Лекции по спелеология Клуб " Кейвинг ", София, 2003 Съдържание 1 Тема Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България 3



страница8/11
Дата09.12.2017
Размер0.64 Mb.
#36420
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Съоръжения за направа на опори

Примки


Могат да бъдат стоманени, от синтетично въже или от тръбна лента. Стоманените примки са с голяма устойчивост на триене. Наложили са се в практиката единствено в България. Не се предлагат от фирмени производители. Основен недостатък на стоманените примки е тяхната пълна нееластичност. Тръбната лента е наложена в практиката след 70-те години. Все още в България не се използва универсално, въпреки нейните предимства пред стоманените примки, а именно – добра еластичност, малко тегло, с възможност за скъсяване. До известна степен примките от синтетично въже се доближават до примките от тръбна лента. Техен недостатък е, че в България обикновено се правят от въжета с дълъг срок на експлоатация. Освен това те са обемни и при намокряне – тежки.

Ролплъгови клинове


Могат да бъдат самопробиващи на фирмата “Спит”, а също и такива, които се монтират при предварително пробит отвор с акумулаторна бормашина. Разликата между двата типа е, че самопробиващият клин има корона на върха си. Техни основни недостатъци са, че се пукат по време на поставяне и че не са екологични. Трябва да се подчертае, че и двата типа ролплъгови клинове след дълъг престой в пещерата могат да станат негодни за употреба като резултат от корозия. Един от начините за удължаване на техния живот е консервирането им. За съжаление почти нито един клуб в България след проява не консервира използваните клинове.

Лепящи клинове


Най-доброто средство за направа на опори. Предимства на лепящите клинове – изключителна здравина – 30 – 50 KN, екологичност, дълъг срок на експлоатация. С такива клинове би трябвало да бъдат екипирани всички пропасти в България, което поради високата им цена и трудния им монтаж би трябвало да бъде организирано и финансирано от БФСп.

Планки


Има различни модели, като подборът на модел се извършва според конкретното място. Интересен модел е планката на PETZL – Clown, която е конструирана да се ползва без карабинер. Планките се изработват от алуминиеви сплави. Планките са специални съоръжения, без които създадените чрез клиновете опорни точки не могат да бъдат функционални. Те са междинното звено между опорната точка и въжето.

Удължители


Представляват друг вид планки. Направени са от стоманена примка. Както вече беше отбелязано фирмен производител за тях няма. Използват се само в България. Състои се от блокче с цилиндрична форма, в което е нанизана стоманена примка. Блокчето има отвор, чрез който удължителят се монтира като останалите планки. Удължителите имат много предимства, като възможността, която те дават, за безкарабинерно екипиране, възможността за ползване на клинове, забити близо до ръбове (при клиновете забити в непосредствена близост до ръбове рискът от спукване на скалата е по-висок). Тъй като в България, а и извън нея, няма фирми производители на удължители, не е безопасно тяхното използване.

Други съоръжения


Други съоръжения са протектори, престилки, чук, раздвижен ключ, дорник, лодки, водолазно облекло и др.

Тема 6. Въжета

Характеристика

Конструкция


Конструкцията на съвременните въжета е от кабелен тип. Фирмата, която за първи път въвежда този тип въжета е Еделрит – началото на 50те години.

Въжетата се изграждат от полиамидни нишки.

Състоят се от сърцевина и оплетка. Сърцевината се състои от десетки хиляди синтетични нишки, групирани в снопове, докато обвивката – от стотици нишки, вплетени една в друга и оплетени около сърцевината. В зависимост от броя на нишките, начина на оплитане и разположението в сърцевината се различават различни типове въжета – динамични, статични, статико–динамични, с двойна оплетка. Обвивката е предназначена за предпазване на сърцевината от механични повреди и от прякото действие на ултравиолетовите лъчи. Сърцевината придава гъвкавост на въжето при хващане и участва в поемането на различните натоварвания. Нейният идеал е от порядъка на 40% от якостта на опън на въжето.

Цветовете на оплетката са най-различни, а това създава удобство при работа с въжето. При повечето спелео въжета те са бели.

При някои въжета обвивката бива вътрешна и външна. Те се характеризират с доста висока степен на износоустойчивост, но с намалена якост на опън.

Дебелина


Диаметърът на въжетата, произвеждани от повечето съвременни фирми, в зависимост от типа на въжето – статик или динамик, бивак от 1 мм до над 16 мм. В спелео практиката най-често се ползват диаметри от 9 мм – 11 мм.

Трябва да се има предвид, че дебелината на въжето не е показател за сигурността на едно въже. Тя има отношение към удобството на работа с него.


Тегло


Теглото на всяко въже зависи както от дебелината му, така и от условията в които се ползва. При всяко ново въже производителят показва грамовете на метър, които се измерват при стандартни условия за температура и влажност.

Трябва да се има предвид, че теглото на въжето може да се увеличи до 40% след първоначалното при намокряне.


Удължаване


Освен голямата якост, синтетичните влакна имат още едно ценно качество – възможността да се удължават при натоварване.

Удълженията биват два вида – еластични и пластични. Еластичното удължаване се получава при нормалната употреба на въжето, което след преустановяване на натоварването възвръща своите размери и относително запазва възможността си за осъществяване на осигурителните си функции. При пластичното удължение въжето е подложено на динамични натоварвания, които пораждат пластични деформации, които от своя страна са невъзвратими. За спелео практиката се взима предвид еластичното удължаване.

Удължението на въжето се изразява в процент спрямо първоначалната дължина на въжето.

Якост на опън


Всяко въже има граница, при която се къса. Тя определя статичната му здравина или т.нар. якост на опън. Тази стойност никога не се покрива с действителната якост на въжето в проценти, но винаги трябва да се обявява от производителя. Тя се обявява в т.нар. визитна картичка на въжето. Обикновено на опаковката на повечето специализирани фирми за алпийски и спелео въжета има малко картонче с подробна информация за тяхната характеристика – това е т.нар визитна картичка на въжето. Информацията, която се съдържа е относно якостта на опън, удължаване при скъсване, ВДН, брой на задържаните тестови падания, удължаване при нормална употреба, удължаване на оплетката и тегло на метър.

Обявената якост на опън се отнася за първоначалното състояние на въжето и за изпитанията, на които е било подложено то в сухо и чисто състояние и без възли. За да се придобие по-голяма представа за качествата на въжето, то трябва да се подготви за експлоатация по отвесите на дадената пропаст. Първото действие, с което намаляваме якостта на съответното въже, е връзването на възел, без значение за какво служи той. След направата на съответния възел, обявената якост на опън се намалява почти на половина. Това се получава, тъй като силите, които действат при натоварване на едно въже без възел се разпределят равномерно по цялото напречно сечение, т.е. всички нишки се натоварват еднакво. Ако въжето бъде прегънато, както това става при възлите, силите на натоварване се разпределят неравномерно. Всички външни нишки се опъват значително по-силно от тези в дълбочина. В зоните на прегъване възникват и напречни усилия, които се комбинират с надлъжните натоварвания, в следствие на което въжето става по-слабо там където е прегънато, от колкото в правите участъци. Колкото по-силно е прегънато въжето, толкова издръжливостта му намалява. В тази връзка различните видове възли намаляват от 30% до 60% якостта на опън на въжето, но те не намаляват динамичните му качества.

Друг фактор който намалява якостта на опън е влиянието на водата и влажността. Поглъщането на водата от полиамидните влакна е значително, като количеството зависи от съотношението на групите СН2 и на групата CONH, като то е в рамките на 40% до 70%, но е и в тясна зависимост от направените възли.

Други фактори, които влияят и са от съществено значение, са т.нар. фотохимични, термични и окислителни въздействия на въжето. Тъй като полимерите са органични материали, те са подложени на непрекъснати необратими промени, съвкупността от които се нарича стареене. Основна причина за стареенето на въжето са действието на топлината, слънчевата светлина и кислорода във въздуха. Процесите на стареене протичат независимо от това дали въжето се употребява или не, което от своя страна води до постоянното намаляване на неговата якост на опън. Основният виновник за това са свободните радикали и атоми. Под въздействието на факторите, които изброихме, те се зареждат, разкъсват полимерните молекули, чиито отломки също се включват в процеса на разрушаване. Тук трябва да се отбележи, че поради усилената деполимеризация на синтетичните материали, процесът на стареене е много по-бърз в самото начало – през първите няколко месеца, като скоростта му постоянно намалява.

Едновременно със стареенето, въжето започва да се износва и физически чрез механичните въздействия, на които е подложено по време на експлоатацията. най-голямо значение оказва абразивното действие вследствие на триене. Резултатите от интензивно триене на натоварено въже в скални ръбове може да се забележат за броени минути, като въжето може многократно да намали своята якост на опън до пълното й ликвидиране, в резултат на което се получава т.нар. скъсване на въжето.

Друг фактор, който намалява якостта на опън, е неблагоприятното въздействие, което оказват съоръженията за работа по въжето, тъй като чрез тях въжето се замърсява с глина и кал, твърдите частици на които от своя страна проникват дълбоко във въжето и предизвикват разкъсване на сърцевината.

След казаното до тук трябва да се отбележи, че освен якостта на опън, дадена от производителя, всяко въже се характеризира с т.нар. практическа якост на опън, която представлява разликата между обявената якост на опън и сумата на всички отрицателни въздействия и фактори, които намаляват здравината на всяко въже.

За да се определи състоянието на едно въже на даден етап от неговата експлоатация, се правят т.нар. изпитания. Заради невъзможността много от клубовете да правят такива изпитания се предпочита да се взимат предвид реалната якост, обявена от производителя за 4-годишния период на експлоатация. Начинът, по който се определя тя, се получава чрез т.нар. коефициент на стареене, който е 0.27 годишно.



Каталог: lectures
lectures -> Лекция Изключения. Уравнение на КортевегДеВриз
lectures -> Илия Лазаров мениджмънт на качеството
lectures -> Лекция 2 Типове данни. Класове и обекти. Числено интегриране
lectures -> Java net. Socket. Сървърите приемат клиенти чрез класа java net. ServerSocket
lectures -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати
lectures -> Програмиране за платформата. Net взаимодействие между managed и unmanaged код Стоян Йорданов
lectures -> Потоци и файлове Георги Иванов
lectures -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница