Лекция тип 1к селектор 64 том "Живият Господ" София`1948, печатница "



страница14/25
Дата03.01.2017
Размер3.56 Mb.
#11564
ТипЛекция
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25

ПРИМЕР С ВЪЛЧИЯ "ХУМАНИТАРЕН" ЗАКОН И ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ 22.10.01н жиг ЖИГ48`022 Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, с който се забранява в бъдеще да се нападат овцете... Изпратили делегати до млекопитаещите да узнаят закона, според който всички трябва да живеят братски, в мир и съгласие. Един млад вълк отишъл при овцете да съобщи решението, което взели. Една млада овца се влюбила в него, понеже той бил много красив... А той ù казал: "Бъ­ди спокойна, не се страхувай от мене - ние ще живеем в мир и съгласие, по любов…" Майката на вълка дала съгла­сието си - и те се оженили. Първия ден работата вървяла добре; втория ден също, но ... вълкът бил малко зами­слен; третия ден - също... На четвъртия ден той ù казал: "Аз не съм научен да се храня с трева!" - Значи, любовта на вълка траяла три-четири деня. И вие обичате хората, както вълкът – овцата...

ПРИМЕР С ДВАМАТА В ЗАМЪКА, ОСВОБОЖДЕНИЕТО И ДАВАНЕТО НА ПРЕДИМСТВО 22.11.05н плн ЖИГ48`075 / Двама били затворени в един замък цял живот, докато по-мъдрият пробил дупка и видели съвършено нов свят. Мъдрият, любещият, дал предимство на другия да излезе пръв. Това е отличителен белег на любовта./

ПРИМЕР С изпадналия ГРАФ И МУЗИКАНТА 22.11.05н плн ЖИГ48`073 /Един граф изпаднал финансово, но честолюбието му не позволявало да поиска помощ. Накрая се примолил на свой приятел музикант, но той му казал, че ще идат на улицата и той ще свири, а графът ще събира парите... Добро лречебно средство за редносване на гордостта и достойнството./

пример с наполеон и инженера му мостостроител 22.11.26н лмс ЖИГ48`140 /Наполеон наредил на инженера си по мостовите да направи мост за 20 минути, понеже идвала войската. Той почнал да мисли трескаво - и успял. / Така и вие ще извикайте "Или, Или!" - и ще разрешите важния въпрос. Коментар: В случая, "Или, Или!" е възгласът на Исус към Бога - б.с.

ПРИМЕР С ПРОФЕСОРА ПО МУЗИКА И ТРИМАТА МУ УЧЕНИЦИ 22.10.29н сдо ЖИГ48`054 /Един професор по музика имал трима ученици; първите двама не се подготвяли добре и се оправдавали с бедността си, но третият бил скромен и трудолюбив и успял да се справи отлично при още по-лоши условия. Така и съвременните хора постоянно се оплакват на Господа от всичко и Той мълчи, чака някого, който ще иде при Него и ще работи с чист ум и сърце, от дъното на своята нищета и орисия/

пример с чиновника от сметната палата и крадеца 22.11.26н лмс ЖИГ48`130 /Чиновник от Сметната палата помогнал на един бедняк да се намести до него в трамвая, но онзи му откраднал 800 лева./ Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се поддава на измама, на лъжа.

ПРИМИРЕНИЕ 1 И ОПЛАКВАНЕ 2 22.10.29н сдо ЖИГ48`054 /Един професор по музика имал трима ученици; първите двама не се подготвяли добре и се оправдавали с бедността си, но третият бил скромен и трудолюбив и успял да се справи отлично при още по-лоши условия. Така и съвременните хора постоянно се оплакват на Господа от всичко и Той мълчи, чака някого, който ще иде при Него и ще работи за Него с чист ум и сърце, от дъното на своята нищета и орисия /

ПРИМИРЕНИЕ, ВИЖ И примиряване

примиряване 1 и честолюбие 2 22.11.05н плн ЖИГ48`071-72 /Човек трябва да се научи да се примирява, ако иска да се справи с децата на гордостта – зле разбраното достойнство и честолюбието. Това значи да е способен да се огъва като плоскостта, символ на примирението, което е закон на второто измерение. Само по този начин може да се разреши и открицателна карма./ С примиряването изчезват всички илюзии, всички заблуждения в човека.

примиряване, ВИЖ И ПРИМИРЕНИЕ

природа, великата - виж великата природа

ПРИРОДА, ГОВОР, ТИХ 22.11.26н лмс ЖИГ48`136-137 Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно, тихият глас на природата представлява външна проява на Бога.

ПРИРОДА, ТОЧНОСТ 22.10.01н жиг ЖИГ48`016-017 в природата всички неща са точни: изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме.

Природата СЪСТАРЯВА И ПОДМЛАДЯВА 22.11.05н плн ЖИГ48`081 Природата гледа с широко отворени очи и всичко вижда. Като не слушаш, тя мръдне тояжката си - и косата ти побелява. Като обещаеш, че ще изпълниш закона на любовта, тя казва: "Добре, и аз ще приложа своя закон - ще ти върна младостта и силата".

ПРИЯТЕЛ 1, ИСТИНСКИ - КОЙТО ПОПРАВЯ ПОГРЕШКАТА СИ 22.11.05н плн ЖИГ48`076 Ти си наскър­бил твоя брат, жена му, децата му си огорчил. Като ги видиш, да въздъхнеш и да кажеш: "Съжалявам, че със своя егоизъм аз съм огорчил своя брат!" Каква по-благо­родна постъпка от тази - да съзнаеш, че си съгрешил спря­мо брата си и да поправиш погрешката си? Такъв човек на­ричам аз брат, мъж, приятел, сестра.

ПРИЯТЕЛ, СПЕЧЕЛВАНЕ 22.10.22н въг ЖИГ48`040 Дадеш ли па­рите си с любов и забравиш, че си дал тези пари, ти печелиш един добър приятел. Такъв е законът.

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ 22.10.29н сдо ЖИГ48`046 мъже и жени - приятелство и вражда "В живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Следователно, между мъже и между жени приятелство не съществува. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Дето има приятелство, там има и вражда. Значи, между мъже и жени има приятелство, има и вражда." Коментар: Цитираната мисъл е сложна за разплитане, понеже има взаимоизключващи се твърдения. Може за някого да е последователна и логична, но за други биха били нужни разговори с участници или пояснителни думи в скоби и обяснения на редактора, с припомняне на други мисли на Учителя на тази тема. В живота сме срещали чудесни прителства само между жени и само между мъже - без никаква вражда. Не случайно и много жени могат да бъдат приятели само с мъже - не могат да намерят общ език с познатите жени. Голяма драма е и тази, че появата на приятелство между мъж и жена обикновено изключва интимното привличане - и обратно. Преобладаващите опити в това отношение наистина са несполучливи, поради намесата на животинския егоизъм, когато хората са на ниско астрално ниво, колкото и високо да са интелектуално. Появята на трети човек или някаква друга материална или астрална причина наистина много често разваля приятелството и поражда вражда. Изказани в този краен вид, горните тези и антитези на Учителя трябва да се имат предвид в контекста на останалото Му Слово, за да намерим мястото им. Твърдението по-горе, че "Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена" е също изключителна рядкост, както в живота, така и в самите беседи на Учителя. Опитът на земното човечестно, отразен и във фолклора, в литературата и почти всички филми, съвсем не говори в полза на истинско и вечно, стабилно приятелство между мъж и жена на земята и въобще. Няма такова нещо като в Евангелието: "Няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и даже душата си за приятеля си". Няма, разбиране и прощаване, няма снизходителност, няма изхождане от неговите, а не от твоите интереси и позиции, прощавайки му "77 пъти по 7", когато греши... Астралните хора са като детето – внезапно превръщане на радостта или смеха в ярост и плач - и обратно. Инстинктивното, животинско чувство за самосъхранение; капризът, настоението, интересът, самосъжалението, честолюбието, ревността, злобата, общественото мнение и пр. – всяко едно от тия неща може само за миг да превърне и най-нежното приятелство в енергично отблъскване и вражда. Най-ярката реплика в живота на низшия астралец е именно тази: "Не искам повече да го виждам никога!" / Именно затова е сложно и крайно отговорно нещо писменото предаване на беседите на Учителя и въобще на всяко устно слово, понеже интонация, паузи, жестове, израз на лицето и пр. могат да придадат съвсем друго значение на дадена мисъл, израз или дума, в сравнение с това, което си представя по-късно стенографът, четецът или редакторът. Може Учителят да е вдигнал рамене, да е огледал салона с наличните слушатели, да е въздъхнал и да е казал само след няколко секунди: "...между мъже и жени има приятелство, има и вражда" - опровергавайки собствената си оптимистична мисъл малко преди това. Сам Той обяснява, че Словото Му понякога е недовършено, накъсано и противоречиво, понеже, в даден момент, на майстора му хрумва друга идея – и решава да не завърши старата кройка и да направи нова, по-точна и по-добра – б.с. (20.1.2008 г)

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - БОГ НЕ ЖИВЕЕ В ХОРАТА, НО ГИ ОБГРЪЩА 22.11.12н нщи ЖИГ48`108 Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите произлизат от Него. Другояче казано, Бог е неделима сила извън времето и пространството, а съще­временно ги владее. Бог не живее в хората, но ги обгръ­ща. Никъде Го няма, а е навсякъде. Как ще разберете тази мисъл? Коментар: Наистина, рядка мисъл на Учителя - че Бог не живее в нас, но ни обгръща. Как да разберем това, след като навсякъде в Словото се твърди, че Бог е вътре в нас?- б.с.

ПроБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - ДОБРИ И ДОБРО 22.11.05н плн ЖИГ48`080 Горко на добрите - на онези, които не правят добро в Божестве­ния свят. Такъв е законът. Коментар: Тези думи на Учителя изискват обсъждане, дори в наличния контекст и в цялата беседа, посветена на тази тема. Те могат да имат логично обяснение в два смисъла: 1. Че нашите представи за добро не съвпадат с определението за добро в Божествения свят, поради което обикновено последствията не са положителни. Ние правим временни и неправилни добрини на хората, които не ги възвръщат в Бога, а ги провалят още повече. 2. Не е достатъчно да си "потенциално" добър, а да не правиш добро, от страх да не сгрешиш. Тук може да се направи едно изключение и да се разкаже конкретен случай. Отива някой в провинцията, с цел да се откъсне напълно от хората и да работи всякаква работа, дори и най-тежка, с цел няколко години да работи над себе си, за да стане достоен да прави добро – и чак тогава да се върне. Стават няколко сериозни инцидента с него, опасни за здравето и живота му, и той "свива" годините, през които е решил да остане, от 5 на една – да не се предаде веднага, да припечели пари за едно пиано и да се върне... Тогава пада и тежък камък на главата му в една мина, на 300 метра под земята. Връща се в квартирата си в това село, изяжда и бой от едни турци, и най-после решава да направи "справка". Допитва се чрез отваряне на Библията. Пада му се точно тази мисъл от едно от посланията на ап.Петър, която е лайтмотив и на цитираната беседа от Учителя: "Слушайте вие, които сте решили да идете в еди кой си град, да поработите една година и да се върнете. Кой ви гарантира, че утре няма да падне камък на главата ви? – Горко ономува, който знае да прави добро, а не прави!" – Естествено, въпросният потърпевш се връща веднага в родния си град и се оказва, че добрините, които знае и може да прави, дори на това си ниво на развитие, са приемливи... - б.с.

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - ДУМА, ЕДНОЗНАЧНОСТ 1 И МНОГОЗНАЧНОСТ 2 22.10.22н въг ЖИГ48`025 съ­временните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни. У всички тия народи, в езика им има малко думи точно определени, които озна­чават само една идея. Думата " любов" е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват " любов", но каква лю­бов подразбират? Думите " жажда", "глад", "смърт", "страдание", "пожар" са силни; те имат определено значение и, вслед­ствие на това, сегашната култура не е израснала, по при­чина на езика. Коментар: тази антитеза се вписва и в раздела за проблемните мисли в беседите, подлжащи на обсъждане, поради твърдото становище на Учителя навсякъде в Учението Си за еднозначността на думата в божествения език, докато многозначността Той счита за нещо лошо. Разбираме негативните последствия от многозначността, особено в общуването, но трябва да търсим дали в беседите няма обяснения и в защита на многозначността на думата, тъй като това се счита за един от белезите за богатството и нюансите на един език, на дадена култура, на даден автор. Но цитираният откъс е проблемен най-вече поради пълното противоречивост на втората му част, която е необяснима – хем по принцип утвърждава еднозначността, хем излиза, че поради езнозначните, силни думи като " жажда", "глад", "смърт", "страдание", "пожар" сегашната култура не била израснала... Възможната логика е, че отрицателните думи с едно значение също са причина за лоши действия и последствия - б.с.

проблемни мисли в беседите - живот и ум 22.12.03н ддп ЖИГ48`149 Казвам: изкуство е, като притуриш на живота ум, той да не се измени; и като притуриш към ума живот, и умът да не се измени. Коментар: Тези мисли на Учителя също имат своите антитези и синтези в беседите, тъй като зависят конкретно от това, което Той иска да утвърди в момента. Така изказаният закон важи в случай, че животът на човека е истински и притурянето на ум към него няма да го измени в отрицателен смисъл. Много хора обаче, които си мислят, че стават по-умни, започват да се ръководят от фалшиви правила и ограничения, пречещи на истинския живот да се прояви и така опропастяват живота, вложен в нас от Бога и Природата. Но нима е лошо умът да промени живота ни, ако този ум и новите неща, които научава, могат да направят живота ни по-здравословен, щастлив и прекрасен? И в другия случай: втичането на нов живот в нас не би трябвало да изменя ума ни, само ако този живот е истински и нашият ум е на достатъчно високо ниво, за не бъде изменен отрицателно от промяната. Но така изказаното правило би трябвало да има изключения, в случай че "притуряме" лош живот към живота си – тогава умът ни трябва да се измени - да осъзнае, че това е лошо и да се поправи. Същото важи и в положоителен смисъл: ако сме "притурлили" добър живот, то умът ни пак може да се измени - в смисъл, да се разшири и да приеме нов обем и нова насока поради това, което е научил от новия живот. Така че всичко в Словото е диалектика и ние никога не бива да фиксираме една отделна теза или антитеза като единствено вярна, без да сме открили синтезите, които я поставят на мястото й. Ако Учителят често изказва фрагментарни мисли, съвети и закони, то е, най-малко, по две причини: първо, понеже в даден момент Той говори на строго определен слушател или на всички, които имат неговия проблем и ниво на еволюция; и, второ, защото задачата на истинския ученик е да събира десетки години и с векове праченцата от Мозайката и неуморно да ги сглобява, разширявайки постоянно обема на истината по всеки отделен въпрос и приближавайки го към неизмеримия обем на Абсолютната Истина. Това базално свойство на Словото Божие и на всяко Божествено Учение, носено от Учителя и вснеки божествен Учител във всеки срез на времето и пространството, ни предпазва по един уникален начин от превръщането на Учението и всеки детайл от Учението в метафизична догма и от появата на фанатични проповедници и съдници, които да разиграват користта, тщеславието или властническата си драма чрез едновалентни определения, за сметка на лековерните – б.с.

ПРоБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - КОРЕН 22.11.12н нщи ЖИГ48`108 Казва се, че свободата е истина. Не, свобо­дата не е истина. Коренът на свободата е истина. Коре­нът на истината е Бог. Това са велики математически за­дачи, в които се крият тайните на разумната природа. Коментар: Ако "корен" тук се разбра философски, то е логично коренът на свобосата да е истината и коренът на истината да е Бог – следствието произтича от причината. Но ако става дума за математическ корен, понеже Учителят разсъждава именно в този смисъл в цитираната беседа, необходими са специални обсъждания и обяснения, тъй като ние възприемаме корена в математиката като производно число, а не като базово. Ако се каже, че дадено число е базово и то се повдигне на степен, то именно степента е производна; ако тя се коренува, стигаме пак до базата, от която е получена, независимо, че базата е и корен от производното. Само при такава уговорка, математическият смисъл на "корен" в разглежданата мисъл изглежда правомерен.

проблемни мисли в беседите - любов, проявена, но неизявена 22.12.03н ддп ЖИГ48`149 Според мене, любовта всякога се про­явява, но никога не се изявява. Коментар: Това е особено твърдение на Учителя, за което трябва да намерим още обяснения в евентуални синтези, понеже в повечето случаи и в някои формули досега Той говори най-често за проявена та и изявена любов, включително и за осъществената - особено когато става дума за Христос. Горното твърдение бихме могли да разберем в смисъл, че няма защо да се говори за любовта - тя трябва направо да се проявява. – б.с.

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - майки и бащи 2 22.11.19н днс ЖИГ48`124 Ето какво ще ви кажа: когато Божественото Учение се приложи, навсякъде ще се яви огън от 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне! Свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи - всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: "Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски!" Какво по-голямо благо от това, да може всеки свободно да живее и да се развива? Коментар: Антитези на Учителя за мъжете и жените има много, но за майките и бащите – сравнително рядко. Като велик реалист и диалектик, Той говори за тях почти винаги утвърдително, изтъквайки абсолютния приоритет на майката и бащата, на божественото семейство, като единственият фактор, който може да оправи света – с тах не могат да се сравнят нито свещениците, нито учителите, нито филантропите, нито учените, философите и политиците. Често говори и за великия подвиг на майката, която има висок идеал или причини да бъде сама с детето си, като бащата идва по-радко или въобще го няма – и в този случай майката трябва да се грижи за детето си абсолютно, стремейки се, все пак, да осигури периодично мъжко присъствие, независимо дали това е бащата или не. И, въпреки това, някаква голяма тайна се крие във времето от преди грехопадението, когато всички са живеели като братя и сестри и е имало вечен живот, мир и радост. Ето, и тук Той говори за едно бъдеще, когато в огъня на Любовта ще изчезнат не само свещеници, владици, министри и царе, но и майките и бащите. Защо системата майка-баща е осъдена на отмиране, защо тя спада към "заблужденията", с какво ни пречи да имаме братски взаимоотношения и да живеем и се развиваме свободно? Дали за това е виновна самата порочна традиция и социология на родителството досега, измислена от зли гении – или в самия биологически акт има нещо небожествено? Дали само свободната майка, необявяваща кой е бащата на децата й, избран от нея по най-високия идеал, ще е идолът и божеството на бъдещия неоматриархат - или в самия биологически механизъм на зачатието и мотивацията на майчинството досега има нещо нередно? Тук Учителят, както и на други подобни места, говори за "майки и бащи", а не само за "майки". Има ли надежда тогава майката всякога да си остане божествена и светица, както Той твърди постоянно, наричайки "божествени" и самите първичните клетки, с които се създава животът? Това са въпроси, на които трябва да си отговаряме постепенно, изучавайки в дълбочина и в обем великото Слово Божие – б.с.

проблемни мисли в беседите - маТЕМАТИКА, БИОФИЗИЧЕСКА, КОРЕНУВАНЕ 22.11.12н нщи ЖИГ48`100 -101 Дишането и яденето /.../ са два процеса, които, събрани заедно, представят една сума. Кой е ко­ренът на това число? Кой е коренът на погълнатото ко­личество въздух? Кой е коренът на два кубически метра въздух? Не знаете. Кой е коренът на количеството хляб, който изяждате всеки ден? И това не знаете. Какви ма­тематици сте тогава? Трябва да знаете корена на всяка храна, която консумирате. /.../ Имате една семка - тя е резултат, сума от дадени числа. Кой е коренът на тази семка?/.../ Ще ядеш и всеки ден ще извличаш "корен" от храната, която си консумирал. Дишаш - също ще извличаш "корен" от количеството въздух, който си поел. Коментар: Ето още едно нещо, което остава неразбрано – и да извлеччем математически корен от количеството, как да използваме на практика резултата? - б.с

пРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - ОТРИЧАНЕТО И ОСПОРВАНЕТО - КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ 22.11.12н нщи ЖИГ48`087 всяко нещо, което се от­рича и оспорва, е истинно; всяко нещо, което не се от­рича, нито се оспорва, не е истинно. Много естествено: как ще оспорваш и отричаш онова, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика... - Не, това е истината! Коментар: Това твърдение на Учителя или негови варианти се срещат често в беседите, но то трябва да се изяснява в обстойни и задълбочени разговори, понеже наистина е много “хлъзгаво" и може да доведе до големи безсмислици и абсурди. Като чисто логическа операция, без необходимите пояснения, то наистина звучи повече от странно. Например, може ли да се каже: “Аз отричам и оспорвам, че Бог е умряла муха; следователно, Бог е умряла муха”?...Или “Аз отричам и оспорвам, че майка ми е убила Кенеди; следователно тя го е убила”... Или тук нещо в логиката куца? Ето защо, всестранно и всенародно обсъждане на проблемните мисли в беседите е необходимо. На първо място, изучаващите Словото могат да прибавят различни парчета от мозайката - други мисли от беседите, - за да се приближаваме към по-пълната истина по всеки смущаващ и неизяснен въпрос – б.с.

проблемни мисли в беседите – покаяние и любов 22.10.22н въг ЖИГ48`036 Сега, ако ви говори евангелски проповедник, ще ка­же: "Братко, ти трябва да се покаеш, да се откажеш от лошия път, от греховете си, и да приемеш любовта". - Покаяние и любов са несъвместими. Не може да боледу­ваш и да имаш любов в себе си. Болестта показва, че любовта те е напуснала. За да приемеш любовта, ти тря­бва да се откажеш от всички стари възгледи. Коментар: Твърдението "Покаяние и любов са несъвместими", дори и в цитирания контекст, не е ясно от първо четене и затова може да послужи като проблемна мисъл в беседите, която да се обсъжда от различни хора – б.с.

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ – ПОЛЗАТА ОТ ЗЛОТО 22.12.03н ддп ЖИГ48`162 Всички отрицателни черти са ножове в ръцете на защитниците на любовта. Те казват: "Ще опитате лю­бовта! Докато не я признаете, ще страдате". Коментар: На пръв поглед, трудно разбираемо твърдение, но то е в духа на основното положение в Учението на Учителя и на Бялата Ложа въобще, че Бог е допуснал ножовете на злото с единствената цел да се натъкваме на тях, когато не проявяваме любов, въпреки че ни е дал свободата да опитваме и безлюбието. Нашите реакции, вкусове и теории за любовта подлежат на ремонт, понеже са проядени от страх, егоизъм, програмираност. С една дума, животът и безсмъртието си имат свой правилник за движение и който не го спазва, става жертва на болести, нещастия, катастрофи – б.с.

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - ЦЪРКВАТА И АНАТЕМИТЕ Й 22.11.12н нщи ЖИГ48`101 /Бог създал човека, но някои неразумни органи изгонили стомаха, очите, ушите и др. - и целият организъм рухнал. Така и църквата днес иска да изпъди някои хора, да забрани дейността им, а те са органи на народа и човечеството. Коментар: Остава старият като света въпрос, главният аргумент на атеистите: ако Създателят е всемъдър и вседобър, как може да проектира и сътворява органи, в които е заложена глупост, жестокост и бунт? Ето поле за аргументация – религиозните и до днес не отговарят или трудно отговарят на този въпрос или отговарят много трудно и неубедително. Даже и окултистите се затрудняват. И, все пак, задоволителен отговор трябва да има. Малко по-нататък в цитираната беседа Учителят казва: "И тъй, не се страхувайте, че този или онзи ще раз­вали света. Тъй както светът е създаден, никой не може да го развали. Светът се развива добре - никой не може да измени неговия път". От това следва, че примерът с органите и пълното разпадане на организма е само един анекдот с педагогическа цел – в крайна сметка, Бог си остава абсолютен господар и няма да допусне да отидем в пропастта. Това е светлата постановка в констатациите и прогнозите на Учителя, потвърдена от много други подобни тези в Словото Му, за разлика от мрачните и апокалиптични представи на други автори. Срещаме обаче и твърдения в беседите, че "този свят ще си отиде там, накъдето е тръгнал", т.е. ще се самоунищожи, така че трябва да разграничаваме кога за кой свят говори. Въпреки общия положителен баланс с "хепи енд" обаче, големият философски и етически въпрос си остава: защо, все пак, Бог е допуснал и допуска да минаваме, от милиони години насам, през стадий на значително инвалидизиране? Как се връзва лудостта и уродството на големите и малки човешки чудовища и постоянните огнища на зло и страдание в света – с вярата ни в милосърдието на нашия Баща? Ние може да имаме отговор на този въпрос, но не е излишно всеки теист да се поупражнява, да даде своето собствено обяснение, поне за себе си. – б.с.

Каталог: 01-Bulgarian -> 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi
01-Bulgarian -> Багрина кларк новата земя – обител на радостта
01-Bulgarian -> Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве
01-Bulgarian -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
01-Bulgarian -> Изис и озирис
01-Bulgarian -> Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?
01-Bulgarian -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
01-Bulgarian -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
01-Bulgarian -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези
05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница