М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)
Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.3. Твърди горива
- 6.4. Строителни материали
- 6.5. Термални води
- 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
- 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
- 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие
6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минералиУстановени са разкрития на графит, азбест, перлит, гранат и дистен, които имат малка практическа стойност. Промишлен интерес са представлявали находищата и проявленията на фелдшпат и мусковит (Ленище-Мишевското пегматитово поле). В резултат на търсещо-проучвателни работи през 1968 г. започва частичен добив чрез ръчно отбиране на калиев фелдшпат. Вместващата среда са инжекционните гнайси, набогатени на пегматити – секущи и послойни. Размерите им варират от 1 до 10 m дебелина и дължина до няколко стотин метра. Минерален състав: калиев фелдшпат около 50 %, кварц – 10-15 %, биотит и мусковит – 2-3 % (И. Иванов, 1973). Експлоатацията им е прекратена. 6.3. Твърди гориваТънки въглищни прослойки в няколко нива се разкриват ЮИ от с. Боровица всред конгломератно-пясъчниковата задруга на Боровишкия грабен. Оценени са като проявление без промишлена стойност. 6.4. Строителни материалиИмат ограничено разпространение. Разработвани са кариери на фелдшпатови риолити (при с. Синчец). Мраморите (с.с. Щерна, Църквица) и гнайсите (с.с. Буйново, Долище) са изцяло разположени в метаморфния разрез на Старцевската единица, където е възможно и разкриването на нови места. Приложението на тези суровини има местен характер – пътища, огради, основи на къщи и др. Отделни участъци от различните скални разновидности имат и декоративни качества. 6.5. Термални водиЕдинственият извор на термална вода е при с. Баните. Тя спада към т. нар. термални води в силикатни скали – субтермална с температура от 20º до 37º, геотермична степен от порядъка на 6 м/град. и дебит повече от 3 л/сек. Използва се за балнеоложка и битова цел. 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТКъм геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси и явления с внезапно или периодично активирано действие; процеси и явления с непрекъснато действие и процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление (Бручев и др., 1994). 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) изследваната площ попада в зоната с интензитет VII степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,6 до 5,0, а в долината на р. Арда – до 5,1 – 5,5. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. В югоизточната част на площта, в околностите на с. Щерна е регистрирано двукратно проявено земетресение на 02.08. и 09.08.1939 г. с магнитуд 1,00 и дълбочина на хипоцентъра 2 km. Западно от с. Галище е регистрирано земетресение на 19.03.1951 г. с магнитуд 4,30 и дълбочина на хипоцентъра 20 кm. С интензивност ІV степен е земетресението с епицентър в Ардино, свързано с голямо земетресение в Турция. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са от порядъка на –1 mm/a. За периода 1930 – 1985 г. те са от –0,5 mm/a в североизточните части до +0,5 mm/a – в югозападните. Свлачища. В изследваната площ свлачищата са малки, плитки, делапсивен тип, рядко с добре изразен свлачищен откос. Някои от тях са реактивирани в резултат на проливните сезонни валежи и повишаване нивото на подпочвените води. Такова е свлачището при с. Дрянка, активирано през 1998 г. Дължината на свлачищното тяло е 175 m, а обемът на свлечените маси е 1500 m3. Застрашени са жилищни и стопански сгради. Съвременни плитки свлачища се наблюдават около с. Падина и с. Жълтика. В периодите на интензивни валежи се активират свлачищните процеси по ерозионните склонове, вследствие на което се прекъсват напълно или частично горските пътища в района на с. Сливка и южно от Ардино. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно затрупване на пътни съоръжения, преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Образуването им е в зависимост от пукнатинната и разломна тектоника, разкритията на скали с различни физикомеханични свойства и климатичните особености. По-големи срутища се установяват северно от с. Църквица, в стръмните долинни склонове на р. Дамица и в подножието на вр. Аладак. Срутените блокове са с големина до няколко кубически метра. Наводнения. Към явленията с внезапно действие се отнасят наводненията и свързаните с тях разрушителни ефекти – подкопаване на брегове, засилване интензитета на гравитационните процеси, разрушаване на комуникационните съоръжения, сгради и др. В долината на р. Арда при с. Вехтино през м. ноември 1961 г. в резултат на снежно-дъждовни прииждания водният обем е достигнал екстремните стойности от 2015 dm3/s/km2. В това отношение изграждащата се каскада “Горна Арда” в този район крие голяма потенциална опасност. Катастрофални наводнения, причинени от поройни продължителни валежи, са ставали през 1990, 1996, 2000 и 2005 г. Обрушване в подземни изработки. Рисковите процеси се свързват с внезапно обрушване и локални слягвания вследствие намаляването устойчивостта на скалите, понижаването на хидростатичния напор, наличието на разломни зони, динамичното въздействие и др. Потенциално опасни са множеството подземни галерии (нах. Еньовче) в района на с. Еньовче. 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действиеПроломен участък с повишена опасност от склонови процеси. Геоложки риск представляват долинните склонове, морфологията и строежът на които в съчетание с климатичния фактор, могат да предизвикат активизация на ерозионните и гравитационните процеси. Речните долини в района са всечени, V-видни, с каньоновидни праволинейни участъци и всечени меандри. С такава морфология са долините на р. Арда, р. Малка Арда, долното течение на р. Егридере и много от техните притоци. Скални венци с повишена опасност от склонови процеси. Образуват се в резултат на отпрепарирането на сравнително устойчивите скали при селективна проява на екзогенните процеси. Създават се условия за възникване на сипеи и срутища, особено при наличие на интензивно напукани скали. Характерни са за стръмните долинни склонове на р. Арда, р. Малка Арда, р. Егридере и техните притоци. Имат различна дължина и височина в зависимост от физикомеханичните свойства на скалите, в които са образувани, и пукнатинната тектоника. Сипеи. Сипеите имат по-голямо разпространение във вулканските терени – в околностите на вр. Калето, югоизточно от Ардино, където образуват издържан сипеен шлейф. В останалата част на площта са привързани към стръмните скалисти склонове или подножията на скалните венци. Характерна за сипеите е високата мобилност на повърхностния слой – до 1 m/a. Те могат да се активизират при интензивните валежи и ерозионни поцеси, както и при антропогенното въздействие. Ерозия. Към разрушителните процеси с непрекъснато действие се отнасят плоскостната (площна) и линейната ерозия. Интензитетът им зависи от степента на изветряне на скалите, хидротермалната и тектонска промяна, климатичния фактор и стопанското въздействие на околната среда. Плоскостната ерозия се проявява в билните заравнености, прилежащите им полегати склонове и обезлесените участъци, изградени от силно изветрели метаморфити. Нанася значителни щети на обработваемите земи, като разрушава почвения слой, унищожава плодородни земи и активизира гравитационните процеси. Рискът от площната ерозия се свързва с агротехническото и противоерозионно строителство и организацията на обработка на стопански усвоените площи. Дълбочинната линейна ерозия е проявена в зоните на хидротермална и тектонска промяна и в силно изветрели скали. Образуват се ровини с различна степен на активност, предимно в горните части на склоновете в южната част на площта. В средните и долни части на склона преминават в оврази. Линейната ерозия е причина за образуването на пътни ровини (холвези), предимно по трасето на горските пътища, като част от тях става практически неизползваема. Техногенни и индустриални отпадъци. Към процесите с опасни последици, нарушаващи екологичното равновесие на околната среда, се отнасят техногенните форми и техногенното замърсяване. В площта те са свързани с проучването, експлоатацията и превоза на сребърно-полиметалните руди от рудник Еньовче до Кърджали. Техногенно замърсяване се установява по цялото протежение на въжените транспортни линии, превозващи рудния материал, действащи или спрени от експлоатация. В участъците по трасето им се установяват аномални концентрации на олово, цинк, арсен, бисмут, мед, никел, кобалт, кадмий и други елементи. Същите аномални концентрации са характерни и за острите завои (виражи) на пътищата, по които се транспортира рудата. Едновременно с това при инфилтрацията на повърхностните води се замърсяват подпочвените и пукнатинни води, използвани за питейни нужди и напояване. Халди и терикони са образувани около галериите при с. Еньовче. Изветряне. Процесите на изветряне са в зависимост от физичните, химичните, биогенните, климатичните фактори и литоложките особености на скалите. Развиват се предимно по билните заравнености в метаморфните терени около вр. Аладак и с. Гърбище, с. Ленище, северно от с. Мишевско, като дебелината на изветрителната покривка е от няколко cm до 3–4 m в седловинните участъци. Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите, повърхностните и подземните води. Откритите сметища на Ардино, в непосредствена близост до долината на р. Егридере, могат да замърсят обработваемите земи и подпочвените води. Опасност представляват и малките нерегулирани сметища и бунища в близост до населените места. Кариери и баластиери. При разработването им се нарушава естественото равновесие на склона и може да се предизвика засилване на ерозионните и гравитационните процеси – свлачища, срутища и сипеи. Югоизточно от с. Ленище кариерно са разработвани пегматити. Няколко малки кариери за добив на мрамори и на биотитови гнайси, предимно за местни нужди, има северно от Ардино и при с. Диамандово. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|