Борисов иска да закрепости студентите в България

Спорна идея за обвързване на обучението по държавна поръчка в университетите с реализация в България лансира премиерът Бойко Борисов. Той предложи държавата да издържа само студенти, които ще имат ангажимент към нея, а няма да си търсят работа в чужбина. Импровизацията бързо намери симпатизанти, въпреки че директно напомня задължителното разпределение на висшистите от времената на социализма.

Темата се роди на форум за иновационния потенциал на българската икономика. "Четем в пресата, че нашите лекари се търсят. И тук е мястото на министър Игнатов да прецени и да предложи дали когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава. Тогава защо ние дотираме? Ние на практика вадим от парите на данъкоплатците, за да подготвяме специалист за друга държава?", коментира Борисов. И онагледи тезата си с пример от спорта. "Вземете футбола - така ли е? Не. Има трансфер - за клуба, за тези, които са го готвили. Интересът на хората е такъв - да намират възможно най-доброто място за капитали. От тук нататък обаче ангажиментът на държавата е да преценява кое, кога и как да бъде дотирано", обясни Борисов.

Футболни прийоми премиерът поиска да види и при приема на чужденци в наши университети. Според него просветното министерство трябва да се замисли защо чуждестранните студенти по медицина са намалели и да увеличи приема, за да може България впоследствие да ги "продава".

Това не е първата екзотична идея в тази посока. Преди време професори предлагаха да запълним липсата на медицински сестри с прием на момичета от Македония и Русия, които после да бъдат задължени да работят у нас.

Просветният министър Сергей Игнатов обяви предложенията на Борисов за добри, но се впусна в уговорки. "Образованието е скъпа услуга и трябва да се замислим как да променим системата, така че нашите млади хора, които завършат тук, да не заминават зад граница. Въпросът обаче е следният - ако задължим студентите да останат 5 г. в родината, както беше едно време с разпределенията на младите специалисти, дали пазарът на труда ще има свободни места за тях и няма ли да нарушим правото на свободно движение на хората", попита Игнатов. Той дори допусна, че ще има промяна в закона по тези въпроси. Конституцията обаче гарантира безплатно висше образование в определени от закона случаи.

"Премиерът е абсолютно прав да негодува, че с пари на българските данъкоплатци захранваме чужди икономики. Ако се абстрахираме от евродирективите, това не се харесва на никого. И нашият съвет на настоятелите наскоро се зачуди дали да отпусне стипендия на докторант без каквато и да е гаранция, че той ще донесе обратно придобития опит", коментира председателят на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов и ректор на УНСС. Той обаче заяви, че задържането на кадри не може да става със забрани, а само чрез създаване на условия за реализация в България.

Председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков директно определи всеки опит за администриране на студентската мобилност като връщане към времето на Тодор Живков. Според Стоичков обаче има място за друг дебат - как работодателите да бъдат стимулирани да предоставят стипендии за обучение, без да се опасяват, че студентите ще заминат зад граница. "Нищо не пречи да предвидим държавни гаранции за подобни стипендии, както гарантираме и студентските заеми", коментира Стоичков.

И сега обаче много работодатели отпускат стипендии срещу договор за работа след завършването. Преди години Американският университет в България предлагаше стимули студентите да останат в родината си - студентският им кредит се опрощаваше, ако работят тук 10 години. Според експерти единственият начин за такова обвързване е именно под формата на стимули за оставане, а не на забрани за заминаване. Подобни забрани са недопустими според евродирективите и ограничения в правото на свободно движение се допускат само за защита на обществения ред, сигурност и здраве. По тази причина от закона за българските документи за самоличност например наскоро отпадна правото на МВР да спира от пътуване хора с необезпечени парични задължения. Като главен секретар на МВР обаче Бойко Борисов имаше съвсем радикални идеи и говореше за връщане на изходните визи за всички българи.

В момента няма официална статистика каква част от младите висшисти напускат страната след дипломиране. Много от младежите заминават зад граница още след завършване на средното образование и не опират до държавните университети. Според последни данни в чужбина учат около 80 000 български студенти, при 223 866 студенти в държавните вузове. И без задължението да работят у нас сред завършилите млади висшисти има безработица, макар тя да е относително ниска - 3.3% по данни на новата рейтингова система на висшите училища.

Няколко дни след като отхвърли най-сериозните текстове на ГЕРБ в Изборния кодекс, вчера Конституционният съд се произнесе в полза на опозицията и отмени частта от правилника на парламента, която не позволяваше шест месеца след вот на доверие към правителството да се иска недоверие. В мотивите на КС е записано, че това противоречи на основния закон, тъй като ограничава инициативата на опозицията.

КС бе сезиран от 51 депутати от БСП и ДПС. Веднага след решението вчера лидерът на социалистите Сергей Станишев го определи като шамар за правителството и лично за премиера. БСП побърза да обяви, че още тази седмица започва консултации с парламентарни и извънпарламентарни сили за нов вот на недоверие, този път за провала в социално-икономическата сфера. Но вратата е отворена и за други теми. Бившият коалиционен партньор на социалистите ДПС не каза дали приема офертата и дори отложи предварително планирания брифинг.

От левицата настояха парламентарните партии да се определят доколко са опозиционни. Станишев не се нае да прогнозира дали инициативата им ще бъде прегърната от ДПС и сините, които напоследък все по-често проявяват недоволството си към правителството. Той обаче прогнозира следващия ход на ГЕРБ - да се покаже като обединител, като измести темата към Пакта за стабилност. Финансовият министър Симеон Дянков проведе срещи с различните ПГ по въпроса. "Този пакт е ненужен, освен че има текстове, които не приемаме, това ще бъде знак и за политическа подкрепа на ГЕРБ", обясни Станишев реакцията на партията си. "Ако "Синята коалиция" и ДПС се смятат за опозиционни партии, нека да направим така, че това правителство да си отиде", призова той.

"Коалиция за България" разполага с 40 депутати и за да внесе искане за вот на недоверие, са необходими поне още 8 гласа. Консултациите ще продължат до края на май, когато при положителен резултат се очаква да бъде внесен и вторият вот на недоверие към кабинета на Бойко Борисов. Първият бе в началото на октомври м.г. и бе за провала на правителството в областта на здравеопазването.

През януари пък кабинетът бе пред нов вот на недоверие заради скандала с изтекли СРС-та от разговори на премиера с шефа на митниците Ваньо Танов и с бизнесмена Михаил Михов-Мишо Бирата. За да тушира напрежението, Бойко Борисов поиска вот на доверие и го спечели с гласовете на "Атака" и част от отцепниците от РЗС. Тогава "Синята коалиция" се въздържа. През изминалата седмица обаче се заговори, че в парламента има нова коалиция - ГАД, съставена от ГЕРБ, "Атака" и ДПС, заради знакова подкрепа на мнозинството за две ключови назначения на хора на Ахмед Доган - на Сабрие Сапунджиева за член на новата комисия за конфликт на интереси и на Севинч Солакова за секретар на ЦИК.

Фискалният резерв е паднал до 4.1 млрд. лв., а за да се поддържа стабилността на валутния борд, са нужни поне 4.3-4.6 млрд. лв., съобщи Сергей Станишев. Той запита къде изчезнаха 4 млрд. лв. за 2 г. Сред мотивите за вота е и увеличаване на сивата икономика над 40%. "Държавата се държи като терорист", отсече Станишев и допълни, че 1.9 млн. българи вече не се осигуряват, защото не вярват, че могат да получат качествени услуги, а лекарите напускат страната масово.

Само хората, които заминават за страни от Европа и докажат, че ще стоят там повече от 2 месеца, имат право да получат европейска здравна карта в момента. Силно затегнатият режим е заради провален конкурс за изработване и доставка на картите, обясниха от здравната каса.

По закон всеки гражданин на България с редовни здравни вноски има право на европейската здравна карта и може да я получи независимо дали му предстои пътуване. Тя се издава безплатно, важи 1 година и срещу нея притежателят й има право на безплатна спешна и неотложна помощ в страните от ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария. Сега вместо нея обаче хората, на които се наложи пътуване за по-малко от 2 месеца, ще получават временно удостоверение, че са плащали осигуровки в България. То дава същите права като картата, но важи само за 2 месеца. Издава се от районните здравни каси. Единствено гражданите, които смятат да заминат за повече от 2 месеца, ще могат да получат европейска здравна карта. За целта обаче ще трябва да предоставят документ - билет, хотелска резервация, командировъчни, които да удостоверят по-дългия престой, обясниха от НЗОК. Картите се издават, където и досега - в офисите на фирмата, която ги изработва - "Ким 2000". Адресите са на сайта на касата - http://www.nfif.bg.
АБСУРД

Неразборията се дължи на провален търг за обществена поръчка за избор на фирма, която да прави картите, обясниха от осигурителната институция. Конкурсът е бил обявен, явили са се трима кандидати, но двама от тях са отстранени заради нередовни документи. По закон, когато остане един кандидат, на практика няма конкурс и процедурата се прекратява, твърдят от касата. Междувременно обаче договорът на "Ким 2000" е изтекъл. Въпреки това фирмата и в момента издава картите, но само на хора, които дългосрочно ще бъдат в Европа. От касата ще обявят нов търг и се надяват да има избран доставчик на услугата след 2 месеца и да се възобнови нормалното издаване на карти. В момента "Ким 2000" получава по 2.25 лв. от касата за всяка издадена европейска здравна карта. Не е ясно обаче защо трябва да се затяга режимът за отпускане на документите.

БСП започва консултации за вот на недоверие. Това обяви вчера Сергей Станишев след заседание на Изпълнителното бюро. Идеята дойде, след като Конституционният съд отмени част от парламентарния правилник като противоречащ на основния закон и освободи пътя й да иска оставката на кабинета.

В решението на магистратите пише, че опозицията може да иска вот на недоверие към кабинета, след като МС сам е поискал вот на доверие за цялостната си политика. ДУМА припомня, че през февруари правителството поиска вот на доверие за цялостната си политика. Така те изпревариха БСП, които искаха оставката на вътрешния министър и подготвяха вот на недоверие за политиката по сигурността заради скандала с изтеклите СРС-та.

Управляващите твърдяха, че след като са получили одобрение за цялостната си политика, в рамките на половин година след това опозицията не можела да иска вот на недоверие за отделен сектор. С пълно единодушие обаче КС предвижда възможността, управляващите да застраховат управлението си и през 6 месеца да си искат "вот на доверие". По този начин правителството ще "предотврати възможността опозицията да поставя по собствена инициатива и в съответствие с интересите на избирателите, които представлява, въпроса за политическата отговорност на МС. По този начин би се обезсмислил конституционният институт на вота на недоверие", пише в мотивите на КС.

След решението Станишев обяви, че най-подходящата тема за вот на недоверие е пълният провал на социално-икономическата политика на кабинета. Левите дадоха и редица примери - изхарченият фискален резерв, увеличаването на сивата икономика, проблемите в здравеопазването. Държавата на Борисов се държи като държава-терорист към българските граждани, категорични са те.

Партиите, които се заявяват за опозиция, трябва да направят избор, коментира още соцлидерът, питан дали очаква подкрепа от ДПС. Според него, ако Синята коалиция и ДПС се смятат за опозиционни сили, трябва да направят така, че правителството да си отиде.

От БСП си поставиха за срок края на май, за да финализират преговорите по вота.


Георги Кадиев:
Пари и организация липсват на столичното здравеопазване
Каквото и да се направи за здравната система в София, ще е по-добре от сегашната ситуация на безхаберие, коментира д-р Емил Райнов
Аида ПАНИКЯН

Основният проблем на софийското здравеопазване е липсата на пари и на организация. Това каза Георги Кадиев - общински съветник от БСП и кандидат-кмет на левицата за София, по време на дискусия за състоянието на здравеопазването в парламента, организирана от БСП. Първото, което той би направил като кмет, е да възложи изработването на регионална здравна карта, заяви за ДУМА Кадиев. Според него друг проблем е изтичането на здравни кадри, което може да бъде спряно с адекватно заплащане на труда на медицинските работници. По предварителни данни петте общински болници в София имат много добър финансов резултат, но според Кадиев това е за сметка на качеството. Той е за училищните лекари и медицински сестри и смята, че трябват повече хосписи.

Лекарите не знаят дали през следващата година отново ще има клинични пътеки за болничната помощ, какво ще бъде редуцирането на болниците, ще бъдат ли финансирани пътеките за долекуване, каза д-р Димитър Ленков, главен секретар на Българския лекарски съюз (БЛС). Какъв здравноосигурителен модел ще развиваме при 1,9 млн. здравнонеосигурени, запита д-р Ленков.

София се нуждае от реорганизация на здравната система и поемане на отговорностите на общината, категоричен е д-р Емил Райнов - бивш зам.-министър на здравеопазването и председател на здравната комисия към Националния съвет на БСП. Според него оттук нататък каквото и да се направи за столичното здравеопазване ще е по-добре от сегашната ситуация на безхаберие. Той подчерта, че отдавна на електронната страница на НЗОК не се публикува информация за това какви пари се дават на болниците, а парите, с които оперира касата, са обществени, на здравно-осигурените.

В София за последната година са открити 3 нови болници за активно лечение, но няма закрити като нерентабилни болнични легла, каза д-р Румяна Тодорова, бивш директор на НЗОК. Според нея спешната помощ у нас е утопията на Томас Мор.

Общините трябва да бъдат стимулирани да развиват поликлиниките, категорична е от своя страна д-р Мими Виткова, бивш здравен министър. Ако целта на реформата в извънболничната помощ бе да се унищожат поликлиниките, то тя е постигната, добави д-р Виткова. Според нея най-безполезният подход за модернизиране на общинските болници е те да се интегрират с областните, а местните власти са се дистанцирали от системата заради превръщането на здравните заведения в търговски дружества.

Правителствата са отговорни за здравето на своите народи, а това у нас твърде често се забравя, каза проф. Кънчо Чамов от Факултета "Обществено здраве" на Медицински университет - София. Неговото мнение е, че страната ни не бива да заимства чуждестранни модели на здравните системи, а да използва нови чуждестранни технологии, за да може да създадем наш национален модел.


ЗДРАВНИ ШЕФОВЕ НЕ Ч УХА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В СИСТЕМАТА
Д-р Нели Нешева - управител на НЗОК, и Гергана Павлова - здравен зам.-министър, напуснаха дискусия на тема "Достъпът до здравеопазване -истини и прогнози" с извинението, че се налага да присъстват на друга подобна инициатива в парламента. Участниците в дискусията, която се проведе в рамките на 45-ото издание на специализираното изложение за медицинска и дентална техника БУЛМЕДИКА - БУЛДЕНТАЛ, се обединиха около становището, че днес достъпът на хората до здравеопазването е силно ограничен поради наличието на 424 незаети практики на общопрактикуващи лекари, както и поради факта, че според статистиката от НОИ 600 хиляди българи нямат достъп до личен лекар заради неуредени здравноосигурителни права.


Обучават 320 медицински сестри в Хасково
Христо ХРИСТОВ

320 нови медицински сестри и акушерки ще се дипломират след четири години във филиала на старозагорския Тракийски университет, който предстои да бъде открит наесен в Хасково, съобщи ректорът проф. д-р Иван Станков.

Решението за разкриването на висшето учебно заведение е включено в дневния ред на днешното правителствено заседание. По 80 студенти ще бъдат приемани всяка година, като ще се разчита и на интереса на наши сънародници в Турция. Годишната такса за чужди граждани е 2000 евро, а за тези с двойно гражданство тя ще бъде наполовина. Филиалът ще бъде в базата на някогашния медицински колеж, който бе затворен преди 4 г.

"Проблемът с недостига на квалифицирани сестри и акушерки става все по-осезаем, съотношението лекар:сестра у нас е 1:0,9 при 1:2 в останалите страни от ЕС", припомни проф. Станков.

Тракийският университет очаква до края на май да получи евроакредитация за ветеринарно-медицинския си факултет. До есента във факултет ще бъде трансформиран и сегашният му технически колеж в Ямбол.


Борисов иска да продаваме студенти като футболисти
Създават 3 технологични парка, 2-3 големи приложни научни центрове и ново Министерство на иновациите
Велиана ХРИСТОВА

Държавата да прецени може ли да увеличи броя на чуждестранните студенти, които се обучават у нас, за да можем да ги продаваме на техните страни след това, както във футбола трансферите на играчи се заплащат високо. Това каза премиерът Бойко Борисов вчера пред Седмия иновационен форум в столицата. Иначе плащаме с парите на данъкоплатците за обучението на студенти за други държави, които си тръгват без ангажимент към дотиралата ги България, констатира той. Затова министър Сергей Игнатов трябвало да мисли и да предложи решение. В отговор просветният министър обясни, че до края на юни с поправка в Закона за висшето образование ще бъдат облекчени условията за прием на чуждестранни студенти и за признаване на дипломите.

Трябва да преминем от икономика на ишлеме към иновационна индустрия с висок принаден ефект, заяви министър Трайчо Трайков пред форума. Само 25% от добавената стойност у нас се създават от иновативни отрасли при средно 45% в ЕС, обясни той. С пари по ОП "Конкурентоспо-собност" у нас ще се изградят 3 технологични парка и ще се финансират 2-3 големи научни центрове с практическа насоченост. Според Трайков с наличен потенциал за иновации и клъстъри у нас са електрониката, химическата промишленост, хранител-но-вкусовата промишленост, здравеопазването и фармацевтиката, чистите технологии и биотехноло-гиите. Много активно може да бъде свързан с иновациите енергийният сектор. Според него ще се стимулират банките да отпускат за иновативни предприятия кредити с ниска лихва - 5%. До края на годината Трайков обещава Закон за иновациите, с който ще бъде възстановена дейността на Националния съвет за иновации и на Националния иновационен фонд, ще се предвидят и мерки за координиране на икономическото с другите министерства, с бизнеса и научните среди. Според доклада "Иновационна политика и секторна кон-курентоспособност" се предвижда и откриването на Министерство на иновациите.

По думите на министър Росен Плевнелиев от 2,5 милиона работещи българи едва 500 хиляди са в иновативните сектори с висока добавена стойност. Между 2003 и 2009 г. частният бизнес е увеличил външния си дълг с 24 млрд. евро, парите обаче не са похарчени за иновации и развитие. До всички големи градски центрове ще бъде изпратен интегрален план за развитието, за да върви България в единна посока към модерна икономика, каза Плевнелиев. До 2020 г. ще похарчим 15 млрд. евро-

пари и трябва като държава да решим за какво ще отидат, а не да се харчат без ефект на парче, категоричен е министърът. Според Плевнелиев водната реформа у нас създава перспективи за добро използване на водните ресурси и този сектор е предизвикателство към БАН и вузовете да създават иновации. Плевнелиев обясни, че санирането на домовете при 5000 лв. инвестиция от семейство след това дава годишна икономия от 1220 евро. Тук също имало поле БАН да помогне, а не да купуваме технологии отвън.


Публично-частно партньорство ще е възможно почти за всичко
Очаква се законопроектът, който ще се обсъжда днес, да бъде приет преди изборите
За неатрактивни проекти са предвидени и допълнителни пари
Зорница Латева

Нерентабилните проекти на общините и държавата, които доскоро бяха не привличаха бизнеса, скоро може да влязат в полезрението му. Това ще стане, ако бъде приет дългоочакваният закон за публично-частните партньорства, чийто проект беше публикуван вчера от Министерството на финансите. Той трябва да бъде одобрен от правителството до края на юни и ще даде възможност за изграждането с частни капитали на инфраструктура и публични сгради като болници, училища, детски градини, за които общините и държавата имат ограничени средства.

Законопроектът предвижда още да се изграждат и експлоатират магистрали без тол-такси, пътища, летища, пристанища, жп гари, ВиК, електрически и газови мрежи, детски градини, училища, болници, социални домове. Освен това по този начин ще могат да се осъществяват и услуги като събиране или оползотворяване на отпадъците или зимно поддържане на пътищата, които сега се възлагат с обществени поръчки.

Срокът на договорите ще е от 3 до 35 години. В проектозакона обаче няма дефиниция за публична потребност, каквато трябва да удовлетворяват такива проекти. За неатрактивните проекти е предвидено да се осигурят и допълнителни държавни или общински средства.

Правителството има намерение при разпределението на европейските средства за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. да отдели средства за това.

Публичното-частно партньорство за някои проекти е възможно и в момента, но заради липсата на ясни правила и регламентирането му в два закона - този за обществените поръчки и за концесиите, отблъсква частните инвеститори от проектите. За неатрактивните пък изобщо няма интерес - например опитите за концесия на Централна баня в София се провалят три пъти. Общините от своя страна избягват да влизат в такива партньорства заради опасенията от обвинения в злоупотреби.

Законът предвижда два вида публично-частно партньорство. При едното частните партньори ще се избират с конкурс, след което ще сключват договор с държавната или местната власт за изпълнението на проекта. Вторият вариант е двете страни да създадат смесено дружество за строителството или услугата. Частната фирма ще управлява съвместната компания и ще има ангажимент за осъществяването на проекта, а публичният партньор ще има блокираща квота при вземането на решенията.

Създадените по закона дружество ще могат да кандидатстват по обществени поръчки или концесии. Законът предвижда общините и Министерският съвет да правят списъци с проекти, които ще осъществяват с частен партньор. Министърът на финансите ще одобрява всеки отделен проект, включително и на местната власт, след представянето на икономическа обосновка.

Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев регламентирането на публично-частното партньорство в отделен закон ще е полезно, тъй като ще улесни най-вече общините. "Досега местните власти не бяха сигурни в действията си заради разпръснатата законодателна уредба", коментира той.

Според анализатори се очаква регламентирането и осъществяването на публично-частни партньорства да повиши качеството на услугите, да намали разходите и да създаде работни места и икономически растеж в съответния сектор.

Проектът е написан от работна група, назначена от премиера и ръководена от министъра на финансите Симеон Дянков. Съставените от нея текстове ще бъдат обсъдени днес с представители на местната власт и бизнеса и трябва да бъдат приети от Министерския съвет до края на юни.

"Законът за публично-частното партньорство ще бъде един от инструментите, чрез които държавата ще стимулира сътрудничеството между публичните и частните партньори с оглед повишаване инвестиционната активност и развитието на националната икономика", обясниха от пресслужбата на правителството.

- По този механизъм ще могат да се реализират почти всякакви проекти - за магистрали без тол-такси, пътища, детски градини, училища, социални домове, ВиК, електрическа, газова мрежа, пристанища, летища, гари, събиране и оползотворяване на отпадъци, чистене на сняг

- Нерентабилни проекти ще могат да се съфинансират от държавата и общините, включително и с пари от еврофондовете.

- Партньорството между бизнеса и местната и централна власт може да става с договор за реализирането на проект или със създаването на съвместна фирма

- Всички проекти ще се одобряват от министъра на финансите след икономическа обосновка

- Правителството и общинските съвети трябва да правят списъци с обектите, които смятат да направят с помощта на частен инвеститор