Лучиян милков захарин марков
Дистанционното образование като алтернативен модел
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
| Дистанционното образование като алтернативен модел на традиционното образование дава възможност в голяма степен да се удовлетворят някои от изискванията на сегашното време. Проблемът не е дори в това дали дистанционното образование може да бъде признато или не. След повече от 100 години съществуване никой не поставя под съмнение правото му на съществуване. Проблемът е, до каква степен може да се приеме, че качеството на дистанционното обучение / или на обучението от разстояние / отговаря на стандартите на традиционното обучение. Привържениците на този тип дискусия не са много склонни да приемат дистанционното образование като модел, равнозначен на традиционния и са твърде скептични по отношение на качеството на обучението и валидността на получените сертификати и дипломи. Според тях, би могло да се говори за курсове за квалификация след средното образование и в някои случаи дори за дипломиране на ниво колеж, но не и за получаване на университетска диплома.
Има доста голям брой публикации /посочените литературни източници са само част от тях / за качеството на обучението в училищата и университетите, но е много трудно да се определи какво точно разбират авторите под качество на обучението. Най-общото определение, което може да се цитира е, че за качеството на даден продукт или услуга се съди по това до каква степен той /или услугата / отговаря на предназначението, за което е произведен /извършена /. Тук отново се появява проблем по отношение на определяне на предназначението на продукта или услугата - кой е решаващият фактор - държавата, индивидът, потребителите или работодателите. Според някои от привържениците на традиционните методи в обучението и стандартния образователен модел / /, необмисленото и неконтролирано навлизане на съвременни технологии в образованието води към по-ниско качество на обучението. Според D. Noble, образованието / преди всичко висшето / безспорно навлиза в нова ера, в която високите технологии ще изиграят действително много важна роля и влияние във всички области на живота. Опасността, според него, се крие не просто в навлизането на информационните и комуникационни технологии в образованието, а в начина, по който това се извършва. “Какво налага внедряването на нови технологии толкова бързо, без да се обръща внимание на педагогическите изисквания, на икономическата страна и на риска от противопоставяне или отчуждаване на студентите и преподавателите? "/ /. Отговорът за технологичното изоставане, според него, е само част от истината, защото в университетите се извършва не само технологична трасформация. Технологичната промяна е само камуфлаж на комерсиализирането на висшето образование. Този процес преминава през две фази. Първата фаза започва през 70-те години на ХХ век, когато големите монополи разбират, че в бъдеще тяхното господство ще зависи от монопола им върху знанието, което от своя страна се е превърнало вече в ядро на новите индустрии, базирани на знанието /космос, електроника, компютри, телекомуникации, биоинженерство /. Това съсредоточаване върху “интелектуалния потенциал” насочва тяхното внимание върху университетите като основен източник и включването им, както никога преди, в “икономическата машина”. От гледна точка на големите предприятия и монополисти университетите вече са станали твърде важни, за да бъдат оставени сами на себе си. Това безпрецедентно сътрудничество доведе в крайна сметка до пренасочване на вниманието на университетите от чисто образование към предимно изследователска работа. Резултатите в края на тази фаза /90-те години на ХХ век / са намалени групи, намаляване на преподавателския състав, замразяване на заплатите и силно “орязване” на учебните планове и програми за сметка на поддържането на комерсиалната инфраструктура в университетите и съответно на “раздут” административен апарат. Оказва се, че студентите плащат все по-високи такси за обучението, а получават все по-некачествено образование. Втората фаза на този процес, в която сега навлизат университетите, се характеризира с налагане на високите технологии и засилване ролята на дистанционното образование и технократизирането на висшите училища. Внедряването им е изход от създадената вече криза. Според привържениците на традиционното университетско образование, това съвсем не е изход. Според тях, поддържането на техническите средства, персоналът - административен и технически, постоянното обновяване на технологичната база и разработването на софтуерните продукти няма да направят образованието нито по-достъпно, нито финансово по-приемливо. Налагането на съвременните технологии в образованието и най-вече в опитите да се подмени традиционният университет с дистанционния модел на образование и обучение се налага от големите производители на високотехнологична продукция. При дистанционното образование администрацията има много повече контрол върху съдържанието на преподавания материал и възможности за цензуриране на самите лекции. От друга страна, самата организация на обучението ще налага на преподавателите да губят много повече време за даване на указания, за участие в дискусиите и ще им остава все по-малко време за научно развитие. Прогнозата на тази група е, че качеството на висшето образование няма да изчезне напълно, но в скоро време ще се превърне в привилегия и ще бъде достъпно само за децата на много богатите и влиятелни родители. За останалите ще бъде достъпно единствено нискокачественото дистанционно образование, получено с използването на модерните комуникационни и информационни технологии. Привържениците на разрастването на дистанционното обучение, с използването на съвременните високо-технологични продукти, считат, че това е една възможност за получаване на образователна диплома и квалификация от повече хора. Според D. Rose / /, новите компютърни технологии революционизират самото учене. Процесът на учене се разглежда като модулен процес, дистрибутивен, паралелен и с многообразна структура. В резултат на възможностите, които се откриват с внедряването на новите технологии, тежестта в обучението ще се пренесе върху процеса на усвояване на знанията от човека, а не върху запаметяване на дадено учебно съдържание. В една от своите публикации A. Bork / / предлага нова образователна система, основаваща се върху дистанционното образование на всички нива. Той казва, че “Средата за учене ще бъде високо интерактивна, мултимедийна и ще дава възможност да се образова всеки един по света, докато достигне нивото, което желае. Материалите ще са достъпни навсякъде, по всяко време и на съответния роден език”. Причината за създаване на такава нова образователна система той вижда в неспособността на съществуващия традиционен образователен модел да отговори на новите изисквания. “Образованието се е превърнало в акт на депозиране, в който студентите са пасивната страна, а преподавателят - активната. Вместо да се осъществява процес на общуване / комуникация / между тях, преподавателят издава “комюникета”, които студентите търпеливо приемат, запаметяват и повтарят. По този начин образованието се разглежда като пренасяне / трансфер / на информация от преподавателя към студента” , пише А. Воrk / /. Изводът, който авторът прави, е, че този модел не отговаря на изискванията на бъдещето, твърде скъп е и по този начин не е възможно да се удовлетвори желанието на все повече хора да получат образование и диплома. Затова е необходим напълно нов модел, а не еволюционна промяна на сега съществуващия традиционен образователен модел. Новият модел ще се характеризира с няколко особености: високо интерактивен / може да бъде наречен разговорен модел /; основаващ се на компютърната техника / взаимодействие между студента или малка група студенти и компютърната обучаваща програма /; основната форма на обучение ще бъде дистанционната. Като един от важните аспекти на този модел се посочва възможността компютърът да съхранява информацията за обучаемия, за проблемите, върху които е работил и при подновяване на обучението той ще знае от къде да започне. От гледна точка, обаче, на традиционното обучение тук биха могли да възникнат някои въпроси, като например, че човек / за разлика от компютъра / забравя и ако периодът на прекъсване е по-продължителен или дори кратък, ако човек е ангажиран с други дейности и проблеми, дали ще е в състояние да продължи от същото ниво, до което е достигнал преди прекъсването. В традиционния начин на обучение се предвижда кратък преговор и опресняване на знанията или уменията. В този модел не става ясно дали компютърната програма отчита това и дава ли възможност за пояснения, така както би могъл да постъпи преподавателят при директен контакт. Ключовият елемент в системата се оказват два основни момента: първо - провеждане на достатъчно надежден експеримент, при който да се провери ефектът / жизнеността / от дистанционното обучение и второ - интерактивни обучаващи единици / лекции и упражнения /, необходими за внедряване на новата система. Идеята по отношение на експеримента е включване на голям брой обучаеми, които използват обучаващите единици в различна среда, както включването на обучаеми и от развиващите се страни. Очевиден е опитът да се пренесе извън границите на даден район или страна. Вече има някои данни за подобни експерименти / и др. /. Голямо е желанието да се провери действително ефектът от дистанционното обучение като глобално осъществено обучение. Разбира се, един такъв експеримент не може да бъде осъществен без участието на влиятелни международни институции, а също така и участието на големи банки и спонсори. Вторият ключов елемент също си има своята предистория. Разработването на интерактивни единици за обучение е започнало още в края на 60-те години на ХХ век в Калифорнийския университет. По-късно към тези усилия се присъединява Женевският университет, затова в литературата тяхната система за обучаващи интерактивни единици е позната като Irvin - Geneva System. Според авторите на тази система, нейното въвеждане преминава през четири етапа / /: Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|