Лучиян милков захарин марков
Програма Цена на софтуерните продукти
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
Програма Цена на софтуерните продукти1. Черта дъска /Blackbeard / 5000 USD годишно на сървър 2. Е- колеж / E – College / 3000 USD на курс + 125 на всеки 50 студенти 3. E - Socrates 3000 USD годишно на сървър 4. Web CT / web - компютърно 3000 USD годишно на сървър обучение / На електронно образователния и обучаващ пазар вече има и голям брой софтуерни продукти, най-често срещани от които са: E-web, Internet Classream Assistant, Top Class, Web Course in a box, Web CT и др. В едно изследване на Еduventures com / /от октомври 2000 г. се посочва, че сегашния електронен пазар за висше образование се очаква да нарасне от 4 милиарда USD за 2000 г. до 11 милиарда USD до 2003 год. и ще бъде доминиран от 2 - 3 големи водещи корпорации. Според изследователите, през следващите 12 - 18 месеца се очаква изключителна борба, което ще доведе до сливане на основните конкуренти в областта. Според тях, първоначалната форма на завладяване на “терен” ще прерасне в хоризонтална консолидация между основните лидери в отделните направления, а участници като America Online и университетските издателства ще са основните движещи сили при изграждането на този вид пазар. В България тези тенденции все още не са изразени / или поне още не са толкова явни /, но като имаме предвид темповете, с които се развиват отделни клонове на науката и динамичността на промените и интеграционните процеси може да се очаква, че и у нас в най-скоро време ще се проявят под една или друга форма тези явления. 3. Влияние на информационните и комуникационни технологии върху образованието и обучението Техниката съществува от хилядолетия и съпътства живота на човечеството в опитите му към овладяването на природата за по- добър живот. През втората половина на ХХ век пред хората се откриха огромни възможности за използването на техническите достижения във всички области на дейността им - наука, култура, икономика, търговия, образование, индустрия. Всичко това се свързва с появата и неимоверно бързото развитие на компютъра като върховно техническо достижение и на съпътстващите го информационни и комуникационни технологии.. С навлизането в ХХІ век едно от най-големите предизвикателства е адекватната реакция към непрекъснатите промени във високите технологии / hightechs /, които оказват съществено влияние върху нашия ежедневен живот. “За разлика от теоретичните изследвания, тръгващи от анализа на обективната реалност към формулиране на понятия и закони, разработката на проблемите на технологията е важна предпоставка за научно обосновани нововъведения в сферата на образованието, за стратегически решения в тази област” / 38, с. 7/. Поддържането на високо ниво на знанията в съвременния динамичен свят не е просто желателно, то е задължително. Съвременните високи технологии, информационните и комуникативните системи направиха времето и разстоянието почти несъществени фактори в много направления. “Именно технологията е свързващото звено между науката и практиката, между знанието и практическото действие. Технологизацията е универсален механизъм, чрез който фундаменталните научни знания се операционализират за нуждите на многообразната човешка дейност” / 38, с. 17/. Това влияние все по-силно и по-осезателно се чувства и в образованието и обучението. Разбира се силата на това влияние е различно за различните страни. В повечето страни проникването на високите технологии се осъществява чрез отделни елитни училища, колежи и университети. Според средствата, с които разполагат, успяват да внедрят някои от предлаганите технологически новости в една или друга степен. При тях се забелязва едно състояние на преход, при което все още се прилагат традиционните дидактически методи, а високотехнологичните нововъведения само облекчават дейността на преподавателите и студентите или достъпа до вече разработена база на учебниците, помощни материали. През 1986 г. А. П. Ершов въведе понятието “компютърна грамотност”, с което определи съвкупността от знания и умения, нужни за приложението на компютъра във всички области на живота. Според него “компютъризацията е революция в образователната система”/ 10, с. 24/. В САЩ, Великобритания, Канада и Австралия реализацията н компютъра в обучението се изразява в радикални промени на цялостната образователна система, разчупване рамките на традиционния дидактически модел и възраждане на конструктивистката идея. A. Maggs и E. Ray / / посочват, че микрокомпютрите в обучението са една нова ера на развитие, а компютърната грамотност е основно умение на 80-те години на ХХ век. В същата степен, в която техническият век революционизира нашия живот, компютрите, според тях, имат потенциала да реструктурират училището. Разбира се, тяхната представа за реструктуриране е доста по-различна от онова, което се наблюдава сега около 20 години след публикацията им, но предвиждането за реформа на образователната система се сбъдва не само в Австралия, но и в редица други страни. Според Б. Гершунски / 7, с. 5-8 /, при използването на компютрите в образователната система, е задължително отчитането на три фактора, диктуващи необходимостта от ускорена компютъризация на училището и ВУЗ. Те изпъкват в качеството си на най-важни социално - икономически задачи от общодържавно значение: Първият е обусловен от обективната необходимост за съществено разширяване на мащабите и повишаване качеството на професионалната подготовка на висококвалифицирани специалисти, способни до решават сложните научно-технически и производствено-технологически въпроси при изготвянето, експлоатацията и техническото обслужване на сложната електронно-изчислителна техника , прилагана във всички сфери на обществения и стопански живот; Вторият фактор е свързан със задачата за решаване въпросите на масовата компютърна грамотност, изграждане и формиране у всички обучаеми на специфични умения за използване на компютърната техника; Третият фактор се обуславя от вътрешната потребност на образователната система, от логиката на развитие на самата педагогическа наука - необходимостта от съществено повишаване качеството на процесите на обучение и възпитание, оптимизация на управлението на образованието, усъвършенстване на научно-педагогическите изследвания и целенасоченото приложение на получените резултати в педагогическата практика. D. Michie и R. Johnston / , с. 34-36/ придават огромно значение на компютъра като стимулатор за човешкото творчество, чрез построяването на нови структури на човешкото знание, много по-сложни от съществуващите досега, които създават условия за висока степен на развитие на личностните качества. Приложението на компютъра в процесите на възпитание и обучение дава широки възможности за личностна изява и съвместна работа между възпитател и възпитаник, учител и ученик, преподавател и студент посредством програмата, заложена в паметта му. Той осигурява безкрайни възможности за интелектуално творчество, за високи учебни резултати във всички сфери на човешкото познание. Компютърът внася промени в мисленето и действията на учащите, създава нови оценъчни критерии за стойността и значението на знанията. Спецификата на учебната и възпитателна дейности съществено се променя – усилват се рефлексивните и съзнателни съставки, както на познавателните, така и на комуникативните страни на обучението и възпитанието. Създават се условия за преодоляване на инерцията, променят се стил и метод на работа на обучаеми и обучаващи, като първите се насочват към знанието като краен резултат, а не към самия процес на усвояване и затвърдяване на знания и ценности. “В информатиката, пише Д. Павлов, съществуват четири утвърдени подхода за внедряване на компютърната техника и информационните технологии в образованието : политико - икономически; информационен; инженерно – технологически; педагогически " / 30 , с. 48 /. Същността на педагогическия подход се изразява в това, че той се свързва с проблемите за развитието на човешката личност. Достъпен е за всички, които имат сериозна педагогическа подготовка, познания в областта на психологията и методиката. "Педагогическият подход разглежда компютърната техника и новите технологии като предпоставка за по-успешно решаване на всички традиционни задачи на образованието" / 30, с.84 /. В националната ни стратегия за приложение и използване на компютъра във всички звена и елементи на образователната ни система и сега са налице множество нерешени проблеми : Все още идеята за компютъризация на училището и ВУЗ е идея на върховете - МОН, академични съвети, ИО на МОН в областите, на обществени и неправителствени организации, фондации и дружества. Трудно бихме посочили училища и вузове с пълно компютърно осигуряване - за класни стаи, аудитории и кабинети, учебни лаборатории и учебни фирми, за класна, аудиторна и семинарска, извънкласна и извънучилищна дейност. Инициативата е у частни лица, които много добре се вградиха в свободната ниша, позволяваща им да привлекат много ученици при тях. Именно тук училището е длъжник на всички деца - от детската градина до абитуриентите. Почти същото е положението и във висшите училища - кратки курсове по компютърна грамотност или информатика, и то с остаряла техника и нищо повече. Липсват условия за аудиторна и семинарска работа с компютрите по различните учебни дисциплини, не е предоставена възможност на студентите за самостоятелна дейност във висшето училище при разработване на проекти, курсови и дипломни работи, реферати и съобщения. Все още липсват единна национална стратегия и методика за компютърно обучение, приложими в масовото училище. Често пъти обучението се предоставя на специалисти по информатика, които не владеят методиката, липсват им психолого-педагогически качества на учител, опорочават благородната идея. Част от обучаващите програми се конструират по образеца на класическото линейно и програмирано обучение, което довежда до повтаряне на известни вече на педагогическата наука грешки. Липсва яснота за бъдещите насоки, в които ще се развива и обогатява компютърното обучение. Особено важно е за МОН и другите фактори, от които то зависи, да се отчитат постиженията и слабостите на развитите в тази област държави, които имат огромен опит в прилагането на компютъра в училищното и университетско обучение. У нас предстои, и то в най-скоро време, да се разработят въпросите, свързани с използването на компютъра в обучението на възрастните, при повишаване квалификацията на работещите в перманентното обучение - кореспондентско, дистанционно, очно-задочно, следдипломна специализация. Необходимо е да се проектира процесът на обучение от нови позиции, при отчитане на параметрите на личностните възможности на отделния индивид в условията на работа с персонален компютър. Трябва да бъдат създадени оптимални ергономични, психолого-педагогически и технически условия за овладяване умението за резултатна и качествена работа с компютрите. Компютърните образователни технологии са все още скъпи. "Образователният софтуер е другият тежък проблем. Неговото създаване изисква усилията на много висококвалифицирани хора и съвсем естествено това прави цените много високи. Ако към всичко това се прибави и необходимостта от ъпгрейдване / системно обновяване / и на хардуера и на софтуера, разходите трябва да се пресмятат по принципно различен начин", пише Д. Павлов / 31, с. 70-71/. Анализът на основните функции на процеса на обучение позволява да се определи реално мястото на компютъра във всяка една от тях : Ориентировъчна - дава информация, търси пътища за решаване на проблемите, чрез предварителен инструктаж от страна на преподавателите; Изпълнителска - тук с голяма степен на важност се отличава процесът на интелектуално преработване на информацията, усвояването на знания, умения и навици за откривателска дейност; Контролираща - при нея преподавателите проверяват качеството и обема на усвоената информация, овладяването на прийомите за интелектуална дейност и нови ценности и нормативно - оценъчни система. “Практически, отбелязва Д. Павлов, компютърът съчетава в себе си всички досега използвани средства и технологии на обучение. Това дава основание да се твърди,че чрез компютъра и компютърните технологии се създава специфично нова среда”/ 30, с. 68 /. В САЩ вече от няколко години се .работи по план наречен National Long-Range Technology Plan / Национален технологически дългосрочен план /. В този план се забелязват няколко акцента, които са изключително важни и трасират насоките на щатската образователна система: равен достъп до технологичните нововъведения от всички обучаеми; силен акцент върху професионалното развитие на учителите и тяхната подготовка; провеждане на системни промени в училищната система с оглед ефективното внедряване на технологичните новости; даване на точно определение за образователна технология като се има предвид, че това е обществен диалог по въпросите на внедряването на технологичните новости в образователната система, а не налагане на готови правителствени решения. Може би най-добра представа за процесите на взаимовръзката образование - високи технологии дава 13-годишното изследване, направено от Apple Computer Inс. със съдействието на редица училища и университети в САЩ и Великобритания / /. Проектът е наречен Apple Classrooms of Tomorrow / АСОТ / и се провежда от 1985 до 1998 год. Съгласно експеримента, преподавателите и обучаемите са имали неограничен достъп до най-съвременните постижения на информационните и комуникационни технологии. В класните стаи и зали на АСОТ са били инсталирани всички необходими технически средства, които обаче са се считали за средства за подпомагане на ученето, среда за стимулиране на мисленето, сътрудничеството и общуването. Двата основни въпроса, на които се търси отговор с този проект били: Какво става, когато компютрите стават значителен ресурс в класната стая? Как критичната маса на технологиите влияе върху преподаването и ученето? Едно от нововъведенията при използването на компютърната техника е и приложението на мултимедийните компютърни програми. Те представляват графики, звук, анимация и реални видео-презентации, даващи възможност за активно участие на обучаваните в процеса на обучение, т.е. за самостоятелно творческо решаване на определени проблеми, комбинирано с проверка и оценка на знанията, уменията и навиците. Чрез мултимедийните учебни програми се преследват : афективни учебни цели; цели в комуникативната сфера / напр. преподаване, водене на преговори, невербална комуникация / ; овладяване на движения / напр. спорт /. W. Schneider /1,с.364/ изразява ситематиката на съществуващите взаимовръзки / графика № 1 /. Съобразно получените резултати от използването на компютърните технологиите като мотиватор за промяна и средство за преподаване и учене, се оформят още въпроси - как да се разпространи практическият опит на преподавателите от отделни училища сред останалите; какво става, когато преподавателите и обучаемите могат да използват техниката винаги, когато имат нужда от нея? Установило се, е, че обучаемите, включени в експеримента са показали значително по-висока мотивация при ученето и постигането на по-добри резултати по време на тестовете. В резултат на по-големия брой писмени задачи и работи на компютъра те са проявили много високи умения при писане и при оформянето на писмените работи. Противно на очакването, че работата с компютъра ще доведе до изолация между обучаемите, е наблюдавана повишена активност към взаимодействие и обмяна на мнения. Взаимовръзки при мултимедийните обучаващи Графика № 1 програми / по W. Schneider / Използване на медии и учебни цели Когнитивни цели Афективни цели / знания, разбиране, способности / / нагласи / Драматургично и естетическо Драматургично и естетическо оформление оформление / варира в зависимост от целта / / от съществено значение / У чене от действителността Учене за действителността д вижение цвят тон концепции / взаимовръзки / ситуации цвят аудиосигнали структури / диаграми / С течение на времето се забелязала значителна промяна в отношенията между преподаватели и обучаеми и в поведението на самите преподаватели. Последните постепенно приели ролята на експерти, които насочват усилията на обучаемите при изпълнението на дадените задачи. Трайно се установяват взаимоотношения на сътрудничество, колегиалност, взаимно подпомагане, съвместно преодоляване на трудностите и поправяне на грешките Атмосферата на общуване е по-ведра, по-оптимистична и създава възможност за по-висши емоционални преживявания, както от учителите, така и от учениците. Най-общо, според нас, разликата между сегашния традиционен подход в обучението и обучението, с използването на високите технологии, е показано в таблица № 2. Не по-маловажен е и въпросът за това как критичната маса на технологиите влияе върху преподаването и ученето. Преподаването и ученето са двете основни дейности, съставляващи процеса на обучение. Необходимостта от припомнянето на това общоприето схващане се налага от факта, че някои автори, изследвайки проблема, концентрират своето внимание изключително върху ученето / / и по-малко се говори за промените в дейността на преподавателите. За да бъде, обаче, картината по-пълна и по-обективна, е необходимо да се посочат промените и в двете дейности. Като се отчита досегашният опит на експеримента АСОТ и опита на някои училища и университети / /, се очертават следните резултати: Обучаемите се стремят да получат възможно най-много информация, необходима за разрешаване на поставената им задача. Чрез информация обучаемите усвояват и активно възпроизвеждат съществуващия социален опит, норми и ценности. Преподавателите, както и обучаемите, се чувстват по-уверени при общуването, както със своите колеги, така и с обучаемите. Разрушават се изграждани в продължение на столетия форми за общуване от командно-административната педагогическа система, затрудняващи взаимодействието между учител - ученик; учител - директор; учител - учител. Създава се среда на довереност Сравнение между традиционното обучение Таблица № 2 и обучението с използването на високите технологии Традиционно Разширено обучение / изграждане на знания / 1. Дейност Преподавателят е в Обучаемият е в центъра; центъра -формално интерактивно 2. Роля на Експерт; посочва Сътрудник и понякога преподавателя фактите обучаем 3. Роля на Слушател; получава Сътрудник и понякога преподавателя готови знания експерт 4. Насоченост на Запомняне на факти Откриване на връзките ученето и възпроизвеждането между фактите и им извършване на проучване 5. Концепции за Акумулиране Трансформиране знанието / натрупване / 6. Показател за Количество Качества успех 7. Оценяване Нормативно Критерийно ориентирано, ориентирано; изпълнение на реални възможност за избор задачи на отговор 8. Използване на Работа от определено Комуникационни технически място в клас средства; сътрудничество; достъп до информация 44
8
и Повишава се стремежът към сътрудничество, както между преподавателите, така и между обучаемите. В последните 30-тина години на ХХ век се положиха основите на една нова педагогическа теория и практика - тази за “педагогиката на сътрудничеството”. Тя има за основа педагогически идеи на Й. Х. Песталоци, Я. Корчак, Дж. Дюи, В. А. Сухомлински, П. Фрейре, Р. Кузине. Получи разпространение сред педагози от Русия, Германия, Италия, Япония, САЩ, Украйна, Гърция. "Учителят, според Е. Шостром, трябва да се промени - от човек - манипулатор, за когото значими са конкретните ценности, в човек - актуализатор с диалогическа насоченост, за когото значими са активните, съзидателни ценности" / 46, с. 23 /. Той трябва да се превърне от методист в методолог - организатор на мисленето на ученика: евристично, творческо, нестандартно, откривателско, на поведението му като лоялен и съзнателен гражданин. Развива се положително виждане за бъдещото развитие на процеса на обучение. Необходимостта от нова разгърната представа и от рационализация на процеса на обучение се обуславя от два момента: - разширяването на заложените противоречия в учебния материал се явява ядро на процеса на обучение; - управляемостта на процеса на обучение се обуславя от осъзнатото конструиране на конфликтите и се гарантира развитие личността на обучаемите - мислене, интелект, въображение, чувства, гражданска отговорност, степен на възпитание - ценностна система, нормативно-оценъчна дейност. С повишаване на умението за използване техническата база нараства и удовлетворението от работата. Всички психологически и педагогически изследвания в областта на удовлетвореността от учебния труд / Ст. Жекова / 11 /, Н. Кузмина / 15 /, Н. Д. Левитов / 18 /, Р. Милкова / 26 /, П. Бояджиева / 2 /, L. L. McCullough / /, H. Flach / /, J. Devor/ /посочват, че тя е свързана с отношението към дейността, с нейното разбиране и вникване в същността й, с овладяването на елементите на учебното познание, подпомогнати от съвременните учебни средства - учебно кино, учебна телевизия, компютър и други учебни информационни технологии Техническата наситеност на класната стая се явява като катализатор за непрекъснати промени. Творческата дейност на педагога и учащите се подпомага от наличието на богата материална база. Макетите, моделите, схеми, таблици и диаграми, цветовата им гама, звукът и образът от тренажор, кино, телевизия, компютър, стимулират познавателната активност, дават възможност да се открият и проследят причинно-следствените връзки между нещата и явленията, да се разбере еволюцията и нейните движещи сили. Професионалното развитие на преподавателите е преминало през няколко етапа: - начало - изучават се основните положения при използването на новите технически средства; - възприемане - използване на новите технически средства за повишаване на резултатите от традиционното обучение; - изменение / адаптация / - интегриране на новите технически средства в практиката - по-широко участие на обучаемите; - използване на новите технически средства, според предназначението им - повишаване на сътрудничеството, разработване на самостоятелни задачи и проекти от обучаемите, интердисциплинарна работа; - изобретения и нововъведения / иновационна дейност / - откриване на нови начини за изучаване на техническите средства - напр., разработване на проекти, които изискват планиране на различни технологически постижения. Всичко това позволява на учителите да проявят умения за разбиране на обществено-икономическото, социално и политическо развитие. Преподавателите имат богатата възможност, чрез информационните технологии да създадат в своята дейност единство между теорията и практиката. В хода на своята педагогическа дейност те не чакат подтик от вън - от родители, училищно ръководство или обществени обстоятелства, а действат съобразно вътрешните си убеждения и потребности, че трябва да проявяват инициативност и самостоятелност и да ги предадат на своите млади партньори в процесите на възпитание и обучение. В голяма степен се е променил начинът на оценяване на знанията и уменията на обучаемите. Благодарение на педагогическите технологии, приложени не само в процеса на преподаване, но и в този на контрол, проверка и оценка на знанията, уменията, навиците на учениците, системата за оценяване вече не е пречка за добри личностни взаимоотношения между учители - ученици - родители. Оценката отразява цялостно успеха и развитието на детската личност. Съвременните информационни технологии увеличават доцимологичната подготовка на преподавателите. Създават се условия за разработване на цялостна система от твърди, научно-обосновани критерии и норми за оценка, комплексно използване на методите, формите и средствата за проверка. Технологизацията на процеса на обучение в никакъв случай не бива да противоречи на хуманизацията му, чиято най-ярка страна е тази за проверката, оценката и контрола на постиженията на развиващата се личност. От изключително важно значение е дизайнът на сградите, учебните зали и класните стаи. Време е ергономията, украсата и вътрешната архитектура да бъдат реално приложени в училище и ВУЗ - многофункционални аудитории, кабинети, лаборатории и класни стаи, богата цветова гама, ергономично съобразени училищни и университетски чинове, банки, столове и маси, зони за отдих на учители, ученици, преподаватели и студенти. D. Euler / , с. 29 / въз основа на анализа на редица изследвания в специализираната литература в САЩ прави опит да открои основните тенденции в процеса на използване на обучаващите компютърните програми. Той разграничава три типа особености, свързани с обучаемите и ги отнася към три характеристика при организацията на процеса на обучение : Особености на обучаваните Ситуативни предпоставки : = Запознат ли е обучаемият с персоналния компютър? = Запознат ли е той с учебното съдържание? Афективни предпоставки : = Одобрява ли обучаемият компютърното обучение? = Проявява ли интерес към учебното съдържание? = Има ли интерес да постигне добри резултати в обучението? = Дали интерпретира проверката на знанията като помощни насоки или като лична оценка? Когнитивни предпоставки : = Дали обучаемият предпочита активен стил на обучение, т.е. дали търси самостоятелни решения? = Дали се предпочита по-скоро абстрактната форма на възприемане / ориентирана към усвояването на правила / или образната форма / ориентирана към примери /? = Дали той владее достатъчно техниките на усвояване на учебното съдържание, за да може сам да организира начина си на учене? Особености на програмата Умения за самостоятелна работа : = В състояние ли е обучаемият сам да се ориентира в цялостната програма или трябва да разработи отделни части от нея и да реши съответните обобщаващи тестове? Дидактизиране на презентацията : = Дали е висока степента на мотивация на изображението / реална картина, видеофилм, реална ситуация /? Дидактизиране на отделните стъпки на обучение: = Поднасяне на учебното съдържание на малки стъпки = Подбор на съществени проблеми = Детайлност при отчитане реакцията на учениците, включително даване на допълнителни указания Практиката в редица държави, отчасти и у нас / там където се използват обучаващи компютърни програми / показва, че / 1, с. 374 – 375 / : Тези програми се използват преди всичко, защото наред с добре поднесената информация и практически ориентираното решаване на проблемите може да се осъществява проверка на знанията и да се дават насоки за работа. За ефективността на програмите решаваща е най-вече дидактическата им концепция, а не толкова техническата реализация. Валидна е констатацията, че методическите аспекти на програмите са от по-голямо значение от софтуера и хардуера. Често пъти успехът се дължи на това, че в методически план и при подпомогнати от компютъра учебни единици са инвестирани повече усилия, отколкото при обучението, ориентирано към заучаване на правила. При афективни цели на обучението използването на видео е препоръчително при всички случаи. Като нова форма на използване на компютъра в обучението е и системата Интернет. Той е световна електронна мрежа, която включва в себе си всички съществуващи малки / Local Area Network / и големи /Wide Area Network / електронни мрежи. Според A. Wurster / , с. 59 / началото й е положено от водещите университети в САЩ, които заимстват елементи от военната мрежа APRA net и чрез разширяването й се надяват да постигнат подобряване на процеса на трансфер на знания. “Следователно, пише D. Habermann / 1, с.405 /, Интернет може да се сравни с локална мрежа, подобна на тази, която се използва в една фирма, и съответно функциите, които можа да изпълнява са същите : данни от един компютър могат чрез сървър / от английски to serv – обслужвам / да бъдат изпратени до който и да е друг компютър. Изпратените по този начин данни служат : На комуникацията / обмяната на информация / с един или повече ползуватели на мрежата; За ползване на информация, предоставена от което и да е друго лица по Интернет; На целенасоченото транспортиране на данни / програми / по мрежата.” Интернет изпълнява различни функции, намиращи отражение и в различните по вид и специфика операции. - Електронна поща и форми на диалог / E mail и IRC /. Този вид електронна връзка позволява синхронен или асинхронен диалог с други потребители на информация. Електронната поща по Интернет е асинхронна форма на диалог / Е mail /. Осъществяващите комуникация помежду си личности не са длъжни да се намират едновременно пред своите компютри. При синхронния начин на обмен на информация /IRC / потребителите осъществяват диалог, съпоставим с нормалния разговор. Електронни дискусионни форуми / Newsgroups /. Те са своеобразен вид електронни табла, на които всеки потребител може да публикува или прочете съобщения по отделен въпрос. Информационни системи / WWW – World Wide Web /. Тази система е мултимедийна, напълно хаотична и хипертекстуално базирана система и е най-развитата услуга по Интернет. При нея могат да се пренасят не само текстове, но и образи, тонове, филми. Позволява изключително лесно преминаване от един в друг вид документ и текста да се свърже с другите форми на изображение. Системи за пренос на данни / FTP – file transfer protocol /. Те позволяват, при определени условия, копирането на необходимата за потребителя програма. Съществуват три вида програми – такива, които са защитени от системата “авторско право” и не могат да се намерят върху сървъра; такива, които могат да се копират и след това потребителят заплаща малка такса /Shareware / и такива, които са напълно безплатни / Freeware /. 4. Изводи и обобщения Очевидна и безспорна истина е, че съвременните високи технологии проникват все по-мощно и се настаняват все по-трайно във всяка една дейност не само в областта на техниката и науката, но дори и в ежедневната дейност на човека. Посочените изследвания и теоретични анализи показват, че използването на високотехнологичните продукти в живота не са само временно модно увлечение, а жизнено важна необходимост. В каква степен тези процеси ще засегнат действително образователната система е трудно да се прогнозира с голяма точност, но е ясно, че промени се налагат дори и само поради една единствена причина, че тя трябва да подготви хората за предизвикателствата на реалния живот. “Много съществено е, че чрез тях се намаляват неизвестностите, случайностите, изненадите. По закона на повторяемостта всеки, който спазва определена технология, има относително висока степен на сигурност, че ще достигне до желания в приемлив, предварително определен диапазон от отклонения” / 31, с. 10/. От анализите на литературните източници и от експериментите се вижда, че въздействието на информационните и комуникационните технологии не засяга всички нива на образователната система в една и съща степен. Като най-малки се очертават промените в началната степен на образователната система. В по-голяма степен се очертават промените, които може да се очаква да настъпят в средната и горна образователна степен. Съобразно получените данни от множество изследвания / / измененията се очакват най-вече в техническа наситеност на класните стаи, прилагане на широк спектър от интерактивни методи за организация и провеждане на обучението на базата на конструктивистката идея, промени в дизайна на училищните сгради и класните стаи, съвременен интериор в обзавеждането на работни кътове, кабинети, лаборатории, компютърни класове, учебно - тренировъчни форми. Най-значителни и с най-решаващо значение се очаква да бъдат промените в сферата на висшето образование и курсовете за квалификация и преквалификация на специалистите след средно и колежанско образование / /. Очевидно е, че университетите на сегашния етап, в началото на ХХI век са изправени пред дилемата - промяна в съответствие с новите реалности и запазване на водещата си роля в образователната система, или запазване на сегашния си вид и загубване на водещата си роля. Защо е необходимо университетите и висшите училища да се променят и има ли основание да се счита, че те ще загубят своята водеща роля, ако се запазят в сегашното си състояние? Погледнато в исторически аспект това не е нищо ново. Преди повече от 500 години, с появата на печатните книги, се променя и цялостната образователна система. Носителят на информация - печатната книга, дава възможност на повече хора да бъдат включени в образователния цикъл, достигайки до определено равнище. Самата цена вече на носителя на информацията е по-ниска, което от своя страна отваря възможности за образование и пред по-бедните хора. На базата на този информационен носител и дидактическия модел училищата и университетите съществуваха дълго време. Сега обаче, с навлизането на високите технологии във всяка една сфера на човешкия живот, значително се промениха и изискванията към подготовката на хората за реалния живот. Информационният носител вече не е само печатната книга. Информационните и комуникационните технологии вече пренасят огромно количество информация без ограничения във времето и пространството. Те позволяват в процеса на обучение да се внесат постиженията на педагогиката, психологията на обучението, кибернетиката, ергономията, научната организация на педагогическия труд, с цел повишаване ефективността му, за да стане той резултативен, управляем, полагащ основите и развиващ у учащите тяхното творческо въображение, иновационно, откривателско мислене. Това дава възможност за създаването на нови форми на обучение и за разчупване на традиционния дидактически модел. Ако университетите и висшите училища не успеят да направят този преход към условията на новия информационен век, то те наистина рискуват да изгубят водещата си роля с всичките възможни последици: тяхното място да се заеме от частни фирми, фондации и предприемачи, които да провеждат необходимото специализирано обучение и даването на дадена квалификация и специалност; да изпаднат в изолация и да се намали интересът към тях поради липсата на съвременни системи и методи на обучение ; да загубят значителна част от доходите си, а оттам и възможността за изследователска работа и наемане на висококвалифицирани научни кадри. Разбира се, в България на сегашния етап, тези процеси не са толкова ясно и категорично изразени, тъй като ние сме в етап все още на проучване възможностите на информационните и комуникационни технологии, на промяна и усъвършенстване на Единните Държавни Изисквания за получаване на образователните степени "специалист", "бакалавър", "магистър" и "доктор", на учебните планове и програми, на първи стъпки към реализацията на идеите за кореспондентско, дистанционно, електронно и компютърно обучение, трайно настаняване в системата на образование на частни училища и ВУЗ. Като се имат предвид, обаче, интеграционните процеси и динамичността на промените в Европа и света, българското образование ще се изправи пред проблема в съвсем скоро време. ГЛАВА ВТОРА : АНАЛИЗ НА ДИСТАНЦИОННОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО АЛТЕРНАТИВА ПРЕД ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО ПРЕЗ ХХІ ВЕК В съвременните теории може да се види голямо разнообразие от нови термини, зад които се крият различни подходи и форми на обучение на базата на високите технологии. Онова, което може да се забележи обаче е, че в нашата педагогическа литература липсват съответните еквиваленти, което прави обсъждането на тези новопоявили се форми на обучение много трудно. Трудността се засилва и от това, че освен лингвистичния проблем се появява и проблемът за известно теоретично и практическо изоставане на нашата педагогика. 1. Същност и видове дистанционно образование Това е терминът, който е с най-голяма степен на общност между останалите - компютърно обучение / computer based training /, обучение с използване на електронни информационни и комуникационни технологии. Останалите понятия, които се използват, имат за цел предимно да детерминират по-точно едни или други елементи от проявлението на дистанционното образование. Английският термин learning в съчетанията distributed learning, e-learning и on-line learning е преведен като обучение с използване на различните видове технически средства за пренасяне на информацията между обучаващия и обучаемите. Като се има предвид значението на активността на тези две страни в процеса на обучение, като еквиваленти в българския вариант е приет терминът обучение, който по-точно отразява съдържанието на английските термини. Буквалният превод учене би довел до съсредоточаване на вниманието само върху дейността на едната страна в процеса и до изграждане на неточна картина на истинското състояние на осъществяването на взаимодействието. Причините за голямото разнообразие от понятия и различното им тълкуване от различни автори е очевидна. Всички теоретични постановки и сценарии за развитието на образованието и обучението в условията на изключителна технологична наситеност са все още в началото. От друга страна, все още няма достатъчно натрупани данни и практически опит, за да се приемат някои от твърденията за истина, която не подлежи на съмнение. В този аспект могат да се видят и значителен брой определения за дистанционното образование. Преподавателите от университета в Пенсилвания, например, / /, определят дистанционното образование като планирано, което се провежда, когато обучаващият и обучаемите са на различни места и в резултат на това се налагат специална технология за структуриране на курса на обучение, техники на даването на указания / инструкции /,методи за комуникация с използване на електронни и други технологии, а така също и специална организационна и административна структура. В статията си “Andragogy and University Distance Education” M. Bullen от Университета в Британска Колумбия, Канада / / пояснява, че дистанционното образование се определя като официално образование, при което преподавателят и обучаемият са разделени от пространството и времето, указанията на преподавателя се предават в писмена форма, допълнени по телефона или друг вид комуникационни средства. В това определение съвсем ясно може да се види, че дистанционното образование се свежда до една от първите си форми на проявление - кореспондентски курс /обучение чрез кореспонденция/. Според E. Spodick / /, дистанционното обучение съществува от векове и включва получаването на знания извън традиционните форми на обучение и присъствие в образователните институции, т. е. “дистанционното образование трябва да осигурява възможности за получаване на образование от всеки, навсякъде и по всяко време” / , с.163/.. Според G. Kllaaas / /, “терминът дистанционно образование се използва предимно за курсове, при които почти изцяло взаимодействието между обучаващия и обучаемите се осъществява с помощта на електронни средства”. Под електронни средства той разбира аудиоматериали, видеоматериали, електронна поща, разговори в мрежа, телеконференция и Интернет. Според него, дистанционното образование включва курсове с различна продължителност - от краткосрочни срещи за обмяна на опит, до курсове,завършващи със сертификат или такива, организирани на база учебен план и получаване на диплома от даден колеж или университет. Според Американската федерация на учителите, значителен брой университетски преподаватели са все още доста скептично настроени към получаването на истинско университетско образование чрез някоя от формите на дистанционното образование. Основният им аргумент е, че преподаването и ученето са социални процеси по своята същност и взаимодействието, което се осъществява на едно място, и по едно и също време, е основата на успешното образование. Очевидно е, че независимо от техническите възможности, дори и това условие да бъде изпълнено, те отдават предпочитания на реалното физическо присъствие и взаимоотношение. Според определението на Съвета за дистанционно образование и обучение на САЩ / /, “дистанционното образование / получаване на образование чрез кореспонденция или в домашни условия / е записване и обучение в образователна институция, което осигурява лекциите и подготвените материали в последователен и логически ред, за да могат студентите да учат самостоятелно”. След завършването на работата върху материалите и изпълнението на упражненията и задачите, обучаемите предоставят своята работа за оценка на преподавателите. След проверката и оценката получават своите работи с коментар към тях. По този начин се постига много висока степен на индивидуализация в обучението. Според Е. С. Полат и А. Е. Петров "дистанционното обучение е нова специфична форма, предполагаща използване на своеобразни средства, методи, способи на обучение, взаимодействие между учителя и учениците, между самите обучаеми. Редом с това тя има същите компоненти, както и всяка друга система на обучение : цели, обусловени от социалната поръчка, съдържание, определени действащи програми за конкретен тип учебни заведения, методи, организационни форми и средства на обучение. Последните три компонента в дистанционното обучение са обусловени от спецификата на използваната технологическа основа / например, само мрежови технологии или компютърни телекомуникации в комплекс с печатни средства, компакт дискове, тъй наречените кейс - технологии" / 40, с. 29 /. M. Moore / / предпочита термина “независимо учене и преподаване “ / independent learning and teaching /. Според него, независимото учене и преподаване е образователна система / това несъмнено би предизвикало продължителен дебат за същността на ученето, преподаването и обучението /, в която обучаемият е самостоятелен и отделен от своя преподавател във времето и пространството, така че общуването се осъществява чрез писане, електронна или друга медия. Той разглежда системата като съставена от три подсистеми : обучаем, обучаващ и метод за общуване. Всека една от тези подсистеми се различава от съответните компоненти при традиционните форми на обучение. За да се разбере тяхната специфика е необходимо, според M. Moore, да се анализират условията, при които се реализира обучението. Според автора, отдалечеността / дистанцията, разстоянието / между преподаватели и учащи не се измерва с “мили и минути “. Тя може да се определи като функция на индивидуализацията и диалога в обучението. “При някои от методите на дистанционното обучение, пише R. Sims, преподавателите са в състояние да осигурят програми, които да съответстват на скоростта, с която обучаемите могат да овладяват знанията” / , с. 76 /. Като такива австралийският учен определя програмираните текстове и обучението с помощта на компютърните програми. Радиото и телевизията, според него, не са в състояние да осигурят възможност за “подаване” на информация към учащите с определен темп, последователност и в желано от тях време. Една програма се счита за “индивидуализирана” до такава степен, до която учащите са в състояние да контролират темповете, с които тя се приема и се дават отговорите на поставените проблеми, въпроси и задачи.Като “диалог” се определя степента до която всеки обучаем може да общува със своя преподавател. От тази гледна точка, например, учащ, който получава указания по телефона е по-малко отдалечен от друг, който получава указания за дейността си чрез кореспонденция или чрез радиопрограма. Като взема за отправни точки диалога и индивидуализацията, R. Slims определя няколко метода на обучение разпределени в континиума “ най-отдалечен” - “ най-малко отдалечен” /схема № 1 /. В опитите си да установи по-пълно връзките между обучаемите, преподавателите и средствата за общуване, авторът достига и до идеята, че автономността на учащите се зависи от учебната програма, разработена за конкретната дидактическа ситуация. Според него, във всяка програма се прави опит за определяне вида и типа взаимоотношения между субектите в процеса на обучение и как да се осъществява контролът по нейното изпълнение.Теоретично това може да доведе до съществуването на следните видове програми / схема № 2 /. Очевидно е, че програми от типа ААА и NNN на практика не могат да съществуват, но смисълът от тяхното посочване е в определянето на двете крайности на континиума. Ако се сравни Дистанционното обучение и методи, класифицирани Схема № 1 по показател " отдалеченост / / по R. Slims / Най-малка отдалеченост Висока 1. Самостоятелна работа степен на в университетския кампус Висока индивидуа- 2. Индивидуален телефон интензивност лизация 3. Индивидуална на диалога кореспонденция 4. Групов телефон По-малка 5. Групова степен на кореспонденция Дистанционно индивидуа- 6. Използване на обучение лизация компютъра като помощно техническо Висока средство степен на 7. Използване на индивидуа- програмен продукт лизация 8. Достъп до Ниска степен магнетофонен запис на интензивност чрез телефон на диалога 9. Телевизионни По-малка програми степен на 10. Радиопрограми индивидуа- 11. Учебник лизация Най-голяма отдалеченост автономността на програмата с отдалечеността може да се види, че програми, които осигуряват голяма автономност, всъщност водят и до голяма отдалеченост на обучаемите от техните преподаватели. Програми за дистанционно обучение Схема № 2 според автономността на обучаемите / по R. Slims / № Разработване на Изпълнение Оценка на програмата постиженията 1. А А А
3. А N А 4. А N N 5. N А А 6. N N А 7. N А N 8 N N N Легенда : А – автономен / самостоятелен /, N - неавтономен До голяма степен това може да се приеме като показател за по-голяма гъвкавост на дистанционното обучение. От друга страна това дава възможност за по-диференциран подход към учениците и студентите и възможност за всеки от тях да достигне предела на своите интелектуални и познавателни възможности. J. Taylor през 2001 година / / извежда пет поколения модели на дистанционното обучение, прилагани в педагогическата практика досега : кореспондентски модел ; мултимедиен модел ; телевизионен модел ; гъвкав модел на учене; интелигентен гъвкав модел на учене. Първото поколение – кореспондентски курс, дава възможност чрез предварително подготвени печатни материали от учебното заведение да се предостави възможността на учащите за подготовка в домашни условия. Този модел притежава гъвкавост по време, място и темп на работа, осигурява високо прецизирани материали, но му липсва възможността за използването на високоразвити интерктивни средства. Второто поколение – мултимедиен модел, вече е достатъчно добре обогатено с различни източници на знания и информация – печатни материали, аудио и видео материали, компютърни обучаващи програми, интерактивни видеоматериали – диск и филми. Това поколение притежава висока гъвкавост по време, място и темп на усвояване на информацията, материалите са прецизирани и с изключение на печатните и аудио материалите, всички останали създават условия за използване на високоскоростни интерактивни средства. Третото поколение – телевизионния модел, предлага достъп до научните знания чрез аудио и видео конференции, аудиографична комуникация, телевизионни и радио програми. J. Taylor отчита, че този модел не притежава нужната гъвкавост по време, място и темп на усвояване на знанията. Аудио и видео конференциите често пъти позволяват използването на непрецизирани материали, за разлика от останалите източници на информация – аудиографичната комуникация и телевизионните и радио репортажи. Всички средства, обаче, позволяват използването за високоразвити, от последно поколение интерактивни средства за доставяне на нужната учебна информация. Четвъртото поколение – гъвкав модел на учене съдържа в себе си следните видове средства за изложение на знанията – интерактивна мултимедия on line ; достъп до web сайтове чрез Интернет и комуникация чрез компютър.И трите източника предполагат висока степен на гъвкавост по място, време и темп на работа, материалите, които предлагат са високо прецизирани и предполагат използването на високо развити интерактивни средства. Петото поколение, което според автора, е и последно прилагано засега в образователните система на развитите страни – интелигентен гъвкав модел на учене включва в себе си всички познати до момента високо развити интерактивни средства : интерактивна мултимедия on line ; достъп до web сайтове чрез Интернет; комуникация чрез компютър с използване на автоматизирани системи за отговор; достъп до институционални ресурси и процеси чрез кампусен портал. Изброените средства предполагат използването на прецизно подбрани качествени материали, изключително висока гъвкавост по отношение на възприемането на учебната информация по време, място и темп на усвояване. Преминавайки през различните формулировки и виждания за същността на дистанционното обучение и получаваното чрез него образование, можем да формулираме следните му основни характеристики : - при този вид обучение преподавателите имат богат избор на медиа / или начинът на доставяне на информацията / - печатан учебник, телевизия, видео или on line ; - може да се избира и мястото за учене – у дома, на работното място, в клас или в университетския кампус ; - възможност за избор на темпа за преминаване на дисциплините от предварително утвърдения учебен план, последователността при подредбата на учебните предмети и съответстващите им учебни програми с тематични цикли, дялове, раздели ; - избор на необходимата или желана помощ – от преподавател, компютърна програма или аудио конференция ; избор на етапите за включване на обучаемите и сроковете на завършване на обучението. Освен по признаците автономност, характер на преносителя на информацията, отдалеченост, класификации са възможни и по критериите време и място на провеждането му / таблица № 3 /. Класификация на дистанционно обучение Таблица № 3 / по време и място на провеждане / По едно и също време По различно време / синхронно / / асинхронно / Обучение в класна стая ; Учебни центрове, които На едно място присъствие на определени обучаемите посещават занятия и семинари ; през свободното си локални училища време На различни Аудио и видео Учене у дома; общуване места конференции ; видео с други обучаеми филми ; телевизионни чрез компютър ; програми ; радио и аудио помощ от обучаващия програми с възможност чрез електронна поща, за включване на учащите ; факс или друг вид обучение по телефона комуникация Ако се сравнят дистанционното и традиционното образование, при което преподаватели и учащи влизат в непосредствен директен контакт, както при преподаването, така и при контрола, проверката и оценката на усвоените знания, ще се установи, че именно липсата на пряк контакт е онова, което прави дистанционното образование по –трудно в някои случаи. От самото си възникване / в края на ХІХ век/, този вид образование и обучение се стремят да постигнат по-висока степен на интерактивност между преподавател и обучаеми, което неизбежно рефлектира и върху самата ефективност и ефикасност на провежданото обучение. Опитите до този момент са водили или до едностранен трансфер на информация от обучаващ към обучаеми/ /аудио и видео програми / или до твърде ограничени възможности /както в техническо, така и във финансово отношение / за двустранна връзка – поща, телефон, факс. През последното десетилетие на ХХ век и в началото на ХХІ век, благодарение на изключително динамичния напредък в областта на информационните и комуникационни технологии е възможно, за пръв път, в дистанционното обучение осигуряването на много висока степен на интерактивност. Според А. Воrk / / тази интерактивност се изразява във възможността за диалог между обучаемия и интелигентната обучаваща програма. Това, обаче, е твърде стесненото технологично виждане за интерактивния процес. В обучението от изключителна важност е не само стимулирането на диалог между обучаемите и компютърната програма, но и съвсем реален / синхронен или асинхронен / диалог между учащия и преподавателите му, между самите обучаващи, а също така и осигуряване на достъп до административна информация и теоретични източници по всяко време. Това вече е реализирано в САЩ, Австралия, Япония и редица страни от ЕС. От гледна точка на интерактивността може да се направи следната най-обща класификация на дистанционното обучение / схема № 3 /. Предимствата на този вид класификация се състои именно в отчитане възможностите за двустранна комуникация, която е изцяло инициирана от обучаемите и е насочена към разрешаване на техните непосредствени проблеми. Преодоляването на липсата на диалог като основна пречка пред досегашните форми на дистанционно обучение води до размиване на разликата между обучението в учебно заведение и извън него. То е и основание за твърдението, че в близко бъдеще образователната система ще бъде единна интегрирана система между традиционното и дистанционното обучение. Видове дистанционно обучение Схема № 3 / съобразно видовете интерактивност /
Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|