Лучиян милков захарин марков
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
| Мениджмънт на проектния етап. Разработването на проекта е доста сложен процес, който изисква точно планиране, организиране, управление и оценка на всички дейности и ресурси.
Педагогически дизайн. Това е най-важният етап, при който се разработват отделните обучаващи единици /лекции и упражнения /. Този етап се разделя на два подетапа - общ дизайн и подробен /детайлен / дизайн. Ключовите фигури на този етап са много добре подготвени преподаватели в различни области. Те работят на групи по четири и определят проблемите, които се очаква да се приемат на всеки етап от взаимодействието с обучаемите, решават как да се разпознаят тези проблеми от обучаващата програма и определят каква помощ е необходима, за да разреши всеки своя проблем. Решават каква част от информацията трябва да се съхрани и как тази информация може да се използва в по-нататъшното обучение. Преподавателите формулират въпросите, които трябва да бъдат зададени на обучаемите, анализират отговорите и според тях определят приноса на отделния обучаем. Така учене и оценяване протичат като един непрекъснат процес като въз основа на получената оценка се определя учебното съдържание на следващия материал. Внедряване. Този етап вече изисква превръщането на дидактическата разработка на преподавателите в материал, подходящ за използване в технологична среда. Цялостна оценка. Дава възможност за усъвършенстване на обучаващите единици. 3. Предимства и недостатъци на дистанционното образование Както се вижда от аргументите на привържениците и противниците на дистанционното образование и двете страни имат своите основания за позициите си. Трудностите на извършването на по-точни анализи се състои не толкова в това,че дистанционното образование е нов феномен. Като регулиран начин за получаване на квалификация и образование, според дадени стандарти, то има повече от 100 години история. Проблемът се състои в малкото изследвания при обучението, провеждано по този модел. Може би една от причините е, че до началото на 90-те години на ХХ век все още той не се считаше за заплаха за традиционните университети и училища. След 90-те години на ХХ век с нарастване на техническите възможности за преодоляване на влиянието на факторите време и разстояние и в резултат на все повече нарастващия брой на желаещите да получат квалификация и образование / без да е необходимо физическо присъствие / се достигна до разпространението на този модел на получаване на образование в редица страни. Анализът на документите, разработвани в национален и международен план / / показва, че въпросът не се състои в това дали дистанционното образование трябва да се признае за образователен модел или не. Въпросът се свежда до това как по-добре да се реализира то. Очевидно е, че като стратегическа перспектива дистанционното образование ще фигурира като приоритет в страните от Европейския съюз, САЩ, Япония, Канада и Австралия. Какви изводи се налагат в резултат на анализите на теоретичните източници и резултатите от досега описаните и проведени експерименти? - Дистанционното образование не застрашава съществуването на университетите. Основанието за такова твърдение се корени в това, че съвременните измерения на дистанционното образование, които се считат за потенциална заплаха за традиционните университети са: виртуалните университети, т. нар. on-line програми за обучение и курсовете, организирани по Интернет. Тези форми на проявление /или на реализация / на дистанционно образование не отнемат студентите на традиционните университети, защото към тях обикновено се насочват хора, които искат да получат допълнителна квалификация или образование, без да напускат своето работно място. Това са хора, които вече са били в университет, т. н. нетрадиционни студенти. Друга група , които прибягват до този вид образование са хората с физически недостатъци, нуждаещи се от лечение, което не им позволява непрекъснато физическо присъствие в университета, поради това им е необходимо повече време за преминаване на учебния материал, индивидуализирана учебна програма или учебен план. Трета група прибягващи до това образование са тези, които не са успели да се класират и да влязат в редовното или задочно обучение /задочно, в смисъл на съществуващия в България модул - с присъствие на занятия /, най-често поради ограничените възможности на университетите да приемат всички желаещи. - Качеството и академичността на дистанционното образование могат да се гарантират само с участието на университетите и училищата. За да бъде дистанционното образование действително образование, то трябва да се развива като неразделна част от образователната система, под контрола и влиянието на акредитираните образователни институции и учреждения. Ако университетите и училищата не успеят да се включат в процеса, те рискуват да бъдат изолирани и изместени от индустриалните гиганти, от производителите на информационни и комуникативни технологии. - Разширяването обхвата на дистанционното образование неизбежно води и до засилване на интеграционните процеси между университетите. Навлизането на високите технологии в обучението от една страна дава възможност за разширяване обхвата на дистанционното образование. От друга страна този процес ще доведе до засилване на интензивността на обмен на информация между самите университети и съответно до засилване на връзките между преподаватели и катедри. Вече е налице първото такова сдружение на университети. Шест университета във Великобритания / в Бристол, Лийдс, Манчестър, Шефилд, Саутхемптън и Йорк / и пет университета от САЩ / в Пенсилвания, Сан Диего - Калифорния, Урбаха - Илинойс, Кливланд, Масидън - Уисконсин / са се обединили за разработване на курсове и получаване на диплома, чрез използване на дистанционно обучение - т. н. on-line. - На сегашния етап проведените експерименти не показват значителни различия в подготовката на обучаемите по традиционния модел или чрез форма на дистанционно обучение. Разбира се, използването на съвременните високи технологии дава нови измерения на дистанционното образование. Всичко е още в началото и проведените експерименти разкриват само част от възможните последици и резултати при организирането на обучението, както при традиционния, така и при дистанционния модел за образование. Използването на съвременните информационни и комуникационни технологии ще доведе в крайна сметка и до изчезване на границите между традиционния и дистанционния образователен модел. Според изследванията на M. Bullen / /, резултатите от представянето на студентите обучавани по традиционния /конвенционалния / начин и чрез дистанционното обучение не са се различавали. Анализите разкриват и някои от силните страни на двата модела / таблица № 4 /. Според доклада на Higher Education Program and Policy Canncil / /, в проведеното изследване / август 1998 - август 2000 година / значителна част от анкетираните преподаватели / 169 от 200 / са посочили, че дистанционното образование трябва да съществува. Според 109 от тях, завършилите успешно образованието си чрез дистанционното образование се справят също толкова добре, колкото и завършилите традиционния курс в университета, а според 55, студентите завършили дистанционно своето образование, се справят по-добре. От данните от проведените изследвания се вижда, че досега не се забелязват съществени различия в квалификациите и представянето при изпълнението на дадени задължения между завършилите по традиционните университетски учебни планове и по учебните планове за дистанционно образование. Разбира се, сега сме в началото на този експеримент и нови по-задълбочени, по-разширени изследвания тепърва предстоят. Причините за съществуващия скептицизъм могат да се открият в няколко направления: Липса на пряк контрол върху дейността на обучаемите. Борбата на преподавателите е преди всичко с техния начин на възприемане на обучението. Обикновено се приема, че дадената група обучаеми се събира на едно място по едно и също време и преподавателят пряко си взаимодейства с тях. При дистанционното обучение, особено ако се извършва по асинхронен метод, това ще се случва по различно време и преподавателят и обучаемите ще контактуват чрез различните комуникационни средства. Това е и Силни страни на дистанционния и традиционния Таблица № 4 образователен модел / по П. Вullen /
Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|