Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото



страница2/3
Дата21.03.2017
Размер378.95 Kb.
#17474
ТипЛекция
1   2   3

Лекция 5

Гражданско право
Води началото си от римско частно право. Англосаксонска с-ма. Като основополагащ отасъл от него водят началото си облигационно, вещно, трудово, кооперативно, търговско и др. права. ГП се х-зира със собствен предмет и метод на правно регулиране. В предмета лежат – имуществени отношения между субектите:

-имуществени отношения между субектите;

-свързаните с тях лични неимуществени отношения между субектите (произход, отсъствие, настойничество).
Що се отнася до метода ГП е диспизитивен на субектите, които помежду си са свързани чрез своите права и задължения. Липсва държавен орган и служител. Основни източници на ГП са КОнституцията, ЗЛС, ЗЗД, ЗС,ЗГР,ЗЮл с нестопанскла цел. ГП винаги се е отнасяло към частните права и въз основа на правните групи е самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от гражданско-правни норми, които с диспозитивен метод уреждат имуществените и свързаните с тях лични неимуществени отношения между граждани и организации. Централна категория в правото е гражданското правоотношение – гражданско-правна норма – правната връзка между субектите чрез техните взаимни права и задължения. ЮЛ или ФЛ лица в различна комбинация. Субективни права и правни задължения – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определно поведение и да иска от друго лица спазването на определено поведение с оглед удовлетворяване на признат нему от закона интерес. Субективното задължение е обратното.

Юридическо събитие – раждане, смърт.

Юридически сделки.

Юридически .... – вещи, правни действия, обект на интелектуална собственост.




Субекти на гражданското право. Физически лица.
ГП не притежава гражданска правносубектност. Тя е проява на многоотраслова правносубектност на личността и е основно юридическо свойство на личността изразяващо се в гражданска правоспособност, дееспособност, делитоспособност. Способност на лицата е възможността те да бъдат носители на граждански права и задължения. Начален момент е раждане, краен – смъртта. На 18г. напълно дееспособни. 14-18 – всякакви правни действия без сделки. Една дееспособност може да се опрличава – лицето е под запрещение. Ограничено запрещение – непълнолетност.

Гражданска делитоспособност – с навършване на 18г. носи гражданска отговорност, по изключение на 16г. ако е разбирало значението на извършеното. Всички ФЛ като правни субекти се различава от останалите по определени белези:

-Закон за гражданска регистрация;

-Име – право на име (собствено, бащино, фамилно), дете на самотна майка – взима нейното име; Собствено име – съдебен ред; При пълно осиновяване може да се промени името; При непълно не се променя; Фамилно име – при брак;

-според ЕГН;

-гражданство;

-адрес – 1 постоянен адрес;

-гражданско състояние – акт за раждане, брак, смърт;



Юридически лица
Появява се при повяването на сдружения на търговците в Италия. Савигний - ЮЛ са фикция, но в живота съществуват.

Теория на интереса – ЮЛ съществуват, създават се с оглед удволетворяването на колективен интерес.

Анатомична теория – Президента е главата.

ЮЛ са лица или обюности, които по силата на гражданско-правни норми са носители на гражданско-правни отношения. Белезите на ЮЛ са изградени по подобие на нашите. Националност, адрес, име, имущество, органи за управление на това имущество, носене на самостоятелна юридическа отговорност.

Видове ЮЛ:


  1. ЮЛ на частното право (сдружения, ООД), ЮЛ на публичното право (държава, общини); създават се с държаване акт, териториална власт;

  2. корпоративно устроени – членска маса (партии, синдикати), фондации – имущество;

  3. ЮЛ лица с търговска цел (ООД), ЮЛ с нестопанска цел (сдружения);

  4. ЮЛ с държавни ф-ции (министерства, държавни агенции), ЮЛ без ф-ции (БЧК);

  5. ЮЛ на бюджетна издръжка (общини), ЮЛ на собствена издръжка, ЮЛ със смесена издръжка;

  6. Нормативен способ – възникване; разрешителен – кооперациите; разпоредителен – разпорежда и създава; гражданска правосубективност;

ЮЛ става едновременно право и дееспособни.
Гражданско-правни сделки
Правила на договорите в ЗЗД. Сделката юридически факт, които има със съществена своя част волеизявлението на едно или повече лица, което е насочено към възникване, изменение или прекратяване на правните последствия.

Волята е вътрешно формирала се потребност, а изявлението – нейното външно обективиране. За правото те са единство.

Родовото понятие за всички договори и административни актове.

Класификация на сделките:

1. Според броя на волеизявленията те биват:

-едностранни – админ. акт;

-двустранни – продажба, замяна;

-многостранни – дружество;

2. От гледна точка на формата:

-устна форма;

-конклудентни действия;

-писмена форма: -обикновена; нотариално заверена;

3. В зависимост от това, от кой момент се считат за сключени:

-консесуални;

-реални – договор за влог;

4. Главни (заем) и допълнителни (лихва към заема)

5. Между живи по повод смърт – завещание;

6. В зависимост от това дали имаме еквивалентно разместване на стойност:

-безвъзмезни – дарение (ГП), спонсорство (ЮП);

-възмезни – продажба, наем;

7. В зависимост от това дали се иска основание:

-каузални;

-абстрактни;
Съдържанието на сделката вкл. елементи в 3 групи:

-съществен елемент – предмет, цена, срок;

- несъществен елемент – у-вия, срок и тежест;

-естествен елемент – продажба, отговорност на продавача за недостатъци на стоката;


Недействителност на сделки

Не може да породи правни последици. Те се заличават с обратна сила. Чл. 26 на ЗЗД.



Лекция 6

Погасителна давност
ПД е институт на цялото право, който действа за срок – обща ПД е 5г., при периодични плащания – 3г, 1г. при търговски сделки. Давност не е само срок, тя е срок на бездействие, носител на материално, с изтичането на който срок, носителя загубва възможност да иска неговата съдебна закрила. С погасяването на титуляра се загубва съдебна защита, но материалното вземане остава, затова ако длъжникът плати след изтеклата давност ние не считаме, че той извършва недължимо плащане и той няма право да иска обратно това, което е дал. Всяка давност има начален момент и може да спира и прекъсва: най-често това е падежа. Спиране на давност означава – започва да тече давност, настъпва щридически факт и давността спира, с отпадането на който факт започва да тече давност, която се събира с изтеклата до този момент и трябва да даде 5,3,1г. Прекъсване на давност означава – започнала е да тече давност, настъпва юридически факт,с отпадането на който факт започва да тече давност, която никога не се събира с предната и винаги е общата 5годишна давност. Придобиването на давност е институт само на вещното право, но за изтичането се придобиват вещи. ПД не се прилага служебно от съда. ПД се различава от припозиве срок.

Представителство
Представителство е сложна правна конструкция, при която имаме 3 правни субект и 2 правни отношения:

-Първи субект – всеки (малолетен, непълнолетен, пълнолетен);

-Втори субект – задължително трябва да е дееспособно ФЛ или ЮЛ – между представителя и представяние е вътрешно правоотношение – то представлява едностранна сделка наречена упълномощаване. Тази сделка има за цел да се даде определен обем представителна власт на представителя. Тази правна власт се обективизира в едон документ, наречен пълномощно. От гледна точка на срока то може да е срочно и безсрочно. Те могат да бъдат единични, когато му възлагат група правни действия.

Второто правоотношение е между представителя и третото лица (то трябва да е дееспособно). Това е външно правоотношение и се нарича изпълнителна сделка. Цялата конструкция може д бъде по силата на договор(задължително представителство), доброволно и по силата на съдебно решение.



Вещно право. Обща характеристика.
То води началото си от ГП, като използва неговия метод, като в неговия предмет лежат т.нар. вещно-правни отношения. Терминът има 2 значения:

-Правен отрасъл; (1)

-субективно право в рамките на конкретно вещно-правно отношение; (2)

(1) Съвкупност от вещно-правни норми, които с методът на равнопоставеност уреждат статута на собственика на вещите и сделките, които той може да извършва с тях. Осн. източници са ЗС, ЗДС, ЗОС.

(2) В тази връзка то се съпоставя с облигационните права. Всяко едно вещно право има своя специфика. Вещните права са малко на брой. Облигационните са много.
Всяко вещно право има абсолютен характер. Деф. е само собсвеника „Х” на вещта. Всички останали са облигационни. За да може собственика да упражни своята претенция трябва да чака нарупение на вещното право.

Категория „вещ”. Делението на вещите бива няколко вида:

-движими и недвижими вещи;

-индивидуално и родово определени;

-употребяеми и неупотребяеми;

-делими и неделими;




Вещни права.
Право на собственост

Собствеността я разглеждаме като икономическа и като юридическа категория. Собствеността се свързва със стоково-паричната размяна, а като юрид. кат. собствеността има 2 значения. Съвкупоност от правни норми. По-важно значение има 2рото значение – собствеността като субективно право на личността. Има абсолютен характер. В своето съдържание собствеността включва три правомощия (от римскире юристи):



  1. да владее – означава, че собственика има фактическо държание на вещта, тя е при него във всеки един момент;

  2. да я ползва – собственикът може да извлича полезни свойства от вещта (наем, плод на дърво)

  3. да се разпорежда – озн. че собственикът може да решава бъдещата правна съдба на вещта

Като субективно право собствеността е призната и гарантирана от закона възможност на собственика да владее, ползва, разпорежда с вещта. Съгласно чл.17 на Конституцията собствеността бива:

-публична – държавна и общинска;

-частна – частна държавна и частна общинска, на организации, на граждани, кооперативна;

-на граждани:

-частна;


-лична;

2 основни способа за придобиване на собственост:

-вторичен (различни видове договори);

-първичен – преработване, присъединяване, празпределение, придобивна давност;

Вписването на определени факти се извършва с определни норми. То има характер на юридически факт (продажба, дарение, ипотека). Извършва се от съдия и се вписва в актовата книга и регистъра, получава номер по регистъра и партида, в коя книга се съдържа. Кадестрална карта – вписва се местонахождение, инфраструктура на имота, също и пълна х-тика.

Лекция 7

Облигационно право. Облигационни отношения. Общо учение за договора.
Облигация – латински произход – „обвързан”. За да се „развърже” длъжника, трябва да изпълни задълженията към кредитора. Разглеждаме го в 2 аспекта:

-Първи аспект - самостоятелен правен отрасъл – ОП води началото си от ГП – методът на равнопоставеност на субектите (ФЛ или ЮЛ). В предмета се включват имуществени отношения, но винаги имат паричен характер. Тий като ОП обслужва стоково-паричната размяна и изв. на работа и услуги, то се нарича още договорно право, тъй като тази размяна в живота се извършва чрез договори.

-Самостоятелен правен отрасъл от правила и норми, което урежда стоково-стопнаската размяна и извършване на работа и услуги. Основни зиточници – Конституцията и ЗЗД, също и ЗЛС.

-Втори аспект – ОП е субективно право на кредитора в рамките на конкретна облигационна връзка. ОП се х-зира с белези, по които го отличаваме от вещните права:

-ОП вината има конкретен х-тер – точно определно лице е задължено;

-те са многобройни;

-ако в договора не е посочен срок, длъжникът длъжен веднага да изпълни договора;
ОП като правен отрасъл се развива по няколко основни принципа:

-равнопоставеност на публична и частна собственост;

-принцип за реално изпълнение на договорите;

-без вина няма отговорност;

-голяма погасителна давност (5г.);

-централна категория – облигационно правоотношение – павната връзка между кредитор и длъжник. Субективно право на кредитора да иска определено поведение се нарича още претенция. Изразява се в 3 правни възможности: dare, facere, non facere;


Длъжник – лицето, което трябва да има определено поведение към кредитора. Субективното задължение на длъжника се нарича престация.
Права на кредитора по съдебен начин да защити своята претенция се нарича право на взискане.
Обект на това отношение може да е вещ, действие и бездействие, интелектуална собственост. Самото ОП-отношение, за да се разбие – 2 предпоставки:

-юридически факти и предпоставки – най-честия е договора, неосновано обогатяване, чужда работа, непозволено учреждение, едностранна сделка;


Договорът е съглашение между 2 страни наречени съконтрагенти. Насочва към възникване, изменение или прекратяване на облигационно-правни последици. Той е най-честия юридически факт водещ до възникване на тези отношения и е юридически израз на стоково-парични отношения.

Съгласно ЗЗД договора е закон за страните, които са го сключили. Дог. се нарежда на плоскостта на правомерните юридически действия (бездействия), за които е х-терна воля у субектите за настъпването на правни последици.

Волеизявлението на една страна се нарича предложение или оферта. Дееспособен правен субект и трябва да съдържа съществена клауза на бъдещия договор. Волеизявлението на 2рата страна – приемане или акцепт. Също трябва да изхожда от дееспособен субект, не може да бъде контраоферта, трябва да дава ясен отговор на офертата. При съвпадение договора е сключен.
Правила за сключване на договор са посочени в чл. 11 и следващите на ЗЗД. Всеки един договор има идентификационна част. По отношение на времето на сключване ЗЗД предоставя следните правила:

-ако в договора има посочен срок, той се счита сключен на този срок;

-ако няма срок – правим разлика дали страните са присъстващи или отсъстващи;

-ако са присъстващи – дог. се счита за сключен ако се приеме веднага офертата;

-неприсъстващи – дог. се счита за сключен, когато акцептът пристигне у предложителя;

-мястото на сключване се определя в самия договор или зависи от самото естество на договора;


Всеки договор в своето съдържание има 3 групи елементи:

  1. съществени елементи – предмета, срока, цената; изписват се след „шапката” на договора. Същ. ел. са онези, които х-зират договора като договор от даден вид.

  2. несъществени елементи – условия, срок, тежест – модаритети на волеизявлението. Те не са задължителни да бъдат записвани от закона.

  3. естествени случайни елементи – отговорност на продавача за съдебно отстранение и за недостатъци на стоката. (случайните никога не се записват в договора, но действат по силата на закона)

Видове договори (Виж класификация на сделките)

-в зависимост от това дали проаждат права и задължения за 1 или повече страни те биват:

-едностранни – поръчка, завещание;

-двустранни - наем, продажба;

-многостранни – гражданско дружество;

- предварителни (чл. 19 ЗЗД, задължително в писмена ф-ма; обещание, че страните ще сключат окончателен договор) и окончателни;

-консесуални и реални – само влога е реален;

-възмезни и безвъзмезни;

-главни и допълнителни;

-каузални и абстрактни;

-между живи по повод на смърт;



Изпълнение на задължение
Изпълнение на здължения трябва да се различава от изпълняемостта – момента, в които ОЗ е станало годно за изпълнение. Има 2 тези относно изпълнението:

-нов юридически факт между същите страни;

-не става дума за нов ЮФ, а за реално осъществяване на съдържанието на вече сключен договор;

Предмет на изпълнението:

-това, което се е задължил;

-ако е друго dahro in solutum – даване вместо изпънение, с предварително съглашение на кредитора;


2 изпълнения на задължения по следните правила:

-може да е зап. в договора;

-може да зависи от естеството на договора;

-ЗЗД – пар. зад. са преносими (последен адрес на кредитора)



Неизпълнение и договорна отговорност
Неизпълнението е нежелателно развитие на договорно отношение, което противоречи на основните принципи на ОП, поради което каквато и форма да имаме ще се стигне до негативни последици:

-когато длъжника не е изпълнил нищо по договора;

-частично – когато все пак нещо е дал;

-забавено;

-лошо;

-неточно;



-вина – лицето бива:

-виновно;

-невиновно – ако няма вина ние го освобождаваме от отговорност, ако има обаче вина – първа правна последица – търси се гражданска отговорност от длъжника, разваляне на договор, гаранционен отговор. Гражданската отговорност е една от видовете отговорности в правото, която настъпва при следния фактически състав – вреда, вина, противоправност, причинна връзка.

Вреда – може да бъде имуществена и неимуществена – чл.63 на ЗЗД, а имуществените вреди биват – претърпени загуби и пропуснати ползи;


Вината е психическото отношение на дееца към извършеното от него деяние. Ф-ми на вина – добросъвестен (когато е положил дължима грижа на добър стопанин и не е успял) и недобросъвестен (обратното) длъжник.
Противоправност – означава, че неизпълнението на договора противоречи на принципа за реално изпълнение.
Причинна връзка – вредите са от длъжника.
Гражданска отговорност:

-чл. 88 и следващите на ЗЗД – договорорна;

-чл. 49 на ЗЗД – извъндоговорна;

Винаги когато между страните има договор и той не е изпълнен търсим договорна отговорност. Ако няма договор, но е настъпила вреда е по пътя на извъндоговорната отговороност.

Вторично облигационно послание между същите страни, което се изразява в претърпяване на негативни последици и от страна на длъжника.

Договорната отговорност бива:

-неустойка – парична сума – записва се предварително в закона или договора. Обикновено се изразява в % или точна сума. По-леката ф-ма на дог. отговорност. Не доказва вреда.

-обещетение за вреди – парична сума – никога не се записва в закона и договора предварително, а винаги когато се претендира се доказва размера на вредата.



Обезпечаване на изпълнението на договорите
В ОП съществуват способи, които да гарантират вземането на кредитора. 3 основни групи:

-групата на лични способи – едно лице гарантира вземането на кредитора;

-една вещ гарантира вземането на кредитора (залог или ипотека);

-особени способи:

-Поръчителство – Страни по този договор са дееспособни физически или юридически лица, наречени кредитор и поръчител. Предмет на този договор е чужд дълг. По силата на този договор длъжникът не може да се обвърже спрямо кредитора, за по-голям дълг или при по-тежки условия – обатното може. В общите си х-тики този договор е 2-странен, формален, задължително в писмена ф-ма, консесуален и безвъзмезден. Права и задължения на страните са: ако основния длъжник не изпълни задължението към кредитоа, кредитора има право да насрочи вземането и се насочва към поръчителя – длъжен да погаси изцяло вземането, ако е на части не го освобождава от договор за поръчителство

-Залог – заложения предмет е вещно право, движимо право, абсолютен х-тер и е противопоставимо на всички. Учредяват се чрез договор. Страни по този договор са залогодател и залогоприемател – кредитор или 3то лице, но плана по който дателя предава 1 своя движима вещ на залогоприемателя, от стойността на която той има право да се удовлетвори.

-Ипотека – ипотечно право е вещно право, само недвижими вещи (сгради, къщи, земя). Абсолютен х-тер и противопоставимо на всички, законова и договорна ипотека, в нотариална ф-ма, подлежи на вписване

Лекция 9

Договор

Договор за продажба
Той е съглашение между 2 страни наречени продавач и купувач, по силата на който продавача предава една своя вещ, прхвърля нейната собственост на купувача, а последния има право да получи вещта и да плати цена. Страни по договора са дееспособни ФЛ или ЮЛ, а предмет на договора е вещ. В общата си характеристика договора е 2странен, възмезденм консесуален и по дефиниция той е неформален.

Права и задължения на продавача са:

-да предаде вещта в състояние годно за употреба;

-да прехвърли собствеността; този момент върху купувача зависи от вида на вещта, ако е индивидуално определена вещ собствеността преминава върху купувача в момента на постигане на съгласие на страните. Ако е родово определена вещ собствеността преминава върху купувача в момента, в който стоката е заделена от общото количество в склада на продавача ил ие предадена на спедитор или превозвач. Момента, в който собствеността се прехвърля на купувача, съвпада с момента, вкойто върху него се прехвърля и рискът от случайно погасване на вещта.

-основно право на продавача е да получи цена;
Единствено при договора за продажба ЗЗД предвижда 2 вида отговорност:

-отговорност на продавача за недостатъци на стоката (всички отклонения от естествените свойства на вещта, които отклонения пречат на това тя да се използва по предназначение) – недостатъци – 2 вида: явни и скрити. За явните недостатъци купувача трябва да реагира незабавно иначе се приема, че е одобрил вещта. Скрити – появяват се до около 12 месеца и са гаранционни;

-отговорност на продавача при съдебно отстранение;

Договор за наем
Той е съглашение между 2 страни наречени наемодател и наемател, по силата на което наемодателят предава една своя вещ за временно ползване, а наемателя е задължен да плаща наемателна цена и да върне вещта. Страните са дееспособни ФЛ и ЮЛ. Предмет: вещ. Временно ползване на чужда вещ. Договотър е 2странен, консесуален, възмезден и по дефиниция е неформален, но ако се пас.: за недвижим имот за срок от 1г., тогава трябва да има повторна заверка на датата. Ако се направи за над 10г. се отива към лизинг.

Права и задължения на немодателя са да предаде вещта в състояние годно за употреба. Има право на наемна цена, да получи обратно вещта. Ако и 2мата го обитават си делят текущите разноски.

Права и задължения на наемателя са да използва вещите по предназначение, задължен е да поддържа вещта. Текущите разходи са за негова сметка, ако е сам. Трябва да върне вещта и да плаща наемна цена.

Договор за заем
Нямаме единен договор. Те са 2: заем за послужване и заем за потребление. Разликата е в предмета.

Характеристика (обща и за 2та): заем за послужване е съглашение между 2 страни, наречени заемодател и заемател, по силата на което заемодателят предоставя за временно ползване, а заемателят е длъжен да върне същата вещ. Страни по договора: дееспособни ФЛ или ЮЛ. Предмет – индивидуална определена вещ. Едностранен, безвъзмеден, консесуален и неформален.

Права и задлъжения на заемателя – да използва вещта по предназначение и да върне същата вещ.

Договор за влог
Съглашение между 2 страни наречени влогодател и влогоприемател, под силата, на което влогодателят предава една своя вещ на отговорно пазене при влогоприемателят, като последния се задължава да пази вещта с грижата на добър стопанин и да върне същата вещ. Дееспособни ФЛ или ЮЛ. Предмет – пазене на чужда вещ. В общата си х-тика – едностраннен, безвъзмезден, реален и неформален. (Дог за прав. влог). При неправ. влог – двустранен, възмезден и формален.

Оснвно право и задължение на влогоприемателя е да се грижи с грижата на добър стопанин. Договор за дружество – по силата на този договор – неперсонифицирани дружества. Страните по договора са дееспособни лица – най-често физически. Съвместно извършване на нестопанска дейност. Многостранна сделка, формална, в писмена ф-ма, с възмезден х-тер.



Каталог: files -> unwe files
unwe files -> Тотално управление на качеството
unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия
unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст
unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура
unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър
unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3!
unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране
unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция
unwe files -> Закон за реализацията и кризите на Сей: На производството и предлагането на стоки винаги съответства равно по величина собствено генерирано търсене


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница