Лекциите: Благой Видин Тема №1 Понятие за съвременно международно право. Определение. Характерни особености



страница6/8
Дата21.07.2016
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Тема № 25 Международна отговорност. Понятие. Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност.
Понятие за международна отговорност

Отговорността в правото – това е реализация на санкцията, предвидена за нарушение на дадена правна норма. В нормите на материалното право се предвиждат формите, видът и размерите на отговорността, докато процесуалните норми предписват начина, по който тя се реализира. Следователно международната отговорност са юридическите последици от нарушаване на международноправната норма.

Нормите, регулиращи въпросите на отговорността в международното право са предимно обичайноправни.

Първи опити за кодификация на международната отговорност се правят в рамките на Обществото на народите. Веднага след своето създаване, още на първата си сесия след 1949г. Комисията по международно право на ООН включва отговорността в списъка на темите, подлежащи на кодификация. От 1955г. Комисията назначава специален докладчик Франциско Гарсия Амадор, който представя шест доклада, посветени на въпросите на отговорността за щети, причинени на чужденци и тяхната собственост. По-късно Комисията решава да се ограничи само върху въпросите за отговорността на държавите и да отложи въпросите за отговорността на други субекти на МП, включително тази на международните организации. В момента кодификацията на отговорността все още е предмет на разглеждане от Комисията.

В изработените и приети от Комисията материали се дава определение за международна отговорност:

“... всички форми на нови правни отношения, които могат да възникнат в международното право във връзка с правонарушение, извършено от държава, като става дума за отношения, ограничаващи се



      • с отношенията между държавите, извършили неправомерни действия, и потърпевшите държави, които се разпространяват също така и спрямо други субекти на МП, или изразяващи се в отношенията, които се свеждат към

      • задължението на виновната държава да възстанови правото на потърпевшата държава и да възмезди нанесената щета

      • или към невъзможността на самата потърпевша държава или други субекти на приложат по отношение на виновния санкции, допустими по МП”

следователно отговорността в МП включва санкциите и тяхната реализация. В своята съвкупност те ни дават правните последици от нарушението на международноправната норма.

Отговорността е дял от МП и същевременно е негов основне институт. Тя е основен постулат, аксиома за съществуването на всяко право.

В изложението на международната отговорност материалите на Комисията по МП заемат основно мяст, това се налага от следните причини:


  1. Комисията разработва общите въпроси на международната отговорност, които засягат всички субекти на МП, а не само държавите

  2. Дори и предназначени само за държавите, разработваните норми са твърде важни, тъй като именно държавите са основните субекти на МП и международната отговорност е свързана преди всичко с тяхната дейност

  3. Комисията е възможно най-авторитетният орган в сферата на кодификацията и прогресивното развитие на МП

Международната отговорност притежава редица особености, които я отличават от отговорността в националното право.

    • Субекти – отнася се преди всичко до държави. Сравнително неотдавна – след Втората световна война – субекти на отговорността стават и международните организации. Значително по-неразвита става уредбата на отговорността на останалите субекти на международното право, както и тази на индивида.

    • Източниците, в които се съдържа нарушеното международно задължение, не оказват влияние върху отговорността. Независимо дали задълженията произтичат от договор, обичай или друг източник, отговорността настъпва.

    • Международната отговорност съществува наред с принципа за суверенното равенство на държавите. Това предполага, че държавите могат да носят главно отговорност с репарационен характер. В съвременното право в определени случаи на международни престъпления държавите могат да носят международна отговорност, която съдържа елементи на наказание и превенция.

    • Недостатък на МП е отсъствието на уредба относно размера на отговорността и санкциите. Тук се използват общи принципи на правото, аналогии, прецеденти и т.н.


Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност

Международно правонарушение е налице, когато се констатира поведение, което може да се вмени във вина на държавата и да представлява нарушение на задължение, произтичащо от норма на МП.

Условия/основания за международна отговорност:


  1. В широк смисъл – наличието на норма на МП, която да е в сила в отношенията между държавата-правонарушител и потърпевшата държава.

Източниците на международни задължения са по-широко понятие от източниците на МП, защото освен международния договор, обичай, юридически задължителните актове на международните организации, които са източници на МПП, източници на задължения са решенията на международните съдебни институции и едностранните международни задължения, отнасящи се до тези държави.

  1. В тесен смисъл – международното правонарушение е основание за международна отговорност. По мнение на Комисията за международно право субективният елемент на международното отношение са условията, при които определено поведение се разглежда като деяни ена държавата съгласно МП. Обективният елемент включва различни аспекти на деянието като нарушение на задължение, произтичащо от МП. Обективен елемент от състава на международното правонарушение е нарушението на международно задължение. Нарушението може да се изрази в действие или бездействие.

Доколкото държавата действа не като цяло, а чрез своите органи, е възможен конфликт между правомерността на определени действия според вътрешното право и правомерността на същите тези действия според МП.

Правилата, според които държавата не може да се позовава на своето национално законодателство, за да оправдае неизпълнението на международно поето валидно задължение се съдържат в разпоредби на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. Според нея всеки действащ международен договор е задължителен за неговите участници и страна по договора не може а се позовава на своето вътрешно законодателство като оправдание за неизпълнение, освен в случая, когато международният договор е недействителен вследствие порок на волята, изразяващ се в явно и очевидно нарушение на разпоредбите на вътрешното право, които се отнасят до сключване на международни договори.



Категорията приписване се използва, за да се установи правната връзка между извършителя на международно правоотношение и субекта, който ще носи отговорността. Практически така се установява, че лицата, извършители на противоправно деяние са действали в качеството на органи или длъжностни лица на държавата. Необходимостта от приписване се налага от спецификата на публичните субекти на МП, която засяга мястото на държавните органи в системата на държавната йерархия. Държавата носи отговорност за действията на всички свои органи, без значение дали принадлежат към законодателната, изпълнителната или съдебната власт.

  • Законодателните органи могат да породят международна отговорност чрез своите действия за издаването на закон, който противоречи на съществуващите международноправни норми. Ако за изпълнение на международноправно задължение е необходимо да се издаде вътрешноправен акт, също е възможна отговорност за действията на законодателен орган. Отговорността настъпва след влизане в сила на вътрешноправния акт. Отговорността настъпва в случаите, когато са настъпили противоправни събития – ако издаването на такъв закон е задължение, изрично предвидено по договора; ако са настъпили други противоправни според международното право последици, които биха се предотвратили от издаване на закона.

  • Най-често се носи отговорност от органи на изпълнителната власт, при това на всички техни нива. Тя се съчетава с правилото за изчерпване на вътрешните средства за защита – например във връзка със защитата на физическите лица. Смисълът е да се даде възможност държавата да поеме своята отговорност като цяло, да й се даде възможност да поправи дейността на органите, намиращи се в отношения насубординация. Изключение по това правило – правонарушения относно лица със специална международна защита – дипломати, членове на техни семейства и др. Задължение на държавата е да гарантира зачитането на техните права с всички средства и нейната отговорност настъпва независимо от ранга на конкретния орган.

Държавата носи отговорност и когато противоправни последици са настъпили в резултат на действията на частни лица, намиращи се в пределите на нейната юрисдикция.

  • Държавата носи отговорност и за действията на съдебната власт – отказ на правосъдие, неспазване на законите и съдебна грешка. Независимостта на съдебната власт няма отношение към отговорността на държавата.


Тема № 26 Вменяемост. Вина.
Елементи на международната отговорност:

      • констатацията за действие или бездейдствие, което нарушава задължение, установено с международноправна норма

      • обстоятелството, че това противоправно действие трябва да бъде вменено на държава

Сред елементите не се споменава причинена щета. Въпросът е дали наличието на вреда е съставен елемент на междунаордното правонарушение. Комисията по МП не включва вредата в проекта на конвенцията. При това докладчикът се е ръководил от следните съображения. В сферата на международната отговорност се използват термините “първични” и “вторични” норми. Първични са нормите, които съдържат задължения за държавите и чието неизпълнение влече международна отговорност. Вторичните се отнасят собствено до института на международната отговорност. В тях се определят правните последици от неизпълнението на първичните норми. Според Комисията по МП изискването за задължиетелно наличие на щета се съдържа в първичните норми.

Безспорно, за да възникнат на практика отношения на отговорност, е необходимо наличието на щета. От значение е и това, къде ще се установи това наличие – във вторични или в първични норми. Щетата се причинява на защитени от международното право интереси и придава на една държава статут на потърпевша.

Включването на вредата в състава на международното правоотношение се налага и от мястото, което заем при реализацията на отговорността и следователно спада към нормите на отговорността, т.е. към вторичните норми.

Щетата може да бъде материална и нематериална. В материалната щета се включват и пропуснатите ползи. Видът на щетата е водещ при определяне вида на отговорността на държавата. В зависимост от тежестта на щетата, тя може да засегне само отделна държава или субект на МП или цялата международна общност.

По вътрешното право вината се разглежда като психическо отношение на субекта към неговото противоправно поведение. Когато става дума за МП, публичните субекти винаги действат чрез своите органи, които нямат своя собствена воля. Тяхната воля се определя от националното законодателство в най-широк смисъл и вината се предполага при всяко нарушение на международно задължение.

Категорията вина има значение за установяване на размера на отговорността. При деликтите, където отговорността е репарационна, като правило вината няма съществено значение, защото отговорността се свежда до възстановяване на причинената щета. Но държавите могат да се позовават на отсъствието на вина в своите действия. При международните престъпления, където освен репарационния характер се добавя и превантивен и наказателен елемент, степента на вината има значение за определяне на размера и формата на отговорността. Вината е необходим елемент в този случай от състава на ммеждународното престъпление, защото деянията, определени като престъпления, са твърде сериозни и е невъзможно да бъдат извършени със случайни или несанкционни действия.

Вината е спорна категория в МП. Оспорима е тезата, че вината се презюмира при всяко нарушение. За да съществува вината при всяко правонарушение, в понятието вина трябва да се вложи различен смисъл от възприетия по вътрешното право.
Тема № 27 Видове международна отговорност.
Съществуват два основни вида международна отговорност, утвърдени от международната практика – материална и нематериална. Тези два вида се изразяват в няколко типични форми, като под форма на международната отговорност се разбира съчетанието на определени задължения, при които нарушителят претърпява неблагоприятните последици. Всички форми на международната отговорност могат да се прилагат самостоятелно или в съчетание с други.
Материална отговорност

Две основни форми – реституция, репарация.



Репарацията е главната и най-често използвана форма на материална отговорност. Щетата се възмездява в пари. Сравнително неотдавна – след Втората световна война – се използват и репараци в натура и в услуги.

Реституцията е възстановяването в натура на имущество, неправомерно иззето на територията на потърпевшата държава. На реституция подлежат материалните ценности, оказали се под контрола на трета страна. Ако е невъзможно връщането точно на иззетите предмети, възможно е осъществяването на субституция, която се изразява във връщането на предмети с приблизително еднакви качества с тези на неправомерно иззетите, които не е възможно да бъдат реституирани.
Нематериална отговорност

Две форми – сатисфакция и санкция



Сатисфакцията – форма на нематериална отговорност, при която държавата-нарушител предоставя удовлетворение на потърпевшата страна. Тя се прилага, когато са засегнати честта и достойнството на една държава. Видове сатисфакция – поднасяне на извинения, изразяване на съжаление, оказване на особени почести на символи на потърпевшата страна, дори издигане на паметници. Сатисфакцията включва и декларация, че държавата-правонарушител официално признава своето нарушение. Конкретната сатисфакция е официална и зависи от нанесената щета и от политическата ситуация.

В МП терминът санкция се използва, за да се означи реакция на правонарушение. Т.е. санкциите са принудителните мерки, осъществявани против държавата нарушител. Поради ограничеността на юридическата терминология, понятието “санкция” се използва в няколко значения:



      • като структурен елемент на правната норма

      • като една от формите на нематериална отговорност

      • като мерки, предприемани от международна организация. Когато става дума за ООН, тук се включват индивидуалните или колективни мерки, налагани в съответствие с Устава на ООН. Това са мерки, предприемани по решение и с решение на ООН за пресичане на противоправно поведение и за осъществяване на международна отговорност

      • “санкции”, предприети от една държава, индивидуално или колективно с други държави, в отговор на нарушение на международното право – в този случай говорим за репресалии.


Тема № 28 Обстоятелства, изключващи отговорността.
За обстоятелства, изключващи отговорността, става дума, когато са налице:

      • действащи международни норми и протичащи от тях задължения

      • несъответстващо на тези задължения поведение на държавата

обстоятелствата, изключващи отговорността на държавата могат да се разделят на две групи.

  • Първата обхваща случаите, когато обективни обстоятелства не позволяват на държавата да изпълни задълженията си, произтичащи от МП

  • Втората се отнася до случаите, когато действията на държава, нарушаващи нейно международноправно задължение, не се квалифицират като противоправни, тъй като са предприети в отговор на противоправни действия на друга държава.

Комисията по МП е съгласувала списък на обстоятелствата, изключващи отговорността на държавата:

    • Съгласие на потърпевшата държава

    • Ответни мерки

    • Форс-мажорни и непредвидими случаи

    • Бедствие

    • Крайна необходимост

    • Самоотбрана


Съгласие

Съгласие за действия, които биха били международни правонарушения, ако не съществуваше съгласие на потърпевшата страна. За предприеманет им нейното съгласие представлява изменение на действащото споразумение между държавите. За да отпадне отговорността, необходимо е да бъдат изпълнени условията:



  • Да бъде правомерно, т.е. да е допустимо по международното право. Недействително е споразумение между страните, което има за цел да се отклони от императивна норма на МП

  • Да бъде ясно и изрично изразено

  • Да бъде предварително дадено

Ответни мерки

Ако една държава е предприела противоправни действия, то съответните мерки на потърпевшата държава в отговор на подобни действия вече не са противоправни и са основание за изключване на отговорността. Такива мерки се основават на принципа на взаимността, който предполага съгласие да се спазват нормите на МП само при условие, че и останалите участници в споразумението сторят същото.

Правомерността на ответните мерки може да се разглежда като предварително дадено съгласие от нарушителя да се откаже от договора и да се съгласи с възможни ответни мерки. Ответните мерки трябва:


    • да са съразмерни на действията на държавата-нарушител

    • да са разрешени от МП


Форс-мажор и непредвидим случай

Налице е противоправно поведение, но то е защото непреодолима сила или неподдаващи се на контрол или случайни събития пречат да се изпълни поето международно задължение. Съществува известна неяснота за естеството на непредвидимите събития – дали те са изключително природни явления или могат дабъдат и резултат от човешката дейност. При форс-мажорни и непредвидими събития противоправният и вредоносен резултат настъпва независимо от волята на държавата, която с поведението си нарушава международното задължение.


Бедствие

Възникването на ситуация, при която, за да спаси своя живот или живота на поверените му лица, длъжностно лице нарушава международно задължение на държавата. Подобно на форс-мажорните обстоятелства, длъжностното лице е ограничено в свободата да избира своето поведение, но има реалната възможност да влияе на събитията. Пример – приземяването на самолет без разрешение при авария. В случая за изключване на отговорността се имат предвид условията:



    • с действията си субектът да не е способствал за възникване на бедствието

    • да се спазва правилото за съизмеримост на щетите


Крайна необходимост

Това обстоятелство е сред най-оспорваните. Проблемът е, че държавата запазва известна свобода в избора на своето поведение и само определя дадена ситуация като крайна необходимост. Условия, на които трябва да отговаря фактическата ситуация, за да бъде призната като обстоятелство, изключващо отговорността, поради крайна необходимост:



    • ситуацията трябва да бъде изключителна и да застрашава важни интереси на държавата

    • опасността трябва да бъде неизбежна, т.е. да е невъзможно да се отстрани

    • освен това възникналата опасност да е временна

    • държавата, позоваваща се на крайна необходимост, не бива да способства за нейното възникване

    • с договор не бива да се изключва състоянието на крайна необходимост като обстоятелство, изключващо отговорността


Самоотбрана

Самоотбрана се допуска при условиятана член 51 от Устава на ООН и е суверенно право на всяка държава.


Тема № 29 Отговорност за щети, причинени от действия, които не са забранени от международното право
С развитието на МП се появяват нови за него явления, които са вече известни на вътрешното право. Един такъв проблем е този за отговорността за вреди, причинени от правомерна дейност. За вътрешното право подобен проблем възниква, когато се използват източници на повишена опасност, в международното право – когато такива източници са използвани от държава. Съществува претенция този вид отговорност все повече да навлиза в международното право вследствие на научно-техническото развитие. Става дума за отговорност за риск (обективна отговорност, невиновна отговорност или абсолютна отговорност). Отнася се до дейност, която не нарушава никакво задължение на субекта.

Тук не би трябвало да се използва терминът отговорност, тъй като държавите не носят отговорност за нанесените щети, която може да включва и други мерки, освен заличаване на щетата. Те понасят задължението да компенсират възможните вредни последици от дейност, незабранена от МП. Основанието за носене на отговорност в този случай е само наличието на щета и това е различно от всичко разглеждано досега.

В МП са известни конвенции, които предвиждат абсолютна отговорност. Примери се откриват в Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972г. и в Конвенцията по морско право от 1982г. Ето как Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти описва абсолютната отговорност: “Изстрелващата държава носи пълна и безусловна отговорност за изплащане обезщетение за вреди, причинени от нейни космически обекти на повърхността на земята или на въздухоплавателно средство в полет”.
Тема № 30 Отговорност на международните организации. Отговорност на индивида
Отговорността на международните организации – субекти на МП, е относително ново явление. Тя се налага поради все по-голямото проникване на международните организации в уреждането на международните отношения.

Международните организации са вторични субекти на МП. Възможността да носят международна отговорност е в зависимост от предоставената им правосубектност. Отговорността при международните организации е усложнена. Тя настъпва освен за нарушение на международно задължение, което са извършили нейните органи или длъжностни лица, и за нарушение на разпоредби на учредителния акт на организацията и на норми на “вътрешното” й право.

Ако органи или длъжностни лица на международната организация нарушават норми на учредителния акт, организацията може да понесе двойна отговорност. От една страна, пред държавите-членки на организацията тя ще отговаря за нарушаване на учредителня акт, а, от друга, ако нарушението засяга и норми на общото международно право, организацията ще носи и отговорност съгласно него.

Международните организации могат да носят както материална, така и нематериална отговорност. Те могат да бъдат субекти на претенции за претърпени щети в резултат на нарушение на международноправни задължения от държави или други международни организации.

Международната организация може да носи солидарна отговорност със страните членки и това е често срещана практика, но тя може да носи и самостоятелна материална отговорност.
Физическите лица носят международна отговорност при извършването на противоправни действия от държавите, от името на които са участвали като държавни длъжностни лица. Държавите носят международна отговорност, а физическите лица – международна наказателна отговорност за престъпления против мира и човечеството, военни престъпления, геноцид, екоцид и др. Държавите, правителствени глави, както и другите лица, заемащи отговорни вишси държавни постове, не се освобождават от международна наказателна отговорност. Международното право не предвижда давностен срок за военни престъпления и престъпления против човечеството, геноцид и др. Съгласно решението на Съвета за сигурност от 1993г. се създаде Международен трибунал в Хага, който съди и осъди лица, виновни за извършването на престъпления по време на войната на територията на бивша Югославия. Възможността за създаването на международни наказателни съдилища е предвидена в редица международни договори, например в Конвенцията относно предотвратяването на престъплението геноцид и наказанието за него от 1948г. и др.

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница