Люляковите момичета

84

Mарта Хол Кели • Люляковите момичета толкова. – Уверявам ви, мога да се справя във всякакви условия на живот. Сам фюрерът казва, че скромният начин на живот е най-подходящ.
Кьогел загледа късата ми коса. Дали пък не беше омекнал?
– Да ми пращат дерматолог! Та това изобщо не ни е нужно тук!
– И специалист по инфекциозни болести, Herr комендант.
Замисли се над тези думи, опрял една ръка на корема си.
– Разбирам. – Обърна се, погледна през прозореца, за да инспектира лагера. –
Естеството на работата ни тук, докторе, изисква дискретност.
Нещо прикова вниманието ми: докато той говореше, отнякъде се чуваше свистене.
Надзирателка шибаше една от затворничките, строени в двора, с конски камшик.
– Изискваме абсолютна конфиденциалност. Бихте ли подписали декларация?
Забранено е да споделяте с когото и да било, дори с майка ви и приятелките ви.
Е, за това – лесна работа. Аз приятелки нямах.
– Всяко нарушение на правилата за сигурност би вкарало и вас, и семейството ви в затвора, а вие може да бъдете осъдена и на смърт.
– Обикновено не споделям с никого, Herr комендант.
– Тази работа не е, как да кажа, за претенциозни хора. Медицинското ни оборудване е, да речем, прилично, но е в ужасно състояние.
Кьогел не обръщаше внимание на представлението, което се разиграваше под прозореца на кабинета му. Когато затворничката падна и покри главата си с ръце, надзирателката започна още по-настървено да я бие с камшика, а друга надзирателка с усилие удържаше на каишката елзаската овчарка, която се хвърляше, оголила зъби, към падналата жена.
– Е, поне в Берлин ще са доволни – каза Кьогел.
– Каква ще бъде моята роля в превъзпитаването, Herr комендант?
Надзирателката в двора беше започнала да рита в корема падналата жена с тежкия си ботуш, а тя крещеше така, че човек трудно можеше да съсредоточи вниманието си върху нещо друго. Доста жестоки бяха методите за превъзпитаване.
– Вие ще сте в елитната група. Ще работите с едни от най-добрите лекари в Германия за медицинските нужди на персонала на лагера и техните семейства, както и за нуждите на жените, настанени тук, за да работят в името на фюрера. Освен това и по няколкото проекта на доктор Гебхарт.
На двора надзирателката нави камшика си, а две от затворничките отнесоха окървавеното тяло на жената, докато другите стояха вцепенени.
– След като изтече тримесечният ви пробен период, нямате право при никакви обстоятелства да подавате оставка.
– Разбирам, Herr комендант.
Кьогел се върна при бюрото си.
– Ще ви настаним в една квартира с Доротея Бинц, началничката на женското звено на охраната. Фризьорският ни салон не е много луксозен, но е добър. Надолу по стълбите. В него работят няколко религиозни жени. От „Свидетелите на Йехова“.
Посветили са се на мисията да превърнат живота ми в ад, но с ножиците ги бива.
– Ще го имам предвид, Herr комендант – отвърнах и протегнах ръка за сбогуване.
Излязох от кабинета на Кьогел доволна, че склони, но не бях сигурна дали искам да остана в „Равенсбрюк“. Обзе ме някакво смътно, напрегнато усещане. Ами ако просто се кача на следващия влак и си отида у дома? Какво пък, и на три места мога да работя, ако трябва.

9. Херта
85
Стаята ми в новопостроената вила за надзирателки на високия хълм, точно до портата, направо ме смая. Беше по-голяма от цялото ни жилище у дома, имаше баня с душ и вана, която делях с другата обитателка, леглото беше удобно, с бял пухен юрган, плюс това имаше и тоалетка. Спазвах правилата и не носех грим, но Тази тоалетка щеше да свърши чудесна работа като бюро. И най-хубавото – вилата се отопляваше с централно парно. Каква елегантна и чиста собствена квартира, при това с балкон само за мен! Мама сигурно щеше да поклати недоверчиво глава, ако ме видеше на такова място.
Отидох в общата столова на лагера за обяд, влязох през входа за персонала, без проблеми стигнах до трапезарията. Беше доста шумно, защото сградата беше малка и пълна с лекари от СС и пазачи, включително и много от петдесетината лекари от СС, назначени в „Равенсбрюк“, все мъже, които видимо се радваха на Свинските пържоли, картофите с масло и разнообразните телешки деликатеси. Надявах се да се запозная с всички тези велики медици, както Кьогел беше казал. Макар изобщо да не бързах, не можех да не призная, че това съотношение мъже-жени в лекарския състав беше доста обещаващо: четирийсет и девет към едно.
Пристъпих към масата, където седеше Фриц и явно беше център на внимание; докато вървях, усещах как мъжете по масите притихваха, за да ме огледат, докато минавам покрай тях. Бях свикнала сред мъже в университета, но все пак нямаше да е зле да имам поне една колежка жена. Заварих Фриц и тримата му сътрапезници отпуснати на столовете, видимо преситени, да пушат като след полово сношение.
– А, Херта – каза Фриц. – Гладна ли си?
Посочи ми една чиния с мазни свински пържоли и аз едва успях да превъзмогна надигналото се в стомаха ми гадене.
– Вегетарианка съм – отвърнах.
Мъжът до него се опита да не се разсмее.
Фриц се изправи.
– О, прощавай, къде ли се бяха скрили добрите ми обноски. Нека те представя.
Отсреща е доктор Мартин Хелингер, най-уважаваният сред зъболекарите в СС.
Доктор Хелингер имаше дебели, рунтави вежди и очила с телени рамки, беше закръглен, с ендоморфно телосложение и явно толкова спаднала кръвна захар, че едва ме фиксира с поглед. Той решаваше кръстословицата във вестника и попълваше отговорите с молив.
– А това е доктор Адолф Винкелман, дошъл е на посещение от „Аушвиц“.
Доктор Винкелман се беше разлял в стола си като желе в калъп. Беше добре охранен, а кожата му бе нашарена от едри пори, като проядена дървесина.
– А това е известният Ролф Розентал – допълни Фриц, като посочи проснатия в стола вляво от него тъмнокос субект, който удивително наподобяваше невестулка. – Бивш хирург, вундеркинд в гинекологията.
Розентал се приведе напред, всмукна от цигарата си и ме заоглежда като търговец на добитък, който обмисля дали да купи някоя крава.
Разнесе се внезапен трясък на врата и всички мъже се обърнаха към входа. В помещението беше влязла русата надзирателка, която бях видяла от прозореца на
Кьогел. Беше по-висока, отколкото изглеждаше от високо. Най-сетне жена сред колегите.

86

Изтегляне 2.11 Mb.

Сподели с приятели: