Love life for every married couple

Около 75% от семейните съюзи в тази страна ще се нуждаят от брачна консултация за известно време.

Най-малко 40% от всички брачни двойки може би ще се разведат.

Дали тези предположения, базирани върху последните статистики, означават, че планът на Създателя вече не действа? Дотук ние подробно разгледахме постановяването на брака в Битие 2:24 с цялата мъдрост, но бихме могли да предположим, че това е било дадено на един съвършен свят за невинни хора, които все още не са били вкусили забранения плод на греха. Може ли божественият модел за брак да се приложи действително вън от Едемската градина? Или взел ли е Бог предвид как са се изменили нещата оттогава досега? Ревизирал ли е планът си за брака, за да подхожда на преобладаващите обстоятелства?

Днес често възникват такива въпроси, когато хората говорят за развода. Ето как една жена изразява това в писмо до редактора на християнско списание:

Тъй като съм се омъжила за неподходящ мъж, направила ли съм грешен избор, трябва ли да продължаваме да бъдем заедно, за да "оправим" това? Четири години сме се молили нашите чувства да се променят, нашият брак да се промени. Ходили сме при съветници и в семейни домашни групи. Но разбираме, че от ден на ден охладняваме все повече един към друг. Вместо да продължаваме да се унижаваме след 5-годишен брак, ние решихме да се разведем. От две злини това е по-малката, макар че това решение е болезнено. Виновна съм, благодаря за особеното отношение на църквата. Бог ще ме разбере...

Друга жена даде следното обяснение на християнски семинар за брака: "В крайна сметка Бог ми е дал мозък. Ако разбера, че съм направила грешка при избора на брачен партньор, тогава разводът ще бъде едно решение." Явно тя си мисли, че Бог ще разбере нейните усилия да се избави от неуспешния брак като го елиминира напълно -- както се заличава грешка върху листа с контролната работа.

Трябва да погледнем този въпрос от друг ъгъл. Дали Бог все още очаква от хората, живеещи в този грешен свят, да изпълняват брачната заповед, дадена в едни идеални условия?

Господ Исус Христос е отговорил на този въпрос. В Марк 10:2-12 и в Матей 19:3-12 Исус коментира божественото становище за женитбата. Като четете Неговите думи, ще видите истината в чиста форма, неопетнена от изопачаванията на човешките сърца.
И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей? А те рекоха: Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне. А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед; обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва. И вкъщи учениците пак Го попитаха за това. И Той им каза: Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодейства (Марк 10:2-12).
Фарисеите дойдоха при Исуса с надеждата да го въвлекат в бурен спор относно развода. В онези дни е имало последователи на три различни школи за тълкуване на еврейските закони, които са търсели приемливи причини за развода. Техните дебати се въртели около Второзаконие 24 гл. Там Мойсей е регулирал съществуващата практика на разводи, като е ограничил причините за безчестие и неблагоприличие до най-сериозната им същност. Внимателното изучаване на Стария Завет показва, че прелюбодейството не се е считало за основателна причина за развод (Числа 5:11-31 дава специални указания относно прелюбодейството). Това "безчестие", "оскверняване" или "неблагоприличие", което Мойсей описва като единствена причина за развод, се отнася за кръвосмешение, блудство или прелюбодейство. В Новия Завет Исус нарича това безчестие прелюбодейство. На български това звучи така: "Който напусне жена си освен по причина на прелюбодейство и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства" (Матей 19:9). Така че Исус не посочва блудството, а прелюбодейството като причина за развод.

Ето няколко примера за това как евреите по времето на Исус погрешно са тълкували Мойсеевата заповед относно развода. Последователите на Шимон твърдели, че всеки акт на блудство представлява оскверняване, за което Мойсей говори. Последователите на Хилел определят безчестието или оскверняването в най-широк аспект. Съпругата може да е загорила супата. Това е безчестие. Тя може да говори твърде високо вкъщи. И това е безчестие. Може да се е появила на обществено място с непокрита глава. Отново безчестие, ако съпругът реши да го сметне за такова. Това означава, че и най-малкият пропуск би могъл да се счита като основание за развод. Последователите на най-свободомислещия равин Акиба изкусно решават въпроса с твърдението, че всяка съпруга, която не намери благоволение в очите на съпруга си, е безчестна и може да бъде оставена -- безусловно позволение за развод.

Забележете, че фарисеите отиват една стъпка по-нататък и не зачитат посочената от Мойсей причина изобщо, когато питат Исуса: "Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?" (Матей 19:3) -- попитаха те. "Позволено ли е на мъж да напусне жена си?" (Марк 10:2).

Начинът, по който Исус отговоря на фарисеите, ни показва какво трябва да бъде нашето собствено отношение към брака и развода:

1. Той отхвърли разпалваните "религиозни" пълномощия на онези дни и техните многобройни оправдания за развод.

2. Той се съсредоточи върху Писанията като единствен авторитет.

3. Той се върна към първоначалния план за женитбата в Битие, като го счете за единствена правилна тема на обсъждане. Матей е записал, че най-напред Исус отговори на фарисеите по този начин: "Не сте ли чели поне Битие 1:27 и 2:24, вие, които винаги парадирате с вашите знания върху Писанията." Или, с други думи: "Защо не се обърнете към първоначалното учение за брака и да намерите отговор?"

Съвсем ясно Исус счита тези два пасажа от Битие като божествена наредба за брака -- първата и последната дума, -- която остава все така ефективна и днес, дори в пълния с грехове свят. Исус дава да се разбере, че отстъпката за развод, дадена от Мойсей във Второзаконие 24:1, не беше просто обяснение за всеки, който иска да разбере Божия план и намерение относно брака. "Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така" (Матей 19:8).

Това прибавя три важни факта към нашето основно разбиране за брака:

1. Сам Бог е събрал мъжа и жената заедно. Мъжът и жената се женят по свой избор, но след като направят това, Бог ги съединява, като превръща "двамата" в "едно".

2. От Божествена гледна точка бракът е неразделим съюз, който никой съд по земята не може да разтрогне. Как може парче хартия да промени това, което сам Бог е направил? Единствено смъртта може да раздели двама, които са свързани в брак.

3. Всеки индивид, който се опита да раздели това, което сам Бог е съединил, извършва акт на арогантно незачитане на Божията воля. Всеки, който е решил да направи това, трябва да живее с резултатите от своето действие.

Да обобщим: Исус казва на хората, които търсят всякакви оправдания за развод, че всичките им твърдения са грешни. Мнението на Бога и тогава, и днес е неизменността на брака и почитането му в личния ни живот.

Ако някой днес отхвърли тези заключения като несъстоятелни, то аз само ще цитирам думите на Господа Исуса: "Защото ако се срамува някой от Мене поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели" (Марк 8:38).

Как стои въпросът с развода във вашия живот? Ако се опитвате да изградите взаимоотношение на обич в своя брак или се опитвате да премахнете, да се отървете от проблемите в брака си, дори най-малката мисъл за развод ще въздейства неблагоприятно върху вашите усилия. Поддържането на идеята за развод, дори като най-последна възможност, напълно ще затрудни усилието, което иначе би подобрило брака ви. Това ще саботира вашите опити да подобрите взаимоотношенията си и в дома ви ще се получи една нерадостна ситуация. Мисълта за развод като един евентуален изход предизвиква пукнатина в отдаването ви един на друг. Макар нищожно малка пукнатина, тя може фатално да се разрасне чрез многото сили, действащи за разрушаването на домове и семейства.

Мрачните статистики, показани в началото на тази глава, се дължат отчасти и на непрестанните опити на Сатана да подкопае дома и семейството -- най-ценната институция на земята. Те могат да бъдат обяснени с широко разпространената идея, че ако бракът не върви, може да бъде разтрогнат и да се направи друг опит с нов партньор; както видяхме, под влияние на Сатана се прокарва една напълно небиблейска гледна точка.

Има друга фундаментална причина за съществуващата брачна дисхармония, която трябва да осъзнаем, докато работим за достигане на истинско любовно взаимоотношение. Предлагам да прочетем задълбочено Битие 3 гл., в която се описва непослушанието на мъжа и жената към Бога; тяхното падение от състоянието на невинност в греха и смъртта; Божието обещание за изкупление и изгонването на тази двойка от Едемската градина да живеят с морална отговорност при нови и трудни условия.

В 3 гл. ще намерите произхода на греха и срама, на себичността, егоизма и разделението, подкопаващи магнетичната любов и единение, на които Адам и Ева в началото са се наслаждавали.

Както някога така и сега всяка двойка си слага смокинови листа и крие зад дърветата собствените си дела. Ние всички имаме склонност да се отдръпваме един от друг, да се разделяме, да се съсредоточаваме върху своите собствени потребности и желания, за да живеем за себе си, да обвиняваме най-близките си, за да се защитим или оправдаем, и да правим това, което не задоволява Бога.

Грехът поражда измамливия глад не за единение и общуване, а за индивидуализиране на грешната ни природа. Разбира се, Сатана с радост окуражава тази наклонност. Не забравяйте, че грехът слезе на земната сцена при първия брак и още в първото семейство се породи разделение и омраза. Ето къде започна Дяволът своята омразна работа и точно поради това вие никога няма да имате здрав, щастлив и хармоничен брак просто така, от само себе си.

Егоцентричността води до разделения между съпруга и съпругата. Ние сме свидетели на това навсякъде около нас, а и по телевизията постоянно го показват. Например ето какъв диалог се появява често в телевизионните сериали:

Младата съпруга отговаря студено: "Защо трябва да искам да ходя в Порто Рико?"

Съпругът (невярващ на ушите си) заеква: "Но...но...Сюзън, ти си моя съпруга!"

Сюзън отговаря ядосано: "Да, но аз имам свой собствен живот!"

Във втора глава ви разказах за Керъл и Дийн, една християнска двойка, която претърпява всички видове яростни атаки срещу своя брак както отвътре, така и отвън. Натискът за раздяла е бил неимоверен. Нека да го анализираме и да видим как една грешка води след себе си друга. Във всеки момент е липсвало разбиране или приложение на библейските принципи, които помагат и поправят такива ситуации.

1. Преди всичко те не са се привързали един към друг през тези години като са пренебрегвали любовното общуване. Любовните преживявания между съпруга и съпругата постоянно трябва да се поддържат и растат.

2. Това е оставило емоционална празнина, която друга жена с радост е запълнила, с надеждата Дийн да се раздели със съпругата си и да се омъжи за него.

3. Последвалият грях от прелюбодейството на Дийн атакува тяхното взаимоотношение като една плът.

4. Керъл прави грешка, като обсъжда брака си с приятелка, която постоянно критикува Дийн и кара Керъл да се раздели със съпруга си.

5. Тази приятелка й дава небиблейски съвет, изтъквайки развода като необходимост поради прелюбодейството.

6. Физическото и емоционалното отдръпване на Керъл от съпруга й през това критично време спомага за дълбокото разделение между тях и оставя всичко в ръцете на другата жена, която продължава да преследва Дийн.

7. Църковните водачи не съветват Дийн правилно съобразно прощението и възстановяването след неговата открита изповед на греха пред църковното настоятелство.

8. Като резултат Дийн е бил завладян от чувство за вина, която му пречи да приеме правилни стъпки към подновяване на любовта и доверието в брака.

9. Това е нанесло също така поражение върху способността му да израства като християнин. Чувството за вина след изповядването на греха и покаянието има сатанински произход и е предназначено да попречи на духовния растеж.

10. Разбираемо е, че Дийн се е почувствал неудобно сред хората в църквата, които го одумват и критикуват. Той започва да отбягва събранията.

11. Някои църковни водачи правят грешка, като изтъкват развода като неизбежен за тази двойка. Това допълнително обърква Керъл във време, когато е имала нужда от съвет как да действа библейски в тази ситуация.

12. Тъй като Керъл не е простила на съпруга си и не е забравила миналото, както Библията съветва, те двамата се заплитат безнадеждно в проблеми, които могат да бъдат разрешени бързо само с добри съвети.

13. Всички тези фактори с емоционалната болка и объркване принуждават Дийн да търси изход чрез отдръпване, физическо отдалечаване от съпругата си, с цел да разберат дали още се обичат един друг. Рядко раздялата подпомага затруднения брак и няма вероятност да докаже каквото и да било за любовта. Сближаването в брака е библейско. Разделянето е сатанинско. Това може да звучи много опростено, но е напълно в синхрон с Писанията относно семейството. Надявам се ще си припомните това правило в трудни ситуации.

И Дийн, и Керъл разбраха, че чувствата им ги заблуждават, че не могат да разчитат те да ги водят. Почти навсякъде те чуваха думата развод. Натискът, който се оказваше върху тях, ги подтикваше към раздяла вместо към единство. Но когато те откриха основния принцип на брака, че в Божиите очи съпругът и съпругата са едно и трябва да станат едно, те бяха в състояние да възродят любовното си взаимоотношение и да възстановят брака си. Днес те имат голямата възможност да помагат на други двойки, които преминават през подобни трудности.

Както виждате, съгласно Новия Завет е възможно да се възвърне първоначалното райско положение в женитбата. Ние можем в голяма степен да се върнем към идеала в нашите взаимоотношения и трябва да го направим, ако искаме брак, изпълнен с любов. Въпреки че поради грехопадението винаги съществува склонност към себичност, ние можем отново да постигнем себеотдайната любов, единството, радостната свобода в общението, което Адам и Ева отначало изпитваха. Чрез източниците на Господ Исус Христос християните имат не само образец за идеална женитба, но също целта, за да изпълняват този образец, както и сила за това.

В началото ние зададохме въпроса: Ревизирал ли е Бог Своя план за женитбата, за да го пригоди към условията в греховния свят? Видяхме, че отговорът е категорично НЕ. Напротив, Той очаква от нас да ревизираме поведението си, за да подхожда на Неговите определения за брака, за наше собствено добро и благословение, и Той знае, че ние можем да направим това поради новия живот в Христа.

Разбира се, аз пиша, като имам предвид положението, в което сте сега. Каквито и минали грешки в брака и развода да имате, помолете Бог да ви прости и приемете това, като знаете, че сте оневинени. Той винаги се занимава с нашето настояще и вие имате всички възможности да вървите напред по нов път, "като забравям задното и се простирам към предното" (Филипяни 3:13). С поглед към Исуса и с ум, нагласен според Словото, вие можете да обновите живота си с вашия партньор от този момент нататък.

Вярвам, че вие ще намерите ново разрешение за вашия брак, за да превъзмогнете външното влияние, което ви кара да виждате себе си отделно от вашия другар, с нова решителност да направите всичко възможно да изградите любовно взаимоотношение в съгласие с Божия план; с нова увереност, че е възможно да подобрите вашия брак и да го формирате според първоначалния план.

Един човек беше казал: "Идеалите са като звездите -- ние няма да можем да ги докоснем с ръцете си, но като ги следваме, както мореплавател в морската шир, ние ще достигнем нашето предназначение."

Ние няма да постигнем съвършенство в нашия брак, но като следваме Божествения образец от Битие 2:24, ще открием трепета и вълненията, които Той е предвидил за нас. Ние ще изпълним целта, която Той е поставил пред нас -- да покаже Своята любов на нуждаещия се свят чрез примера на нашия живот.

След няколкочасов разговор, аз забелязах колко рядко Хол поглеждаше към съпругата си Джини. А тя, красива блондинка с топъл глас и приятна усмивка, изглеждаше покорна в негово присъствие. Понякога проблясваше искрица светлина в нейните сини очи, но тя никога не беше насочена към съпруга й. Те изглеждаха като любезни непознати, дотолкова чужди, че дори липсваше враждебност; свързани в най-интимната връзка, а по-далечни даже от стените на моя офис. По дух бяха на двете срещуположни страни на света.

Те изглеждаха като хора, сполучили в живота. Бяха привлекателни, финансово задоволени, добре образовани, с подходящи професии и което е най-важно, познаваха и обичаха Исуса. Бяха се запознали в университета, разбрали, че имат еднакви духовни цели и решили да се оженят след известен период на молитва. Отстрани бракът им изглеждаше идеален. Но аз виждах пред себе си двама крайно нещастни хора, борейки се да издържат поне до следващата седмица заедно.

"Ние мислехме, че сме се оженили по Божията воля -- тъжно обяснява Хол. -- Изучавали сме какво учи Библията относно женитбата и знаем, че разводът е недопустим за нас като християни. Но какво да правим? Ние просто не се обичаме."

По-нататъшната дискусия изясни това становище. Двамата се уважаваха и зачитаха като личности и всеки желаеше доброто на другия. Но това беше всичко. Какво липсваше?

"Чувства, д-р Уит" -- съгласиха се и двамата. -- Ние не изпитваме емоциите, които придружават любовта. Не чувстваме никакъв трепет от това, че сме заедно. Липсва ни стремеж да се докосваме един друг. Нямаме желание да разговаряме за нашето минало или да правим някакви планове за бъдещето."

"Ние нямаме претенции, не спорим -- казва Хол. -- Но също така не се и наслаждаваме един на друг."

Когато вечер останат двамата сами, появява се някаква досада. Хол счита, че при полово общуване Джини не е достатъчно пламенна, въпреки че и двамата изживяват редовно сексуално освобождение. Той мисли, че му липсва желание да седне близо до нея и да я прегърне. "А бих искал да го направя" -- казва той.

Джини намира Хол за себичен и мрачен. "Но той е добър в много отношения -- казва тя. Той ми помага в къщната работа. Води ме навсякъде, където поискам. Казва ми, че съм отлична съпруга. И въпреки това знам, че не мога да му угодя. Например той мисли, че изглеждам ужасно, преди да съм гримирана. Ако ме обичаше, щеше ли да прави разлика? Винаги съм вярвала, че истинската любов прикрива недостатъците."

"В действителност тя е твърде съвършена, твърде хубав човек -- казва Хол. -- Може би затова аз чувствам, че тя никога не би разбрала какъв начин на живот съм водил, преди да стана християнин."

"Ние не сме на една и съща вълна -- заключава Джини с тъга. -- Бракът въобще не е това, за което съм си мечтала. Чувствам се разочарована и обезсърчена почти винаги."

"Може би сме се самозалъгвали -- свива рамене Хол. -- Нашите най-добри приятели обичат да бъдат заедно. Но не е така с нас. Не знам какво може да се направи за това сега. Ние сме женени, а сме отчаяни. Просто не се обичаме."

Аз чувам често такива оплаквания. Най-срещаните фрази са: "Ние не се обичаме повече." Или безжизнените заключения: "Моят съпруг (съпруга) не ме обича повече." Но в учудващо много случаи самотни хора ми казват, че никога не са се обичали, дори при самата женитба.

Като консултант аз трябва да се занимавам с трагичните резултати при лишените от любов бракове. Липсата на любов е станала причина много християни да бъдат въвлечени в прелюбодейство или пък да търсят липсващата им любов някъде другаде. В много трагични случаи нещата завършват легално морално, като напълно разбива цялото семейство. Без да навлизам в подробности, мога да ви уверя от опит, че и мъжете, и жените изпитват безпределен копнеж за любов в брака и понякога самите те са шокирани от това, което могат да направят, за да намерят заместител. Разбира се, един християнин никога не бива да бъде завладян от чувствата си -- в брака или в която и да е област на живота. Но брак без чувства е страшно непълен и многото двойки, които съм съветвал, са почти винаги обезпокоени от липсата на любов. Ето защо по мое мнение не е достатъчно само да напишеш книга за брака. Виждам нуждата от фокусиране върху любовта в брака -- пълния спектър от любов, включително емоционалния глад, който Бог е вложил в нас. Знаем, че любовта включва неописуема гама от чувства, като се започне от трепетите и се стигне до сладостното упоение. Това може да бъде и влудяващо удоволствие, и топла подкрепа. Те придават колорит и красота на брачния живот. Те ни даряват с щастие и добро самочувствие дори при наличието на външни проблеми. Но отсъствието на тези чувства оставя болезнена празнота, която иска да бъде запълнена. Ние не бива да пренебрегваме чувствата на любов и копнежите, които те пораждат. Само когато ги опознаем и задържим по градивен начин, само тогава те ще заемат подходящо място в нашия живот, без да владеят над нас.

Следователно в практичния семеен живот ние трябва да осъзнаем значението на любовта заедно с придружаващите я емоции. Но също така трябва да отделим истините относно любовта, както направихме, когато разсъждавахме върху основите на брака. Неяснотите и митовете трябва да се премахнат. Бих желал внимателно да разграничите лъжата и истината в любовта. Моля ви, запитайте се: В моя любовен живот, въз основа на истината или на фалша действам аз?

Всеки може да види, че нищо не започва с такива големи надежди и блестящи очаквания, а толкова често угасва, както романтичната любов в брака. Днес това се потвърждава от съотношението между разводите и браковете -- на всеки два брака се пада по един развод. Но защо толкова често любовта се проваля? Със сигурност причината е, че "любовниците" просто нямат представа какво е любов; те не знаят как да обичат, а в много случаи никога не са се отдавали на любовта. Държанието и отреагирането на много брачни двойки се влияе не от истината, а от техните собствени погрешни представи за любовта.

Откъде идва това неразбиране? Основно Бог е любов и обвързва истината за любовта със Своето слово -- Библията. Сатана е анти-любов така, както е и антихрист, и разпространява идеи, които изопачават и разрушават любовта чрез световната система, която той контролира.

Има три главни източника на погрешни идеи за любовта. Вие можете да ги считате като инструкции за анализиране на вашите собствени идеи за любовта и да определите техния източник, където е възможно.

Смесицата от неопределеност и неясни впечатления, които повечето хора натрупват, обяснява отчасти защо хората гледат на любовта като на необяснима загадка. От една страна, то е поради това, че тяхната собствена гледна точка за любовта е объркана и неясна: любовта трябва да бъде загадка! Нещо повече, ако любовта е нещо нелогично с цялото му тайнствено вълнение, то и човек може да бъде извинен за нелогичното си държание в това състояние.

Това популярно мнение за любовта като тайна, в която да не се бъркаме, беше изразено от сенатора Уилям Проксмаер, когато федералното правителство отпусна парична сума за научно изследване на любовта. Той направи такъв коментар: "Двеста милиона американци желаят някои неща да останат тайна и на първо място в списъка на нещата, които не искаме да знаем, е как мъжът се влюбва в жената и обратно."

Погрешни заключения, основани върху личен опит. Разбрал съм, че много хора действат на основата на погрешни впечатления, извлечени от техни собствени преживявания. Проучванията показват, че един доста голям брой хора считат себе си за опитни. Един социолог, който е анкетирал повече от хиляда души, заключава, че голямо мнозинство е започнало с увлечение в тринадесетгодишната си възраст и е имало още едно или повече "истински любовни преживявания" до двадесет и четвъртата си година. Но тези преживявания често довеждат до другите два вида неправилни разбирания за любовта, до едно определено състояние, завършващо с емоционално падение. Такива индивиди са склонни да развият болезнено безпокойство спрямо любовта или неверие в доброто вместо истинска мъдрост за бъдещето. Личният опит дава понякога съмнителна, винаги ограничена информация и води до погрешни заключения, които не са полезни за изграждането на трайни любовни взаимоотношения.

Деформирано мислене, дължащо се на влиянието на местната култура. Не може да се прецени точно колко деформираното отношение към любовта е повлияно от въздействието на културата -- филмите, телевизията, различните видове реклама, списания, романи, преобладаващи отношения на приятели, думи и примери от популярни припеви и др. Тях едва ли бихме могли да класифицираме като благонадеждни източници на истина и мъдрост, но техният неуловим и властен ефект върху нас не може да бъде отречен.

Докато хората са погълнати от тези погрешни убеждения относно любовта, научните и интелектуалните среди в голямата си част стоят настрана. С малки изключения повечето психоаналитични, психиатрични и психологични книги и учебници не споменават думата любов. Дори Британската енциклопедия не е поместила статия върху този предмет. Но един психиатър, осъзнавайки нуждата от вярна информация за любовта, е написал: "Любовта е търсена от всеки и навсякъде. Към нея съществува постоянен интерес, тя винаги е желана. Може ли да се намери? Ние мислим, че да, ако е разбрана достатъчно добре и се търси правилно..."1

Разбира се, ние всички се нуждаем от точна информация и ясно разбиране относно това, което е наречено най-желаното и най-неуловимото чувство -- толкова желано, че браковете, лишени от него, се превръщат от скучни в жалки; толкова неуловимо, че някои хора прекарват целия си живот в търсенето му, оставяйки след себе си следи от разбити взаимоотношения.

Целта на тази книга е да ви предам основните принципи и знанията, от които се нуждаете, за да изпитате пълнотата на любовта във вашия собствен брак. Библията е основният източник на нашия материал. Всъщност тя е единственият авторитетен, напълно точен източник на познания за любовта, който може да се намери някъде.

Сега, като разглеждаме четирите основни истини, които могат да реформират вашето отношение и да преструктурират вашия подход към любовта, вие трябва да разберете следното: Това, което вярвате за любовта -- истинско или фалшиво, в момента върши три неща за вас. То (1) влияе на вашия брак; (2) формира вашето поведение и реакции към вашия другар; (3) спомага за разрешаване на вашето бъдещо щастие и емоционално състояние. Толкова е важно това, което вярвате. Колко по-добре ще бъде да вярвате в истината!

Всеки от следващите принципи може да ви помогне да възродите любовта в брака си или да обогатите любовните преживявания, които имате със своя партньор. Всеки принцип коригира някакво общо неразбиране за любовта, което може да ви е повлияло в миналото. Разгледайте ги внимателно. След това ще ви покажа как те помогнаха на двойката, която ви представих в началото на тази глава.

1. 
   Аз мога да науча какво е любов от Словото Божие. То е нещо разумно, а не неразумно. Аз мога да разбера любовта и да раста в познаването й през целия си живот.
   

Вероятно никога не сте се замисляли, че всъщност цялата Библия е историята на една любов, от която можем само да се поучим -- историята за Божията неувяхваща любов към едно, много често, нелюбящо човешко племе. Това е последователна любов. Ние виждаме как Бог се интересува, крепи, грижи се и прави всичко възможно за тези, които обича; винаги се стреми да приближи към себе си мъже, жени, момчета и момичета. Ето един стих, който звучи като обяснение на това:

"Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост" (Еремия 31:3).

Старият Завет ни разказва за любовта между Бог Йехова и израилтяните, любов, често уподобявана на любовта на един съпруг, който е готов отново да приеме съгрешилата си съпруга.

Обсегът на откровението в Новия Завет се разширява до степен на една забележителна картина на Божията любов към всички хора -- любов без граници. Господ прави жертва, за да ни доведе до Неговата вечна грижа. Ние го виждаме в лицето на Исус -- Човекът, готов да мине през смъртта, за да направи всичко за тези, които обича. Йоан 3:16 ни казва кои са те: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот!"

Ако трябва да обобщим всичко, което можем да научим за любовта чрез Божието Слово, може би ще го изразим просто така: Любовта прави винаги най-доброто за обекта на любовта. Това представлява и прави любовта, и тук няма нищо мистериозно.

Но вероятно мотивите за тази любов са загадъчни. Кое е това, което ни кара да вършим всичко за този, когото обичаме? Отговорът, отново базиран върху библейски принцип, е, че любовта открива уникална ценност у възлюбения и избира да утвърждава винаги тази ценност. Любовта е избор.

Разбира се, можем да научим много повече за любовта от Писанията. Ако се вгледаме в ежедневния живот на Господ Исус Христос, ние ще видим как Той показва съвършена любов във всяка една ситуация. В Ефесяни 5 гл. ние намираме описание на начините, по които Исус Христос показва любовта си към църквата, и това ни е дадено като идеален образец за брачна любов. А I Коринтяни 13 гл. показва същността на любовта, особено когато е изпитвана. Ние научаваме, че истинската любов винаги е избор, подкрепен от дела.

Така че ние не бива да бъдем неинформирани относно любовта. Можем да се поучаваме от Божието Слово -- единствения правилен източник на знания за любовта. Вие и аз трябва да разберем любовта, за да я изградим в нашия брак и това е напълно възможно, тъй като имаме Писанията.

2. 
   Любовта не е нито лесна, нито проста. Тя е изкуство, което трябва да изучавам и животът ми да се изпълни с нея. Аз мога да се науча как да обичам.
   

Този принцип коригира едно всеобщо неразбиране за любовта, разпространено предимно сред юношите, които мислят, че любовта е най-простото нещо в света, че е лесно да обичате и не изисква нито мислене, нито усилия. С други думи, не е необходимо да изучавате любовта, нито дори да мислите за нея. Въпросът е да правите това, което идва по естествен път.

Истината е, че любовта струва нещо. Тя изисква много от обичащия, дори когато дава чиста радост. Ако правите това, което естествено идва, почти винаги ще бъркате. Любовта е изкуство, което трябва да се научи, както и дисциплинираност, която да се утвърждава. Бихме могли да сравним изкуството на любовта с изкуството на музиката или коя да е област в живота, която изисква обучение. Аз прекарах години в изучаване изкуството на медицината, след това учих как да прилагам теорията на практика. Но по-важно е, че толкова много желаех да се науча да практикувам медицина, че бях готов да вложа всичко, което имах, за да го постигна. Много години по-късно подходих към изкуството да обичам съпругата си по същия начин!

Ако желаете да усъвършенствате изкуството на любовта и да бъдете възнаграден с вълнуващ щастлив брак, трябва да научите принципите за изграждане на любовта в брака си и да ги практикувате ежедневно. Най-вече трябва да желаете да се учите и да сте готови да изпълните живота си с това. От опит мога да кажа -- заслужава си усилията.

Как да учим? Пак ще кажа -- Библията има информацията, от която се нуждаем. Най-задълбочените уроци върху изкуството на любовта към другаря ви се намират в Песен на Песните от Соломон, които ще дискутираме в гл. 12. На много места в Библията се дават директни указания относно любовното изкуство. Ние ще разгледаме доста от тях. Реалните житейски проблеми не са откъснати от Божието Слово и вие ще разберете, че Библията ви дава всичко, от което се нуждаете, за да станете специалист в любовта -- като съпруг и съпруга.

3. 
   Любовта е активна сила, която мога да контролирам със собствената си воля. Аз не съм безпомощен роб на любовта. Аз имам избор.
   

Много е важно да схванем този принцип на фона на пропагандната вълна, която твърди, че любовта е неконтролируемо чувство, което идва и си отива като едно своенравно врабче, което каца, където не го желаят, и тръгва, накъдето настроението го тласне. Повечето от филмите и телевизионните програми, които представят най-различни срещи и раздели, се основават на предпоставката, че любовта е чувство, което просто идва или пък не идва, или идва, а после си отива, така че нищо не може да се направи за възвръщането му, след като веднъж си е отишло.

Истината е, че любовта е активна сила, която трябва да бъде контролирана от собствената ти воля. Вие не сте просто "пленник на любовта", както се казва в песните. Ако сте християнин, с Божията любов в сърцето си можете съзнателно да изберете да обичате, можете да вършите това, което е необходимо за възстановяване на любовта в брака ви, можете да се възпротивите на заробването от преливащи емоции.

4. 
   Любовта е силата, която ще произведе любов, когато се науча да я раздавам, вместо да се напрягам да я привлека.
   

Многобройните реклами днес учат хората, че трябва да знаят как да бъдат привлекателни, за да ги обичат. Казва им се, че ще привлекат любовта, ако изберат подходяща паста за зъби, парфюм, крем за бръснене, шампоан или дезодорант. С други думи, списъкът от тези продукти почти ти гарантира, че ще ти доведе евентуален любовник, който ще почука на вратата ти или ще те спре на улицата. Нашето ориентирано към средствата за масова информация общество измерва привлекателността на любовта в три измерения -- популярност, сексапилност и употреба на подходящи продукти.

Но само Божието Слово разкрива истинската тайна на това да бъдеш желан и обичан от брачния си партньор. Тя включва да се научиш да даваш любов, вместо да се стремиш и да се напрягаш да я привлечеш -- много голяма тайна, която твърде малко хора знаят. И едно предупреждение -- много грешки са правени в името на любовта. Трябва да се научиш как да даваш любов по библейски, така че да задоволиш нуждите и желанията на своя партньор. Библията ни показва как да обичаме мъдро и истински.

Франк Райт, публицистът от Палм Бийч, е написал стотици спонтанни любовни думи за своята съпруга, някои от които са публикувани в малката книга "Привет, мила!" Този пример показва как любовта произвежда любов, когато я даваме свободно (и мъдро). Съпругът пише: "Колкото по-дълго сме женени, толкова повече разбирам, че щастието в брака не се появява току-така, случайно. Нека винаги да си държим ръцете и да си казваме, че се обичаме. Нека не вземаме нищо в залог. Нека да "даваме" и да "отстъпваме" на драго сърце. Това е, което ние правим и то действа, нали?" Останалата част от бележките илюстрира факта, че даването на любов поражда романтични любовни емоции. Той добавя: "Тази сутрин размишлявам за някои неща. Как да отскочим донякъде, след като се наобядваме? Да приготвим багажа и просто да се усамотим в някое романтично кътче в почивните дни, и да запазим това като наша тайна!"

И да обобщим:

• 
  Истинската любов не е мистериозна или неосъзната.
  
• 
  Истинската любов не е лесно, просто вършене на това, което идва по естествен път.
  
• 
  Истинската любов не е неконтролируемо чувство.
  
• 
  Истинската любов не е резултат от опити да я привлечем.
  
• 
  Аз мога да разбера какво е любовта чрез Божието Слово.
  
• 
  Аз мога да науча изкуството на любовта.
  
• 
  Мога да избера да обичам.
  
• 
  Мога да предизвикам любов, като първо аз я дам и я дам мъдро.
  
• 
  Любовта открива уникална ценност у любимия.
  
• 
  Любовта винаги утвърждава ценността на възлюбения.
  
• 
  Любовта постоянно върши най-доброто за възлюбения.
  
• 
  Любовта е активна сила, която трябва да бъде контролирана от волята.
  
• 
  Любовта винаги е избор, подкрепен от дела.
  
• 
  Любовта ни коства нещо дори когато даването е чиста радост.
  

Всъщност дотук дискутирахме как причината и чувството работят заедно за изграждане на любовно взаимоотношение между съпруга и съпругата. Докато повечето хора считат чувството за най-важно, надявам се, че вие открихте, че това, което мислите за любовта, ще контролира вашето държание и желаните чувства ще дойдат в резултат на правилното мислене и правилните действия.

Това може да звучи твърде сухо и далеч не романтично, но в действителност сочи пътя към нежните любовни преживявания за теб и твоя другар и ще донесе задоволеност и вълнуващи трепети, които ще удовлетворят и най-романтичната натура. Когато от любовните вълнения се изключи причината, резултатът не е любов, а похот, сляпо увлечение или празна сантименталност. А кой желае това в своя брак? Ако са мъдри, християните ще изградят целия си живот върху истината. Колко по-важна е тя за любовта и семейството.

Хол и Джини, които споменахме в началото на тази глава, имаха искрено желание да градят живота си върху истината. Но както разбрахте, техният главен проблем беше свързан с невярното разбиране за любовта. В последвалите разговори Хол установи, че вината е у него, а не у Джини, въпреки че не можа да посочи причината. "Предполагам, че това е грях, непокорство или глупост от моя страна -- каза Хол, -- защото знам, че бих могъл да накарам Джини да се влюби в мен, ако просто й дам нещо, на което да откликне. Но чувствам, че Джини не е подходящата жена, жената, която Бог има за мен, и въпреки че не съм за развода, във всичките ми фантазии съществува друго място, друго време и друго момиче."

Аз помолих Хол да вземе списъка с библейските принципи, който вие току-що прочетохте, и да прецени своите собствени действия според концепциите, които му бях обяснил. В резултат очите на този млад човек се отвориха.

Той разбра, че има няколко дълбоко втълпени му, но неправилни представи за любовта, които бяха останали от живота му преди да повярва и от многобройните романтични приключения, които беше преживял. Той все още мислеше за любовта като за мистериозно преживяване, наситено с пикантни чувства, които идват просто така. Когато се оженил за Джини, която била авторитетно, запазено християнско момиче, той очаквал трепетните чувства просто да се появят отново без никакви усилия от негова страна. Kогато след време те не се появили, той започнал да негодува и вместо да се научи да бъде любящ, той тръгнал от консултант на консултант, опитвайки се да намери някой, който като с магическа пръчка да предизвика любовта. Хол се съгласи, че въпреки че беше примерен съпруг, погледнато отстрани, той не беше дал на съпругата си това, от което тя се нуждае и желае. Той искаше една съпруга, която да го развълнува, но не искаше да премине през процеса, който щеше да предизвика това. Никога не беше взел решение да обича Джини, тъй като е негова съпруга; никога не беше осъзнал или потвърдил уникалната ценност на съпругата му за него. Не беше направил опит да научи изкуството на любовта. Вместо това чакаше тя да възбуди любов у него.

"Въпреки че по-рано не разбирах някои от тези неща -- каза Хол, -- аз знаех, че съм отговорен за Джини както Христос за църквата. Знаех, че съм длъжен да обичам по начин, по който Той обича църквата. Но аз използвах израза "подходяща жена" като вратичка за измъкване, като извинение за моята себичност. Исках да се самозаблудя, тъй като знаех, че Божията заповед в Битие да оставя всичко друго, да се привържа и да бъдем една плът се отнася за момичето, за което съм женен, а не за някакво друго, което бях създал в мечтите си!"

Хол беше готов да прави каквото му кажа. Изучаването на изкуството за любовта щеше да премине през детайлите, които са включени в останалата част на тази книга. Но той можеше да започне с избора да обича съпругата си, с отдаване на нея, разчитайки, че добрите чувства ще дойдат с промяната на неговото държание.

"Бог има възпламеняващо действие, което ще породи романтика у тебе, като вършиш тези неща, които предизвикват ответна любов у нея -- обясних му аз. -- Ако се научиш как да я обичаш по библейски и правиш това, след шест месеца вие ще бъдете силно влюбени един в друг. Опитай и ще видиш."

Хол и Джини имаха вълнуващ живот, като започнаха да прилагат на практика онези неща, които възпламеняват трайно любовно преживяване. Във вашия случай аз ви предлагам да преминете през списъка, както Хол направи. Дайте си сметка наум в каква ситуация сте относно изредените положения. А другите положения? Помнете, че като повярвате в тях, приемете ги като свои и действате въз основа на тях, вие се приготвяте за ефективна употреба на практическите инструкции, които се намират в тази книга.