Липидна Разтворимост
Нервноклетъчната мишена на локалните анестетици има липидна структура. Не е изненадващо, че ЛАи са повече липо-разтворими отколкото водно-разтворими. Най-общо казано, както и при газовите общи анестетици, тези медикаменти показват известна корелация между липо-разтворимост и потентност.
ЛА
|
Тип
|
Относителна Потентност (n. ischiadicus)
|
pKa
|
Липидна Разтворимост
|
Свързване с Белтъци
|
жаба
|
плъх
|
Procaine
(Novocaine)
|
Ester
|
1
|
1
|
8,9
|
0,6
|
5,8
|
Benzocaine
|
Ester
|
-
|
-
|
3,5
|
-
|
-
|
Tetracaine
(Pontocaine)
|
Ester
|
16
|
8
|
8,5
|
80
|
75,6
|
2-Chloroprocaine
(Nesacaine)
|
Ester
|
4
|
1
|
8,7
|
-
|
-
|
Lidocaine
(Xylocaine)
|
Amide
|
4
|
2
|
7,72
|
2,9
|
64,3
|
Mepivacaine
(Carbocaine,
Polocaine)
|
Amide
|
2
|
2
|
7,6
|
0,8
|
77,5
|
Prilocaine
(Citanest)
|
Amide
|
3
|
2
|
7,7
|
0,8
|
55
|
Ropivacaine
|
Amide
|
-
|
-
|
8,1
|
14
|
95
|
Bupivacaine
(Marcaine,
Sensorcaine)
|
Amide
|
16
|
8
|
8,1
|
27,5
|
95,6
|
Etidocaine
(Duranest)
|
Amide
|
16
|
8
|
7,74
|
141
|
94
|
Тази зависимост не е просто линеарна. Дори определянето на разтворимостта е вариабилно, а установяването на потентността се постига с емпирично определяне, при което не е постигната същата възпроизводимост, както при инхалационните анестетици.
Единицата за потентност, използвана за ЛА е минимaлната концентрация (Cm) на ЛА, необходима да блокира провеждането на импулси в нерв с даден диаметър в продължение на “приемлив” период от време. Обикновено това се определя, като се облива изолирана част от животонски периферен нерв с анестетичен разтвор. В единия му край се прилага стимула, а дистално от частта, в която се прилага анестетика, се отчитат акционните потенциали. Наблюдава се, обаче значителна вариабилност на Cm за ЛА в зависимост от експерименталните условия. Променливите в различните експериментални условия включват: критерии за степен на блокада; електролитна концентрация на обливащия разтвор, наличие или отсъствие на обвивка; честота на стимулация; индивидуалните типове нерви (големи-малки влакна, миелинизирани-немиелизирани); концентрацията на медикаментите; рН на разтвора и др. Всички тези променливи имат за резултат трудно постигане на възпроизведими стойности при различни проучвания и водят до противоречиви данни за потентността. По-горе в таблицата са посочени данни за относителната потентност, получени при специфични лабораторни условия с различни препарати. При различни обстоятелства, обаче, могат да се получат други данни.
Допълнително ограничение в концепцията за Cm е отсъствието на средства за измерване на тъканната концентрация на ЛА в клинични условия. Най-явното несъответсвие е честото лабораторно наблюдение, че големите, миелинизирани А влакна се блокират по-бързо от малките С влакна, докато при интактните животни обикновено се наблюдава обратното. Други подобни примери са "намалената" потентност на лидокаина поради вазодилатативното му свойство и "засилената" потентност на хлоропрокаина поради тъканната му пенетрация.
Клинично се наблюдават много изключения от очакванията, основани на лабораторно изчислените потентности. Тези изключения правят клиничния опит по-уместен в регионалната анестезия, отколкото в подобни дискусии за общата анестезия (където лабораторните данни и клиничните наблюдения са по-съответни). Въпреки, че лабораторно-определента потентност служи за отправна точка, избора на медикамент и концентрацията му обикновено се основават на клиничния опит.
Сподели с приятели: |