М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)
Геодинамични аспекти на тектонско развитие
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
- 6.1. Метални полезни изкопаеми
- 6.1.1. Черни метали
- 6.1.2. Цветни метали
5.4. Геодинамични аспекти на тектонско развитиеОсновните аспекти на алпийското тектонско развитие на Родопската област са разработени в модела на Ж. Иванов (1998). Според него то преминава през два основни етапа – компресионен (ранноалпийски) и екстензионен (късноалпийски). През ранноалпийския етап областта на Родопите е попаднала в условията на интензивна компресия, свързана със затварянето на басейните от северната окрайнина на Тетиския океан. В условията на обща регионална компресия се е формирала система от широкообхватни навлаци с южна вергентност. Фрагменти от тези навлаци са установени на редица места в Централните и Източните Родопи. Навличането е довело до значително удебеляване на земната кора в условията на регионален метаморфизъм в амфиболитов фациес. Според Ж. Иванов (1998) кулминацията на компресионния етап от развитието на системата настъпва в края на ранната и началото на късната креда (110-90 Ма). През късноалпийския етап в условията на регионална екстензия се е осъществила тектонска ерозия на синметаморфния навлачен комплекс. Това е свързано с развитието на система от полегато затъващи разломи на отделяне. Възникват гнайсово-мигматитови куполи (метаморфни ядрени комплекси) и започва оформянето на подутините и палеогенските понижения. Началото на гравитационното разтоварване в източната част на Централнородопската подутина започва преди внедряването на Припекските недеформирани гранити с възраст 53 Ма. Най-рано се изнася метаморфният разрез на Боровишката единица, по-късно Старцевската и най-късно Ардинската. По данни на Peytcheva et al. (2004) изнасянето на ядрените части е станало много бързо преди 35 Ma. Първите палеогенски понижения в източната периферия на Централнородопската подутина се залагат върху скалите на най-рано изнесените литотектонски единици. Основните геодинамични аспекти от развитието на Източнородопското комплексно понижение са накратко охарактеризирани при описанието на треторазрядните структурни зони. 6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИНа територията на картния лист се разкриват полезни изкопаеми на желязо, хром, никел, манган, олово, цинк, мед, сребро, графит, мусковит, фелдшпат, перлит и др. Металните полезни изкопаеми обособяват рудни полета и рудоносни площи. Неметалните имат по-слабо развитие (Фиг.12). 
Фиг. 12. Схема на полезните изкопаеми 1 – метални полезни изкопаеми: 1а– черни метали; 1б – цветни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива; 5 – термални води Търсещи, оценъчни и експлоатационни работи са започнали през втората половина на миналия век. Извършените разномащабни изследвания, техните резултати, анализи и заключения са отразени в множество доклади, публикации, монографии, и др. 6.1. Метални полезни изкопаемиВместваща среда на металните полезни изкопаеми са метаморфните скални разновидности на Ардинската и Старцевската литотектонска единица. Характерно за тях е пространствената привързаност към регионалните зони на срязване –„ Канарата” – североизточно продължение на Старцевската, и Боровишката зона. Последната е условната граница между Източни и Западни Родопи. 6.1.1. Черни металиПредставени са с незначителни проявления на желязо (с. Светулка), хром и никел (Ардинско), манган (с. Еньовче), и др. Свързани са с нива на железноносни кварцити и ултрабазични тела. Метаморфогенното хром-никел-магнетитовото орудяване е привързано към контактите на ултрабазичните тела с мраморите от метаморфните единици. Разграничени са два минерални типа: магнетитово-магнезиално-силикатен и магнетитово-кварц-карбонатен. Главен руден минерал е хром-никелсъдържащия магнетит. 6.1.2. Цветни металиХидротермално–плутогенните находища, проявления и индикации на цветни метали (кварц-галенит-сфалеритова или кварц-полиметална формация) са концентрирани в металогенни обекти, представени от: източната периферия на Давидковското рудно поле; Ардинско рудно поле; Бялизворско рудно поле, както и рудоносни площи – Гълъбовска, Горнопраховска и Контилска. Давидковско рудно поле. Разкрива се източният фланг на полето, формирано от североизточните (Давидковски), Щипченьовски и Дряновски рудни блокове. Всеки от тях се характеризира с определена специфичност (Нафтали и др., 1990). Главен носител на руда е кварц-сулфидния стадий. Приоритет имат ИСИ рудовместващи структури и местата им на спрягане със север-северозападните. Най-добре е изучено находище „Щипченьово”. Ардинско рудно поле. Заема най-североизточния сектор на Старцевската зона на срязване, разкъсана от скарново-рудни жили със субекваториална посока. Начало на изучаването на орудяванията в Ардинско се поставя през 1953 г. През 1956–1965 започва разработването и експлоатацията. Орудяването е компактно, с масивна до връслечна текстура. Основен носител на метал е галенит-сфалеритовата минерална парагенеза. а наличието на самородно сребро и злато се свързва с последната (Бонев, 1991). Хидротермалните изменения са хлоритизация, епидотизация, серицитизация, окварцяване. Богатото, но в ограничен мащаб метасоматично орудяване се дължи на благоприятно съчетаване на структурни, литоложки и физикохимични фактори.
Единственото промишлено и най-добре изучено находище е „Еньовче”. Експлоатацията му е започнала през 1959 г. В края на 70-те години са проучени и експлоатирани мангановите рудни тела, като се започва проучване и добив още на жилни оловно-цинкови и метасоматични орудявания. В отделни участъци са установени и промишлени съдържания на мед и сребро. За основната в рудното поле оловно-цинкова минерализация са обобщени следните минерални парагенези: кварц-пиритова, кварц-пирит-халкопиритова, кварц-пирит-арсенопиритова, кварцова и халцедонова. На този етап общата оценка е слаба перспективност с разпокъсаност, малки по размери и с невисоки съдържания рудни тела. Подобна е оценката и за самостоятелни злато-сребърни орудявания. Гълъбовска рудна площ. По-известните проявления са Орлов камък, Друма, Кошарището, Могилата, Мариново. Те засебяват разнопосочни кварцови жили и зони на хидротермална промяна с неиздържани параметри. Основни рудни минерали са сфалерит и халкопирит, а второстепенни пирит и галенит. Установени са на места завишени съдържания на мед и бисмут (Мариново); мед, злато и сребро (Кошарището); сребро (Могилата) . Oстаналите индикации в района са привързани към къси, неиздържани на повърхността субекваториални структури. Хидротермалната им промяна има малка дебелина и е с променлив характер на къси разстояния. Преобладава кварцов пълнеж с впръслеци от сулфиди. Праховска рудна зона. Установена е от Кацков и др. (1966ф). Хидротермално променените зони (5 бр.) имат широко площно разпространение. Сред тях са развити орудени кварцови жили. Минералната им парагенеза е съставена от пирит, сфалерит, халкопирит, арсенопирит, графит и кварц. В отделни участъци е установено и злато. Генералната посока на зоните е СЗ. Направена е оценка за горните нива на орудяването, а като цяло перспективите на тази площ не са изяснени. Контилска рудна площ. Тази зона обхваща няколко кварц-полиметални проявления, разположени в преходната граница между Източни и Западни Родопи. Хидротермално променените зони и кварцови жили съдържат полиметална минерализация с ниски стойности. Те са многократно тектонски обработени и значително засегнати от окислителните процеси. Посоката им е СЗ, като в участъците, спрегнати с по-маломощни СИ жили, са установени завишени съдържания на мед, сребро и злато. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|