Би било идеално не само да виждате и чувате това, което трябва да запомните, но и да го пипнете, помиришете и да го опитате на вкус. НО НАЙ-ГЛАВНОТО - ТОВА Е ДА ГО ВИДИТЕ. ЧОВЕК ПРИТЕЖАВА НАЙ-ВЕЧЕ ЗРИТЕЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ. ЗРИТЕЛНОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ СЕ ВЪЗПРИЕМА НАЙ-ТРАЙНО. Често познаваме лицето на човек, но не можем да си спомним как се казва. Нервите, водещи от очите до мозъка са двадесет и пет пъти по-дебели от тези, които водят от ухото до мозъка. Китайците имат пословица: „ПО-ДОБРЕ ВЕДНЪЖ ДА ВИДИШ ОТКОЛКОТО ХИЛЯДА ПЪТИ ДА ЧУЕШ". ЗАПИШЕТЕ ТЕЛЕФОННИЯ НОМЕР, ПЛАНА НА ДОКЛАДА, КОИТО ИСКАТЕ ДА ЗАПОМНИТЕ. ПОГЛЕДНЕТЕ ЗАПИСКИТЕ СИ. ЗАТВОРЕТЕ ОЧИ. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ГИ НАПИСАНИ С ОГНЕНИ БУКВИ. КАК СЕ Е УЧИЛ МАРК ТВЕН ДА ГОВОРИ БЕЗ ЗАПИСКИ Като се научил да ползува зрителната си памет, Марк Твен могъл да се откаже от записките, които дълги години разваляли впечатлението от изказването му. Ето какво е разказал той на страниците на „Харпърс мегазин": „Датите се запомнят трудно, защото се състоят от цифри — цифрите изглеждат неизразително и не се задържат в паметта. Те не образуват картини и затова окото не може да се хване за тях. Картините могат да помогнат да се запомнят датите. Те могат да закрепят в паметта почти всичко — особено ако вие сами създадете тази картина. Най-главното е сами да създадете картината. Знам това от собствен опит. Преди тридесет години всяка вечер четях научената наизуст лекция и всяка вечер трябваше да ползувам помощта на листче със записки, за да не се объркам. Записките представляват първите думи на абзаците. Те бяха единадесет. Изглеждаха примерно така: В този район времето... По това време съществуваше обичай... Но в Калифорния никой не бе чувал... Единадесет такива записки. Това беше нещо като план на лекцията, който ми помогна да не пропусна нещо. Но на хартията те много си приличаха, не образуваха картини. Знаех ги наизуст, но не можех трайно да запомня последователността им. Налагаше ми се винаги да държа пред себе си записките и време от време да поглеждам към тях. Веднъж ги бях сложил някъде и не можете да си представите какъв ужас ме обхвана онази вечер. От тогава разбрах, че трябва да измисля още някакъв начин за да се застраховам. Тогава запомних първите първите десет букви на тези фрази, записах ги с мастило върху ноктите си и така излязох на трибуната. Отначало си гледах пръстите под ред, после се обърках и не бях сигурен кой пръст съм гледал току-що. Не можех да оближа от нокътя на пръста си буквата, след като съм използувал. Независимо от това, че начинът беше сигурен, бих предизвикал твърде голямо любопитство у слушателите. Аз и без това бях предизвикал любопитството им — струваше им се, че се интересувам от ноктите си повече, отколкото от лекцията. После няколко човека ме попитаха какво им е на ръцете ми. Ето тогава ми дойде на ум мисълта за картинките! Тогава моите страдания се свършиха. За две минути направих шест рисунки и те прекрасно ми замениха единадесетте начални фрази. Изхвърлих рисунките още щом като ги направих, защото бях уверен, че мога като затворя очи да ги видя по всяко време. От тогава измина четвърт век и текстът на тази лекция се е изпарил от паметта ми преди двадесет години, но бих могъл да я напиша отново по същите^сартинки — те са останали в моята памет". Наложи ми се веднъж да изнеса лекция за паметта и се постарах да използувам колкото се може повече от материала, приведен в тази глава. ЗАПОМНИХ ОТДЕЛНИТЕ МОМЕНТИ ВЪВ ВИД НА
