Love life for every married couple

Чрез вдъхновението на Святия Дух ни се разказва за женитбата на царя на Израил с едно красиво, неподправено провинциално момиче, с естествено държание, което той срещнал на север в лозята на своето царство. Тук може да прозвучи като в онези приказки, които завършват така: "От този ден нататък те заживели честито." Но това не е прекрасна фантазия, измислена от някой разказвач. Това е Словото Божие, което както винаги вярно отразява случките, преживени от една двойка, както и думите, и чувствата, изразени от тях, които от своя страна обрисуват любовния живот в брака, който почита и удовлетворява Бога.

Твърде изненадващо е, че Писанията говорят толкова ясно за предмета на любовта и сексуалната задоволеност в брака. В края на краищата Библията се занимава с всяка друга област на човешкото поведение. И ние се нуждаем от нещо повече от увещание, когато навлизаме в сложните взаимоотношения на брака -- ние се нуждаем от примери, които да следваме! Забележителни са обсегът, степента на тънкостите и усета, които могат да бъдат извлечени от Песен на Песните, приложими за всеки брак, във всяка цивилизация. Само ръководещата десница на Твореца би могла да създаде тази малка книга с изящна любовна поезия за един цар и царица през 945 г.пр.Хр., така удивително свързана с коя да е двойка днес. Отново виждаме доказателство, че Божиите принципи за брака преминават над времето и културните различия и действат винаги, когато се прилагат. Само в осем кратки глави, съставящи най-великата в света романтична литература, Песен на Песните не само показва на днешните съпрузи как да се обичат, но представя реалистично проблемите в брака и принципите за тяхното разрешаване.

Когато вие и вашият партньор изучавате тази прекрасна малка книга, ще откриете как да се покорявате на Бога във вашия брак, когато сте много силно влюбени и изразявате тази любов, докато преодолявате вашите природни различия.

Разбира се, не е възможно да разгледаме подробно Песен на Песните в една глава, а и няма да се опитваме. Искаме вместо това да ви помогнем да засилите вашия любовен живот чрез наблягане на принципите и заключенията, извлечени от най-добрите библейски изследователи в последните години. Вярвам, че това ще ви отвори апетит да задълбочите собственото си изучаване.

"По какъв начин тълкувате Песен на Песните ?" -- запита ме скоро един студент (християнин). "Чувал съм някои да казват, че се говори за брака, а други, че се говори за духовни неща, за Исус Христос и неговата любов към нас. Кое тълкувание е правилно?"

"Двете гледища са верни -- обясних аз, -- в смисъл, че едното без другото не може. Новият Завет пояснява, че бракът е предназначен да бъде отражение на земята на любовното взаимоотношение между Христа и Неговата Църква. Така че, когато Библията говори за брака, както Бог го е планирал, ще намерим приложението на Духовните ни взаимоотношения с нашия Господ. От друга страна, като научаваме повече за Исус Христос и Неговата любов към нас, ние ще научим повече за начина ни на поведение в брака. Принципът е: "Мъже, любете жените си, както Христос възлюби църквата и даде себе си за нея" (Ефесяни 5:25).

"Имате предвид всичко, което е в Песен на Песните ?" -- попита младият човек.

"Да -- казах аз, -- вижте начина, по който младоженецът в Песен на Песните обича своята съпруга. Ще намерите множество паралели с начина, по който Спасителят обича своя народ -- начина, по който Той обича лично вас. Ако разгледате как невястата отговаря на младоженеца, ще научите много за това, как трябва да отговаряте на Спасителя на духовно ниво. Само помнете, че най-напред поучението на книгата се отнася за любовта и брака. Тези истини не бива да се разглеждат само в духовен смисъл."

"Добре -- кимна той. -- Вие казвате, че Библията свързва истината на различни нива едновременно. И така ние можем да научим от Песен на Песните за брака, а също да видим духовния обсег на книгата без никакви противоречия."

По-късно той ми показа със смях учебника си по литература, който анализира надълго и нашироко кратка поема, като обяснява "трите вида значения". "В тази поема човекът буквално пише за залеза -- каза той, -- но също и за упадъка на цивилизацията и за своята собствена смърт -- за всичко това едновременно. Ако поетите могат да направят това, то хората не бива да се изненадват, че Божието Слово съдържа различни приложения на истината в една книга."

Въпросите на този млад християнин са разбираеми на фона на смущението, което е царяло в миналото относно Песен на Песните. Фактически никоя друга книга от Библията не е била така атакувана и погрешно разбирана през вековете, както тази. Може да звучи странно в ушите на съвременните хора, но столетия наред теолозите не са искали да приемат ясната истина, че Песен на Песните говори за благочестивия брак между съпруг и съпруга, които са се обичали!

Ние трябва да разберем, че от самото начало някои от най-силните атаки на Сатана срещу библейското гледище са били насочени към християнския брак. За да подкопае библейската истина в тази област, Сатана ефективно е използвал философиите на езическия свят, за да проникне в църквата. Отношението на езичниците от древния свят към любовта, брака и секса остро е противоречало на библейската гледна точка, дадена в Бит. 1 и 2 глава; Притчи 5; Исусовото учение в Евангелията и Неговото посещаване на сватбени тържества; I Коринтяни 7:1-5; I Тимотей 4:1-5; Евреи 13:4; Ефесяни 5:22-33 и Песен на Песните.

Какво са вярвали езичниците за половия живот в брака? Докато Библията е учела, че бракът е добро нещо, че човешката сексуалност е създадена и заповядана от Бога за брака, и че бракът, с неговото общение в една плът, представя една свещена картина на Исус Христос и Църквата, то езическата представа за секса е, че това е нещо несвято, нечисто и, разбира се, не добро. Езичниците са се отдавали на секса, много често на извращения в секса. Храмовете на езическите богове са били в резултат на това мръсни домове на проституцията и покварата от всякакъв вид в името на "обожаването". Но за езическия ум святостта и чистотата принадлежат на хората, отхвърлили завинаги секса, а никога на брачната двойка, която все още е свързана в брачен съюз.

Девствеността се е превърнала в символ на духовността, точно както римските весталки са превърнати в идеал за добродетелта. Най-малко 3 философски течения, напълно чужди на Божието Слово, са се промъкнали в мисленето на християните и са разрушили представата на църквата за святостта на брачната любов.

Първо, гърците стоици, презирайки човешките чувства, създават обичай за алегоризиране на човешките страсти в литературата, докато чувствата са били превърнати в невзрачен символ на "духовните" понятия. Този подход е приложила и църквата към Песен на Песните. Второ, гръцкият философ Платон е учел, че не можеш да изпитваш едновременно и земна, и духовна любов. Следователно е по-добре да се откажеш от земната и физическата любов с надеждата да придобиеш духовната. Това гледище силно е повлияло на християнските учители. Трето, култовете на гностицизма са учели брачните двойки да отхвърлят всяка човешка сексуалност в брака, в името на мистичната "женитба" с Духа.

Очевидно Песен на Песните е противоречала на тези разбирания и не би могла да бъде търпяна от църковните хора, освен ако това учение не е било "превърнато в духовно". Така женитбата, описана тук, е станала единствено символ на тайнствената женитба с Бога.

Не е чудно тогава, че църквата през Средните векове е считала безбрачието като най-голяма добродетел, а нейните учители са продължили опитите да обърнат Песен на Песните с нейното жизнерадостно празнуване на свещената брачна любов в нещо друго -- духовна алегория, освободена от "плътската поквара" на човешката любов в брака. Само някои смели монаси и един единствен епископ са учели Песента на Соломон в нейния ясен смисъл като дело, възхваляващо брака, достойнството и чистотата на човешката любов, извираща от Божията любов.

Свещената красота на брачната любов е била преоткрита от християните през ХVI в., когато пуританите и други реформатори са погледнали на Библията като на пръв авторитет за доктрини и ръководство. Пуританите единодушно са заявили, че половото общуване е създадено от Бога и следователно е добро по принцип. А някои от тях са посочили Песен на Песните на Соломон като съдържаща инструкции за съвършената брачна любов.

Днес неосведомени среди са склонни да нарекат пуританите прекалено, повече от необходимото скромни, вероятно защото те винаги са държали на святостта и твърде личното място на секса в брака, и са се ужасявали от сексуалните извращения, точно както е и в Библията. Но тяхното отношение към сексуалната любов между съпруга и съпругата е било изразявано, а не потискано; положително, а не отрицателно, а също жизнерадостно и почтително. В "Изгубеният рай", великият пуритански поет Джон Милтън приветства брачната любов като един

Ние можем по-добре да разберем базата за това забележително твърдение, като чуем какво е мислел за жените медикът-- специалист по викторианска сексуалност. В книгата "Функциите и разстройствата на репродуктивните органи" д-р Уилям Ектън твърди:

Преди много години "тайните" на Соломоновата песен са били оприличавани на ключалка, чийто ключ е изгубен. Но както казва Марвин Поуп, университетски професор по северозападни семитски езици:

"Да обичаш (аhаvаh) ближния си, както себе си" (Левит 19:18).

"Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена (аhаvаh), в очарованията си" (Песен на Песните 7:6).
Любовта между съпруга и съпругата се разбира като божествена повеля, като изпълняване на Божията воля. Песен на Песните учи този, който изследва нейните истини, че романтичната, чувствена любов е Негов дар и творение за брака, че Той зачита и благославя истинската романтична любов между съпруга и съпругата, следователно любовта може да се развива в брака за слава на Бога.

Това, което е тревожело и смущавало викторианци като д-р Бенет, е признакът, който отделя Песен на Песните от останалата поезия на онези дни. Това е пълното отсъствие на мъжки шовинизъм и равната роля на съпругата в любовното преживяване. С мъдростта на Святия Дух книгата е написана от женска гледна точка. Това се е различавало коренно от другите древни ориенталски писания, както забелязва професор Шаим Рабин от Еврейския университет в Ерусалим. Невястата (ще я наричаме Суламка -- женското съответствие на името Соломон, или г-жа Соломонова) открито изразява копнежа си към нейния съпруг по начин, който отразява реалността на Битие 3:16:

"На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее" (курсивът е на автора). Но както ще видим, това желание се посреща със същата сила от съпруга. Като че ли в един брак, правилно свързан с Божия план, тази част от проклятието на човечеството е обърната в свободна размяна на любов между съпруга и съпругата.

Ако Суламка е централната фигура в разказа, съпругът (Соломон през ранните години на неговото царуване) е усещан и видян през нейните очи като силният, жизнен, привлекателен мъж, който я намира да работи в лозята, ухажва я, спечелва любовта й, прави я своя царица и става причина нейната любов с течение на времето да се задълбочава и засилва.

Нека да разгледаме накратко как този мъж обичаше съпругата си. Какви бяха неговите "тайни"? Съпруг, който се опитва да следва новозаветните указания при изпълнение на ролята си, не може да намери по-добри напътствия и примери на Ефесяни 5 гл. в действие, отколкото тези, дадени от Соломон в Песен на Песните.

Ние узнаваме, че Суламка е била провинциално момиче, възпитано в добродетели, но нейните братя са я накарали да работи в лозята, така че кожата й силно почерняла в противоположност на елегантните, разглезени, с фина кожа дами в палата. Тя се е чувствала недостойна да бъде Соломонова царица, но нейният съпруг умело и с любов е изградил виждането й за себе си. Първо, той е направил това с похвала. Похвалил я е в онези области, където тя се е чувствала най-несигурна. Изказал е в подробности, а не с общи приказки, колко високо цени нейния външен вид и прекрасен характер. Той я сравнява с всички други жени така благосклонно, че тя да може да бъде спокойна и сигурна, че задоволява съпруга си, както никоя друга не би могла. Всъщност той й казва, че е без недостатък... съвършена в неговите очи... хубава като цяло. Той не й е казал това само когато я е ухажвал, преди да се оженят или през първата брачна нощ. Той продължава да я възхвалява и в зрелостта на техния семеен живот.

Съпрузи, вашата съпруга има нужда да чува същите тези неща от вашите устни. Всяка съпруга трябва да бъде възхвалявана от съпруга си за нейната хубост. Това е, което ще я направи красива!

Но може да се научи нещо повече от този съпруг. Той не само хвалеше Суламка, но и напълно се въздържаше да я критикува. Нямаше и дума на критика, даже когато може би тя е заслужавала. Думите му към нея са били винаги положителни и те са принасяли плод, като са я превърнали в любяща, отзивчива съпруга.

Своята любов и одобрение не е показвал само насаме. Царят показвал публично своето възхищение и уважение към съпругата си. В царската банкетна къща знамето над нея било любов. С други думи, за всеки е станало явно, че Суламка е най-важната личност в неговото царство -- да бъде почитана, уважавана и закриляна по всякакъв начин. Той се отнасял към нея като с царица и това е, което тя в действителност е станала. В същото време насаме той я обичал така, че стига до пълно отдаване, като не задържа нищо от своето упование, своите мисли и любов.

Съпрузи, как се държите със своята съпруга пред другите? Отваряте ли й вратата... настанявате ли я да седне до масата... държите ли й палтото? Тези дребни любезности отдават почит на съпругата като по-деликатно същество. В края на краищата вашата съпруга не може да види отношението към нея, което имате в ума си. Вие трябва да го покажете с прости действия, които разкриват любовта ви към нея, вашата грижа и закрила за нейното благополучие. Дали вашата любов е знаме над нея в присъствието на други хора? Често ли я поглеждате? Отговаряте ли на нейните погледи? Изслушвате ли я? Правите ли така, че тя да се чувства най-важната личност във вашето царство? Ако искате царица за съпруга, публично се отнасяйте с нея като с такава.

Разбира се, семейството в Песен на Песните е имало проблеми с привикването един към друг, както всички останали семейства. Не е грях, нито е нещо необикновено да имате природни различия с вашия другар. Изпитание за емоционалната и духовната зрелост е как разрешавате тези проблеми.

Нека да вземем един пример от Песента. Суламка е изпитвала трудност да свикне с живота на Соломон като цар на държавата. Една нощ, вероятно когато обещал да се върне рано у дома, пристигнал твърде късно. До това време тя се наскърбила; най-малкото била по-заинтересована за своето собствено удобство и разпределение на времето, отколкото от любовта към съпруга си. И така тя казала, че не е готова да го види и да отвори вратата на спалнята си за него.

Сега забележете как той се справя със ситуацията. Вместо да направи въпрос, той се отдръпва за няколко часа, за да я остави да размисли. Оставя я сама и й дава време да се занимае със своите негативни чувства. Обърнете внимание, че той не я укорява. Вместо това той оставя на вратата знак за своята любов към нея -- подарък, един приятен парфюм.

Тъй като той не е действал като сърдит съпруг, а се е държал като любовник, неговата съпруга бързо осъзнава, че не е права и трябва да поправи грешката си. Веднага след като той се отдалечава, тя започва да копнее за него и излиза да го търси. Когато двамата са отново заедно, съпругът уверил своята съпруга с нежните любовни думи от първата брачна нощ. С други думи: "Аз те обичам както винаги." Обгърната с неговата любов, тя получава моментална прошка за своето отблъскване.

Разбира се, било е необходимо Суламка да се научи да се приспособява към заетостта на съпруга си. Същото важи за всички съпруги. Новозаветните Писания казват на жената да се покорява на (в англ. -- да се адаптира към) своя съпруг. Въпреки че вашият съпруг не е цар, неговото призвание трябва да бъде така важно за вас, както ако е монарх. Вие трябва да показвате жив интерес към неговата работа, а не само към фиша със заплатата. Вие трябва да уважавате работата на вашия съпруг за преживяването.

Искам да размишлявате как тази съпруга е обичала съпруга си. Това е станало чрез нейния отговор. Възпитана като добродетелна млада жена, сега тя е била свободна да се наслаждава на ласките на съпруга си и от цяло сърце, много изящно, е отговаряла на любовта му. Явно е мислела твърде много за съпруга си. Мислите й са били заети с него дори когато не са били заедно поради неговите задължения. Тя е уважавала неговия мъжествен характер и често е изразявала възхищението си от него пред другите. Когато той й е правел комплименти, тя е отговаряла с подходяща възхвала и не е оставяла място за съмнение в чувствата си към него. Тя е трепвала при всяко негово докосване, жадна за неговите прегръдки, и му е давала да разбере това. Тя се е радвала на неговата компания и е планирала приятно време за двамата. Тя е съхранявала удоволствия за него -- както нови, така и стари.

За да видим как е разцъфтяла в сигурността на неговата любов, можем да сравним трите заявления, които тя прави. Когато в началото се влюбва в него, тя казва: "Възлюбеният ми е мой и аз съм негова" (2:16). Това, че го притежава, е било на първо място в нейния ум. Но по-късно в техните взаимоотношения тя казва: "Аз съм на възлюбения си и възлюбеният ми е мой" (6:3). Забележете, че тя е обърнала реда! Сега това, че той я притежава, е по-важно. Накрая, в пълнотата на тяхната любов, тя казва: "Аз съм на възлюбения си и неговото желание е към мене" (7:10). Тогава вече тя е била така съсредоточена в него, че е забравила, че го притежава. Тя е загубила себе си в необятността на неговата любов и се е гордеела единствено с неговото желание към нея. Тук виждаме привидното обръщане на ситуацията, произнесена в Битие 3:16. Тъй като думата, преведена в оригиналния език като "желание", е същата дума, използвана в Битие 3:16 за описание на женското силно, често несподелено желание към нейния съпруг -- дума, употребена само три пъти в цялата Библия- сега това желание е станало взаимно!

Съпрузи, обърнете специално внимание на това искане, което Соломон имаше към Суламка. Той казва: "Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно" (2:14).

Това говори за мъж, който е обичал да се вглежда в очите на съпругата си, който е обичал да разговаря с нея и да слуша какво има тя да му каже. Не е чудно, че тя е станала напълно сигурна в неговата любов! В резултат на тази откритост и общуване помежду им, тяхното взаимоотношение е могло да расте и узрява, докато се превърне в многостранно, изразяващо всички аспекти на любовта, които сме разглеждали в тази книга. Той е бил неин брат, любовник, учител, приятел, компаньор, съпруг, а тя също е била всичко за него. Техният разговор, тяхното любене, тяхната наслада, когато са заедно, са ставали все по-дълбоки и по-обогатени.

Интересно е, че в края на Песента последните думи на съпруга са: "Дай ми да чуя гласа ти" (виж 8:13). Тези думи са били подобни на думите, прошепнати на нея, когато са се ухажвали. След това той я сравнява с нежен гълъб, скрит от него, чийто глас той е искал да чуе, за да може да узнае вътрешния човек в сърцето й. Сега той бленува със същата сила да расте в познанието на своята очарователна съпруга. А съпругата му е потвърдила своя копнеж за неговата любов. С годините романтиката на техния брак само се е засилвала! Същевременно физическият им любовен живот е ставал все по-добър и по-добър, подкрепяйки тяхното цялостно взаимоотношение.

Няма съмнение, че преживяването им е дало способност на Соломон да напише така прочувствено в Притчи 5:18-19: "Весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна. Нейните гърди да те задоволяват във всяко време и възхищавай се винаги от нейната любов."

В заключение на тази глава можете да прочетете "Тълковно перифразиране на Песен на Песните" от Гликман, за да разберете за себе си начините, по които тази двойка е изградила любовта един към друг. Ще забележите, че физическите ласки са били важна част от тяхното взаимоотношение, но и всички страни на любовта са били разпалени в този брак като разностранни отражения на съвършено изрязан диамант.

След това ви насърчавам да изучавате Песен на Песните от съвременен превод на Библията. Винаги забелязвайте деликатността в любовния език на тази двойка и помнете, че те използват известни метафори за изразяване на най-дълбоките чувства по жив и запомнящ се начин.

Важно е за вас да споделяте Песента с вашия партньор в брака, така че и двамата да осъзнаете истината, че любовното общение, което имате, е част от поклонението на Бога.

Песента достига най-високата точка в 4 глава с новобрачната нощ на младоженеца и невястата след сватбеното тържество в 3 глава. Първият стих на глава 5 съдържа радостните думи на съпруга след тяхната любовна нощ: "Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си." Младият съпруг описва тяхната любов като прекрасна градина и като чудесно тържество, което е отпразнувал.

И тогава проговаря един друг, мистериозен глас. Кой може да бъде това? Сватбари? През брачната нощ? Едва ли! Само Един-единствен би могъл да бъде с двойката в това най-интимно време и трябва да е бил сам Бог, Творецът, който е приготвил тази двойка за тяхната нощ по своето намерение. Бог е, който одобрява и утвърждава физически споделената любов през онази нощ. Както обяснява Гликман: "Той се наслаждава на това, което става. Той е радостен, че те са се напоили изобилно от фонтана на любовта. Двама от неговите собствени са преживели любовта с всичката й красота, пламенност и чистота, които той е предназначил за тях."

Божиите думи са: "Яжте, приятели. Пийте, да, изобилно пийте, възлюбени" (5:1). С други думи. Продължавайте да се наслаждавате на тържеството на любовта, което Съм приготвил за вас!

Когато изучаваме Песен на Песните, ние започваме да съзнаваме колко трябва да сме щастливи, че имаме този вдъхновен образец в нашия любовен живот. И така, нека това да благослови вашия брак от сега нататък. Един добър начин за започване е да четете следните перифрази заедно -- за предпочитане на глас, като седите близо един до друг.