Лучиян милков захарин марков



страница6/23
Дата23.10.2022
Размер0.92 Mb.
#115334
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23
образов. 21 век
Свързани:
pedagogika

Дистанционно обучение








Липсва интерактивна


връзка

Ограничена
интерактивна
връзка

Висока
интерактивност

1. Аудио курс 1. Кореспондентски 1. Аудио и видео


2. Видео курс курс конферентна връзка
2. Указания по 2. Интерактивна медия
средства за оn line
за комуникация 3. Комуникация чрез
3. СD или компютърна компютър в локална
програма мрежа или Интернет
4.Достъп до web сайтове чрез Интернет
5. Достъп до административна
информация и теоретични
източници чрез кампусен портал
6.Разрешаване на административни
и други проблеми чрез оn line връзка
От изброената малка част определения и характеристика на видовете дистанционно образование и обучение, се вижда, че съществуват, както много общи положения в тях, така и някои различия в детайлите.
Очевидна е трудността от формулирането на точно “енциклопедично” определение дори и само поради една единствена причина, че за самото образование липсва общоприето определение. Все пак, като се имат предвид общите положения в определенията, би могло да се посочи, че в най-общ вид дистанционното образование е обществена дейност, която се развива в рамките на дадена образователна система от определена образователна институция, води до постигането на определени образователни цели и резултати, а обучаемият и обучаващият са разделени от определено разстояние или време / или и двете заедно/.
От формална гледна точка дистанционното образование може да бъде организирано и осъществено на всички нива в дадена образователна система. Тенденциите и практиката на страните, които вече имат известен натрупан опит показват, че цялото разнообразие от форми и методи се проявява най-вече в сферата на висшето образование и курсове за квалификация. На нивата до средно образование усилията са насочени повече към технологична наситеност на обучението и разширяване на възможностите за достъп до допълнителна информация и до известна степен самостоятелна работа, но в рамките на училището, където важи правилото - на едно и също място, по едно и също време. Изключения има, разбира се, обикновено за случаите на някаква степен на инвалидност или случаи, при които се прилага специално разработен индивидуализиран учебен план.
От тази гледна точка може да се направи допълнението, че на сегашния етап термините "дистанционно образование и обучение " характеризират предимно образователната политика, провеждана в сферата на висшето образование и курсовете за квалификация и следдипломна специализация на кадри с определено нови на подготвеност.
Според нас, дистанционното образование и обучение трябва да се разглеждат от една страна, в общата система на образованието, като елемент на непрекъснатото образование, а от друга страна, като самостоятелна система и процес. Задължително е теоретически да се осмислят етапите на проектирането и реализацията му в практиката, неговите съдържателни и педагогически елементи.
Дистанционното образование като образователен модел не е откритие на ХХI век. Разпространението на знания и опит е дейност, която съпътства човека от неговото появяване на света като разумно и обществено създание. За дистанционно образование в сегашния смисъл на думата може да се говори от края на ХIХ век. През далечната 1890 година Чикагският университет започва да обучава първите си студенти чрез кореспонденция. С технологичния напредък се увеличават и възможностите за включване на нови преносители на информацията. След края на Първата световна война до края на 80-те години на ХХ век радиото, телевизията, аудио и видео-техническите средства дават мощен тласък на развитието на дистанционното образование.
През 1989 год., например, 2/3 от университетите в САЩ имат действащи програми за дистанционно образование / /.
През 90-те години на ХХ век навлизането на новите технически средства отвори и новите хоризонти пред дистанционното образование. По данни на Американския съвет за дистанционно образование и обучение / / от 1890 г. до края на 90-те години на ХХ век повече от 130 милиона американци са получили своето образование чрез прилагането на този модел. Сред хората, дипломирани по този начин могат да се видят и имената на Франклин Рузвелт, Уолтър Крайслер, Бари Голдуотър.
През всичките тези повече от 100 години на съществуване на дистанционното обучение като образователен модел или като алтернатива на традиционното образование, усилията на образователните институции са насочени към разрешаването на два основни проблема:

  • как да се постигне достатъчно високо качество на обучението;

  • как да се сведе влиянието на времето и разстоянието до минимум при провеждането на обучението.




  1. Проблемът за качеството в обучението при дистанционното образование

Качеството на получените кадри в резултат на прилагането на даден образователен модел е от изключително важно значение за всяка страна.


Превръщането на дискусията за качеството на продукцията на образователните институции и на обучението, провеждано в тях, е наистина сериозен проблем, който се дължи на няколко факта:

  • навлизането на света в нов етап на развитие, т. н. “Информационен век”;

  • изключително високия брой, желаещи да повишават своята квалификация и образователно равнище, което е резултат от изискванията към кадрите в различни области на сегашния етап и като тенденция бележи постоянно нарастване;

  • засилената критика към традиционните училища и университети, заради тяхното изоставане от изискванията на

времето.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница