Лучиян милков захарин марков
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
ГЛАВА ПЪРВА : ФАКТОРИ, ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО Разискването на достойнствата и недостатъците на образователните системи в различните страни винаги е било твърде деликатна тема. От една страна, образователната система на дадена държава се базира на определени философски идеи за образованието, които най-точно отразяват националните особености и изисквания, и от друга, тя трябва да дава възможност за научна интеграция и перспектива на съответната нация в международен план. От тази гледна точка биха могли да се определят три основни нива при анализите на образованието: философия на образованието, което разглежда общите фундаментални философски концепции за образованието като обществено явление; образователна политика /стратегия /, което се осъществява в отделните държави и отразява особеностите и целите на дадената нация за определен исторически етап и при определени икономически, политически и социални условия; и образователна система на дадената държава, което е реализиране на образователната политика чрез образователните институции и учебни заведения. Чрез образователната политика и дейността на образователните институции педагогическата теория се реализира в ежедневния живот. Дейността на хората в реалния живот е и тест за проверка на верността на теоретичните педагогически положения, залегнали в образователната политика на дадена страна. Неуспехът на образователната политика и на образователната система, да подготвят хората за вграждане в реалния живот вътре в страната и за интеграция в международните общности, е сериозен показател, че са необходими промени и преразглеждане на някои положения или пък за радикална смяна на цялата система. Как обаче да се реагира на изключително динамичните промени в областта на техниката и икономическия живот, които започват да се проявяват в началото на ХХІ век? Каква да бъде реакцията на педагогическата теория и практика на все по-трайно установяващите се тенденции в социалния, икономическия и политическия живот. Разбира се, отговорите на тези въпроси могат да бъдат твърде разнообразни и многобройни. Най-общо погледнато те засягат някои от най-проявените и очертаващи се трайно проблеми. Могат да се сведат до: демографски проблеми в България - все по-бързото стареене на нацията ни, отчайващо ниска раждаемост и трайният от десетилетия отрицателен прираст на населението у нас; въздействие на фактора “глобална конкуренция”; влияние на информационните и комуникационни технологии върху образованието и обучението. 1. Демографски проблеми в България Това е тенденция, която трайно се проявява в голям брой от страните, както в Европа, така и в света. Според P. Drucker / /, в Западна и Централна Европа и Япония раждаемостта вече е под нивото, необходимо за възпроизвеждане. Ако се погледнат цифрите за България, ще се установи, че такава тенденция се забелязва и тук. Според данните на Националния статистически институт, публикувани през април 2001 г., се вижда, че през годините 1986 - 1992 броят на населението е намален с 460 хил. души, а през периода декември 1992 - март 2001 е близо 510 хил. души. Или за около 15 години броят на живеещите в страната е намалял с почти един милион души. Като основна причина за намаляване на броя на населението се насочва тенденцията на намаляване на раждаемостта и увеличение на общата смъртност на населението в България. В доклада се посочва също, че според данните за естественото движение на населението през периода 1993 - 2000 година, коефициентът за естествен прираст е с отрицателни стойности и в абсолютен брой възлиза на 337 хил. души. Неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси в България неизбежно доведоха до значими промени във възрастовата структура на населението. Очертава се една трайна тенденция на остаряване на населението. Броят на младите хора до 18 години намалява, а от своя страна се увеличава броят на възрастните хора над 65 години. Според статистическите данни, броят на младите хора / под 18 години / към 1 март 2001 г. представлява 19,5 % от населението. В сравнение с 1992 год. броят е намалял с 458 хил. души, а делът им е намалял с 4,0 пункта. Работоспособното население на възраст между 18 и 64 години като абсолютен брой намалява в сравнение с 1992 год., но относителния му дял се увеличава на 63,4 % / увеличение с 1,2 пункта /. Броят на хората в пенсионна възраст обаче бележи стабилни и значителни темпове на нарастване. В сравнение с 1992 година броят на населението в тази възраст / над 65 години / се е увеличил със 150 хил. до 2001 год., а относителният му дял е нараснал от 14,3 % на 17,1 %. /диаграми № № 1 и 2 /. Какъв е проблемът, който се крие зад тези цифри? Поради ниската раждаемост и сравнително нарасналата детска смъртност от 1989 г. насам може да се очаква постепенно намаляване и на броя на хората в трудоспособната възраст и нарастване на хората в пенсионна възраст, т.е. над 65 години. Това влече след себе си различни икономически и социални проблеми, които не са обект на анализите в този труд. Онова, което може да Съотношение на населението по възраст - 1992 г Диаграма № 1 % 62,2 а - до 18 г. Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|