Love life for every married couple

Идеята за брак по любов, казват авторите, е опасен мит. Във всеки случай, твърдят те, щастливият брак не се нуждае от любов или дори от практикуването на Златното правило. Вместо романтика и любов те съветват двойките да се държат един към друг любезно, както биха се държали с изискани непознати, и да се опитат брачният им живот да върви.

Интересно, че дори тези книги познават един от петте вида любов. Въпреки че не й дават специално име, тя прилича на любовта, която гърците наричат сторге. Авторите на едната книга смятат, че истинският любовен съюз е по-вероятно да се срещне при възрастни двойки, женени от много години, изгледали вече децата си, пенсионирани, и сега заедно очакват смъртта. Те имат реалистично чувство един към друг, нуждаят се от компанията на другия и се грижат за благополучието му. Авторът на втората книга счита, че двойка, която се жени без любов, може да я намери след 10, 20 или 30 години. Това описание на взаимоотношенията отново прилича на любовта сторге -- естествената привързаност в брака.

Но не е нужно да се чака 30 години или да станете член на съюза на старейшините, за да бъдете готов за любовта сторге. Много от вас, които четете тази книга, сте млади брачни двойки, а даже и младоженци. Аз бих искал да ви покажа важността на изграждането на тази любов в брака ви сега.

Майк и Нан Лоурънс са отпразнували двадесет и петата годишнина от сватбата си. Но те са развили любовта сторге в ранните години от брака си. Ето какво е означавало това за тяхното общуване през "каменливите години", както те ги наричат:
"В навечерието на нашата сватба през юни, ние мислехме, че всичко ни е наред. Приятелството ни беше топло, романтичните ни чувства -- даже по-топли, а колкото до огъня на страстта -- достатъчна беше само клечка кибрит! След като се приспособихме към семейния живот, общението, сексуалното желание и романтичните тръпки си бяха все още на мястото. Но всичко беше малко под идеалното, под очакванията ни, тъй като и ние не сме идеални хора. Розовите очила на романтиката не бяха ни приготвили за това. Тогава ние не бяхме християни, така че не знаехме, че любовта агапе би могла да ни сплоти. За щастие, нещо друго ни преведе през тези първи каменливи години, когато сватбеното блаженство почти беше погребано. Вие бихте могли да наречете това, което се породи между нас, усещане за принадлежност. Ние бяхме решили още от самото начало, че сме двама души, представляващи едно цяло. И каквото и да се случеше или както и да се посдърпвахме насаме, ние бяхме влюбени един в друг. Бяхме като брат и сестра на игрището. Можеше да се поспречкваме един с друг, но само някой външен да се опиташе да се вмъкне между нас, трябваше да се справя с двама ни. Ако единият от нас страдаше, другият му избърсваше сълзите. Стана ни навик да вярваме един на друг, когато кариерата ни не вървеше. Оказвахме си внимание, доколкото двама млади хора може да се очаква да покажат, а след това и повече. Не мина много време, за да разберем, че си принадлежим. Станахме едно и винаги ще бъдем. Тъй като ние си принадлежим един на друг, никой не може да разбие нашето единство и любов. Само ние можем, но никога няма да го направим. То е толкова хубаво, за да го загубим. Струва ми се, че много хора прекарват живота си в търсене на чувство за принадлежност. Вероятно те не знаят, че семейството е най-доброто място, където могат да го намерят."
Новият Завет в Римляни 12:10 ни заповядва за любовта сторге, като ни казва: "Обичайте се един друг като сродници." Други преводи казват: "Бъдете посветени един на друг" или "Обичайте се топло."

Злото на последните дни, описано във II Тимотей, 3 гл., ще бъде липсата на любовта сторге. Хората ще бъдат "без семейна обич", в английския -- "без естествена обич".

Като приложите тези библейски откровения специално за вашия брак, ще разберете, че да нямате към партньора си топли, мили, посветени чувства е неестествено. Защо? Защото вие принадлежите един на друг. Сторге е любов вътре в семейството -- било между родители и деца, братя и сестри в Христа или съвсем лично между съпруг и съпруга, свързани заедно на практика в едно, както знаем от Битие 2:24.

Тъй като това не е парадна, а твърде земна форма, нейната важност може да бъде подценена. Както се казва: "Познатото създава удобство, а удобството е като хляба -- необходим и хранителен, но тъй като го има, никой не му отдава заслуженото."

Аз ви уверявам, че тази страна на любовта, която наричаме принадлежност, е съществена за щастието в брака ви. Всички ние се нуждаем от едно място, което да назовем свой дом -- не тухлите, цимента и четирите стени, а атмосферата на сигурност, в която се чувствуваме уютно и удобно един с друг, с увереността, че си принадлежим и че нашето щастие и благополучие са най-важни за нашия партньор. Джон Пауъл е изказал същността на тази любов с едно изречение: "Ние се нуждаем нечие сърце да бъде дом за нашите сърца."

Имате ли вече тази любов във вашето семейство? Опитайте следните тестове:

Съпруги, как реагирате, когато съпругът ви си идва у дома преуморен и ви каже, че е понижен в работата или уволнен? Или че началникът му го е "сдъвкал" за нещо?

Съпрузи, как реагирате, когато съпругата ви каже, че е блъснала новата кола и със сълзи на очи ви обясни, че катастрофата е изцяло по нейна вина?

Или си представете следната сцена: Приятна вечер в хола. Съпругът гледа футболен мач по телевизията, докато съпругата плете и от време на време прави приятелски коментар (въпреки че дълбоко в себе си изобщо не се интересува от играта). Или докато той се е заровил в поправката на техника, която е донесъл от работа, за да си помогне, тя седи на канапето с ролки на главата и чете загадките на Агата Кристи. А може и двамата да седят пред камината да слушат меките звуци на стерео музика и да мълчат. Ако съпругът, който се е замислил за нещо, се извини, че не е добър компаньон, съпругата отговаря: "Аз се наслаждавам дори само на това да бъда в една стая с теб независимо дали разговаряме или не." Би ли могло това да се случи във вашия дом?

Или пък да обрисуваме някои домашни неприятности: Съпругът спира колата до дома и заварва жена си в паника. Гостите за обеда ще дойдат скоро; миячната машина за чинии е опръскала със сапунена вода цялата кухня; Джони се е разболял на училище, така че се е наложило тя да го вземе и не й е останало време да изчисти с прахосмукачката. Някой съпруг може да каже: "Какво очакваш от мен да направя? Аз самият бързам!" или "Защо не си по-организирана?" или "Нямаш късмет, гълъбче" и да излезе. Съпруг, който изпитва любовта сторге, ще подкрепи съпругата си, като й помогне в бедата -- ще измие пода или ще изчисти с прахосмукачката, а същевременно ще й каже някои думи, от които тя се нуждае: "Не се притеснявай, мила, ще се справиш", плюс комплимент: "Подредила си масата чудесно!" и предложение: "Какво мога да ти помогна? Ще измеря температурата на Джони, преди да тръгна." Кой вариант се случва във вашия дом при подобни обстоятелства?

Принадлежната любов има много качества, които едва ли могат да се отделят от общия модел, обаче ние трябва да видим качествата поотделно, ако е възможно, за да развием съзнателно тази страна на любовния живот в брака. Ето някои от най-важните елементи, но вие можете да се сетите и за други, и да ги прибавите към списъка:

Практично единство. Съпругът и съпругата изграждат единна гледна точка. Каквото накърнява единия, накърнява и другия. Което отслабва единия, вреди и на другия. Личното израстване подсилва и двамата. Така се избягва конкуренцията и дребнавото заяждане, което понякога се случва публично, когато съпругът и съпругата се опитват (с хумор, на шега?!) да "клъцнат" другия.

Това единство, постигнато в един продължителен период, се доразвива в единна философия, в която личните потребности и ценности на двамата партньори са слети в един общ начин на живот.

В книгата си "От сърцето на една жена" Карол Мейхол споделя урока, който е научила за верността към съпруга й. Тя пише:

Както се предавах на най-лошото на света скрито занимание -- самосъжалението, Святият Дух ми проговори чрез един стих, който зная наизуст -- I Коринтяни 13:7."

Същото трябва да се каже за идеалния съпруг. Сърцето на съпругата ви трябва да може да уповава на вас, че ще бъдете там, когато е нужно да помогнете, а не да причинявате болка. Защото вие сте неин съпруг и защото нейното щастие и сигурност значат за вас точно толкова, колкото и вашите собствени.

Много е важно да показвате, че имате доверие на другаря си. Една съпруга описва трудния период, когато работата на съпруга й като технически представител и отговорник по качеството в една корпорация е изисквала пътуване до далечни страни. Често пъти е било невъзможно да се свържат даже по телефона, когато е възниквала трудност вкъщи. Тя казва:
"Едно нещо ми помогна неописуемо много. Моят съпруг често ми казваше и го показваше, че е тръгнал от дома с пълната увереност в способността ми да се справя, каквото и да възникне. Той казваше, че винаги ще направя най-доброто при всички обстоятелства. И в подкрепа на това никога не ме критикуваше за нещо, което съм направила, докато го е нямало. Неговото доверие в мен значеше твърде много. И това ме накара да го обичам много повече."
Една съпруга може да помогне на мъжа си, като го изслушва, разбира и съчувствува на проблемите му, а след това изразява своята увереност в способността му да разрешава проблемите и да преодолява препятствията. Той не се нуждае от майчинските й грижи, известно количество "положително мислене", нито даже от съвет, колкото и разумен да е. Напротив, той има нужда съпругата му да го увери, че има доверие в него, че гледа на него като на мъж, който е в състояние да се справи с обстоятелствата. След като това е установено, той може вече да я помоли за съвет и да се възползва от него.

Емоционален подслон. Ако чувствате, че трябва да прикриете своите неприятности от партньора си, това означава, че има нещо нередно във вашето взаимоотношение. Любовта сторге (усещането за принадлежност) е предназначена да бъде за другия подслон и убежище от безчувствието на заобикалящия свят. Ние всички се нуждаем раните ни да бъдат превързани; всички имаме нужда от съчувствие и утеха от най-близкия ни. Любовта трябва да означава рамо, върху което да си поплачем. Ако съпругът и съпругата се отзовават винаги в сублимни моменти и се отнасят с грижовност, те ще изпълнят една важна цел на богоугодния брак.

Както Писанието обяснява: "По добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си. Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си, но горко на оня, който е сам, когато падне, и няма друг да го дигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят, а един как ще се стопли самичък? И ако някой надвие на един, който е самичък, двама ще му се опрат. И тройното въже не се къса скоро" (Еклесиаст 4:9-12).

Това описва предимствата на любовта сторге, но забележете, че тройното въже се споменава като нейна най-голяма сила. Тройното въже на християнския брак се състои от следните силни нишки: любовта на съпруга, любовта на съпругата и любящото присъствие на самия Бог.

Спокойна интимност. Това означава, че се наслаждавате да бъдете заедно. Ако анализирате защо се чувствувате приятно отпуснати и удобно един с друг, вие ще намерите доброта, вградена във вашето взаимоотношение. Свикнали сте да прекарвате времето заедно, без кавги и взаимни нападки, така че се чувствувате спокойно един с друг. Същевременно близостта никога не бива да поражда неучтивост. Учтивата любезност, която показваме към нашите партньори, трябва да бъде даже по-голяма, отколкото към всеки друг, защото е основана върху лично разбиране и загриженост.

Въпреки че топлото чувство на любовта сторге изглежда просто и неусложнено като удобството на стара обувка, изисква се период от време и постоянство в поведението, за да бъде изградена във вашия брак -- време, прекарано в осигуряване доверие във вашата вярност, подкрепа и учтивост. Казано накратко, да може да се разчита на вас.

Възможно е да започнете да изграждате тази любов сега, даже ако не сте успели в миналото да направите това. То ще изисква прощаване и забравяне на минали грешки. Ще бъде необходимо да усвоите гледна точка като тази на Лоурънсови, описана в техния брак -- практично решение да бъдете едно срещу света. То трябва да съдържа неизменна учтивост в ежедневното ви поведение, тъй като това е основното за постоянството в любовта.

Понеже тази любов, както всички други, може да започне с вашия избор, което е и необходимо за нейното изграждане, вие притежавате силата да дадете на вашия партньор чудесния дар на притежанието.

По тази причина не е важно дали сте се оженили по любов или по някаква друга причина. Оставете психолозите да водят дебати върху техните теории. Животът трябва да се живее днес. Ако имате семейство, то може да стане домашно огнище и вие можете да започнете да се движите към тази цел още днес -- първо, като направите избор да обичате, и след това, като показвате вашето посвещение с ежедневни действия -- големи и малки.

"Любовните страсти са толкова вълнуващи -- казва Нан Лоурънс, -- но това, което прави толкова хубав всеки ден от брака, е споделеното доверие."

"Вземаш ли този мъж да бъде твой съпруг...да живееш с него и да се отнасяш с любов към него?"

Тези прастари въпроси са задавани на хората, които изричат брачния си обет и отговорът винаги е бил "Да". Но какво означава да се отнасяш с любов към брачния си партньор и какво трябва да се направи?

Когато разберем любовта, която гръцкият Нов Завет нарича филео (в глаголна форма), ние ще имаме отговора и ще знаем какво значи да се отнасяме с любов.

Нека да разгледаме накратко какво ни учи Библията за любовта филео. Ще разберем, че филео е любовта, която човек изпитва към любими приятели и от двата пола. Исус изпитваше такава любов към един от учениците: "...един от учениците, когото обичаше Исус..." (Йоан 13:23).

Петър изрази своята любов филео към Исуса: "Да, Господи, ти знаеш, че те обичам" (Йоан 21:17).

Йонатан и Давид ни дават пример от Стария Завет: "Душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа" (I Царе 18:1). В други преводи се казва, че Йонатан го обикна "като себе си" или "като собствения си живот".

Бог също обича с любов филео: "Защото Отец люби Сина и Му показва все що върши сам" (Йоан 5:20).

Бог Отец обича вярващите по същия начин: "Защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох" (Йоан 16:27).

От Библейските доказателства ние можем да направим още изводи за филео:

1. Тя е емоционална по същност, затова не може да бъде контролирана, а само може да се развива.

2. Тя е избирателна любов, базирана върху качествата на другия, които някой намира за привлекателни, възхитителни и прекрасни.

3. Тя е приятелска любов, изискваща наслаждаващо взаимодействие чрез другарство и общуване. (Двама души, свързани заедно...).

4. Това е проявление на жизнено, растящо общение между двама приятели.

Любовта филео е подхранващата любов в брака. В Библията на по-възрастните жени се заповядва да учат по-младите как да развиват филео към своите съпрузи: "Също и старите жени...да поучават това, което е добро; за да учат младите жени да обичат мъжете си..." (Тит 2:3-4).

Нежното приятелство на филео прибавя допълнителна сила и радост като част от многообразната любов, свързваща съпруга и съпругата. Когато двама души в брака споделят помежду си -- своя живот и всичко, което са, те развиват тази любов на зрели чувства, съгласие и другарство. Наслаждават се на компанията на другия. Грижат се нежно един за друг. Здраво се държат. Това значи да се отнасяш с любов!

Никоя друга любов в брака не предлага толкова постоянно удоволствие, както филео. Приятелството може да достигне своя зенит в семейството, тъй като останалите видове любов го подсилват. Връзката е по-тясна, обстановката е по-сигурна. Другарството между мъж и жена, които освен това са и любовници, изглежда двойно по-вълнуващо и много по-скъпоценно.

Но филео в никакъв случай не е нещо сигурно. То не трябва да се счита за вградено в брака предимство. Не се появява автоматично веднага щом обетът е даден и халките са разменени.

Всъщност като съветник съм наблюдавал, че липсва в много семейства. Поради небрежност двойките загубват другарството, което първоначално са имали. Други никога не са се стремили да го развият, вероятно защото не знаят как или пък не го считат за нещо важно, като наблягат повече на романтичните и сексуалните влечения в тяхното взаимоотношение.

Следното писмо описва нерадостния (типичен) брак, който се е проточил няколко десетилетия без любовта филео:

Но безсъдържателните бракове не са толкова забавни, а липсата на филео създава огромни празни пространства и двойките понякога правят драстични стъпки, за да ги запълнят. Затова свидетелства писмото, публикувано в едно списание в рубриката "Пощенска кутия".

Има един-единствен начин да се научиш как да споделяш с другиго. И той е, като го правиш! Споделянето е ключът, който отключва чувствата на любовта филео. Това е основният принцип, който трябва да помните, ако искате да развиете в пълнота филео във вашия брак.

Следващото нещо е да не забравяте, че филео се състои от чувства. Следователно трябва да осигурите подходящи условия във вашите отношения, за да могат чувствата да оживеят. Веднъж породили се, те трябва да се утвърждават непрекъснато при благоприятни условия.

Запомнете, че филео е приятелска любов. Условията, които създавате във вашето семейство, трябва да благоприятствуват приятелството. Нужно е да имате усет за основните взаимоотношения, които влияят при създаване и запазване на приятели. Разбира се, всеки знае това от личен опит. То е въпрос на прилагане на познанията. Погледнете творчески вашия брак като модел за приятелство -- творчески, защото виждате обичайното по нов начин. Как можете да използвате правилно във вашето семейство вече изпитаните и верни принципи? Представете си вашия партньор (поне потенциално) като ваш най-добър приятел. Как можете да приложите общите си познания за приятелството към специфичните ви знания за вашия съпруг(а)?

Вероятно се сещате за поговорката: "Да имаш приятел, това значи да бъдете едно." Това е едно добро начало. Ние казахме, че ключът е в споделянето на всички нива. Но това, което "завърта ключа в ключалката" е просто да бъдете заедно вече. Трите съставни части на приятелството и любовта филео са другарство, дружба и общуване. Всички имат значение на някакви съвместни действия "заедно".

От това става ясно, че и двамата трябва да планирате да бъдете заедно; това включва зрелост в разбиранията и задоволство. Ще трябва да намерите начини да споделяте значително време. А това е само началото. "Да бъдеш приятел" изисква съзнателни усилия и посвещение. Но да станете най-добри приятели с вашия брачен партньор, това може да се превърне в най-възнаграждаващия план в живота ви.

Ще бъде полезно за вас да разгледаме какво считат някои психолози за трите фази на приятелството, отнесени специално за семейството. Ще видите, че те включват споделяне в по-голяма дълбочина. Тези три фази могат да се развиват в процеса на взаимоотношенията, обаче никога не трябва да оставяте едното заради другото. Изпълнението на всяка фаза принадлежи постоянно на брака ви. Приятелството има три фази.

 

1) Отпускане

Това трябва да стане, преди да се развие близостта. То е времето, когато се учим да се чувстваме удобно един до друг, докато практикуваме основните неща за приятелството. Започва се просто с това да бъдем заедно. Да се намерят неща, които можем да вършим заедно, рамо до рамо. Може да бъде пребоядисване на старите мебели, игра на тенис, вземане уроци по френски, посещаване на фотолюбителски курс или някакви други интереси. Можем да започнем заедно нещо ново. Или единият от нас да пожертва нещо свое, за да намери общи интереси. Каквото и да вършим, трябва да се стремим да бъдем заедно, за да се свързваме и наслаждаваме един на друг. Християнската двойка трябва да си избере някоя служба, в която и двамата да са включени може би -- домашна библейска група или служение в църквата, което могат да вършат и двамата. В нашето забързано време двойките трябва да отдават времето си там, където могат да бъдат заедно, а не отделно. Ако досега изразходвате вашата енергия за планове, които ви водят в различни посоки, то сега трябва да промените тези планове.

Споделеното време, споделените действия, споделените интереси и споделените преживявания водят до споделени чувства и доверие. "Това беше каймакът на женитбата -- казва Жан Стрътър. -- Всяка нощ да споделяш преживяното от деня." Андре Мороа определя щастливия брак като "един дълъг разговор, който винаги изглежда твърде кратък".

Когато всичко това се изпълни във вашето общение, вие ще разберете, че обичате едни и същи неща, изпитвате подобни желания и придобивате сходни гледни точки. Някои двойки планират общи излети насаме на всеки шест месеца, по време на които обмислят някои предстоящи действия и по-далечни цели за своя брак и семейство. Ежедневното общуване с четене на Библията и молитва ще ви даде един ум в Христа и така ще намерите споделени ценности и идеали, които ще подкрепят вашето приятелство.

В тази фаза ще се научите да се доверявате един на друг -- съществен фактор на филео. В едно проучване на повече от 40000 американци, извършено от списание Психологията днес, са оценени следните качества у приятеля: 1) способност да запазва доверието; 2) вярност; 3) топлота и отзивчивост. Тези качества трябва да споделяте и това ще ви доведе до усещане за откритост по между ви, което ще ви приближи пък към следващата фаза. Когато навлизате дълбоко в споделянето, вие получавате растяща радост от времето, прекарано заедно.

Следващите няколко изречения описват едно обикновено приятелство. Използвайте ги да оцените нивото, което сте достигнали с вашия партньор. Трябва да ги практикувате всичките като трамплин към следващата фаза. Това е само началото на любовта филео.

• 
  Ние прекарваме заедно времето.
  
• 
  Ние се забавляваме заедно.
  
• 
  Ние споделяме интереси и действия.
  
• 
  Ние се познаваме и харесваме един друг.
  
• 
  Ние обсъждаме нещата.
  
• 
  Ние сме сигурни един в друг.
  
• 
  Ние се обръщаме един към друг за помощ.
  
• 
  Ние разчитаме на верността на другия.
  

Тази фаза се достига, когато сте готови да споделяте твърде лични, скъпи и уязвими страни от себе си. Не само сте готови, но даже изпитвате радост от споделянето с вашия партньор. Крейг Мейси определя любовта като "обмислен акт да предадеш себе си на другиго, така че другият човек постоянно да получава наслада. Най-богатата награда за любовта идва, когато обектът на любовта откликва на подаръка". Това е, което започваш да изпитваш, и когато стане, вече не само харесваш да бъдете заедно, а обичаш да бъдеш с него. Вече е започнала любовта филео!

Фазата на разбирателството е време за задълбочаване умението да общувате. Най-често слушам оплаквания от съпруги, които желаят да споделят най-съкровените си мисли, докато на съпруга това му е неудобно, тъй като никога не му е било лесно да изрази себе си. Трудностите могат да се преодолеят с практикуване фазата на разбирателството, като двойките се учат да се доверяват един на друг и започнат да разбират каква награда и пълнота има в това.

Аз бих искал да припомня най-вече на съпругите петте основни правила за общуване:

1) Никога не казвайте на някой друг неща, които съпругът ви е споделил насаме.

2) Отдайте на съпруга си цялото си ентусиазирано внимание и слушайте с интерес, докато той се отпуска в разкриването на себе си. Помнете, че това може би не е много леко за него.

3) Не го прекъсвайте, нито бързайте да си вадите заключение относно това, което той ви казва.

4) Покажете, че го разбирате даже когато не сте съгласни, и повторете мислите и чувствата, които е изразил, за да бъде сигурен, че сте го разбрали. Не допускайте несъгласието ви да звучи като неодобрение.

5) Когато споделяте вашите мисли, внимавайте да не изглежда, като че ли хвърляте вината върху него. Ако всеки от вас премине в защита, същото става и с общуването ви и тогава разбирателството ще има нужда да бъде установено наново.

Съпрузите трябва да разберат, че мълчанието предизвиква отрицателни емоции. Като съветник съм виждал, че мълчанието на съпруга се тълкува като безразличие към чувствата на съпругата, и отказът да обсъжда нещата с нея може да разруши брака. Казано е: "Блудството поваля хиляди, а мълчанието -- десетки хиляди!"

Тъй като жените обикновено чувстват по-голяма нужда да разговарят, съпрузите трябва да знаят, че проява на обич към съпругите им е просто като ги изслушват. Имам предвид истинско слушане: насочено внимание, придружено от зрителен контакт. Д-р Рос Кембъл препоръчва подчертаното внимание като най-важно за изграждане на любовно взаимоотношение. Съпрузи, това означава да дадете на своята съпруга пълното си внимание, така че тя да чувства без всякакво съмнение, че е обичана; че е достойна за правото си да бъде оценена и почитана. Ето няколко начина, как да показвате внимание във вашия брак:

1. Прекарвайте насаме двамата, като истински изслушвате съпругата си поради желанието да я разберете по-добре. Естествено, това значи, че телевизорът трябва да бъде изключен.

2. Гледайте съпругата си и бъдете близо до нея, докато разговаряте.

3. Подберете време, през което няма да бъдете прекъсвани, и я дарете с внимание и заинтересованост.

4. Осигурете повече време за това, така че и двамата да бъдете увлечени, да можете да успокоите евентуално възникналите позиции на отбрана, за да сте свободни да споделяте най-съкровените си чувства.

5. Обръщайте внимание на съпругата си в присъствието на други хора. Не можете да си представите колко много може да значи това за нея!

Съпрузите също се нуждаят от такова внимание от страна на съпругите си, както и от увереността в себе си, която то носи. Чрез действието на филео двете отделни "аз" започват да се вплитат заедно и да се сливат, когато изграждате разбирателството -- хармонично единство. Същевременно тази приятелска любов дава увереност, че и двамата сте единствени и ценни индивиди. Според законите на човешкото поведение това ще ви направи повече обичани и в замяна на това повече да обичате.

Да чувствате че ви приемат, е необходимост, когато се учите да споделяте за себе си. Както някой е казал: "Нещо велико има в това да си обичан от някого, който няма да те изостави когато си в беда, а и няма да използва споделеното срещу теб." Любовта е сляпа -- казва поговорката, а приятелството си затваря очите.

Когато започнете да практикувате любов с разбирателство, радостта от това ще ви пренесе в по-зрялата фаза на приятелството, където желанието да опознаете партньора си става изгарящо, а също и да бъдете колкото е възможно по-близо до него. Преминаването на филео през тези етапи може да се оприличи на търкалящо се колело, което набира скорост. Колкото повече инерция набира това колело, нараства удоволствието, че сте заедно, близостта става начин на живот и грижовността към партньора е вече реалност, а не само сватбено обещание.
3) Откровеност

Това е фазата на зряло и вярно разбиране. "Мисля, че един мъж и една жена трябва да направят избора си за цял живот -- казва Дж. Б. Ийтс, по простата причина, че този дълъг живот едва стига да се разберат и опознаят един друг; а да разбереш, значи да обичаш."

Семейните хора ще се съгласят, че "разбирането" продължава през целия живот. То изисква усет -- качество, което се развива като част от любовта. Да си чувствителен означава да чувстваш възлюбения си като цялостна личност, да осъзнаваш неговата уникалност и да познаваш кое най-добре ще задоволи неговите нужди.

Във фазата на откровеността и двамата партньори са открити един пред друг. На драго сърце са заменили първоначалното положение на независимост с емоционалната взаимна зависимост, която не се бои да се облегне, да се довери и да търси задоволяване на личните потребности и желания. На това ниво и нуждите, и бляновете на двете личности са разбрани и посрещнати в един процес, който става почти толкова естествен като дишането.

Но в процеса на последователно узряване и задълбочаване на връзките в брака при подходящи условия, това описание на любовта филео трябва да бъде придружено с едно предупреждение. Колелото може да се върти в две посоки. Както може да се търкаля бързо напред, също така може да се търкаля и назад при дадени условия. Обратната инерция може да се появи така неочаквано, че да останете изненадани. Когато има някакво предателство спрямо доверието или пренебрежение на личностните нужди, естествено е филео да затихне. Помнете, че филео се подхранва от отзивчивостта и не може дълго да просъществува без нея.

Представете си картината на приятелството във вашия брак като огън, който угасва, ако се появи безразличие. Но огънят може да бъде запален отново и засилен, когато разбирателството между вас оживее -- като искри, възпламеняващи пространството, споделяно от вас.

Представете си вашето приятелство като скъпа къща. Ако я занемарите, скоро ще се разбере. Приятелството ще избледнее, ако се пренебрегва. Вашето взаимоотношение може да се нуждае от малка поправка, но както и при скъпа къща, възстановяването е възможно само ако отделите време и внимание.

Не забравяйте, че приятелството се нуждае от внимание. То трябва да има нещо, което да подхранва и на което да отговаря. Запитайте себе си и партньора си: Кое нещо пренебрегваме, което би могло да подобри нашето общение? Ако сме малко отегчени, какво да правим, за да приложим жар в нашето приятелство?

Всеки брак би имал полза от повече филео. Тъй като приятелството е живо същество, то трябва постоянно да расте, иначе ще започне да вехне. Така че мислете за нещо реално, което можете да направите, за да му помогнете да расте.

Винаги ми е било интересно да слушам двойки, които активно се занимават с изграждането на филео, тъй като те постигат това по различни начини. Например за Пол и Оливия това означаваше боровинки и едно бебе!

Тази двойка имаше реално единство в своя брак, по-специално в радостта от християнското служение и духовно израстване, но между тях имаше емоционална дистанция. По природа Пол не беше много любвеобилен. Оливия беше затворена и не споделяше своите нужди. Те съзнателно бяха заживели в два отделни свята: Пол в неговото училище, а Оливия в нейния дом. Той се занимаваше по цял ден с млади хора, докато тя усъвършенстваше своите умения като домакиня и майка. Вечер водеха кратки незначителни разговори. След осем часа работа с ученици Пол казвал, че се чувства твърде уморен за разговори. Накрая казал на съпругата си: "Ти не би могла да разбереш моето ежедневие, а аз не считам за нужно да ти обяснявам какво е станало, когато се прибера у дома." Когато се изправили пред този проблем, те намерили следното разрешение -- Оливия да ходи в училището и да наблюдава света на Пол. Така се разви по-дълбоко разбиране.

След това решиха да започнат общо занимание -- отглеждане на боровинки с възможността да печелят пари. Истинското възнаграждение всъщност бяха дългите часове, прекарани заедно около храстите -- ред след ред, с безбройните възможности за интересни разговори, като същевременно получават удоволствието от съвместната работа. Сега Пол казва, че времето за плевене всъщност е време, прекарано в разговори с Оливия!

Но най-вълнуващият момент за тази двойка беше идването на третото им бебе, което от самото начало бе очаквано с радост. Пол и Оливия бяха решили, че времето около раждането ще прекарат заедно в подготовка за гледане на бебето. "Преди, с другите деца, това беше много трудно време за мен -- обяснява Оливия. -- А този път се превърна в приключение. Пол се ентусиазира да върши всичко заедно с мен. Той дори проучи коя храна е най-добра за мен. Той отдели толкова много време да учи заедно с мен -- посещаване на курсове, упражнения заедно с мен и това означаваше много в емоционално отношение -- най-вече, защото раждането на едно дете е такова емоционално събитие, в което бяхме включени."

"Това по всякакъв начин ни събираше заедно -- казва Пол. Моята работа беше да я масажирам, когато получава контракции, да я пазя да си отпочива, да й приказвам и да съм внимателен към това, което чувства. Ние практикувахме това много преди раждането. Това ме научи колко е важно физическото докосване по несексуален начин. Като се научих да я докосвам нежно и грижовно, аз видях истински отклик и узнах, че моето докосване я предразполага."

"Ние бяхме женени от единадесет години -- казва Оливия, но никога не сме били така близки. Мисля, че за пръв път Пол разбра колко много се нуждая от него. Преди не се чувствах свободна да му покажа това. Сега съм сигурна, че ме обича и мога да изкажа своите потребности поради начина, по който показа своята любяща грижовност към мен през всичките девет месеца -- и досега!"

"Когато работех с нея, станах по-чувствителен -- разказва Пол. Когато Оливия разбра това, започна повече да ми се доверява и това продължи след раждането на нашето бебе. То е част от нас сега."

"Чрез това преживяване ние достигнахме до възхищение един от друг, добавя Оливия, и нова увереност в способността на другия да се справя с житейските ситуации. Аз бях толкова впечатлена от грижата и вниманието на Пол, от неговата мъдрост и интуиция. И той беше впечатлен от способността ми да се грижа за нашето бебе по един естествен, чудесен начин. И тримата се върнахме у дома от болницата в един и същи ден. Когато дойдохме у дома, ние не можехме да повярваме, че бяхме го направили така лесно! Ние го изпълнихме заедно! Какво прекрасно чувство!"

Пол обобщи: "Сега ние в много по-голяма степен сме една личност."

Един от най-интересните примери за изграждане на любов филео е семейството на Ан и Чарлс Линдберг. Заслужава си вниманието поради илюстрацията на приятелство в брака.

Светът нарече това приказен романс -- дъщерята на посланика и прочутия "Самотен орел". Но свенливото, проницателно момиче, което щеше да се омъжи за героя от авиацията Чарлс Линдберг, вижда това по друг начин. Себе си -- "най-съзнателната млада девойка, която някога е съществувала". Него -- "бомба, паднала в нашето вечно четящо семейство."1

Затворена млада поетеса и мъж на бурните действия. Той -- винаги пред очите на хората, умът му привързан по-скоро към науката, отколкото към поезията. Ще може ли дълбоката разлика между тях да бъде преодоляна в брака? Ан Мороу, по всеобщо признание "силно влюбена", осъзнавала техните различия относно средата, възпитанието, личността, интересите, начина на живот, и се е опитала да се отдръпне.

Тя пише на една от сестрите си: "Аз... мисля изумена: Кой е този мъж всъщност? Аз не мога истински да го харесвам. Това е и сън, и грешка. Ние сме пълна противоположност."

На другата си сестра тя пише: "Всичко е обърнато с главата надолу, аз съм слисана и смутена. Той е най-голямата, най-завладяващата личност, която някога съм срещала, а няма никакви допирни точки с мен."2

Когато взели решение за женитба, тя пише до една приятелка с болка и откровеност:

И така писателката и авиаторът започват да развиват приятелство, общуване и взаимност, което ще ги направи най-добрите приятели и верни любовници през почти 50 години живот -- години, пълни с постоянно щастие, както и с триумфи, неволи, противоречия и удовлетворение.

Публикуваните дневници и писма на Ан Мороу Линдберг разкриват големите усилия, които правят две толкова различни индивидуалности, за да се слеят в дълбок, близък съюз. Изглежда тя е направила по-големите усилия, така както и Библията казва в Новия Завет: Жени, покорявайте³ се на мъжете си!

Приспособяването на Ан се изразява в изучаване на навигаторство, радио и въздушна фотография, даже става и сръчен пилот, криейки страха си от рискованите и опасни мисии. През първите години пътуват без да се установят в свой дом, следвайки безкрайни компании под непрощаващите погледи на околните. Приносът на Чарлс в процеса на развитие на техните близки взаимоотношения, макар и не толкова очевиден, е бил съществен и постоянен.

И което е най-забележителното за нас, тази двойка доказва, че любовта филео може да се изгради между две различни по характер личности, и то при трудни условия, когато и двамата се стараят да я постигнат.

Обич! Тя никога не се постига бързо. Както казва една двойка на средна възраст, която има 6 деца: "Любовта показва доколко си се свързал с някого." Но ако двамата се обедините, можете да достигнете до обичта -- бавно, красиво, като разтварянето на цвете.