Лучиян милков захарин марков
Съвременни педагогически аспекти на конструктивистката идея
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
2. Съвременни педагогически аспекти на конструктивистката идеяКато теория конструктивизмът обхваща широк кръг от схващания, които го правят доста широкоспектърен. Различията между отделните теории са най-вече по отношение на методите за учене, използвани от обучаемите. Някои от тях се основават на когнитивни подходи, други - на социалната психология, трети - на практически опит и т. н. В повечето случаи теориите се противопоставят една на друга и се получава биполярност в спора, в който едната страна трябва да бъде непременно права, а другата да акумулира всички критики и негативи. Ако изведем спора извън рамките на философските концепции, ще установим, че такава поляризация не води към разрешаване на проблема и че различните подходи на конструктивизма са различни гледни точки за смисъла на знанието, за ролята на образованието и същността на ученето. Когато трябва да се пристъпи към конкретно планиране и провеждане на обучение в дадена област, поляризирането вече не е от полза за ефективността му. Например, през 70-те години основните компоненти на бихейвиоризма бяха подложени на критика и доста от тях отречени като истина. Въпреки това, повторението, необходимостта от обратна връзка и мотивацията, които са в основата на обучението от гледна точка на бихейвиоризма, се признават и сега като много важни за процеса на учене. 2. 1. Същност на конструктивизма Според конструктивистката теория, човекът се запознава с някакво ново явление, осмисля го от гледна точка на своя минал опит или знание. В най-общ аспект са и досегашните опити да се детерминира тази идея. D. Resnik пише, че “смисълът се конструира от когнитивния апарат на обучаемия” / , с. /. W. Saunders / , с. 136-141 / разглежда конструктивизма като философска позиция, според която всяка реалност, в най-непосредствен и конкретен смисъл, е мисловна конструкция на тези, които вярват, че са я открили и изследвали. L. Steffe обяснява, че “конструктивистите разглеждат ученето като адаптация на функционалните схеми, които децата извършват, за да неутрализират проблемите, възникващи пред тях при взаимодействието им със света" / , с. /. W. Fabricins изменя теорията на J. Piaget - Schema Theory като пише : " В реалност се превръща явлението, което ние сътворяваме чрез конструкция” / , с. 325 -334 /. G. Wheatly / , с. 9 - 21 / предлага два принципа на учене, основаващо се на конструктивистката теория: “Принцип първи - знанието не се получава пасивно, а се изгражда активно от субекта на познанието. Идеите и мислите не могат да бъдат предадени като съобщение, т.е. смисълът се “пакетира” като думи, които се отправят към друг човек, който “разопакова” смисъла на изречението. Това е нещо, което ние бихме желали, но не можем да напъхаме идеите в главата на обучаемите. Те трябва сами да конструират свои собствени значения и смисъл. Принцип втори гласи, че функцията на познанието е адаптивна и служи за организиране на настоящия свят, а не за исторически реалности. Следователно, ние не откриваме истината, а конструираме различни обяснения на нашия опит” / , с. 9-10 /. Анализът на определенията разкрива две съществени черти на конструктивизма, които го отличават от традиционния модел на обучение. Първата характеристика е необходимостта от изключително висока степен на интерактивност. Нейното проявление може да се проследи в три основни направления - обучаем - обучаващ, обучаем - обучаем и обучаем - високотехнологични информационни и комуникативни продукти /интерактивна мултимедия /. Интерактивността, като отличителна характеристика, изисква планирането да се извършва от позициите на подход, насочен към обучаемия / learner - centred approach /, а обучението - от позициите на системния подход. Особено висока стойност придобиват методите на обучение, базирани на сътрудничеството, взаимодействието и разрешаването на проблем, а така също и самостоятелността, активността и творчество. Втората отличителна характеристика на конструктивизма в педагогиката е свързана със същността на знанието. Въпросът за същността на знанието е важен във всеки един случай, когато се анализира обучението. Навлизането на конструктивистката идея в този процес налага нова гледна точка към същността на знанията, придобити в резултат на провежданото обучение, което неизбежно рефлектира на всички нива в образователната система. Най-общо традиционността и конструктивистката идея могат да се разглеждат като обективен и конструктивен подход към знанието. Според обективните теории, знанието и истината съществуват извън съзнанието на отделния индивид и следователно, са обективни. Конструктивистите, от друга страна, считат, че знанието и психиката се конструират от обучаемите. Тези два подхода към знанието и истината, според T. Reeves / / от Университета в Geоrgia - САЩ, могат да се изразят по следния начин / схема № 9 /. Подходи към знанието и истината Схема № 9 Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|