Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Тя тръгна спокойно към нашата маса, стъпките ѝ отекваха тежко по дъсчения под, камшикът беше затъкнат в ботуша ѝ, шапката носеше в ръка, бретонът ѝ – вдигнат на букла над челото, както беше модерно тогава. Макар да беше млада жена, сигурно около деветнайсет, кожата ѝ вече беше нашарена от петна и лунички от излагане на слънце. От земеделска работа вероятно. Фриц провеси едната си ръка през облегалката на стола. – И това ако не е очарователната Frdulein Бинц! Гордостта на школата по разкрасяване в „Равенсбрюк“. Фриц не се изправи да я поздрави, а останалите само се размърдаха в столовете си, сякаш ги беше лъхнал смразяващ вятър. – Здравей, Фриц – каза Бинц. – Не знаеш ли, че без позволение не можеш да влизаш в столовата на офицерския състав? – попита Фриц. Запали цигара със златната си запалка, ръцете му бяха бели, меки, като че бяха топени в мляко, почти искрящи, като ръцете на знаменит пианист. Ръце, които никога не бяха хващали лопата. – Кьогел иска да направим сбирка, ти и твоите медици, а аз да доведа моите момичета. – О, не, пак ли пикник – обади се Розентал. – Той предложи танцова забава... – отвърна Бинц. Танци ли? Много обичах да танцувам и тази идея ми хареса. Розентал изгрухтя нещо. – Само ако Кьогел отпусне една каса от френското кларе – каза Фриц, – И ако ти доведеш няколко от красивите полякини. Тези религиозни момичета почти никога не продумват. – И доведи само онези Aufseherinen 39 , които са под сто кила – додаде Розентал. – Ти ще дойдеш ли, Фриц? – Бинц запали цигара. Фриц махна с ръка към мен. – Бинц, запознай се с новата си съквартирантка. Доктор Херта Оберхойзер, нека ти представя Доротея Бинц, ръководителката на наказателното звено. Освен това тук обучава и всички Aufseherinen, които служат на Райха. – Лекарка ли си наистина? Жена? – изненада се Бинц. Дръпна от цигарата си и ме огледа от глава до пети. – Това е новост. Радвам се да се запознаем, докторке. Успех с тези тук. Говореше ми фамилиарно, използваше „Du“, а не учтивата форма „Sie“, това ми се стори много неуважително, но никой друг не обърна внимание. – Благодаря ви, Frdulein Бинц – казах и тръгнах с нея към входа на столовата. – Никога не благодари на Aufseherin, доктор Оберхойзер – каза Фриц. – Създаваш лош прецедент. Бинц остави вратата да се блъсне зад нея и закрачи навън към плаца. Изтласка цигарата си с палеца и показалеца и фасът падна на павираната пътека, а не беше я изпушила и наполовина. Явно Бинц не беше приятелката, която се надявах да намеря. След обяда се разходих с Фриц и доктор Хелингер до разпределителния сектор, където пренасочваха новопристигналите. Направи ми впечатление, че всяка Häftling 40 39 Надзирателки (нем.). 40 „Затворник“ (нем., мн.ч. – Häftling), навсякъде в текста се отнася за арестантите в лагерите. 9. Херта 87 в униформа имаше цветен триъгълник на ръкава, точно под номера. Реших се да попитам: – Какво означават тези цветни нашивки, Фриц? – Тези със зелените триъгълници са осъдени престъпници, най-вече от Берлин, грубиянки, макар някои да са тук за неспазване на маловажни правила. Много от тези с длъжност „блокова“ 41 са с такива. Лилавите са религиозните – свидетелки на Йехова. От тях се иска само да подпишат документ, с който признават, че Хитлер е над всичко, но те отказват – умопобъркани явно. С червените триъгълници са политическите затворнички – предимно полякини. С черните са социопатите: проститутки, алкохолички, пацифистки. Буквата, изписана в триъгълника, е за националността. Еврейките са с два триъгълника, които образуват звезда. Това беше идея на Химлер. На път за разпределителния сектор минахме покрай редица голи жени, които чакаха нещо, строени отвън. Всички изглеждаха някакви славянки, на различна възраст, с различна структура на тялото. Някои видимо бяха бременни. Когато видяха мъжете лекари, само някои от тях изпищяха, но всички се опитваха да се прикрият. – На тези жени им трябват дрехи, Фриц – казах аз. Влязохме в помещението и застанахме в един ъгъл на тихо да поговорим. – Ето как ги подбираме – започна Фриц. – Първо Хелингер проверява за златни и сребърни пломби и мостове и записва. След това отделяме тези, които не са годни за работа. Избираме затворничките, които отговарят на изискванията по тези два показателя. Затворничките, които не са годни за работа, а устите им са пълни с метал, ги записваме в този списък. На тях казваме каквото ни хрумне, само не и истината. – А каква е истината? – попитах. – Транзитен превоз за небесата: или в газовата камера, или с хексобарбитал. В краен случай с бензин. След това Хелингер обира дължимото на Райха. Днес сме на хексобарбитал. Увих ръце около кръста си. – Мислех, че затворничките са тук, за да работят. – Възрастните жени не могат да бутат валяци, Херта. – Много малко са тези от тях, които са чак толкова възрастни, но те пък може да работят като плетачки. А и бременните не бива да стоят дълго прави. – Германският закон е такъв: в лагерите не може да се раждат деца. Освен това за част от тях са необходими специални мерки. В противен случай това място ще стане прекалено пренаселено, а и не знам ти какво мислиш, но аз не умирам от желание да пламне някоя епидемия от тиф. Да не говорим, че някои от тях са еврейки. Значи, името „за превъзпитаване“ е било само за заблуда. Как не се досетих? Отново ми прилоша. – Трябва да се прибера в стаята си и да си оправя багажа. – В моргата в университета се справяше доста добре. – Те не дишаха, Фриц. Предпочитам да не се забърквам в това. – Какво значи „предпочитам“? С това отношение няма да останеш дълго тук. – Просто всичко това не ми е по вкуса. Твърде... лично е. Мисълта за смъртоносни инжекции ми беше ужасно противна. В ръката ли трябваше да ги бием? Смъртоносните инжекции са същинско варварство, а и неминуемо оказват вредно влияние върху психиката на тези, които ги правят. 41 Длъжност в концентрационните лагери, отговорничка на барака (block). |