Лучиян милков захарин марков
Изследовател Години Форма на взаимодействие
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
Изследовател Години Форма на взаимодействиеD. Johnson & R. Johnson 60-те на ХХ век Учене заедно и самостоятелно De Vries & Н.Edwards 70-те на ХХ век Колективи – игри – състезание J. Sharan & S. Sharan 70-ти но ХХ век Групово изследване D .Johnson & R.Johnson 70-те на ХХ век Колективно академично Е. Aponson & Associates Края на 70- те Метод на мозайката на ХХ век Н.Slavin & Associates Края на 70-те Учебни колективи според постиженията на ХХ век G. Stevens, Н. Slavin & Края на 80-те Съвместно интегрирано четене и Associates на ХХ век разработване на тема Има ли основание за отделяне на толкова сериозно внимание на взаимодействието в обучението? Проведените в САЩ и ЕС изследвания до края на 2000 година показват значително повишаване на резултатите от обучението при всички категории деца във всички видове училища - частни, държавни, общински, при прилагането на изведените по-горе форми на взаимодействието в обучението / /. Авторите на изследването сравняват силата на ефекта на отделните форми върху постиженията на обучаемите. Резултатите са обобщени в таблица № 8. Както е видно от резултатите най-значителен ефект има формата на взаимодействие " Учене заедно и самостоятелно ", при която резултатите от обучението надхвърлят значително резултатите от обучението, при което конкуренцията между учащите е основен мотиватор. Това подреждане, до известна степен, може да се приеме Ефект на формите на взаимодействие Таблица № 8 при груповите показатели / по D. Johnson, R. Johnson, M. Stanne / № Форми на взаимодействие Взаимодействие : конкуренция 1. Учене заедно и самостоятелно 0.85 2. Конструктивно академично 0.67 противоречие 3. Учебни колективи според 0.51 постиженията 4. Колективи - игри - състезание 0.48 5. Групово изследване 0.37 6. Метод на мозайката 0.29 7. Съвместно интегрирано четене разработване на тема за условно, тъй като в различните училища критериите за оценка на постиженията са различни, но дори и така погледната, очевидна е, че взаимодействието в процеса на обучение дава значително повече възможности за постигане на сериозни учебни резултати. По отношение постиженията на отделните учащи резултатите от изследванията , анализирани от D. Johnson, R. Johnson и M. Stanne / / показват предимство на взаимодействието / таблица № 9/. Ефект на формите на взаимодействие Таблица № 9 при отделните ученици / според D. Johnson. R. Johnson, M. Stanne / № Форма на взаимодействие Взаимодействие : индивидуализъм 1. Учене заедно и самостоятелно 1.04 2. Конструктивно академично 0.91 противоречие 3. Групово изследване 0.62 4. Колективи – игри - състезания 0.58 5. Учебни колективи според 0.29 постиженията 6. Съвместно интегрирано четене 0.18 и разработване на тема 7. Метод на мозайката 0.13 1. У
По отношение на възможностите за приложение на отделните форми според силата на ефекта им в обучението те се подреждат по следния начин / таблица № 10 / . Подреждане на формите на взаимодействие Таблица № 10 по показатели директивност - концептуалност / по D. Johnson, R. Johnson. M. Stanne / № Форми на взаимодействие а б в г д общо 1. Учене заедно и самостоятелно 5 5 5 5 5 25 2. Конструктивно академично 5 5 5 4 4 23 противоречие 3. Групово изследване 5 5 3 2 2 17 4. Метод на мозайката 2 2 3 3 3 13 5. Колективи - игри - състезания 3 3 1 2 2 11 6. Учебни колективи според 2 2 1 2 2 9 постиженията 7. Съвместно интегрирано четене и 2 2 1 1 1 7 разработване на тема 1.
Легенда : а. леснота на усвояване на формата от обучаващите ; б. леснота при първоначално използване на формата в груповата дейност ; в. леснота при продължително използване на формата ; г. гъвкавост / приложимост към широк кръг от учебни предмети и образователни нива / ; д. адаптивност към променящите се условия ; 5 - най - висока оценка ; 1 - най - ниска оценка. Заключението, което изследователите правят , основано върху наблюденията и анализите им показват, че колкото по - директивна е формата, толкова по - малък е ефектът от нейното приложение и обратно, колкото повече формите се приближават по посока концептуалност, толкова по - висок е ефектът от тяхното приложение. Това заключение се отнася, както за приложението на взаимодействието в процеса на обучение, така и за всяка негова отделна форма. Изследванията показват, че ефективното приложение на една или друга форма / или комбинация от няколко от тях / чрез взаимодействието в процеса на обучение довеждат до получаване на високи учебни резултати. Разбира се, гаранция, че винаги ще има високи дидактически резултати , не може да се даде. Част от изследванията са проведени до 2000 година чрез приложение на съвременните информационни и комуникационни технологии в обучението. Необходими са още данни за анализ на окончателния ефект от приложението на формите на взаимодействието в обучението, съобразно променените философски схващания за обучението и образованието и повишената активност и отговорност на обучаемите - ученици и студенти, за резултатите от единния и непрекъснат процес на овладяване на човешкото знание. Сред най деликатните въпроси, свързани с използването на взаимодействието в процеса на обучение, е този за формирането на учебните групи и подбора на учащите. Оказва се, че правилното структуриране на учебната група е от решаващо значение за постигане на високи учебни, възпитателни, социални резултати. Използването на групи в процеса на обучение не е новост за съвременната дидактика. При традиционното обучение това се прави от множество учители. Те търсят оптимални варианти за диференциране на обучението, съобразно опит, знания, степен на развитие на познавателните процеси у децата. Практиката показва, че не винаги тези временно сформирани групи постигат преследвания ефект, заради който се изграждат. Причините могатда се потърсят в следните насоки : - Тези групи се създават за относително кратко време - от няколко минути до учебен час с цел решаване на дадена задача или зададено упражнение. - Не винаги разпределението на учениците в учебни групи е базирано на схващането за представянето им на всички нива. - Резултатите от груповата дейност не се обвързват с резултатите на отделните деца и поради това мотивацията за работа заедно или за оказване на реална помощ на останалите често пъти липсва. - Не се води статистика за развитието на групата и на отделното дете в нея. - Често пъти се пропуска определянето на стандарти, спрямо които да се определи "растежа" на групата и отделния ученик. Кое е, според нас, различното при изграждането на учебни групи чрез прилагането в процеса на обучение на взаимодействието? - Групите са хетерогенни, т. е., в тях са обхващат всички учени нива / различни възрасти или народности, ако обучението обхваща представители на други страни и народи /. - Броят на обучаемите в тези групи не надхвърля 4 - 5 деца, което запазва по - високо ниво на отговорност и мотивация. - Групите се създават за по - продължителен период от време, което налага работа над различни проекти и взаимодействие и след формално осъществената обща дейност при традиционното или дистанционното обучение. - Резултатите на групата пряко рефлектират върху индивидуалните резултати на всеки неин член. - Развитието на всяка група се наблюдава от учителите и преподавателите и се води подробен отчет за изпълнението на задачите, нивото на личностното развитие - памет, въображение, мисловни операции и форми, интелектуално развитие. - Оценяването на учащите става значително по-обективно, защото при формирането на оценката се отчитат както груповите, така и индивидуалните резултати и напредък на отделното дете. Обучаващият се съобразява с мнението на членовете на групата за приноса на всеки неин член в овладяването на знанията. За правилното формиране на учебните групи и използването им в процеса на обучение са налице препоръки в различни аспекти. Като отчитаме резултатите от описания в съвременната педагогическа литература опит и анализа на различни автори / , , / си позволяваме да изведем следните ключови моменти, които рефлектират върху успеха на груповото обучение чрез използването на взаимодействието в педагогическата практика в училища и ВУЗ. - Взаимна зависимост между членовете на групата Сърцевината ядрото / на груповото функциониране при взаимодействието е изграждането и поддържането ва положителни взаимоотношения между всички членове на групата. При своето обучение бъдещите преподаватели трябва да имат и възможността да изпълняват задачи, при които да се научат да разчитат един на друг, да искат и да оказват помощ на колегите си. Тези умения по-късно те ще пренесат в работата си в училищната стая или университетската аудитория. Стимулирането на индивида и конкуренцията в обучението също имат своето място, но те трябва да бъдат балансирани от колективната работа, която е и добра подготовка, както за обществото, така и за работа в колектив по-късно. При ученето в групи учащите се научават да изработват свои норми, взаимоотношения и да си помагат един на друг не само в рамките на отделната група, но и между групите. Общите цел и задачи , като резултат от усилията на всички имат важно място в обучението и неговите резултати.Важното в случая е обучаемите да разберат, че всеки може да направи нещо сам, но никой не е в състояние да направи всичко. - Взаимно общуване Груповата работа повишава възможностите обучаемите за общуване помежду си, за изграждане на активно действащи комуникационни връзки в учебната група. До голяма степен стойността на взаимодействието се определя от развитието на умения за мислене на високи ниво – анализ и синтез, обяснение и обсъждане. Така пред преподавателите се откриват значително по-големи възможности – наред със специфичното обучение, да се провежда и обучение за изграждане на умения за работа в колектив, обществено отговорно поведение, гражданска лоялност, умения за управление и разрешаване на конфликти. 3. 5. Специфика на сътрудничеството като педагогически прийом, реализиран в процеса на обучение ЛИТЕРАТУРА 1. Аф, Й., Формиране на бъдещето - образование за пазарна икономика, АЛМА МАТЕР Интернационал, Габрово, 2000. 2. Бояджиева, П., Какво може да ни даде образованието, Наука и Изкуство, С., 1985. 3. Вернадский, В. И., Биологические очерки, М., 1940. 4. Вопросы компьютеризации учебного процесса, Составитель Н. Д. Угринович, Просвещение, М., 1987. 5. Выготский, Л. С., Собраные сочинений, Том второй, Мышление и реч, Педагогика, М., 1982. 6. Георгиева, В., Основи на технологичната култура, Педагогически аспекти, Благоевград, 1995. 7. Гершунский, Б. С., Компьютеризация в сфере образования : проблемы и перспективы, Педагогика, М., 1987. 8. Дьо Шарден, П. Т., Човешкият феномен, Аргес, С., 1994. 9. Дюи, Дж., Училището и детето, С., 1934. 10. Ершов, А. П., Компьютерный всеобуч : двигаться вперед, повишать качество, Народное образование, 1986, кн. 11. 11. Жекова, Ст. и др., Система на педагогическото общуване, СУ "Св. Климент Охридски", С., 1995. 12. Иванова, Е. и др., Симулационен модел на пазарна икономика, Проект : Иновационен център за интегративна обучение, Търговско - Банкова гимназия, С., 2001. 13. Казакевич, В. М., Информационный подход к методам обучения, Педагогика, 1998, кн.6. 14. Кирикова, З. З., Технологическая готовность педагогов, Педагогика, 2001, кн.4. 15. Кузьмина, Н. В., Очерки психологии труда учителя, Л., 1967. 16. Куписевич, Ч., Основы общей дидактики, Высшая школа, Минск, 1986. 17. Ланге, Н. Н. Теория волевого внимания, МГУ им. М. В. Ломоносова, М., 1976. 18. Левитов, Н. Д., Психологические состояния персеверации и ригидность, Вопросы психологии, 1971, кн. 5. 19. Лернер, И. Я., Проблемное обучение, Знание, М., 1974. 20. Марев, Ив. и др., Кибернетика и Педагогика, Народна просвета, С., 1980. 21. Марков, З., Дисертация за получаване на образователна и научна степен "доктор", С., 1999. 22. Махмутов, М. И., Проблемное обучение : Основные вопросы теории, Педагогика, М., 1975. 23. Милков, Л., Дидактика, Юни Експрес, Шумен, 2002. 24. Милков, Л., З. Марков, Информационните и комуникационни технологии в обучението, Педагогика, 2002, кн. 5. 25. Милков, Л., З. Марков, Целеполагането в педагогиката, Педагогика, 2002, кн. 7. 26. Милкова, Р., Психична готовност за педагогически труд, Шумен, 1997. 27. Новожилов, Э. Д., Н. Н. Лавров, Образовательная область "технология" вчера, сегодня, завтра, Педагогика, 2001, кн. 5. 28. Огородников, Ю. А., О. А. Кожина, Образовательная область "технология" : от философии к практике, Педагогика, 2001, кн. 8. 29. Окон, В., Проблемното обучение, Народна просвета, С., 1986. 30. Павлов, Д., Използване на компютърната техника в образованието, Част първа, Народна просвета, С., 1988. 31. Павлов, Д., Образователни информационни технологии, Модул първи, Даниела Убенова, С., 2001. 32. Павлов, Д., Образователни информационни технологии, Модул втори, Даниела Убенова, С. 2001. 33. Павлов, Д., Образователни информационни технологии, Модул трети, Даниела Убенова, С., 2002. 34. Павлов, Д., Е. Кузманова, Използване на компютърната техника в образованието, Част втора, Народна просвета, С., 1989. 35. Павлов, Д., Е. Кузманова, Използване на компютърната техника в образованието, Част трета, Народна просвета, С., 1990. 36. Павлов, Д. и др., Педагогически измерения на компютъризацията, Народна просвета, С., 1988. 37. Пейчева, Р., База-данни - ново предизвикателство към традиционните образователни технологии - теория и практика, Стратегии в образователната и научната политика, 1997, кн. 2. 38. Петров, П., М. Атанасова, Образователни технологии и стратегии на учене, Веда словена - ЖГ, С., 2001. 39. Пидкасистый, П., И., О. Б. Тыщенко, Компьютерные технологии в системе дистанционного обучения, Педагогика, 2000, кн. 5. 40. Полат, Е. С., А. Е. Петров, Дистанционное обучение : каким ему быть? Педагогика, 1999, кн. 7. 41. Саранцев, Г. И., Теория, методика и технология обучения, Педагогика, 1999, кн. 1. 42. Стаменов, Ив., Решени и нерешени въпроси на проблемното обучение, Народна просвета, 1982, кн. 6. 43. Тихомиров, О. К., Психология мышления, Наука, М., 1984. 44. Тодоров, Ю., Информационни технологии в образованието, Веда словена - ЖГ, С., 2000. 45. Характеристика и особености на дидактическите технологии на съвременния етап, Сборник материали, НИИО, С. 1991. 46. Шостром, Э. А., Анти - Карнеги или Человек - манипулятор, Полифакт, Минск, 1992. 47. Basiel, A., Web-based Learning Environments : the Transitional Autonomy Model / TAM /,4-th Human Centred Technology Postgrafuate Workshop, 3-4 October 2000. 48. Bates, A., J. Escamilla de los Santos, Crossing Boundaries : Making Global Distance Education a Reality, Journal of Distance Education, 1997, N 1-2. 49. Bork, A., Highly Interactive Distance Learning for the Future, IOS Press, Chiba, Japan, 1999. 50. Bork, A., Learning Technology, Educom Review, USA, 2001, N 6. 51. Bork, A., The Future of Learning, Educom Review, 1999, N 4. 52. Bruffee, K., Sharing Our Tops - Cooperative Learning versus Collaborative Learning, Change, Jan/Feb 1995. 53. Bruner, J., Beyond the infomation given, Studies in the Psychology of Knowing, George Allen and Unwin LTD, London, 1975. 54. Bullen, M., Andragogy and University Distance Education, International Council for Distance Education, Birmingham, UK, 1995. 55. Cecez – Kecmanovic, D., C. Webb, Towards a Communicative Model of Collaborative Webmediated Learning, Australian Journal of Educationl Technology, 2000, N 16 / 1 /. 56. Changing the Conversation about Teaching, Learning & Technology – a Report on 10 Years of ACOT Research, Apple Computer, Inc. 2000. 57. Comparison of Online Course Delivery Softwere Products, Wisdom Tools : Center for Excellence in Education, USA, 1997. 58. Coob, P., Where is the mind? Constructivist and Sociocultural Perspectives on Mathematical Development, Educational Researcher, 1994, N 23 / 7 /. 59. Council Resolution of 13 July 2001 on e-Learning, Official Journal of the European Communities, Brussels, 2001. 60. Crowther, D., The Constructivist Zone, Electronic Journal of Science Education, 1997, N 2. 61. Devor, J., The Experience of Student Teaching, London, 1964. 62. Deutch, M., A Theory of Co-operation and Competition, Human Relations, 1949, N 1. 63. Distance Education, Report Prepared by the Higher Education Program and Policy Council of the Amerircan Federation of Teachers, Washington, DC, USA, 2000 . 64. Drucker, P., Management Challenges for the 21-st Century, Harper Collins Publishers, New York, 1999. 65. Ecos Research Associates Inc., Trends in Learning Technologies, The Impact of Technologies on Learning in the Workplace, Hull, Quebec, Canada, 1999. 66. E-learning – Designing Tomorrow’s Education, Communication from the European Cimmunites, Brussls, 2000. 67. Euler, D., Didaktische Voraussetzungen fur den Einsaltz von Computerunterstutzen Lernen, Gorny, P. Hrsg, Berlin, 1991. 68. Executive Summary, Secretary's Conference of Educational Technogy, USA, March, 1995. 69. Fabricins, W., Piaget,s Theori of Knowledge : Its Philosofical context, Human Development, 1983, N 26. 70. Flach, H., Zum Inholt zur Funktion des Prinzips der Berufslezogenheit In der Lehrerbidung Informationen, N II, Berlin, 1974. 71. Getting America,s Students Ready for the 21-st Century : Meeting the Technology Literacy Challenge, Report of the Secretary of Education to the US Congress, June, 1996. 72. Green, D., PLAR ; Enhancing Teaching and Learning, Learning Quarterly, Centrum for Curriculum, Transfer & Technology, Canada, 1999. 73. Harley, D. R. Consultant Limited, Learning Technologies : A 1997 Retrospective Media Analysis, Ottawa, Canada, 1998. 74. Http//www. Blackboard, com - Research Alert. 75. Http//www.cde.psu.edu. 76. International Conference on Advanced Learning Technologies, Madison, Wisconsin, USA, April 2001. 77. Johnson, D., R. Johnson, M. Stanne, Cooperative Learning Methods : A Meta - Analysis, University of Minesota, USA, 2000. 78. Johnson, D., R. Johnson, E. Holubec, Cooperation In the Classroom, Interaction Book Cf : Edina, MN, 1991. 79. Jonassen, D., T. Mc Aleese, T. Duffy, M. Moallem, Applyng Constructivist and Objectivist Learning Theories In the web-Based Course : Implications for Practice, Educational Technology & Society, USA, 2001, N 4. 80. Kagan, S., Educational Leadership, Change, Dek/Jan, 1989-1990. 81. Kerr, C., The Great Transformation In Higher Education 1960-1980, State University of NY Press, 1991. 82. Klaas, G., Plato as Distance Education Pioneer : Status and Quality Threats of Internet Education, First Monday, 2000, N 7. 83. Lehtinen, E. & others, Computer - Supported Collaborative Learning : A Review University Turku & University of Helsinki, Finland, 2000. 84. Lesgolt, A., Determining the Effects of Technology In Complex School Environments, Paper Commissioned ly SRI International for the U S Department of Eudcation, June, 2000. 85. Maggs, A., E. Roy, Microcomputers and Education, Australian Journal of Education Technology, 1985, N 11. 86. Mayers, M., Cooperative Learning, 1991, N 4. Mc Cullough, L. L., S. L. Mintz, Concern of pre-service students In the USA about the practika of teaching, Journal of Education for Teaching, 1992, N 9. 88. Michie, D., R. Johnston, The Creative Computer, Viking, 1984. 89.Miller, J., J. Wilkes, R. Cheetham, L. Goodwin, Tradeoffs in Student Satisfaction : Is the “ Perfect Course an Illusion ?Journal of Excellence in College Teaching, 1993. 90. Moore, M., Toward a Theory of Independent Learning and Teaching, Journal of Higer Education, 1973, vol. XLIV, N 12. 91.Noble, D., Digital Diploma Mills, First Monday, 1998, N 1. 92. Pierce, W., Teaching Thinking On-line, 6-th International Conference on Asynchronos Learning Networks, USA, Adelphia, 3-5 November, 2000. 93. Reeves, T., Evaluating What Really Matters In Computer - Based Education, In : htpp//www. educatinau. edu.au/ archives/cp/ REFS/ reeves. htm. 100. Rose, D., Designing Tomorrow's Education Promoting Innovation with Technologies, Report from the Commission of the Council and the European Parliament, Brussels, 2000. 101. Salomon, G, D. Perkins, Individual and Social Aspects of Learning, American Educational Research Association, 1988, N 23. 102. Saunders, W., The Constructivist perspectives Implications and Teaching Strategies fpr Science, Schcol Science and Mathematics, USA, 1992, N 3. 103. Sharan, W., S. Sharan, Expanding cooperative Learning throngh group Investigation, Teachers College Press, USA, 1992. 104. Sims, R., Interactivity : A Forgottn Art? I T Forum - Educational Technology and Multimedia Faculty of Education, University of Technology, Sidney, Australia, 1995. 105. Spodick, E., The Evulution of Distance Learning, Hong Kong Universiti of Science and Technology Library / Lecture / 1996. 106. Steffe, L., Transforming Early Childhood Mathematics Education : An International perspective, Hillsdale, USA, 1990. 107. Swing, E., J. Schriveri, F. Orivel, Problems and Prospects In European Education, Lilrary of Congress, 2000. 108. Taylor, J., Fifth Generation Distance Education, the University of Soutkern Queensland Toowoomba, Australia, 2001. 109. The e - Learning Action Plan, Communication from the Commission of the Council and the European Parliament, Brussels, 2001. 110. Twigg, C., Who owns Online Coursrs and Course Materials? Ibtellectual Property Policies for a New Learning Environment, The Pew Learning and Technology Program 2000, USA, 2000. 111. United States Distanse Learning Assotiation, Wachington, D.C., USA, 1997. 112. Von Glaserfeld, E., Aspect of the Radical Constructivist Position, Karl Yaspers Forum, May, 1999. 113. Wheality, G. H., Constructivist perspectives an Science and Mathematics, Science Education, 1991, N 1 /75 /. 114. Wurster, A., Das Internet : Multimedia, Imhof, C. Krsg, Berlin, 1999. Предизвикателствата на ХХІ век към образованието и обучението Българска, Първо издание Автори : доц., д-р Лучиян Ангелов Милков д-р Захарин Страхилов Марков Рецензенти : доц., д-р Йордан Колев доц., д-р Красимир Марков Научен редактор : д-р Петър Петров ISBN 954 - 91066 - - Издателство “ Юни Експрес “ Печат “Ейро Клима” Гр. Шумен, ул. “М. Дринов “ № 8, тел. 054 4 70 79 Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|