М. Дж. Необходими пояснения

- Нищо не ми трябва. Имате ли още някакви заповеди… господарю мой.

- Какви са тия „господарски” глупости, моето момиче. Аз не съм ти господар… само приятел.

- Не ме наричай момиче! Като си „само приятел” върни ми регистрационния чип.

- Ама разбира се… обаче не сега…

- Що ли не се учудвам – промърмори Мари. – Можеш ли да ми уредиш среща с Шампион? – изстреля бързо преди да се е разколебала.

- Мога. Защо ти е това? Не си готова за двубой с Шампион.

- Какво знаеш ти… да сключим сделка. Аз ще направя всичко каквото поиска за приема на сенатора. Такова шоу ще им спретна, че ще има да го помнят. Обаче ми обещай после да уредиш Шампионски двубой. Съгласен?

- Мисля, че прибързваш, но добре. Направи всичко както трябва и ще имаш своя Шампион. И Мари, Вилебергер очаква мило момиче и гениален играч за да впечатли гостите си, не някоя беснееща фурия. Не ме разочаровай.

- Не съм фурия и никога не беснея! Ъ-ъ-ъ… какво е фурия?

- Ти когато си ядосана.

- Много смешно! Разбрахме се, ще бъда „сладкото, мило момиченце”, но те предупреждавам. Само ако някой ме докосне ще му изкълча пръста!

- Ако някой си позволи да те докосне, аз лично ще се погрижа да му счупят и двете ръце - неочаквано сериозно изрече Перон. - Вилебергер вече го знае!

- О, я гледай ти! Ами аз да тръгвам тогава… (премини на епизод 2)

Светлините в Централната зала примигват няколко пъти. Мрак. Уплашен ропот. Светлина. Всички холограми и илюзии от Играта са изчезнали. Залата е добила обичайния си вид.

На кръглата сцена в средата се качва мъж в елегантна униформа. Оглежда се и вдига ръка. Шумът заглъхва.

- Скъпи гости на високоуважаемия сенатор Вилебергер - започва той - Аз съм капитан Йохан Брьомберг. С ваше позволение - корсар. Корабът е под мой контрол. Играта свърши. Имам една „молба” към вас. Бъдете разумни и останете по местата си докато вземем каквото ни трябва и без излишен героизъм, ако обичате. - Посочва с ръка няколко въоръжени мъже, които бързо се пръскат из залата.

- Какви са тия глупости, Брьомберг - приближава сенаторът. – Наех твоите главорези да ме пазят. Платих ви повече от достатъчно.

- Знаеш ли какво са казвали древните римляни „Кой ще ме пази от стражите” - хили се оня. - Хайде Вилебергер, мърдай към изхода. Ще дойдеш с нас.

- Запазете спокойствие и никой няма да пострада - обръща се към останалите. – О,… и ако имате нещо ценно не се срамувайте да го споделите…

С остро скърцане един от стенните панели с отваря. Масивна фигура на брониран боен робот се измъква и насочва бластерите си към пирата.

- „Трансгалактик Секюрити” - отеква в залата. - Хвърлете оръжията и се съберете до стената.

Залата замръзва. Ако роботът започне да стреля и пробие корпуса всички отиват по дяволите. Вилебергер нервно се оглежда. На яхтата му няма такъв робот… от къде се появи изведнъж.

Всичко е дело на Мари, разбира се. Безобидна, но много убедителна илюзия. Пиратите предпазливо се отдръпват. Без да правят резки движения оставят оръжията си на пода.

Брьомберг изведнъж започва да се смее. Нехайно отива до робота и замахва. Ръката му свободно преминава през илюзията.

- За малко да ти се вържа - обръща се към Мари. - Много екстравагантно „облекло” - оглежда я. - Имаш ли си име?

Роботът изчезва. Под втренчения поглед на пирата Мари се изчервява цялата.

- Мари Бьорн - произнася тихо.

- Я гледай ти „Зеления Дракон”! Протежето на Перон. Бре дявол го взел. Днес ми е щастливия ден. Ти също идваш с нас.

- За какво съм ти?

- Ха! Перон ще „снесе” колкото си поискам за да те върна.

- Мечтай си!

- Ще видим. Давай към изхода. Ей, наметнете я с нещо, че ще и замръзне дупето - подвиква към хората си.

- Нищо, ние ще я стоплим - един от пиратите посяга да я плесне по задника.

Фигурата на Мари за миг се размазва. Изпращява супена кост. Пиратът изревава от болка. Ръката му увисва пречупена. Мари се смъква на колене, привива се и започва да кашля. Трепери цялата. Пиратите реват от смях. Ранения с изкривено лице престъпва напред.

- Спри! Не я докосвай! - Прогърмява гласът на един грозноват гигант. - Това е „Боен рефлекс”, капитане. Такова нещо може да я убие. Много е дребна.

- Добре ли си? - прикляква до Мари, като внимава да не я докосне. - Можеш ли да го контролираш?

- Да… ще се оправя… - прошепва Мари. - Гладна съм.

- От къде го имаш рефлекса? - Брьомберг й подава един огромен сладкиш. - Опасно е за такъв дребосък като теб.

- Дълга история - Мари лакомо започва да яде.

- Ларсен, накарай я да стане… носи я ако се налага, но трябва да изчезваме!

- Виж сега… - обръща се към нея гиганта - Само ще те наметна с това. Няма да те докосвам. Можеш ли да ходиш?

Мари кимва и прави опит да се изправи. Залита и отново се отпуска на колене. Очите й се напълват със сълзи. - Помогни ми… моля те.

Пиратът я увива в якето си и я вдига на ръце. - Има ли някакви нейни вещи? – обръща се към Вилебергер.

- В гримьорната… в трета каюта… де да знам къде ти е разпиляла.

… (премини на епизод 20)

Тежка, напрегната тишина отново увисна в стаята. Перон е притворил очи отпуснат в креслото си. Чака. Мари опитва да остане спокойна, но без да усеща е стиснала дланите си до побеляване.

- Ами това е… аз да тръгвам - не издържа накрая. Очите й кой знае защо пак се напълват със сълзи. Без да им обръща внимание тя отпуснала рамене бавно се отправя към вратата.

- Мариане Бьорн! - прогърмява гласът на Перон. - Казах ли че може да си тръгнеш.

- Какво… аз…

- Моля те върни се - вече по-меко продумва оня - и махни тая погребална физиономия. Приготвил съм ти подарък… кутията на масичката. Внимавай да не я счупиш, много е ценна.

- Няма да я счупя разбира се! – сопва се веднага тя – Какви ги разправяш! Какво е това? – предпазливо взима изящно изработената кутия.

- Отвори го, за теб е.

- О, ами благодаря… А-у! Това са биочипове! - радостно изпищява забравила да се сърди - Импланти… а това е стратегическа библиотека… нали така. За мене ли са? Обичам те, Перон!

- А-а… сега ме заобича - подсмива се той - За теб са. Това е много повече от обикновена библиотека-стратег. Това са пълните и оригинални записки на един от Старите Шампиони.

- Комплект биочипове за „Окупация”… искам веднага да ги разгледам… имаш ли апарат-Арбитър? Тоя имплант за „Дипломация” ли е? Да ето тук пише… Какво каза за библиотеката? Записки на Шампион? Кой шампион?

- „Четирите конника” го наричаха в края на кариерата му. Само не казвай, че не си чувала.

- Знам го разбира се. „Четирите конника”… голяма работа е бил едно време. Ама всички познават стратегиите му… има няколко учебника.

- Познават, вятър… това тук е мнемокопие.

- Ау, в комплекта има „психо-лидер”! Ъ-ъ какво каза? Мнемокопие.. откъде си го докопал?

- Не съм го „докопал” имам го лично от него… приятели сме… бяхме.

- Е-ха… много е готин тоя лидер!

- Мари, слушаш ли ме?

- Да, да… били сте приятели. Че това е било толкова отдавна. Не ти вярвам.

- Вярвай в каквото щеш. Едно време „Четирите конника” беше първият, който призова няколко психобойци едновременно - отнесено продума Перон. - И сега малко играчи могат да го направят… нито един без Арбитър. Събери комплекта. После ще разглеждаш, чиповете.

- Ох, ама и ти си един досадник… добре де ще го прибера. (запиши код ТАКТИКА)

…(ако имаш код ШАМПИОН, премини на епизод 5)

…(ако нямаш този код, премини на епизод 2)
19.

Никой не се появява. След минута, две, Мари губи търпение и надниква към коридора зад гримьорната. Нищо. Гримовете, рогцата и всичко останало е изчезнало.

„А така, втасахме я” – недоволно промърморва. – Къде ли се е запилял тоя мухльо?

Излиза и ядосано се оглежда. Коридорът изглежда „безкраен” и в двете посоки. Всъщност обикаля около централната зала. На равни интервали има затворени врати.

- Ще взема да им се появя така както съм - произнася на глас. - Ще ги шашна…

Вратата от лявата й страна леко се отваря и двама въоръжени мъже се измъкват предпазливо. Оглеждат внимателно коридора и погледите им залепват за тялото на Мари. Един дълъг миг и двете страни се гледат с недоумение.

- Пфу! Стреснахте ме, момчета? - Мари предполага, че тия са част от охраната. Греши разбира се. - Да сте виждали наоколо един мазник с наръч гримове?

- Коя си ти, ма? - пита грубо единия от тях. Насочва към нея оръжието си и щраква някакво копче. Разнася се тихо свистене. - Гост на сенатора ли си?

- Като ме гледаш така, приличам ли ти на гост, бе тъпак!

- Остави я, Нилс - обажда се другия. – Тая е от момичетата за забавления на дъртия Вилебергер. Така ли е, маце?

… По-вероятно, вярна на буйния си нрав, ще „извърти” здрав шамар на нахалника. Тогава отнася един парализиращ лъч и временно губи интерес към действителността. Всъщност проспива последвалите събития.

… Другата възможност е да се престори на „нещастна жертва на стария извратеняк” с надежда тия да я оставят на мира.

И в двата случая Мари напуска играта… временно. По-късно може да се появи в модулите „Отмъщение”, „Преден пост” или да се върне в „Игра на сенки”, но това са други истории./

КРАЙ.
20.

Пиратски кораб „Фриорайт”. Колония Тархлейм. Ниска орбита около газовия гигант Мьолбрехт.

Основана преди няколко века, в страничен ръкав на галактиката, колонията е в един от периодите си на упадък. В системата има само една подходяща за живот планета, два газови гиганта и обширен астероиден пръстен между тях. Няколко орбитални градове-заводи кръжащи около Мьолбрехт и малки миньорски поселища пръснати из астероидите.

Въпреки, че преживява тежък период, колонията все още успява да поддържа собствен трансгалактически транспорт и… боен флот.

След като прибира всичко по-ценно от космическата яхта на сенатора, капитан Йохан Брьомберг насочва корабът си по развиваща се спирала, пресичаща орбитата на един от сателитите Мьолбрехт. Намерението му е да се възползва от гравитационното поле на малката луна, да ускори и да се „изстреля” към астероидния пояс. Петдневна, бавна но сигурна маневра. Без излишно мотаене в сложната гравитационна обстановка около газовия гигант и многобройните му спътници.

Вълненията от последните дни са повлияли зле на храносмилателната система на сенатора. Още на втория ден Вилебергер се сдобива с прякора „Стария пръдльо” и съмнителната привилегия да се разполага сам в едно от товарните помещения. Специално отоплено и захранено с въздух заради него.

След като проспа едно стандартно денонощие и се възстанови от невронния шок, Мари на бърза ръка се сприятели с корсарите. Успя да обходи и разгледа кораба. Зададе купища въпроси. Издейства си правото да влиза в навигационната зала и се похвали на всички, че е „дъщеря на адмирал и разбира от кораби”. Съвсем скоро корсарите започнаха да я приемат като „наше момиче” и „статута й на пленник” е забравен.

Помощник капитанът Ларсен, груб, двуметров гигант е като мека глина в ръцете й. Между двамата се е породила някаква странна привързаност. Мари по цял ден ходи по петите му и неуморно бърбори. Ларсен търпеливо отговаря на многобройните и въпроси, обяснява й системата за управление и я учи да сглобява някакви допотопни механизми.

Това „развлечение” кой знае защо дразни капитана. Ето ги и сега. Седят на пода пред някаква разглобена машина. Мари, оплескана „до ушите” с чернилка уж слуша съсредоточено обясненията на Ларсен. Зад гърба му обаче бавно се оформя голяма змия и се извива напред. Изведнъж змията се стрелва и шумно изсъсква в ухото на гиганта. Оня скача стреснато, подхлъзва се и за малко не пада по гръб. Мари се превива от смях. Ларсен посяга с огромното си ръчище, сграбчва я за предницата на работния комбинезон и я вдига към лицето си.

- Ще ме задушиш мечок такъв - смее се Мари и го перва по ушите. - Уплаших ли те? Хайде сега, мама Мари сега ще гушне и ще успокои, малкото глупаво мече. - Прегръща го през врата и му „лепва” шумна целувка.

Ларсен я подхваща внимателно, среща погледа на капитана, изчервява се, но не може да скрие широката си усмивка.

- Каква идилия само - недоволно промърморва Брьомберг и отвратен им обръща гръб. - „Много е странна” - мисли си капитанът - „Вилебергер разправя, че е почти на тридесет… не мога да повярвам, държи се като дете”.

- Имаме си гости, капитане - прозвучава по интеркома - Изглежда като боен кораб.

В командната зала на пиратския „Фрийорайт” цари напрежение. Бойният кораб „Свен IV” - тежък крайцер първи ранг преди няколко часа е навлязъл с хиперболична скорост в системата на Мьолбрехт. Гравитационното поле го завърта около планетата. Крайцерът намалява скоростта си и според навигационния компютър след 1320 минути (около 22 часа) ще пресече траекторията на корсарите.

Големият въпрос е тях ли търси или изпълнява някаква своя задача. Капитан Бромберг няма кой знае какъв избор.

Ако без причина смени сегашния ”икономичен курс”, другият капитан почти сигурно ще ги последва за да разбере защо бягат. В този случай по-лекият и маневрен „Фрийорайт” има някакви шансове да се измъкне. (премини на епизод 22)

Ако обаче продължи по сегашния курс и крайцерът търси тях, неминуемо ще попаднат в обсега на оръжията му. Или просто ще се разминат ако срещата е случайна. (премини на епизод 24)

21.

Пиратски кораб „Фриорайт”. Равновесна точка на Мьолбрехт и Смооми.

Крайцерът е намалил скоростта си и всеки момент ще влезе в орбита около малката луна. Не дава никакви признаци, че се интересува от пиратския кораб.

Верен на стратегията си Бьомберг води кораба по спирална траектория. За разлика от „Свен IV”, „Фриорайт” се ускорява. Ако продължи така гравитационното поле на сателита ще го завърти и изстреля по дълга орбита към астероидния пояс.

В момента двата кораба са в почти успоредни срещуположни курсове. След малко повече от два часа ще се разминат и Смооми ще остане между тях.

Целият екипаж и двамата „пътници” са в навигационната. Настанени и опаковани в противоударните кресла. За всеки случай - според думите на Бьомберг.

Пет минути до срещата. Бойният кораб мълчи. От напрежение Мари почти е спряла да диша. Малкият невропарализатор пари ръката й.

„Мисли за Шампионата, момиче” - прошепва си тя.

Предпазливо хвърля един поглед към Вилебергер. Оня я гледа отчаяно. Прави някакви знаци с очи.

Отвратена от себе си Мари насочва оръжието в тила на Брьомберг. Капитанът застива за миг и клюмва напред, увиснал на предпазните колани. Ларсен опитва да каже нещо и също се отпуска зашеметен. Половината екипаж е приспан преди да разбере какво става. Останалите просто нямат време да реагират. За тридесет секунди всичко приключва.

Мари се освобождава от креслото, избутва Брьомберг и спира двигателите на кораба. Включва външния предавател на максимална мощност.

- Транспортен кораб „Фриорайт”. Говори Мари Бьорн. Корсарите са неутрализирани. Моля не стреляйте. Чакаме евакуация.

Отначало крайцерът не отговаря, после капитанът му отказва да повярва. Подозира капан. Налага се Вилебергер да се включи в разговора и като удостовери самоличността си да поведе преговорите.

Един час по-късно всички са на крайцера. „Фриорайт” е изоставен на собствената си съдба.

- Ако ще сменяме курса трябва да го направим сега, капитане - обявява Ларсен след кратка консултация с компютъра. Мари безуспешно се опитва да се пъхне под ръката му и да разгледа данните. Оня я избутва внимателно, сега не е време за игри.

- Да се махаме - решава Брьомберг - ние изглеждаме като обикновен минен транспорт, ама откъде да знам какво може да му хрумне на оня. Преминаваме на хиперболична. Ларсен остава с мен в навигационната, всички останали да се опаковат в „ковчезите”! Имате тридесет минути. Да не забравите Вилебергер!

- Какво разправя тоя - пита подозрително Мари - какви са тия ковчези?

- Това са койките в режим на претоварване. Затварят се и налягането се увеличава за да компенсира натиска от инерцията.- разсеяно обяснява Ларсен - Хайде бягай! Имаме работа тук.

- Не смей да ме отпращаш така! Оставам с вас!

- Не и този път. Пет часа при ускорение 7g, после още два на „минус” 2g. Няма да издържиш. Хайде, Мари, остави ни.

* * *

Двадесет часа по-късно. Каюткомпанията на „Фриорайт”.

По всичко изглежда, че корсарите ще се измъкнат от преследването. „Свен” не се вижда на нито един екран. Капитан Брьомберг доволен от себе си влиза в тясното помещение. Има намерение да си приготви една солидна закуска и после добре да се наспи. Поне за сега корабът е в безопасност.

В каюткомпанията е само Ларсен. Отворил една малка аварийна аптечка помощник капитанът се опитва да спре кръвта течаща по лицето му.

- Да не се поряза докато се бръснеше - без особено любопитство пита Брьомберг. - Върви в лазарета Ларс, ще изплескаш всичко.

- Предпочитам сам - промърморва оня.

- Какво се е случило? Дай да ти помогна. Бре, как го направи това? Ще трябва да се зашие.

От окото, през бузата, до брадата на Ларсен се спуска дълбока, грубо разкъсана драскотина. Цялата му страна е червена. Изглежда като попарена.

- Малка авария – без желание обяснява оня. – Не вдигай такава врява.

Брьомберг измъква от комплекта малък хирургически автомат и сръчно поставя няколко пристягащи скоби на раната.

- Готово... малко ще ти загрози фасона, ако не възразяваш. И какво каза, че е станало?

Ларсен се прави, че не е чул въпроса. Извръща се настрани и започва да маже с някакъв гел изгорените места. Брьомберг го оглежда любопитно. Едва сега забелязва, че Мари я няма.

- Ларс, къде е твоя дребосък? Как така не се е заела да лекува и успокоява малкото си мече?

- Спи.

- Да спи, стига Йохан, махай се.

- Слушай, мой човек, познавам те от десет години. Казвай какво се е случило? Тя ли те подреди така?

- А... м-м-м... не... откъде ти хрумна.

- Ами Мари спи по никое време, ти изглеждаш, като че си се борил с харпия... какво да си помисля. Хайде изплюй камъчето.

- Остави ме на мира, какво си се лепнал!

- Я чакай - започва да се превива от смях Брьомберг - нека позная. Ти дръвник такъв най-после си се престрашил... ха-ха-ха... обаче си забравил за Бойния рефлекс. Така ли е?

- Глупости говориш. Не стана така. Ако искаш да знаеш оня неин дракон го направи.

- Хайде разправяй най-сетне!

- Бяхме в работилницата. Да знаеш, че оня „мозък” наистина е кибер-система „Молетроник”. Мари също мисли така.

- Много знае тя.

- Ами май знае. Успя да го активира за малко. По едно време й омръзна и започна да си играе с дракона. Показваше разни номера. Пускаше го да лети срещу мен и се радваше ако успееше да ме „стресне”. Като дете е понякога... После стана нещо странно. Тя уж стоеше до мен, виждах я... а все ми се струваше, че гледам дракона... не знам как да ти обясня. Мари все едно беше там и едновременно с това я нямаше. Драконът все така обикаляше из залата, но беше станал някак си по-истински. Разбираш ли...

- Разбирам, карай на кратко. Защо те нападна?

- Ами... аз... нещо ми стана. Усещах някакво привличане... аз... май не трябваше да го правя...

- Какво, бе човек? Да не си й посегнал!

- Да... не... погалих я по гърба - бързо изрича Ларсен.

- Е...

- Ами това е. Драконът ме връхлетя. Издиша пламък, съдра ми бузата и изчезна. За миг помислих, че ще ми откъсне главата. Не разбирам как стана, това нали са само илюзии. Нещо като холограми... нали така...

На входа се е появила Мари. Разрошена, отпусната, с вид на човек току що събудил се след тежък кошмарен сън.

- Добро утро, момчета. Има ли кафе в тоя автомат... не... как ми се пие кафе, нямате си представа. Йохан, нали няма сам да изядеш такъв голям сандвич... ще почерпиш ли дамата?

Докато бърбори Мари взима сандвича на Брьомберг и започва да яде.

- М-м-м... браво... сам ли го направи? Значи ще си направиш друг... тоя ми го подаряваш...

По едно време забелязва, че двамата я гледат странно. Вижда кръвта по лицето и дрехите на Ларсен и апетита и минава.

- Какво се е случило? - пита загрижено. - Кой ти направи това? Само ми кажи и аз...

Внимателно докосва раната. Замръзва. Тялото й потръпва като ударено от ток.

- Аз ли бях... Зеления Дракон те е наранил... оле-ле... защо съм го направила!

С огромна неохота Ларсен разправя какво се е случило. Мари е съкрушена. Мисълта, че може да нарани единствените хора, които смята за приятели е непоносима.

- Капитане, трябваш ни в навигационната. Веднага! – прозвучава по интеркома - Пак оня крайцер.

* * *

Кораб на корсарите „Фриорайт”. Навигационна зала.

Пред екраните са само Брьомберг, Ларсен, първият навигатор Нилс и... Мари. След последната случка, Ларсен не иска да я изпуска от погледа си.

- Интересно кой управлява тоя крайцер - мърмори недоволно капитанът на корсарите докато разглежда данните от навигационния компютър. - Или е много умен или е голям късметлия. Надявам се да е първото.

- Защо искаш да е умен - любопитно пита Мари - Аз бих предпочела да не е чак толкова умен и да ни остави на мира. Нали разправяше, че няма как да ни проследи. Щом го е направил, значи е по-умен от теб. Какво му е хубавото на това?

- Стига, Мари, остави го на мира. Йохан иска да каже, че предпочита да е „умен и предсказуем”.

- Това някакви лафове от флота ли са... Я по-добре ми кажете какво толкова сте се вторачили. Екранът показва, че „Свен” е пред нас и се отдалечава. Нищо не разбирам.

- Ясно, че не разбираш - обажда се навигаторът. - Капитане, накарай я да замълчи, не мога да се съсредоточа.

- Ама аз само искам да разбера...

- Ларсен, изведи я от залата. Ще се справим с изчисленията и без теб. После обаче те искам на пилотския пулт. Ако трябва учи я на астронавигация или си играйте с дракончета... само да не бърбори толкова.

- Няма да го забравя това Йохан Брьомберг! – Възмущава се Мари...

... - Хайде, Ларс, дай да видим какво му е сложното на разните астро ала-бала (премини на епизод 36)

... - Повече няма да се обаждам. Искам да остана. (премини на епизод 32)