Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Докоснах ръката на Фриц. – Но цианидът действа бързо и тихо. Ако е смесен с портокалов сок... – Да не мислиш, че на мен ми харесва? – изсъска Фриц и ме придърпа към себе си. – Тук правим каквото трябва. Другият вариант за тях е Vemichtung durch Arbeit. Унищожение чрез непосилен труд. И преднамерено гладуване. – Такива са нарежданията. Лично от Химлер. Всички получават само толкова калории, колкото да издържат на тежък физически труд в продължение на три месеца. Бавно унищожение. – Не мога... Той сви рамене. – Те, така или иначе, ще умрат. Просто не мисли за това. Фриц се приближи към редицата голи жени и плесна с ръце, а те се сгушиха една в друга, като коне в стобор. – Добър ден, дами. Тези от вас, които са над петдесет години, имат температура над четирийсет градуса или са бременни, да минат от тази страна, ще се погрижим да си починете след ваксинацията срещу тиф. Мога да отведа най-много шейсет и пет, така че, побързайте. Жените се заприказваха помежду си, някои превеждаха инструкциите на Фриц на други езици и скоро се появиха първите доброволки. – Това е майка ми – каза една млада жена и побутна напред по-възрастна. – Толкова лошо кашляше, че няма да може да работи. – Разбира се – отвърна Фриц. Една видимо бременна жена, тъмнокожа, с кафяви очи и мигли, тежки и гъсти като на дойна крава, пристъпи напред и се усмихна на Фриц, опряла ръце на издутия си корем. Само след няколко минути Фриц беше събрал шейсет и пет кандидатки и нареди на една надзирателка да ги отведе в das Revier 42 . Поне тръгнаха спокойни. – Откога има ваксина срещу тиф? – попитах тихичко, за да не ме чуе някоя от затворничките, които разбираха немски. – Естествено, че няма. Болните Häftling живеят средно четиринайсет дни, така че ние просто ускоряваме процеса. Много по-хуманно е от други методи. Фриц ме поведе към новото ми работно място, das Revier, клиниката за затворнички, в една от ниските бараки, която по нищо не се отличаваше от останалите. От чакалнята отпред се влизаше в обширно помещение с много кушетки и двуетажни легла, беше препълнено с болни, някои лежаха направо на голия под, някои бяха в много тежко състояние. Една Häftling имаше толкова много въшки, че цялата ѝ късо подстригана глава беше побеляла, от чесане на места по кожата ѝ зееха рани. Работата тук не беше на ниво. Посрещна ни млада затворничка сестра, казваше се Герда Квернхайм. Герда беше от Дюселдорф, хубавица, с кестенява коса, беше учила в акушерското училище там и беше чудесна сестра, но дори и тя не можеше да се оправи с работата в лечебницата. Фриц ни поведе през залата покрай охладител, който много приличаше на хладилника в магазина на Хайнц. – Какво е това? – попитах и допрях ръка до вратата, хладна и влажна от конденза. Пред очите ми изникна образът на Onkel Хайнц, но го прогоних. – Хладилник – отвърна Фриц. – На Гебхарт е. 42 Лечебница, клиника (нем.) Названието е утвърдено за клиниките в концлагерите. 9. Херта 89 Фриц ме заведе в една задна стая, боядисана в успокояващо бледозелено, и вътре имаше само два високи стола и кушетка. Лъч светлина хвърляше отблясък върху сребристия контейнер на една от трите спринцовки, поставени на масата, а те със сигурност не бяха стерилни. Една сива гумена престилка, окачена на кука на стената, се залюля от течението, което предизвикахме с влизането си. Стъклата на прозорците в тази част на постройката бяха боядисани с бяла боя и изглеждаха като очи, замрежени от плътно перде. Това място предизвикваше клаустрофобия, като че сградата беше зарината от сняг. – Тези прозорци защо са боядисани? – попитах аз. – Гебхарт е побъркан на тема секретност – отвърна Фриц. – Честно ти казвам, Фриц, уморена съм от пътуването с влака днес. – Ако трябва, пий половинка петидин 43 – каза Фриц и сбърчи вежди. – Да не би да предпочиташ късната смяна, на стената за разстрел? – Стена за разстрел ли ? – попитах. – Това може би е по-добре. – Много по-чисто е поне. Първият път е най-трудно, повярвай ми, все едно влизаш в студено езеро. Двете Aufseherinnen доведоха първата затворничка от подбора 44 на Фриц – удивително пъргава възрастна жена, която носеше само налъми и наметнато на раменете ѝ одеяло. Опита се да говори с Фриц на полски през решетка от разкривени зъби. Фриц се усмихна. – Да, да, влезте, тъкмо приготвяме ваксината. Той си сложи гумената престилка и я завърза. – Убивай ги с нежност. Направи процеса по-поносим за всички. Надзирателките поведоха жената към единия стол. Хвърлях през рамо по един поглед към Герда, която пълнеше двайсеткубикова спринцовка, засмукваше от жълто-розовия хексобарбитал, накрая приготви доза, достатъчна да убие вол. – Боядисахме тази стая в бледозелено, за да успокоява пациентите – каза Фриц. Двете Aufseherinen махнаха одеялото, покриха лицето на жената с кърпа и изпънаха ръката ѝ така, сякаш я подготвяха за венозна инжекция. – Не бях много добра с инжекциите в университета – казах аз. Едната надзирателка натисна с коляно гърба на жената, за да я накара да изпъчи гърди напред. Фриц набута тежката спринцовка в ръката ми. – Виж какво, мисли за тях като за болни кучета, които трябва да бъдат приспани – каза Фриц. – Свърши си работата добре и те няма да страдат. Жената сигурно беше видяла спринцовката, защото започна да се съпротивлява и да се дърпа от надзирателките, а ръката, която бяха изпънали, се разлюля из въздуха. Само това ми трябваше, Фриц да каже на Кьогел, че с една спринцовка не мога да се справя. Отстъпих крачка назад, на върха на иглата се процеди капка млечнобяла течност. – Ще опитам утре. – Вземи – каза Фриц, застана зад гърба ми, обгърна ме с ръце. – Ще го направим заедно. бъдат умъртвени, тъй като са негодни за тежкия принудителен труд. Хвана ръката със спринцовката и постави пръстите на другата ми ръка на гърдите на жената над гръдния кош. Надзирателките извиха ръцете ѝ зад гърба и ги държаха 43 Вид опиат, известен още като „Демерол“. 44 Терминът „подбор“ се използва за групите затворници, които следва да ???*** 90 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета сключени една в друга, като че е в усмирителна риза, а Фриц плъзна ръката ми по торса до петото междуребрие. – Затвори очи – каза той. – Усещаш ли го? Точно под лявата гърда. Притиснах с пръсти дълбоко в меката сбръчкана кожа. – Да – отвърнах. – Добре, почти сме готови. Фриц постави палеца си върху моя на буталото, насочи ръката ми към мястото и ми помогна да вкарам иглата в междуребрието. Усетих лекото хрущене, когато иглата проби тъканта между ребрата. – Не ме изоставяй сега – каза Фриц, меките му устни галеха ухото ми. – Дишай. Фриц притисна палците ни към гладкото бутало с точно премерена сила, без да трепне, и вля цялото съдържание на спринцовката в сърцето на жената. Тя се опита да се дръпне назад, но надзирателките я държаха здраво. – Не мърдай – каза Фриц, опрял уста до ухото ми. – Само четиринайсет секунди. Брой наобратно. – Четиринайсет, тринайсет, дванайсет... Отворих очи и видях как кърпата падна от лицето на жената, долната ѝ устна се беше разкривила в грозна гримаса. – Единайсет, десет, девет... Жената се бореше, а аз дишах дълбоко, за да преодолея гаденето. – Осем, седем, шест... Жената се изпъна като при сърдечен удар, а после се отпусна безжизнена. Фриц ме освободи. – Тази беше от бързите – каза. – Сигурно си изтощена. Едната от надзирателките изтегли старицата в единия край на стаята. Герда излезе, за да въведе следващата. – Герда е приятелката на Розентал – каза Фриц, докато попълваше някакъв формуляр. – Направи ѝ аборт и сега държи ембриона в един буркан в хладилното на Гебхарт. Тя си избира някои Häftlinge, глези ги, къпе ги в гореща вана с цветя, реши косите им, разправя им сладки приказки, а после ги води тук. Излязох до вратата, за да си поема въздух. – Как правиш това, Фриц? Толкова е... – Е, това не е блестяща кариера, но ако ти напуснеш, още утре ще дойде друг на твое място. Имаме квота за всеки месец. Няма начин да се преустанови. Такива са нарежданията от Берлин. – Разбира се, че има начин да се преустанови, можем да откажем да го правим. Фриц напълни отново спринцовката. – Желая ти успех с Кьогел по този въпрос. – Добре, поне аз не мога да правя това. Как стана така, че се озовах на такова място? Дойде Хелингер с кожения калъф, в който държеше инструментите си, и се зае да вади метала от устата на жената. Накрая удари печат звезда на бузата ѝ – знак, че работата по нея е приключена. – Ще се справиш, Херта – каза Фриц. – Само трябва да свикнеш. – Напускам. Не съм учила толкова време, за да правя това... – И аз така казвах – обади се Хелингер през смях. Напъха памучното вързопче със златото в джоба си. 9. Херта 91 – Аз също – каза Фриц. – А после трите месеца минаха като миг. След това, както знаеш, не можеш да си тръгнеш, така че решавай бързо. Нямаше какво да решавам. Утре по изгрев вече нямаше да съм тук. |