Лучиян милков захарин марков
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
- Навигация на страницата:
- Симулации
Практически
проверка и оценка
ПрактическиУстни
контрол Симулации
Симулации
Директен контрол
ГЛАВА ТРЕТА: КОНСТРУКТИВИЗМЪТ В ОБУЧЕНИЕТО Последната новост в образователната среда е терминът “конструктивизъм”. Той се споменава твърде често, когато се заговори, както за теориите за ученето / как хората усвояват знания и умения /, така и за същността на знанието / епистемология /. Самият термин конструктивизъм не е нов, а основните идеи за приложението му в обучението са разисквани от редица теоретици - Дж. Дюи, Ж. Пиаже, Л. С. Виготски и др. Причините за възраждането на тази философска идея и за издигането й до философска основа на сегашното образование в редица страни, се крият, най-вече, в новите открития и напредък в областта на когнитивната психология и стремежа на хората /породен от необходимостта / да направят обучението по-действено и отговарящо на изискванията на реалния живот. 1. Историческо развитие на конструктивистката идея Въпреки, че коструктивизмът получи твърде широка популярност през последните години, той съвсем не е нова идея. Аспекти на конструктивистката теория могат да бъдат открити във философските схващания на Сократ, Платон и Аристотел, в които те се опитват да определят формирането на знанието. Оттогава досега следват с различна интензивност опитите да се разкрие същността на човешкото знание. Анализите, които са направени от различни гледни точки (и които продължават да се правят), са довели до изключително голямо разнообразие от идеи, обединени в общите рамки на конструктивизма. Според E. von Glasersfeld / /, в конструктивизма могат да се проследят няколко ключови идеи: Скептицизъм Първото зрънце на конструктивизма може да се открие в схващанията на скептиците. Според скептицизма, нашето знание за реалния свят не може никога да бъде пълно, защото дори и да можехме да открием как то е извлечено от опита, по никакъв начин не бихме могли да определим как опита е свързан с онова, което е било, преди ние да го придобием. Това се превръща и в основна идея на теологичните схващания от по-късно време, в които се твърди, че човек не може да познае напълно света, сътворен от Бог. Разбира се, от философска гледна точка споровете биха могли да се насочват в различни направления. Онова, което е важно от педагогическа гледна точка, е, че въпросът за същността на знанието вече е повдигнат. Неговото значение може да се търси най-вече в отражението му върху съдържанието на онова, което трябва да се преподава и учи и върху методите на обучение. Научната истина Втората ключова идея е свързана със статуса на науката. Известно е, че през своето историческо развитие човек непрекъснато се е стремял да опознае света по-пълно. Не винаги, обаче, този негов стремеж е бил подкрепен. Така например, в предговора към труда на Коперник за движението на планетите, се посочва, че научното знание не би трябвало да се приема като картина на реалния свят. Тази мисъл се повтаря още веднъж от кардинал Белармино по време на процеса срещу Галилео Галилей. И в двата случая се посочва, че науката и нейните изчисления трябва да се считат като инструментариум за прогнозиране на човешкия опит, но никога не бива да се използват за разбиране на божествената истина. Направен е опит да се защитят християнската вяра и нейните източници от разрушителното влияние на скептицизма и научната аргументация. Така, поради религиозни причини, са били положени основите на инструментализма, доразвит по-късно от E. Maсh, A. Boganov и привържениците на прагматизма през ХХ век. Същността / природата / на концепциите Третата идея е тази за познавателната конструкция /когнитивната конструкция /. Италианският философ G. Vico (1710 г.) пръв изказва фразата: “Бог е създател на човека, човекът е бог на артифактите /създадените от него вещи / ”. Интерпретацията, която се прави от G. Vico е, че за да разбере нещо, човек трябва да знае как и от какво е направено то. Следователно, само Бог може да знае всичко за реалния свят, защото той е негов създател. Човекът, аналогично, може да знае само онова, което той е сътворил. Друг философ, оказал влияние върху развитието на конструктивистката идея е J.Bentham. Той развива своята идея през 1760 г., когато влиза в Оксфорд дванадесетгодишен и публикува първите си системни изследвания през 1774 година. “На езика и само на езика мислите дължат своето съществуване ...” , пише той . Изказаните твърдения от J. Bentham се оказват много интересни за съвременните конструктивисти, тъй като са първите “оперативни” рецепти за конструиране на концепциите и предхождат оперативните определения на P. Bridgman, последвалите анализи на J. Piaget, както и оперативната семантика на S. Cecсato. Адаптация Четвъртата идея е еволюционна и според W. James (1880 г.), еволюцията на знанието може да бъде трасирана като се използва Дарвиновата теория за естествения подбор и адаптация. D. Crowther / / проследява конструктивизма като идея, изказана още от древногръцките философи / 470 - 320 г. пр. н. е. /, спира вниманието си върху Свети Августин / средата на 300 г. от н. е. /, Дж. Лок / ХVII - ХVIII в. /, И. Кант / ХVIII - ХIХ в. /, Й. Х. Песталоци /ХVIII - ХIХ в. / и завършва с J. Piaget. Той не се опитва да прави класификация на тези възгледи, а най-общо проследява идеята. Онова, което го отличава от останалите изследователи на проблемата, е категоричното му твърдение, че J. Piaget се приема като “баща” на конструктивизма и като такъв полага основите на съвременния конструктивизъм. Въпросът за същността на знанието е толкова стар, колкото и самата философска мисъл и от тази гледна точка биха могли да се открият следи от конструктивизъм във възгледите и на най-първите философи. Разглеждането на проблема в широк аспект би ни отдалечило, обаче, от съвременното му състояние. Наред с това възниква още един въпрос - как тези философски възгледи /схващания / могат да се реализират в педагогическата практика и дали това ще доведе до по-добри резултати. Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|