М. Дж. Необходими пояснения

Пиратски кораб „Фриорайт”. Равновесна точка „Лагранж две” на Мьолбрехт и Смооми.

Крайцерът е увеличил скоростта си дотолкова, че всеки момент ще напусне орбитата на малката луна. Поради много по-голямата му маса, инерционните сили са го извели в положение, което поставя малкия „Фриорайт” между него и Смооми. В момента „Свен IV” използва цялата огромна мощност на главните си двигатели за да „снижи” орбитата си и да притисне пиратите.

Стратегията на Бьомберг е да води кораба по дълга изтеглена орбита, с връх равновесната точка. За разлика от „Свен IV”, „Фриорайт” се стреми максимално да увеличи скоростта си. Ако продължи така гравитационното поле на сателита ще го завърти и като го ускори допълнително ще го изстреля по хипербола пресичаща астероидния пояс.

В момента двата кораба са в почти успоредни курсове. Разминават се с много висока относителна скорост След няколко минути Смооми ще остане между тях и всичко свършва. Тежкият „Свен” няма как да промени посоката си преди „Фриорайт” да излезе от обсега на следящите му системи.

Целият екипаж и двамата „пътници” са в навигационната. Настанени и опаковани в противоударните кресла. За всеки случай - според думите на Бьомберг.

От напрежение Мари почти е спряла да диша. Корабът вече завива и натоварването непрекъснато расте.

- Три секунди и сме на хиперболична - съобщава капитана - Честито на всички. Още малко и Смооми ще ни скрие. Дали да не ги поздравим тия…

Удар! Серия алармени сигнали се включват в навигационната на „Фриорайт”. Корабът започва да се отклонява от курса.

- Обстрелват ни - вика Бромберг – Тоя тъпак! Внимание! Ларсен, Нилс… проверете двигателите, всичко друго може да почака!

Капитанът на „Свен IV” е изчакал до последния възможен момент, после отчаян, че ще изпусне корсарите е стрелял само по данните на тактическия компютър. Труден изстреля с малки шансове за успех. Капитанът на крайцера предпочита да пропусне целта отколкото да взриви сенатора. Този път късмета не е на негова страна. Изстрелът не причинява сериозни щети на пиратите и те необезпокоявани продължават по курса. Предстои дълго и скучно, но вече безопасно пътуване към астероидния пояс.

... ( премини на епизод 33)

„Фриорайт” се движи с хиперболична скорост към орбитата на астероидния пояс. Дали с точна прогноза или случайно капитанът на крайцера е уцелил почти същата траектория. Скоростта на „Свен IV” е малко по-голяма като курсът му се отклонява на няколко градуса по посока на въртене на астероидите. Корсарите имат 25 часа да решат кога и с какво ускорение да започнат изравняването на скоростта си с астероидния пояс...

... (при код ПРИМАМКА, премини на епизод 30)

... (при код ОТКУП, премини на епизод 34)

Ако не е записан нито един от тези кодове на корсарите ще се наложи да бягат...

... /поради липса на място маневрите на двата кораба няма да бъдат разигравани. Решенията ги взима капитана, а Мари е само зрител. В това разклонение продължението до известна степен зависи от действията на противника. „Свен IV” с много по-мощни двигатели, но в конкретната обстановка се намира в неизгодна позиция. Само за целите на този разказ ще прибегнем до помощта на шанса. Може да се използва зарче или избор по желание./

… (при число от 1 до 4, премини на епизод 35)

… (при число 5 или 6, премини на епизод 38)

Система Тархлейм. Астероиден пояс. Кораб на корсарите „Фриорайт”. „Работилница” на Ларсен.

Помощник капитанът опитва да свърже някакви кабели към разглобена кибер-система. Пробва няколко вариации. Не се получава нищо.

- Колко пъти трябва да ти кажа, че това е Арбитър. Ти не можеш да го активираш без сензорен блок. - обажда се Мари. - Дай на мене.

- Никакъв Арбитър не е. Съгласен съм, че е „Молетроник”, ама тия системи не се използват само за арбитри. Повече ми прилича на интелект от боен кораб.

- Ха! Боен кораб... какви ги разправяш! Кой ще сложи интелект „Молетроник” на боен кораб. Нали беше от ескаватор.

- Едно време са ги използвали точно на бойни кораби... не си ли чела историята на Тархлейм. От къде да знам къде е било това преди да го монтират на ескаватора.

- Дрън, дрън... гледай сега - Мари се присяга и прилепва длан до кълбото на мозъка. Проблясват светлини, запалва се малък дисплей. - Видя ли. Сложи тоя куплунг на дисплея. Залепи го с нещо.

Ларсен премества кабелите. Дисплеят премигва и угасва. Мари прави няколко опита да го активира отново. Сменя кабелите. Нищо. Накрая й омръзва.

- Зарежи я тая бракма. Нали обеща да тренираме с Бойния рефлекс.

- Кога съм обещавал такова нещо? Ти щеше да ми показваш стратегии от Играта.

- А бе, ти не можеш без Арбитър... мислих, че ако активираме тоя.

- Добре да се махаме от тук. Да идем в каюткомпанията, там ще се разберем кой какво е обещавал...

... (при код КИБЕР, премини на епизод 39)

... (при код ЗАДАЧА, премини на епизод 41)

... (ако няма нито един от тези кодове, премини на епизод 43)

- Имаме няколко стратегии, капитане - обявява навигаторът. - Най-добрия план ни дава около 65% вероятност за успех... съжалявам.

- Добре! Всички по местата. Нилс, вкарай в компютрите ето това, дето си го отбелязал под номер седем.

- Но тук имаме под 30% шанс... не разбирам.

- Побъркал си се по тия компютри. Ще минем на ръчно управление.

- Смяташ да управляваш ръчно в астероидния пояс? Шефе, ти не си в ред.

- О не, само докато стигнем. После ще импровизираме.

- Не мога да програмиран компютъра, ако не знам какво смяташ да правиш.

- Вярно... ама аз също не знам... важното е, че и на „Свен” няма за знаят.

Сега е време Мари да направи своя ход.

- Брьомберг, преди да си направил поредната глупост ще чуеш ли един разумен план.

- Пак ли ти! Кога ще престанеш да се месиш?

- Когато спреш да действаш необмислено!

- Брей, кой го казва. Хайде давай по-бързо, нямаме много време.

Планът на Мари е прост, безотказен и... въобще не се харесва на Брьомберг. Предложението й е да пуснат сенатора в една совалка с повредени двигатели. Да го „засилят на някъде” и докато крайцерът го спасява корсарите си заминават.

- Много смешно... ха-ха... сега ако обичаш седни мирно. Трябва да управлявам кораба.

- Съгласен съм с нея, Йохан - обажда се Ларсен. - Не ми харесва да си играем на криеница точно с този крайцер.

- Съгласен бил... защо ли не се учудвам. Имай ми доверие, Ларс, знам всички слаби места на „Свен IV”, забрави ли?

- Извинявай, капитане - нерешително се намесва и навигаторът - ама и аз смятам, че рискуваме прекалено. Да го разкараме „пръдльото”. Нали сам каза, че оня тип Перон ще плати колкото поискаме за Мари.

- Какво ви става, бе хора - сърди се Брьомберг. - Шубето ли ви хвана? Цяла година работим по тоя план и сега да го зарежем заради един нещастен крайцер.

- В плана не влизаше гоненица със „Свен IV”... но както решиш... ти си Големият Шеф.

Спорът е съвсем кратък. Решението ще вземе Брьомберг, все пак той е капитана.

… може би ще размисли и ще склони (малко вероятно) да се откаже от „плячката” (премини на епизод 33)

… или ще продължи по плана. Тогава ще му се наложи да бяга...

... /поради липса на място маневрите на двата кораба няма да бъдат разигравани. Управлява капитана на корсарите, а Мари е само зрител. В това разклонение продължението до известна степен зависи от действията на противника. „Свен IV” с много по-мощни двигатели, но в конкретната обстановка се намира в неизгодна позиция. Само за целите на този разказ ще прибегнем до помощта на шанса. Може да се използва зарче или избор по желание./

… (при число от 1 до 4, премини на епизод 35)

… (при число 5 или 6, премини на епизод 38)
35.

Система Тархлейм. Астероиден пояс. Порт Кьонгсвенген. Кораб на корсарите „Фриорайт”. Навигационна зала.

- Това беше. Може да се каже, че сме у дома - доволно съобщава капитан Брьомберг. - Казах ви, че ще се измъкнем. А някой разправяха „престани да правиш глупости Брьомберг...” - поглежда развеселен към Мари.

- Добре де, велик си, поздравления - кисело отговаря тя. - Сега какво, химн ли искаш да ти съчиним.

- Ама и ти си една... няма значение. Екипаж! След тринадесет часа излитаме. Натоварете всички годно за продажба на совалката, после сте свободни. Нилс, идваш с мен. Ларсен, ти и Мари оставате на кораба. Пази я да не избяга - завършва закачливо. - Нали ще я „продаваме” после.

- Тъпаци! - Сърдито му обръща гръб Мари и тръгва да излиза от навигационната. Мисълта, че трябва да се раздели с корсарите я скапва. Не може да реши какво й се иска повече, да се прибере и да продължи в Елиминациите или да остане с Ларсен.

- Външно повикване, капитане - обажда се навигаторът. - По хиперлинкът. Дявол знае как са ни открили.

- Включи го.

На комуникационния екран изплува лицето на Перон.

- Капитан Йохан Брьомберг - започва без никакво предисловие той. - Отвлякъл си човек, на който много държа. Искам го обратно.

- А-хм... за сенатор Вилибергер говорим, нали така - прави се на ударен корсарят.

- Не се ставай глупак, Брьомберг! Нямам настроение за шеги. Мари, зная че си там. Ела в обсега на камерите.

Загубила дар слово от изумление Мари пристъпва напред.

- Здравей, моето момиче! Добре ли си?

- Не ми викай момиче! Знаеш, че мразя това! - съвзема се тя - Как ме откри? Какво само се бъркаш, където не ти е работата!

- Аха! Виждам, че всичко е наред - подсмива се оня. - Брьомберг, ще отложиш малко заминаването си. Уредил съм кораб за Мари. Ще чакате с нея. Не искам да остава сама в Кьонгсвенген.

- Така, така... и на мен каква ще ми е далаверата? Нещо не си спомням да съм се цанил за бавачка. Не чух ли да споменаваш някакви милион кредита.

- Пет милиона достатъчни ли са! Задържаш Мари на кораба докато пристигне нейния транспорт. После искам да свършиш една работа за мен.

- Не знам... може би ще се споразумеем ако...

- Не смейте да се пазарите за мен, като че съм някаква вещ! - вика възмутено Мари. - Перон, оставам с тях! Брьомберг, само да си посмял... ще ти издера очите.

Около нея започва да трепти и да се очертава Зеления Дракон. Фигурата на Мари сякаш се накъсва от хаотични линии. Целият кораб започва да вибрира.

- Веднага престани! - Проехтява гласът на Перон. - Ще се убиеш така! Нека да поговорим.

- Добре... говори - отпуска се Мари. Драконът изчезва. - И много внимавай какво ще кажеш!

- Така... прави каквото ти харесва. Няма да ти преча. Ако се прибереш ще ти уредя участие в Майсторските турнири и среща с Шампион. Нали искаше да участваш в Елиминациите... Може да вземеш цялата тая банда с теб - добавя след кратко колебание. - Ще им издействам реабилитация и ще възстановят регистрациите си. Сега доволна ли си?

Мари поглежда с надежда към Ларсен, после към Брьомберг. И двамата не изглеждат очаровани от предложението.

- Замини - обажда се глухо Ларсен. - С нас нямаш бъдеще. По-добре замини... въпреки, че бих предпочел да останеш.

- Какво ти става, Ларс - изумено пита капитана - Пет милиона човече, нали го чу.

Мари понечва да каже нещо. Перон, усетил, че тя ще вземе поредното емоционално решение бърза да се намеси.

- Почакай, Мари, има време докато пристигне корабът. Помисли... моля те. Сега би ли ни оставила за малко. Искам да разясня една задача на капитана.

Мари излиза от залата и спира и долепва ухо до вратата. Нищо. Любопитството й надделява. Тя се съсредоточава и духът й сякаш се връща в навигационната. Почти не различава хората, но чува добре всичко.

„Не прави това” - проехтява в главата й. - „Който подслушва може да чуе лоши неща за себе си”.

- Досадник! - нацупва се Мари. Прекратява опитите да подслушва. Сяда на пода. - Ще чакам тук... изгониха ме като някакво... някакво... и за не знам какво.

В навигационната.

- Брьомберг - говори Перон. - Ще получиш парите си независимо дали Мари ще се прибере. Ако остане искам да се грижите за нея. Ларсен, отнася се най-вече за теб.

- Няма защо да ми го казваш...

- О, има... Мари не е обикновен човек. Умът й работи на много по-високо ниво, отколкото можеш да си представиш. За нея останалия свят е част от Играта. Пси-силата й е огромна. И аз не зная докъде се простират способностите й. Не трябва да й позволяваш да прави илюзии извън Играта. Може да се загуби в някоя илюзия... не зная как да ти обясня. Свързано е с особености на психиката й.

- Как да й попреча? Тя непрекъснато си играе с илюзии... аз... не мога да я спра.

- Разсейвай я... играй с нея... прави каквото искаш, но не позволявай да призовава дракона. Разните шеги не са толкова важни. Зеления Дракон обаче е опасен... сега не мога да ти обясня, няма да разбереш. Има и още нещо... вграден й е Боен рефлекс. Тя го контролира, но ако е в стрес може да го изтърве.

- Да знам - намесва се Брьомберг. - Счупи ръката на един от хората ми. После едва не припадна. Много е дребна за такива изпълнения. Защо си й причинил такова нещо... нали уж много те е грижа за нея.

- Не съм аз. Имаше го когато я открих. Освен това има имплантиран защитен резонатор и един господ знае още какво. Кога е нападнала твоя човек?

- На яхтата на Вилебергер, когато... е-е-е... я отвлякохме. Петерсон посегна да я плесне по дупето и тя му се нахвърли.

- Хм... трябва да е била много нервна... иначе не обръща внимание на такива закачки. Това ме подсеща нещо. Ларсен, Мари е нормална зряла жена, която определено те харесва. Не се дръж с нея като с дете. Когато се чувства самотна тя бяга от действителността в илюзиите. Опитай да й помогнеш...

Брьомберг не издържа и започва да се смее.

- Тоя дръвник... ха-ха-ха... че тя ще го потроши с оня Боен рефлекс. Така като го гледаш тоя дали има много опит с жените... ще ме скъсаш от смях. Извинявай Ларс... ама си е така.

- Няма нищо, не ме е страх, че ще ме нарани... тя може ли да пострада?

- Не и ако си внимателен. Тя реагира бурно само ако е ядосана или уплашена. Пък и ти си достатъчно силен да я удържиш. Внимавай да не й счупиш някоя кост и гледай винаги наблизо да има нещо висококалорично за ядене. Още нещо... рисунките по тялото й могат да имат хипнотичен ефект. Ако започнат да блестят опитай да не я гледаш. Не е опасно, но може да ти посмачка самочувствието. Прави го почти неволно... за нея е само игра.

Сега да ви обясня какво искам от вас. С корабът за Мари ще пристигнат чиповете с кредитите ви. После искам да идете при Ван Долсен.

-Знам го Ван Долсен. За какво ми е?

- Ще вземете от него осем термични бомби НХ-1. Брьомберг, ще откриеш ли този астероид? - показват серия координати. - В никакъв случай няма да кацате. Там има един много опасен кибер. Искам да изгорите и разтопите всичко. Цялата скала и всичко на нея. Разбрахте ли ме?

- Фасулска работа!

- Правилно. Хайде повикайте Мари, че седи пред вратата и се самосъжалява, още малко и ще ревне.... и не ме разочаровайте. Винаги мога да ви намеря. - Екранът на хиперлинкът потъмнява.

Двамата мъже се споглеждат.

- Това е астероида където намерихме оня затрупан ескаватор, Йохан.

- Май не е ескаватор. Тоя тип иска да го изгорим... ами да го направим, няма какво да му обясняваме. Ти още ли си играеш с оня мозък? Изхвърли го.

- Добре де, преди да взривим бомбите ще го изхвърля. Чудя се какво ли е онова нещо. (запиши код: ЗАДАЧА и премини на епизод 33)

От кратката лекция по астронавигация Мари успява да схване следното. От една страна, каквото и решение да вземе Брьомберг, трябва да го направи преди крайцерът да е изравнил скоростта си с тяхната. От друга страна независимо какви хитри маневри ще приложи капитанът, тактическите компютри на „Свен IV” биха могли да ги предвидят.

За нея всичко е ясно, или поне тя смята така. Преследват ги заради Вилебергер. Ако го освободят или инсценират освобождаването му много е възможно да се отърват от преследвача. Мари смята, че може да „подскаже” две добри решения на Брьомберг...

... да обяви, че освобождава сенатора, като си послужи с някаква примамка. Рискован план, но по-изгоден за корсарите. Иначе цялата операция по отвличането му става безсмислена. (запиши код ПРИМАМКА)

... да вземе и просто да пусне сенатора. Нали тя, Мари, остава като заложник и възможност за откуп. (запиши код ОТКУП)

... но ще е най-добре, тя Мари, да не се намесва в неща, които не разбира.

... (премини на епизод 32)


37.

Аварийната совалка се отделя от „Фриорайт”. Мари включва външния канал. Съсредоточава се - в тясната кабина вече седи Вилебергер и неспокойно се върти. От крайцера прекратяват обясненията с Брьомберг. Съсредоточават се изцяло върху сенатора.

Корабът на корсарите се смалява бързо. Главните двигатели изригват огнена река и след секунди „Фриорайт” е само светла точка на навигационния дисплей . Никой не ги преследва

От крайцера питат нещо, дават някакви инструкции. Мари съвестно изпълнява всичко като непрекъснато „допуска грешки”. Совалката постепенно се приближава до крайцера.

- Хванаха се - промърморва доволно Мари преди да се усети. Това не трябваше да го допуска. Готова е да отхапе бъбривия си език. За един кратък миг образът на сенатора се размазва и изчезва. Мари бързо възстановява илюзията, но тактическият компютър вече е схванал трика. Не й остава нищо друго, освен да симулира повреда. Прекратява контакта и се отпуска в креслото.

Крайцерът напряга до край двигателите си и с максимално натоварване се опитва да възстанови първоначалната си позиция. Совалката грубо е уловена в „буксирен” силов лъч и като изстреляна се устремява към бойния кораб. Ускорението от „дръпването”, прибавено към маневрата на крайцера „смазват” Мари в пилотското кресло. Внезапният натиск изкарва въздухът от гърдите й. Капакът на противоударната система се затваря. Някаква маска се прилепва до лицето й. Мари вече не усеща нищо.