ТЕМА 7: ПЛАНИРАНЕ НА РЕАКЦИЯТА НА РИСКА

114
Стратегиите, които се използват за преодоляване или подсилване на риска, са различни в зависимост от това какъв е риска - заплаха или възможност.
Стратегии за заплахите (негативните рискове):
 Избягване (Avoid)
 Прехвърляне (Transfer)
 Смекчаване (Mitigate)
 Приемане (Accept)
Избягване на риска– най-сигурният подход да се справим с риска е да се избегне напълно. Един от начините за това е да се измени обхвата на проекта. Например, нека приемем, че дадена подпорна стена притежава риск, свързан с геоложките условия. Ако подпорната стена се премахне, рискът може да бъде премахнат напълно. Обаче, разходът на проекта може да се наложи да бъде увеличен, за да се придобият допълнително недвижими имоти, с цел подмяна на стената с насип. Въпросът е: разходите за избягване на този риск ще бъдат ли по-малки от неговото очаквано въздействие? Ако отговорът е да, тогава е добре да приемем тази стратегия. Много рискове идентифицирани в началото на жизнения цикъл на проекта може да се избегнат след разработване на допълнителна информация.
Прехвърляне на риска – рискът може да се прехвърли върху друга страна, разполагаща с по-добри възможности за справяне със специфичен риск. Най-общо казано, има цена, която трябва да бъде платена за това прехвърляне. Много често се прехвърлят някои рискове на изпълнителя.
Успехът на тази стратегия до голяма степен зависи от способността на възложителя да предположи и редуцира риска. Например, на проект за изпълнение на метро възложителят определя, че ще предоставят оборудване с тунело-пробивна машина /ТПМ/ на изпълнителя. Екипът по управление на риска смята, че има голям риск, свързан с това изпълнителят да оправдава

115 всякакви проблеми с продуктивността на предоставената от собственика
ТПМ и да подава строителни искове. Един начин за справяне с този риск би било да се прехвърли към изпълнителя, с изискване да работи със собствено оборудване с ТПМ. Разбира се това прехвърляне има цена, но анализът на екипа по управление на риска показва, че разходът да се направи, е по-малко от очакваното въздействие, ако не се направи.
Може рискът да се споделя с допълнителен участник, който до този момент не е включен като участник в проекта. Пример за трансфериране на риска е застраховането.
Смекчаване на риска е стратегия, която не предотвратява риска, а по- скоро редуцира неговата вероятност и/или тежестта на въздействието му.
Уместността на смекчаването на риска често е свързано с времето на живот на проекта. По-лесно е да се смекчат рисковете по-рано и по-скъпо е да се направи по-късно в жизнения цикъл на проекта. Например, нека пътен проект изисква продължителен период на тежко строителство в рамките на три метра от няколко къщи. Ако нищо не се направи по отношение на този риск, е вероятно засегнатите жители да подадат съдебен иск, увеличавайки разходите по строителството и което е по-съществено да забавят строителството за неопределено време. Стратегията за смекчаване за този риск е да се започнат преговори с обитателите за временното им преместване, така ще се елиминира вероятността за продължителни закъснения в проекта. Тази стратегия ще увеличи проектните разходи, обаче смекчава риска с намаляване на въздействието му, особено по отношение на графика.
Приемане на риска - последната стратегия е просто да приемем риска.
Подходяща е за рискове, които са много малки, малко вероятни или много трудно ще се реагира с някоя от предишните разглеждани стратегии. Тази стратегия може да се приложи като „активно“ приемане, което означава да се заделят подходящи резерви, които да поемат настъпването на риска.

116
Обратно „пасивното“ приемане е просто да игнорираме риска и да се надяваме да отшуми - този подход всъщност е да не се управлява риска изобщо.
Често за справяне с рисковете се използва повече от една стратегии, особено ако рисковете имат високо очаквано въздействие. За големи проекти си заслужава да се провежда по подробен подход с развитие на стратегии за реакция на риска чрез провеждане на т. нар. функционално стойностен инженеринг, който е предмет на отделно разглеждане.
На следващата графика е показано схематично, правилото за приоритетното прилагане на различните стратегии, в зависимост от вероятността и влиянието /последствията/ от риска.
Рисковете с най-висока вероятност най-високи последствия трябва да се избягват, ако са заплахи и да бъде прекратено тяхното съществуване въобще. Можем до известна степен да сме толерантни към рисковете с ниска степен на вероятност и влияние, дори да ги приемем. И всички останали подлежат на прехвърляне и/или някакво третиране, например смекчаване.
Максимизиране на рисковете, представляващи възможности е толкова важно, колкото и минимизирането на рисковете, представляващи заплахи.
Стратегии за реакции на рискове, представляващи възможности са: o
Разработване (Exploit)

117 o
Споделяне (Share) o
Засилване (Enhance) o
Приемане (Accept)
Разработване - възможностите притежават много силни потенциални ползи, които трябва да се използват. Прави се чрез увеличаване на вероятността, възможността да се случи или още по-добре, като се гарантира, че това ще се случи. Приемането на тази стратегия ще изисква някаква инвестиция на време и пари, но ако има възвръщаемост си заслужава усилията. Например, приемаме, че проект за офис сграда има възможност да получи допълнително финансиране, ако изпълни определени изисквания за енергийна ефективност. Тази възможност може да се разработи, ако се направят подобрения в ОВиК и изолационните системи на сградата. Екипът за управление на риска трябва да анализира разходите, необходими за изпълнение на изискванията срещу допълнителното финансиране, което може да се получи. Ако има възвръщаемост от инвестицията можем да увеличим шансовете си за финансиране чрез допълнителен разход за подобренията.
Споделяне - понякога възможността може да се капитализира, ако споделим ползите с други. Повечето проекти имат много заинтересовани страни с различни цели. Често с известно сътрудничество може да се стигне до максимизиране на възможностите. Пример за това как да се използва стратегията на споделяне, е чрез функционално-стойностен инженеринг и поощрителна клауза. Тази клауза може да създава механизъм за споделяне на печалбата между собственик и изпълнител, при който изпълнителят се насърчава в разработването на промяна в проектирането, която води до съкращаване на разходи. Намалените разходи се разделят, понякога собственикът получава по-малката част.
Контролът върху изменението на отделните рискови параметри се разпределя между участниците в проекта, като този процес се регламентира

118 ясно и при много добре описани условия, права, отговорности и др. Пример за споделяне на риска е при проект, осъществяван чрез схема на публично- частно партньорство (ПЧП).
Засилване - тази стратегия се стреми да увеличи вероятността тази възможност да настъпи и/или степента от получените ползи. Засилването не винаги е сигурно, но често може да се докаже като полезен подход.
Например, допускаме възможността по време на риск анализ да се установи, че има шанс изискването за необходимостта от ОВОС да се промени, за пътен проект. Ако се окаже че, преценката за необходимостта от ОВОС е отрицателна, графикът може да се ускори с три месеца. Тази възможност може да бъде засилена, ако въздействията са избегнати за определена област на проекта. Може да се изиска промяна на обхвата или допълнителен анализ.
Тази появяваща се възможност може да бъде повишена, ако се вземат конкретни мерки.

Изтегляне 3.24 Mb.

Сподели с приятели: