Локални анестетици regional anesthesia



страница3/6
Дата06.01.2017
Размер452.03 Kb.
#12144
1   2   3   4   5   6

Дисоциационна Константа


Друг фактор, който повлиява способността на ЛА да прониква през липидните мембрани е вариабилния дял от всеки медикамент, който се намира в липо-разтворима (анионна, незаредена) форма отнесен към водно-разтворимата (катионна, протонирана) форма на медикамента. Поради това, че са слаби основи, ЛА в разтвор съществуват в равновесие между тези две форми. Тенденцията да съществуват в основна или в заредена форма, зависи от заобикалящата концентрация на водородни йони и се определя от специфичната дисоциационна константа (pKa) на всеки медикамент. pKa представлява рН-то при което 50% от молекулите на медикамента се намират в заредено четвъртично азотно състояние и 50% - в незаредена третична форма. Съединение с pKa = 7,4 при нормално телесно рН има еднакъв брой молекули в заредена и незаредена форма. 50% равновесие има тогава, когато рН на разтвора е равно на pKa. pKa на повечето ЛА е по-висока от 7,4. Обикновено разтворите на ЛА са "кисели" спрямо техните pKa стойности в лекарствените си форми и в нормалните телесни тъкани с рН 7,4 (преобладаващата част от молекулите на ЛА са в йонизирана форма). Колкото по-висока е pKa (по-отдалечена от рН), толкова повече от ЛА съществува като заредени молекули при телесно рН. рН-скалата е логаритмична, позволяваща груба преценка на дела на йонизираните молекули за даден медикамент.

рКа 8,4 представлява равновесие, отместено от телесното рН с 1 рН-единица (или десетократна Н+ концентрация). Следователно, при телесно рН, се очаква отношение 10 : 1, като 90% от ЛА е йонизиран и само 10% е в нейонизирана основна форма. Подобно, при рКа 9,4, 99% от ЛА е йонизиран и само 1% - нейонизиран. Обратното важи за слабите основи с ниска рКа.

За проникване в нерва е необходима нейонизираната основа, докато преобладаване на заредената (катионна) форма от външната страна забавя началото на анестетичното действие. Независимо от специфичната собствена липидна разтворимост, медикаменти с рКа стойности близки до телеснот рН се очаква да имат по-бързо начало на действие. Преобладаването на не-дифузоспособната катионна форма обяснява също и явната намалена ефикасност на повечето ЛА при наличие на локално възпаление (тъканна ацидоза). Лекарствени форми на ЛА, които съдържат адреналин, буфериран до ниско рН (за запазване на адреналина) са с по-бавно начало на действие. Алкализирането на тези разтвори увеличава процента на дифузоспособната основна форма и ускорява началото на невралната блокада.

Обобщено, стойността на рКа е полезна за прогнозиране на началото на действие на стандартните ЛА, въпреки че и други фактори повлияват това качество. Колкото по-висока е стойността (или колкото по различна е от локалната рН на тъканта или разтвора), толкова по-бавно е очакваното настъпване на клиничното действие.

Свързване с Белтъци


Въпреки че липидните мембрани са най-значимата пречка за дифузията на ЛА, мястото на действие в натриевите канали е белтъчна структура. Афинитета на медикамента към белтъчната единица е свързан с дължината на алифатните вериги на съединението. Продължителността на действие на ЛА е свързана с техния афинитет към тези белтъчни съединения. Колкото по-изразени са белтъчно-свързващите характеристики на съединението, толкова по-дълго е времето, необходимо за "измиване" на медикамента от натриевите канали. Това е особено очевидно за бупивакаина и етидокаина, където прибавянето на малко по-дълга верига към аминната част на респективното първично съединение мепивакаин и лидокаин увеличава липидната разтворимост и белтъчното свързване, водещо до съединение, което е четири пъти по-потентно и с два пъти по-дълго действие.

Белтъчното свързване е важно и с оглед на токсичността. Високото белтъчно свързване на бупивакаина е благоприятно в акушерството, поради това, че намалява количеството на свободен медикамент в плазмата на нормалните пациенти и така има малка наличност на дифузоспособен медикамент, който да премине през плацентарната циркулация. Ако плазмените свързващи-белтък места са наситени или са в заимодействие с други съединения, такива като билирубин или пропранолол, може да се наблюдава токсичност на централната нервна система при неочаквано ниски кръвни нива на ЛА.


Други Свойства

Вазодилатация


Всички локални анестетици, с изключение на кокаина, предизвикват някаква степен на бифазна вазоактивност. Ефекта е доза-зависим и варира за всеки медикамент. Бупивакаина е вазоконстриктор при ниски концентрации, и дилатира артериолите само при концентрации по-високи от клинично използваните. Лидокаина е констриктор при ниски концентрации, но при клинични нива е вазодилататор. Последващото увеличаване на локалния кръвоток има тенденция да увеличава поемането на медикамента от съдовете, което води до явно намаляване на потентността и продължителността на действие. Лидокаина е два пъти по-потентен от мепивакаина в лабораторни условия, но е еквипотентен клинично поради по-голямата локална вазодилатация. Този ефект може да се антагонизира с добавянето на вазоконстриктори към ЛА, което може частично да обясни явното засилване на потентността на адреналин-съдържащите разтвори. Продължителността на действие се повлиява от вазодилатацията, както и явната потентност. ЛА могат да бъдат с къс живот в богатите на съдове епидурално или интеркостално пространства, но могат да имат 4 до 6 пъти по-дълга продължителност при по-слабо васкуларизираните периферни нерви, като например n. ischiadicus.

Честотна Зависимост


За повечето медикаменти, навлизането в натриевите канали се осъществява когато каналът е отворен по време на мембранната деполяризация. Някои медикаменти, особено лидокаин и бупивакаин, показват интересна характеристика на предизвикване на степен на блокада, пропорционална на количеството време, когато канала е отворен. Те предизвикват по-бърз и по-плътен блок в нерви с по-високи честоти на провеждане (където натриевите канали са отворени повече пъти за секунда). Клинично, тази честотно-зависима блокада води до по-голямо намаляване на болевото/сензорно (високо-честотно) провеждане, отколкото на моторното (ниско-честотно) провеждане. Тези анестетици предизвикват по-силна аналгезия отнесено към инкремент (нарастване) моторна блокада, в сравнение със съединенията с по-малка честотна дискриминация. (Т.е. покачването на сензорния блок е по-голямо от покачването на моторния блок при задълбочаване блокадата на нерва). Обикновено, тази сензоромоторна дисоциация е клинично желана. Тя обяснява защо лидокаина и бупивакаина са често предпочитани пред тетракаина и етидокаина, които притежават иначе подобни физикохимични качества.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница