрепване.

След направата на началното закрепване по системата, в зависимост от отвеса (дължина, наличие на опасност от падащи камъни, наличие на остри ръбове и пр.), се изпълняват т.нар. междинни закрепвания и отклонения.

Междинните закрепвания се изпълняват по същия начин като основното или дублиращото закрепвания. В случая междинното закрепване няма дублиращо и при него не може да се използва лентовото закрепване. При отклоняващото закрепване, въжето просто се отстранява от мястото, където може да бъде повредено (място трудно за преминаване от спелеолога). (Виж т. II.1.b).

При направата на междинното закрепване спелеологът трябва да се съобрази с устройствата, чрез които останалите членове на групата се спускат, на базата на които трябва да се направи достатъчен корем между закрепванията. Чрез този корем членовете на групата трябва да могат да преминат безпрепятствено и безаварийно съответното закрепване.

Хоризонтален парапет

При направата на хоризонталните парапети трябва да се спазват определени изисквания. За точките на закрепване трябва да се избират сигурни естествени или изкуствени опори. Трябва да се внимава за възлите, които се използват при междинните и крайните закрепвания, а така също и за разстоянието между самите закрепвания, които трябва да бъдат на достатъчно комфортно разстояние едно от друго.

Вертикален парапет

При направата на вертикалния парапет, винаги е за предпочитане междинните закрепвания да се правят чрез лентови примки и шкотови възли с цел по-лесното дезекипиране в последствие. Вертикалният парапет се прави при подхода или проникването в големи пещери, при които последното нещо, за което членовете на експедицията се безпокоят, е инвентарната база и средствата за набавянето й.

Вертикалният парапет се изпълнява, като се спазват същите принципи на екипиране като при хоризонталния парапет.

Система за преминаване на тавани

Същественото при тази система е, че за разлика от хоризонталните парапети, въжето между точките на закрепване трябва да бъде опънато. Точките на закрепване трябва да бъдат на максимално близко разстояние с цел бързото преминаване по системата.

Тролей

Опънатото въже за тролей обикновено създава по-голямо чувство за сигурност по преминаване по него, отколкото провисналото въже. За съжаление това чувство е прекалено измамно, тъй като колкото повече е опънато едно въже, толкова по-лесно то може да се скъса при натоварване. С други думи, ако ъгълът на провисване е около или под 100, натоварването в точката на закрепване може да нарастне 3 – 4 пъти повече, което от своя страна е предпоставка за сериозен проблем. В този случай теглото на спелеолога вече не е 80 кг, а насилствено принуждаваме въжето да понесе натоварвания от 240 кг нагоре. Границата, при която въжето започва да се пренатоварва, е 300.

Принципно същият ъгъл влияе и върху хоризонталния парапет и това винаги трябва да се има предвид.

Да се запомни!

При направата на тролей въжето е достатъчно да се опъне само на ръце.

Техника на проникване в хоризонтални пещери

При всяко проникване, дори и в хоризонтална пещера, трябва да се спазват някои общи условия:

• 
  извлича се информация от групи, които са влизали в съответната пещера или от техническо описание се прави оценка на трудните пасажи и опасностите, които те могат да създадат при неправилното им преминаване.
  
• 
  определя се вида на екипировката, нейното количество (сама по себе си част от екипировката трябва винаги да бъде в повече от гледна точка на оказване на първа помощ)
  
• 
  изграждане на схема за алармиране при възникване на инцидент или пресрочване на контролното време
  
• 
  преценка на възможностите на участниците в групата или, при по-голям брой хора – разделянето им на групи.
  

В повечето хоризонтални пещери не се срещат отвеси в пълния смисъл на думата, което разбира се не пречи те да са пълни с вертикални пасажи, траверси, които да се преминават на класика. При преминаването на такива участъци, групата винаги трябва да има къси въжета за подсигуряване на безопасното преминаване, което от своя страна води до нуждата и необходимостта от седалка, осигурителен ремък и поне един самохват. От друга страна, създаването на т.нар. осигурителен парапет води до създаване на определен брой опори. Колкото и да е елементарна пещерата, при екипирането на такива участъци винаги трябва да се спазват всички правила за правилното им преминаване.

Всеки един от участниците трябва в своето лично оборудване да носи късо въже и един – два карабинера за евентуални рискови ситуации.

Да се обръща внимание на руси пички, които дрънкат из галериите.

Техника на проникване в пропасти

Техника на проникване във водни пещери

Организация и провеждане на експедиции

Каталог: lectures
lectures -> Лекция Изключения. Уравнение на КортевегДеВриз
lectures -> Илия Лазаров мениджмънт на качеството
lectures -> Лекция 2 Типове данни. Класове и обекти. Числено интегриране
lectures -> Java net. Socket. Сървърите приемат клиенти чрез класа java net. ServerSocket
lectures -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати
lectures -> Програмиране за платформата. Net взаимодействие между managed и unmanaged код Стоян Йорданов
lectures -> Потоци и файлове Георги Иванов
lectures -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: