Първите дни на Суламка в палата (1:2-11)

Как бих желала той да ме обсипе с целувки, тъй като неговите изящни целувки са по-желани от най-прекрасното вино. Нежният аромат на твоя одеколон донася очарованието на пролетта. Да, наситеният аромат на твоето сърце възбужда моята любов и уважение. Да, твоят характер предизвиква възхищение у всички момичета в палата. Как копнея да дойдеш и ме вземеш, да тичаме и да се смеем из палата на царството. (Разбирате ли, Царят ме доведе в царския палат.)

Ние винаги ще бъдем много благодарни и щастливи поради тебе, о, Царю. Защото обичаме да говорим за одухотворената красота на твоята любов.

Те с право обичат човек като тебе, Царю мой.

Аз съзнавам, че нямам светлата и фина кожа на израсналите сред удобствата на палата. Аз съм почерняла от слънцето -- тъмна като шатрите на скромните пустинници, с които съм работила. Но сега мога да кажа, че съм тъмна като разкошните завеси на царския палат. Въпреки това хубостта, която имам, няма да сведе засрамено глава от погледите на слънцето. И ако ослепителната светлина на слънцето не може да ме засрами, моля да знаете, че нито вашите презрителни погледи ще сторят това. Не можех да не върша това, което моите братя в гнева си изискваха от мен -- да работя в лозето, което бяха заели от царя. Беше ми невъзможно да се грижа едновременно за него и за "лозето" на моя външен изглед.

 

Суламка към Царя:

Моля те, кажи ми ти, когото обичам така дълбоко, къде изкарваш царското си стадо за следобедна почивка. Аз не искам да те търся напосоки, скитаща като жена от улицата.

Ако не знаеш, хубавице между жените, защо просто не излезеш и да тръгнеш по следите на стадата и тогава да пасеш твоето стадо сред шатрите на овчарите?

Ние ще направим още по-привлекателни плетеници от злато и сребро, за да украсим нейното лице.

Докато моят Цар седи на трапезата си, моят парфюм ме освежава с благоуханието си. Защото моят цар е благоуханието, а моите мисли за него като нард от парфюм, висящ на шията ми, върху сърцето ми и винаги ме освежават. Колко ми е скъп той, скъп като изящна смирна, разцъфтяла в оазиса на Енгади. Колко радост намирам в този оазис!

Ти си толкова красива, любов моя. Ти си толкова красива. Твоите благи очи са нежни като гълъби.

И ти си красив, моя любов, и толкова приятен. Така чудесно е да се разхождаме заедно сред нашия природен дом. Хладната трева тук е като мека кушетка за лягане, да поемем дъх и да наблюдаваме гредите и стълбовете на нашата къща -- извисяващите се наоколо кедри и кипариси. Когато лежа тук, се чувствам като роза от долината Сарон -- най-прекрасното цвете в долината.

Само най-красивото цвете в долината? Не, любов моя. За мене ти си като цвете сред тръни, в сравнение с която и да е друга жена по света.

А ти, скъпи мой Царю, си като плодоносно ябълково дърво сред безплодните дървета на гората в сравнение с всички останали мъже на света.

Аз не работя вече в зноя на слънцето. Намирам хладина в сянката на това ябълково дърво. Хранителните сокове от неговите магически плодове ми носят процъфтяващо здраве, каквото само любовта може да донесе. И той ме обича толкова много. Дори когато ме заведе на големите царски банкети, посещавани от най-влиятелните хора на царството и извън него, той никога не е толкова заинтересован от тях, че грижата му към мен да не бъде като знаме, високо издигнато над главата ми.

Колко е скъп той за мен! Моето сладко спокойствие в неговата любов ме прави така отмаляла от радост, че трябва да си отпочина в неговите прегръдки, за да придобия сила. Този любвеобилен уют ме прави още по-радостна и отмаляла. Как желая той да би ме положил до себе си и да ме обгърне! Но колко е важно обещанието ми пред нежните сърни и елени като свидетели в полята, да не се опитвам да събудя любовта, докато тя самата не пожелае да бъде събудена.
На пътя за полето (2:8-17)
Монолог на Суламка:

Аз чувам моя възлюбен. Погледнете! Той идва да ме посети. И е така стремителен като млад елен, който скача по горите, играе по хълмовете. Ето го, стои на вратата, гледа в прозорците, надзърта през решетките. Най-после проговаря.

Царят към Суламка:

Ела, любезна моя, прекрасна моя, ела с мен. Защото ето зимата измина. Дъждът престана и си отиде. Цветята се явяват по земята. Времето на птичето пеене пристигна. Гласът на гургулицата се чува в нашата земя. По смоковницата зреят първите й смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя, прекрасна моя, и тръгни с мен. О, моя скъпа, нежна гълъбице. Ти си като гълъб сред пукнатините на планинските скали, в скришните места на стръмнините. Сега излез от скривалищата, за да мога да те видя. Нека да чуя гукането на твоя глас. Защото гласът ти е сладък и ти си превъзходно красива като гълъб в полет, вписан в синевата на небето. Моя любов, това, което ние двамата имаме, е безценно съкровище; то е като градина с най-прекрасните цветя на света. Хайде да си обещаем да хванем всяка лисица, която би могла да погуби нашата градина, която цъфти за нас.

Възлюбеният ми принадлежи на мен и аз му принадлежа -- този мил Цар, който пасе стадото си сред кремовете.

Как бленувам за времето, когато през цялата нощ, докато денят вдиша от първия повей и утринните сенки побягнат от слънцето, ти, любими мой Царю, да бъдеш като газела по хълмовете на моите гърди.

Как ми липсва този, когото обичам така дълбоко. Не бих могла да чакам да го видя. Аз си помислих: "Трябва да стана и да го намеря. Ще стана сега и ще го потърся по улиците и площадите на града. Със сигурност ще мога да намеря онзи, когото обичам толкова много." Но не можах да го намеря. Когато нощните стражи ме видяха, аз веднага ги запитах дали не са видели този, когото обичам така дълбоко. Но те не бяха го виждали. А малко като ги отминах, намерих възлюбения си, хванах го и не го пуснах, доде не го въведох в дома си. Продължих да го държа, докато страховете и тревогите не ме напуснаха, и отново се успокоих. Колко е трудно да си търпелив! Вие жени от палата, ние трябва да обещаем на себе си, пред сърните и елените в полето, да не събуждаме любовта, докато тя не пожелае да се събуди.

Какво е това, което възлиза от покрайнините на града като стълбове от дим, благоуханни облаци от миро и ливан, ароматни прахове от търговеца? Погледнете! Това е царската процесия със Соломон, носен върху своята разкошна носилка от най-силните си слуги. Погледнете и всички тези войници наоколо! Това е царската охрана, 60-те най-силни войни от цялото царство. Всеки от тях е обучен с оръжието и храбър в битка. И сега всички те имат меч на бедрото си единствено за закрила на Царя и неговата невяста. Вижте разкошната носилка, върху която е носен Соломон. Тя е била направена за него специално за този ден. Нейната рамка е изработена от най-хубавите Ливански дървета. Подпорите й са от сребро, облегалката й -- от злато, постелката -- от царствен морав плат. Виждате ли изящната ръчна изработка! Тя отразява сръчността на жените от палата, които дадоха всичко от себе си с любов към Царя и неговата невяста. Нека всички да излезем и гледаме цар Соломон, носещ своя прекрасен сватбен венец. Хайде да излезем и да го гледаме през най-щастливия ден в живота му.

Толкова си красива, моя любов, толкова си красива. Очите ти зад сватбеното було са нежни като гълъбови. Косите ти са пленителни, като плавното движение на стадо, появило се в планината по залез. Твоята съвършена и прекрасна усмивка е така мила и искряща, като млади агнета, възлизащи от къпането си. И само ален конец може да обрисува така съвършено твоите устни. Бузите ти поруменяват като нар. Походката ти е с достойнство и осанката ти със силата на кула. Твоята огърлица проблясва като щитчета около крепостна кула. Гръдта ти е нежна като сърнета-близнета сред кремове. А сега най-после през цялата нощ -- докато денят поеме първия си дъх и утринните сенки побягнат от слънцето -- аз ще бъда газела върху хълмовете на твоите благоуханни гърди. Ти си съвършено и безупречно красива, любов моя. Сега отдай всичките си мисли на мен, моя любов. Остави всичките си страхове и отдалечи планините, отпусни се в безопасност в прегръдка.

Пленила си ме, моя прекрасна невесто, пленила си ме само с един поглед на очите си, само с една огърлица на шията си. Колко прекрасни са твоите ласки, любима моя невесто. Любовта ти е по-сладко опияняваща от най-доброто вино. Благоуханието на твоя парфюм е по-добро от най-ароматните подправки. Изобилие от мед и мляко има под езика ти, моя любов. И ароматът на дрехите ти е като аромата на ливанските гори.

Ти си една красива градина, приготвена единствено за мен, моя любима невесто. Да, като градина, пазена само за мен. Или като свеж извор, запечатан точно за мен. Твоята градина е избуяла с прекрасни и изящни цветя с различни цветове и ухания. Тя е един рай от нарове със сочни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с дървета, доставящи благоухания, като ливан, смирна и алое, с всичките най-изрядни аромати. И ти си чиста като течаща вода, повече от чист извор. Ти си фонтан за много градини -- кладенец от жива вода. Нещо повече, ти си като свежи потоци, извиращи от Ливан, които дават живот на цялото поле.

Събуди се, северни ветре, и дойди южни. Повей в градината ми, за да потекат ароматите й към възлюбения ми. Нека последва омайните аромати към градината ми и да дойде да се наслаждава на изрядните й плодове.

Аз се веселих в градината на твоето изобилие, любима моя невесто. Бях упоен от ароматите на твоето вино и парфюм. Аз вкусих от сладостта на любовта ти като мед. Наслаждавах се на твоята любов като изрядно вино и на свежестта на твоята любов като прохладно мляко.

Радвайте се на вашата любов, като на едно велико тържество, о влюбени. Яжте и пийте от това пируване в пълнота. Пийте, пийте, за да се упоите от взаимната си любов.

Аз бях почти заспала, когато чух възлюбения ми да чука тихо на вратата на нашата стая в палата. Той ми прошепна нежно: "Завърнах се от полето, моя любов, любима моя, съвършена невесто." Аз смутолевих: "Тъкмо съм заспала, скъпи" -- най-после бях се приготвила за лягане. Бях измила лицето си и облякла старата си нощница.

Но тогава моят любим леко отвори вратата и аз осъзнах, че силно желая да го видя. Но колебанието ми е траяло твърде дълго. Докато стана да отворя вратата, той вече си беше отишъл, като оставил дар -- любимия ми парфюм, да ми припомни за неговата любов. Дълбоко в сърцето ми се поднови любовта към него. Единствено умората и залисията на деня бяха причина за колебливия ми отговор. Реших да се опитам да го намеря. Навлякох си дрехите, излязох от палата и започнах да го викам.

Но нещата отиваха от лошо към по-лошо. Нощната градска стража ме взеха за престъпник, който се прокрадва в нощта. Те ме арестуваха по обичайния си груб начин, след това, като дръпнаха шала от лицето ми, те видяха своя нов заподозрян субект -- "велика" полиция имаше, няма що!

О, вие дворцови жени, ако видите моя възлюбен цар, кажете му, моля ви, че съм дълбоко влюбена в него, че съм се поболяла от любов по него.
Жените от палата към Суламка:

С какво е по-добър твоят съпруг от всички останали, о прекрасна между жените? Какво го прави толкова велик, че изискваш това така настойчиво от нас?

Суламка към жените от палата:

Моят любим съпруг е удивително красив, отличава се и сред десет хиляди мъже. Когато го погледна, виждам лицето му по-скъпо от чисто злато. Косата му е черна като гарванови пера и хубава като листа от върха на величествена палма. Когато погледна в очите му, те са така мили, като гълъби, кротко почиващи край водни потоци. Те са чисти и ясни от здравето, което излъчват.

Когато доближи бузата си до мен, тя е така уханна, като градина с ароматни цветя. Неговите нежни устни са сладки и благоуханни като кремове, преливащи от нектар. Пръстите му са като меко кадифе, когато ме докосва! Той е олицетворение на сила и жизненост! Тялото му е твърдо, като плоча от слонова кост, украсена със сапфири. Краката му са силни и прекрасни като мраморни стълбове, поставени върху пиедестали от чисто злато. Изгледът му е като величествения Ливан, забележителен с високите си кедри.

Но нещо повече, думите на сърцето му са пълни с чар и наслада. Той е прелестен във всяко отношение. Такъв е този, когото обичам така дълбоко, такъв е най-близкият ми приятел, о придворни жени.

Къде е отишъл тогава възлюбеният ти, о прекрасна между жените? Къде е заминал? Ние ще ти помогнем да го намериш.

Познавам го достатъчно добре, за да зная къде е отишъл. Той обича да съзерцава, когато се разхожда из градината и се грижи за своето отбрано малко стадо сред кремовете. Аз го познавам. Защото аз принадлежа на него и той принадлежи на мен -- този грижовен пастир, който пасе стадото си сред кремовете.

Любима моя, знаеш ли, че си красива като града Терса, блестящ на нощния хоризонт? Даже повече от това -- хубава си като светлия град Ерусалим. Хубостта ти е поразителна като гледка на маршируваща войска.(Не, не ме поглеждай така сега, любов моя, имам още да ти кажа.) Спомняш ли си какво ти казах в сватбената нощ? То си е все още вярно. Косата ти е пленителна като плавното движение на стадо, възлизащо на планината по залез. Твоята прекрасна усмивка е чаровна и искряща като агнета-близнета, завръщащи се от къпане. А твоите бузи все така поруменяват като цвят на нар.

Дворецът е пълен с аристократични дами и ослепителни наложници, принадлежащи на високопоставени дворяни. Но моята прекрасна съпруга, гълъбицата ми, съвършената ми е безподобна между тях. Тези дами и наложници също съзнават това. Те също трябва да я величаят. Когато ги наближим с моята колесница, те разбират, че ние пак сме заедно.

Коя е тази на хоризонта, която е прилична на зората, светла като луната, чиста и бляскава като слънцето, величава като маршируваща войска със знамена?

 

Монолог на Суламка в колесницата:

Слязох в градината, където очаквах да бъде моят Цар. Исках да видя дали свежите пролетни цветя и плодове са се появили. Исках да видя дали нашият обновен съюз ще донесе нов сезон на пролетна любов за съпруга ми и за мен. Преди да узная какво се е случило, ние отново бяхме заедно, пътуващи сред колесниците на благородниците. Все още ги чувам да викат: "Върни се, върни, о Суламко, върни се, за да погледаме възлюбената съпруга на Царя."

Колко обичат те да гледат несравнимата грация и привлекателност на царицата.

Колко са красиви нозете ти в чехлите, дъщерьо княжеска! Заоблеността на твоите бедра е грациозна и изящна като извивките на прекрасна огърлица, съвършено изваяна от сръчните ръце на майстор художник. Коремът ти е възхитителен като пирувание с вино и хляб, пъпът ти е като винена чаша, а коремът ти -- пухкав, топъл хляб. Гърдите ти са нежни като елени, поглеждащи сред кремовете, сърнета-близнета, а шията ти е като стълб от слонова кост. Очите ти са кротки като водните басейни в долината на Есевон, близо до портата на гъсто населения град.

А как стройно пристъпваш в мъдрост и сдържаност. Наистина величествено-красива си като планината Кармил. Твоята дълга вълниста коса е прохладна и мека като сребърни нишки, обвити около врата ми, достатъчно здрави да ме обвържат завинаги като твой пленник. Колко си хубава и колко приятна, скъпа моя, и пълна с наслада -- твоята любов! Ти си грациозна и великолепна като палма, врязваща се в небесата. Да, палмово дърво, а твоите гърди са неговите изрядни плодове.

Искам да се изкача на моето скъпоценно дърво и да взема неговите крехки плодове нежно в моята ръка. О, безценна моя, нека твоите гърди да бъдат като нежен плод за моя вкус, позволи ми да те целуна и да вдишам от твоя уханен дъх. Да те целуна и да вкуся сладост, по-голяма от виното.

Глътни всяка капка, любими мой, и нека нейната сладост остане за дълго по устните ти; нека всяка капка от това вино ти донесе спокоен сън.

Аз съм на възлюбения си съпруг и той ме обича от дълбините на душата си.

Вълшебните пролетни цветя са ароматизирали синевата в полето и са омаяли сърцата на всички влюбени. Ела, любими мой, всеки вкусен плод на пролетта е за нас, да го вземем. Хайде да се върнем в нашия пролетен дом от величествени кедри и кипариси, където плюшеният зелен килим на тревата е безкраен, а овощните градини са полйци за всеки изряден плод. Аз съм приготвила пълна кошница за теб, моя любов, за да ти дам разкошен пир от любов под небето!

Аз бих искала да ми бъдеш брат, мой истински малък брат. Бих могла да те изведа навън да играеш и игриво да те целувам, когато пожелая. Но след това бих могла да те взема за ръка и да те въведа вътре и ти да ме научиш и да споделиш с мен твоето разбиране за живота. Как желая след това да ме положиш до себе си и да ме любиш.
Суламка към жените от двореца:

Заклевам ви да не се опитвате да събудите любовта ми, докато тя самата не пожелае да се събуди. Колко чудесно е, когато тя разцъфти на времето си.

Спомняш ли си къде започна нашата любов? Под приказното дърво на влюбените, разбира се, където започва да пораства всяка любов и след това ражда дете, не без родилни болки. И нашата любов не започна без болките на раждането. О, любими мой, направи ме твое най-скъпоценно притежание, почиващо безопасно в твоите ръце, близо до сърцето ти. Истинската любов е силна и безрезервна като похода на смъртта. Истинската любов не престава да се грижи и никога няма да се откаже от възлюбения, както гробът не изхвърля мъртвия.

Огънят на истинската любов никога не може да се угаси, защото източник на неговите пламъци е сам Бог. Дори потоци от буйни води ако го залеят, пламъците пак ще се разпалват. От всички дарове на света тази безценна любов е най-скъпият и се притежава само от онези, на които свободно е дадена. Защото никой човек не може да я купи с пари, дори най-богатият на света.
Царят към Суламка:

Помниш ли как беше дадена на нас?

Любов моя, аз искрено вярвам, че бях приготвена за нея много преди даже да съм мечтала за романтика. Спомням си, че една вечер чух моите братя да разговарят. Това беше наскоро след като баща ми почина; те бяха загрижени да ме възпитат правилно, да ме приготвят за далечния ден на женитбата. Те бяха като стая, пълна с бащи, обсъждащи какво да правят с тяхната единствена дъщеря. Накрая те просто решиха да ме наказват и ограничават, да не върша нещо нередно, а да ме възнаграждават и насърчават, ако съм добродетелна. Колко съм благодарна, че ги улесних. Аз виждах, дори когато бях съвсем млада, че искам да се запазя за един най-скъп мъж в моя живот.

А след това дойде ти. И всичко, което бях желала, го намерих у теб. Ето ме и мене -- работеща ежедневно в лозето, което моите братя бяха наели от теб. И ти се "появи", мина край мен и ме видя. Ето как започна нашата любов.

Спомням си, когато работех в това лозе, 1000 динара отиваха за теб, а 200 динара -- за тези, които се грижеха за плодовете му, които също бяха за теб. Сега аз съм твоето лозе, любими мой, и с радост давам всичките 1000 динара от моята стойност на теб; аз ти се отдавам напълно, като не задържам нищо от моята вяра, моите мисли, моята загриженост и моята любов. Но скъпи мой Царю, нека не забравяме, че 200 динара принадлежат на онези, които се грижат за плодовете на моето лозе, които са за теб. Колко трябва да бъдем благодарни на моето семейство, което помогна да се приготвя за теб.

Скъпа моя, чийто дом е ароматна градина, всеки слуша твоя глас, но позволи ми да го слушам насаме.

Побързай тогава, любими мой. И бъди пак като сърне или като елен върху хълмовете на моите благоуханни гърди. (Целият текст е взет от "Sоng fоr Lоvеrs" от Крейг Гликман. С разрешение от IVР – САЩ)

Рецептата включва поредица от практични действия за съпрузи и съпруги; те не са сложни, но са резултатни. Тя се нарича "НАЙ-ДОБРОТО" и представлява четири положителни елемента, които ще променят, който и да е брак. Това не са четири стъпки, които трябва да се опитат веднъж, а четири мерки, които трябва да се вземат едновременно и да се повтарят постоянно. Ако е необходимо, те могат да бъдат изпълнявани от всеки партньор поотделно. В много случаи единият от вас ще трябва да направи първата крачка без някакво обещание за единодействие от другия. Така че, ако искате възможно най-добрия брак с другаря си, който сте избрали, тогава дайте на партньора си най-доброто:

Вероятно никога не сте мислили, че благословението в брака може да бъде представено като практически елемент. Принципът на благословението е библейски и на християните им е заповядано да го практикуват, най-вече като отговор към някого или като предизвикателство. Научаването на това важно умение за отговор ще ви преведе през трудните моменти, които се появяват във всеки брак, и ще донесе мир на развълнуваните води на вашето взаимоотношение. Практикуването на благословението слага край на потока от остри думи, които развалят толкова любовни отношения, и това е само началото на полезните неща за вас.

Думата благословение в Новия Завет (еnlоgiа) е основана на 2 гръцки думи; еn, което означава "добро" и lоgоs -- "дума". Първият начин да благословиш твоя брачен партньор и да говориш добре за него или за нея, е да отговаряш с добри думи, дори когато речта на партньора ти става груба, упрекваща или наскърбителна. Господ Исус ни даде добър пример, който сме съветвани да следваме: когато го ругаеха, в отговор Той не ругаеше, а когато страдаше, не изрече заплахи, а остави себе си на своя Небесен Отец. По същия начин, казват Писанията, трябва и ние да живеем. Съпругата, описана в Притчи 31 гл., получава похвала, защото е благоразумна и доброжелателна. Яков предупреждава за навика от устата ни да излизат и благословения, и проклетии, като че ли сме извор, който излива смесица от чиста и горчива вода. А ап. Петър ни съветва, ако обичаме живота и искаме да видим "добри дни", ние ще пазим езика си от изговаряне на каквото и да е зло.

За да изпълните всичко на практика, вие имате силата да благославяте вашия брак чрез думите, които казвате на вашия партньор. Можете да благославяте и като се научите кога да мълчите.

В Писанията се намират още три страни на благословението. Вие благославяте, като отдавате практически благодеяния, просто като вършите добри неща за някой човек. Кога за последен път сте направили нещо мило за вашия партньор само за да му доставите удоволствие -- не от задължение, а като дар на благословение? Това трябва да бъде ежедневно част от вашия брак.

Вие благославяте, като показвате благодарност и оценяване. Каквото и добро да откриете у вашия партньор, кажете му го гласно. Благодарете на партньора си и на Бога.

Накрая вие благославяте, като призовавате Божието благоволение в молитва. Колко се молите за вашия партньор? И на каква база? Така че на вас да ви бъде по-удобно? Или молитвата е за доброто и благословението на партньора ви?

За да обобщим, вие благославяте вашия партньор и брак по следните четири начина: 1) чрез вашите добри и любящи думи, които говорите на него и за него; 2) чрез вашето поведение на практика, което показва любяща благост към него в дребни и големи дела; 3) чрез предаване вашето отношение на благодарност и оценяване към него; 4) чрез вашата молитва към Бога за него. Добри думи... любезни действия... и застъпническа молитва за вашия партньор.

Благославянето в неговата пълнота ще извърши чудеса, когато се приложи в брака ви. Независимо как се държи с вас вашият партньор, отговорът ви трябва да бъде благославянето. Писанията ни казват, че Господ закриля и почита съпруга или съпругата, които винаги прилагат библейските принципи. Обещани са ви добри дни като резултат на благославянето. Господ е обещал да те пази и да слуша молитвите ти. И като благославяте партньора си, вие се отдръпвате от пътя, за да може Бог свободно да действува в живота му.

Ако всичко това помага на един затруднен брак, помислете колко добър може да стане той, ако и двамата започнат да се благославят един друг!

Назидание, библейски термин често използван в Новия Завет, който се отнася до изграждане на индивидуалности. Въпреки че християните могат да бъдат назидавани чрез проповядване, аз не препоръчвам този смисъл на назиданието на вашия брачен партньор. Когато веднъж предложих на една съпруга да започне да назидава своя съпруг, тя каза уплашено: "Да не искате да кажете, че трябва да му проповядвам?"

Аз побързах да я уверя, че не съм имал предвид проповядване; че под назидание разбирам изграждане личността на съпруга, насърчение във всяка област на живота, повдигане на самочувствието му така, че да се засилва способността му да обича и да дава от себе си.

Елизабет Барет Браунинг изразява сбито, с няколко думи принципа на назиданието в писмото си до мъжа, за когото е щяла да се омъжи: "Увеличавай любовта си, за да се увеличава моето достойнство." Когато говорим за назидание, ние имаме предвид една растяща любов, изразена в положителна насока, която повдига достойнството на възлюбения. Това е голям дар, който можете да дадете на вашия партньор.

Ние можем да оценим психологическите подзначения на назиданието, като разгледаме корена на думата. Английската дума за назидание идва от латинската аеdеs, чието оригинално значение е огнище или камина. За повечето от нас думата камина предизвиква асоциации за уютна топлина, любовно единение и вероятно особен покой. Огнището е било център на всички дейности в древните времена, единственото място на светлина и топлина в дома, място, където е бил приготвян ежедневният хляб. Разбира се, това е било място, където хората са се събирали заедно, утешавали са се, подкрепяли са се от грубостите на живота.

В съвременния брак процесът на назидание заема подобно място по важност в емоционален смисъл. Като изучаваме Новия Завет, ние виждаме, че в пасажите за назиданието се преплитат три златни нишки: Насърчение на личността, даване на вътрешна сила, установяване на мир и хармония между личностите. Например:

"И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание" (Римляни 14:19).

"Всеки от нас да угажда на ближния си с цел към това, което е добро за назиданието му" (Римляни 15:2).

"Затова насърчавайте се един друг, както и правите" (I Солунци 5:11).

I Коринтяни 8:1 обобщава същността на назиданието: "Любовта назидава."

А как вие изграждате вашия другар? Внимателното изучаване на новозаветните принципи и примера на Песен на Песните показва, че съпругът и съпругата имат свои собствени начини за назидание. Накратко, съпругът назидава съпругата си, като я възхвалява. Съпругата назидава съпруга си чрез любящата си отзивчивост към него.

В Ефесяни 5 гл. се заповядва на мъжете да се грижат и обичат жените си. Това се изпълнява поне отчасти чрез гласна похвала и насърчение. Съзнанието за нейната хубост зависи преди всичко от това, какво мисли нейният съпруг за нея. Тя се нуждае да бъде подхранвана емоционално чрез похвали, а не да бъде критикувана, особено в онези области, където се чувства най-несигурна и уязвима. Тя има нужда да бъде обгърната с любов публично, а показател за това е поведението на съпруга й към нея пред обществото. Можете да бъдете сигурни, че една истински красива жена непременно е била закриляна и обгръщана с любов от съпруга си, който е показал чувствителност към нейните специални потребности.

Помнете, че назиданието изгражда и никога не руши. Така че любовта дава на вашия партньор свобода да расте и да се развива като личност без страх от провал и наскърбителни упреци.

Някои съпрузи, които са успели да се отърсят от критикуването, все още не са научили изкуството да хвалят съпругите си. Казано е: "Най-добрият начин да правиш комплименти на съпругата си е често да ги правиш." От друга страна, взаимоотношенията умират и поради това, което не казвате. Те просто пресъхват!

Назиданието започва в мисловния живот, където се прилага. Филипяни 4:8: "Ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално -- това зачитайте" (в англ. -- с това да се занимава твоя ум). Мислете за качествата, които считате за привлекателни у вашия партньор -- всяко положително качество, което притежава. Нека думите на устата ви да се управляват от този принцип: Тези думи ще изградят ли, или ще разрушат? След това се запитайте: Какво мога да кажа на партньора си точно сега, което да назидава, изгражда, насърчава, подсилва и донася мир?

Според Библията, съпругата назидава съпруга си най-добре чрез поведението си към него. В пълния смисъл на думата в гръцкия Нов Завет на съпругата е казано да уважава, да се възхищава, да благоговее, да почита, да зачита, да се прекланя, да цени, да възхвалява и дълбоко да обича своя съпруг. Това е представено като нейно постоянно задължение и оригиналният език на Библията посочва, че тя ще бъде лично облагодетелствувана, като прави това.

Бог е проектирал брака така, че съпругът да е зависим от одобрението на своята съпруга, високо оценяване, което тя показва към всичко, което той й дава, и изразяването на уважение към неговата мъжественост. Обидно е, когато съпругът критикува съпругата си. Също толкова обидно е, когато съпругата критикува това, което нейният съпруг върши за нея.

И съпругът, и съпругата имат страхотна нужда от насърчение чрез дума, специално внимание, зрителен контакт и нежен допир, за да ги крепи като развиващи се, уверени личности. Психолозите наричат това "лечебно внимание". Ние го наричаме "назидание".

Новозаветната гръцка дума за "назидавам" ни напомня за един съществен факт. Това е оjkоdоmео, комбинация от 2 думи -- оjkоs, което значи семейство, дом или къща, и dеmо, означаваща градя. Докато вие се назидавате и изграждате един друг, вие същевременно градите заедно дом. Никога домът ви няма да бъде такъв, какъвто трябва, докато не практикувате назиданието.Вие пръв започнете това!
3) Споделяне

Ние вече обсъждахме този трети елемент от изграждането на великолепен брак. Бихте могли да се обърнете отново към 9 и 11 гл. Аз бих желал да наблегна още веднъж на няколко точки. Колкото повече начини на общение намерите един с друг, толкова по-силна ще стане любовта ви. Споделянето трябва да обхване всички области на живота ви -- вашето време, дейности, интереси, отношения, идеи, скрити мисли, духовния вървеж, семейни цели и намерения и т.н.

Споделянето изисква да отдадете себе си, да слушате партньора си, а като живеете живота заедно, да развивате чувствителност към моментите, предоставящи възможности за задълбочаване на любовта между двама ви.

Представете си това като едно смело и рисковано откривателско пътешествие заедно, тъй като вие ще откривате интересни нови територии в другия чрез споделяне на все по-задълбочено ниво.

Това също е библейски принцип. Съпругът и съпругата трябва да станат една плът. Книгата Деяния на апостолите ни казва, че всички вярващи бяха едно сърце и една душа, даже имотите им бяха общи. Ако това споделяне е могло да стане сред група хора, колко по-голяма е възможността за получаване на единство в сърце и душа между двама души, които искат да изградят любов в техния брак!
4) Докосване

Ако дотук сте чели внимателно тази книга, вие вече ще знаете какво значение има физическият допир за всяко човешко същество. Ние сме създадени от Бога със стотици хиляди микроскопични нервни окончания по кожата, предназначени да усещат и да приемат любовния допир. Нежното докосване ни подсказва, че сме обичани. То може да уталожи нашите страхове, да успокои болката, да донесе утеха или да ни даде блажено задоволство от емоционална сигурност. Като (възрастни) зрели хора, докосването продължава да бъде съществено средство за общуване с онези, които обичаме -- съзнателно или не. Нашата потребност от любвеобилен допир е нещо естествено и нормално и ние никога няма да я превъзмогнем.

Но след като допирът е толкова приятен и ценен, защо е необходимо да съветваме двойките повече да го практикуват? Отговорът се крие в нашата култура. Западната цивилизация е високо сексуална, но не гледа благосклонно или изобщо отделя допира от секса. Това се отнася особено за мъжете, тъй като в днешно време има само три вида допир, които са приемливи -- ръкостискане, спортове на агресивния контакт и половото общуване. Мъжете са склонни да се обръщат към секса всеки път, когато чувстват някаква нужда от близост. Не е за учудване защо специалистите считат, че прекаленото ни отдаване на секса в това общество в действителност е израз на нашата дълбока, незадоволена потребност от топлотата, сигурността и интимността на несексуалния допир.

Онези от вас, които започнат да практикуват в своя брак физическия допир във всичките му приятни несексуални форми, ще открият, че може да имат полово общение малко по-рядко, но ще му се наслаждават много повече. Сгушване и притискане, спане в близост един до друг, споделяне на чувства чрез обикновено докосване ще задоволят много от емоционалните нужди, които се надявате, че сексът ще снабди. В същото време този образец на чувствителна близост осигурява една усладителна прелюдия към цялостното сексуално взаимоотношение, като приготвя емоционално пътя към чудесното време, прекарано заедно.

Трябва да подчертая, че дори ако приложите всички останали принципи, които съм ви дал в тази книга, това няма да ви ползва много, докато не се научите да се докосвате един друг често и с радост по несексуални начини. Физическият контакт е много съществен при изграждане чувството на любов. Може да приемете това като сериозно предупреждение, че в повечето случаи брачната изневяра не е чак толкова търсене на секс, колкото е търсене на емоционална интимност. Писанията посочват, че докосването на жена разпалва любовен пламък, който трябва да бъде нещо естествено в брака. Ако желаете да разгорите този пламък във вашия собствен брак, тогава започнете да показвате любовта си чрез физически допир.

Благославяне... Назидание... Споделяне... Докосване... -- рецепта от четири точки за великолепен брак! Но рецептите са полезни само когато се вземат по указания. Като домашен лекар съм разбрал, че някои от моите пациенти не вземат рецептите или не следват техните предписания. При следващата визита, когато няма подобрение, истината излиза наяве.

При вашия личен случай, ако добавите тези четири елемента към брака си според указанията, вие скоро ще усетите невероятно подобрение. Често чувам следните думи от устата на щастлив съпруг или съпруга: "Тя действа! Рецептата "Най-доброто" наистина действа!"

За да сте сигурни, че прилагате правилно тези принципи, аз искам да ви дам допълнителна помощ за всеки един елемент. Този път ще започнем с най-простия -- докосването, -- а ще завършим с по-предизвикателната част от рецептата -- благославянето.