М. Дж. Необходими пояснения

-Мари, искам да ти кажа още нещо… слушай внимателно, нямам желание да спорим - мъжът изчака докато прикове вниманието й.

- Когато водиш двубой ти внушаваш на противника и публиката своите представи. Караш ги да виждат това което ти искаш.

Когато призоваваш Зеления дракон ти влагаш цялата си душа в него. Затова е толкова съвършен. На практика ти ставаш част от Дракона. Виждаш с неговите очи, усещаш движенията му… защо не направиш следващата стъпка. Стани ти Дракона.

Сенатор Вилебергер ще опитва да те смути и разконцентрира с глупавите си правила. По този начин иска да се подиграе с мен. Стария глупак не подозира, че като те дразни и унижава те прави по-опасна и безмилостна. Ти така или иначе ще да победиш, но няма нужда да жертваш гордостта си. Да гледаш и да виждаш са две различни неща. Приеми всички им условия и после ги накарай да виждат само това, което ти им наредиш. Покажи им истинския Зелен дракон… не само оня на арената. Разбираш ли ме?

- Истинския Зелен Дракон - замечтано произнесе Мари - Така да бъде! Ще го направя! Знаеш ли, Перон, странна личност си ти. До скоро си мислех…

- Сега не е време за това, момиче. „Страмера” няма да чака, даже заради мен.

- Не ми викай момиче! – по навик реагира Мари, усмихна му се и изхвърча през вратата. Последва трясък и възмутени гласове. Звънкия смях на Мари се извиси над глъчката. После всичко утихна.

- А обеща да се държи прилично – поклати глава мъжът. (премини на епизод 2)
6.

- Здравей! Как си? Кога пристигна? Гледа ли турнира? Да знаеш, че направо ги разбих! - в присъствието на Перон, Мари винаги се чувства несигурна. И сега усеща, че бърбори несвързано, но не може а се удържи. - Имам шанс за вляза в Елиминациите! Ще те помоля нещо. Знаеш ли, Арбитъра каза…

- Ей… ей! Задръж малко! По-спокойно. Знам какво ти е казал Арбитъра. Бях тук за последната среща. Мисля, че ще е добре да се включиш в турнирите на Рикебийон. Какво ще кажеш?

- Аз… - Мари смутено изгледа стареца – „Трябваше да се сетя, че ще стане така” – помисли си – „Дали да му кажа за Шампиона… ама той сигурно и това знае.” (запиши код ТУРНИР и премини на епизод 8).

- Кой ще направи първия ход?

- Ти. Предизвикателството е твое - бързо казва Мари.

- Искаш ли Арбитър?

- Какви ги разправяш! Не ми трябва Арбитър!

- Тогава се запознай с „Минотавъра-воин”. - Атлетична фигурка на мъж с глава на бик се появи на масата.

Като се изключи късата, до средата на бедрата, препаска тялото му е голо. Силно изпъкнали мускули лъщят като намазани с мазнина. Въоръжен е с дълга двуостра секира. Около краката му проблясва кръг с някакви надписи по края - знак за активирана „скрита” екипировка.

- Пфу… аман от тия антични глупости - промърморва Мари - „Мога да се обзаложа, че крие някаква „непробиваема” броня… не на мене тия номера, старче.”

Известно време Мари се изкушава от мисълта да връхлети Минотавъра със „Зеления Дракон”, после решава да се откаже. Очевидно оня очаква точно това и се е подготвил. Съсредоточава се и на масата се появява фигурка на жена с голям лък.

- Да видим как ще се разправиш с „Амазонката” и „Поразяващия й лък” - лукаво произнася тя. – Давай теленце!

Минотавърът изрева и тръгна напред. Дълга стрела изсвистя и… отскочи от появилата се лъскава броня. Сега Минотавърът е екипиран с масивен меден нагръдник, бронзов шлем, наколенници и висящ от рамото кръгъл щит с кожено покривало.

„Колко елементарно, хайде ела ми по-близо” - Мари е заложила капана си и предчувства победата.

Тежката бойна секира изсвистява… и се забива в масата. Плотът се разцепва с трясък. Илюзията е толкова силна, че Мари за миг губи контрол. Амазонката тупва на задника си и изпуска лъка. Неудържимо се хлъзга надолу. Минотавърът се извисява над нея…

Трансформация! Дълга зелена змия се появява на мястото на повалената амазонка. Погледът й среща очите на Минотавъра. Бледа червена светкавица прескача между тях.

Трансформация! Покривалото на щита пада и открива огледално полирана повърхност. Червената светкавица се отразява назад. Змията се вкаменява… и изчезва.

- Искам реванш!

- Имаш го… но не сега. Нали ти обещах Официална среща. Нямаш време.

- А-а… глупости. Ще успея. Една бърза игра. Сега аз определям условията…

„Не, Мари. Пак ще загубиш” – прозвучава в главата й. „Сега се готвиш да изпратиш Зеления, като го подсилиш с двойна трансформация”.

- Как разбра… какво правиш? Веднага престани!

- Това е трик от „Дипломация” – ухилва се Перон. – Не си ли се замисляла защо все губиш в тази форма. Не можеш да скриваш намеренията си.

- Хм… така ли узна, че ще пратя басилиск срещу Минотавъра.

- Не. Беше очевидно, че ми правиш капан… всъщност очаквах горгона. Затова подготвих щита на Персей, но и така свърши работа. Да знаеш, че се повтаряш, при последната битка използва същата трансформация и за малко не се провали. Нали така.

- Оня циклоп трябваше да се вкамени - засрамено продума Мари. - Защо не се получи.

- Защото „Червения играч” не разпозна какво изобразява змията ти. В неговите представи басилискът е огромен петел със змийска опашка и корона.

- Пфу! Мразя я тая митология. Целия свят се е захласнал по нея, а е толкова скучна.

- А ти защо се оставяш противника да диктува сцената. Освен това много се разсейваш.

- Какви ги говориш? Не се разсейвам.

- Така ли? Я виж тук - Перон показва масата послужила за арена. Плотът все още лежи разбит.

Мари неуверено се протяга и пипа счупената плоча. Усеща острите ръбове. Повдига едно парче.

- Невероятно! Това не е илюзия. Как го направи? Наистина ли си бил Шампион. Ще ме научиш ли да правя това?

- Наистина бях Шампион, а ти вече го можеш тоя трик. Само че не се сещаш да го опиташ. Имам предложение…

/В това разклонение Перон разкрива част от плановете си пред Мари и предлага сделка. Ако тя му помогне да задейства плановете си, после той ще приеме предизвикателство от нея. Мари признава превъзходството на Перон в играта и моли да стане негова ученичка. Сделката е сключена и приключението продължава по комбинирана сюжетна линия от „Игра на сенки”. Участието в приема на сенатора отпада и Мари не се среща с корсарите.

Веригата от епизоди 14 - 3 - 7 в тази игра е само демонстрация как си взаимодействат героите. Както беше споменато в началото, читателят, който иска да играе само с основния си герой не е задължен да прави избор от името на „помощен персонаж”. Минава се по първия преход и толкова.

Тази игра, с известна уговорка за малък нелогизъм в началото, може да продължи на епизод 18. Допълнителната информация, която Мари получава тук няма значение и читателят просто трябва да я игнорира./

…(запиши си код ШАМПИОН и премини на епизод 18)

Известно време двамата седят без да продумат. Мари демонстративно мълчи и гледа встрани. Перон е отпуснал клепачи и сякаш се готви да заспи. Мари всеки момент ще избухне.

„Само спокойно! Той нарочно ме дразни… - опитва да се сдържи тя - „Мразя когато прави така!”

- Извинявай задрямал съм - размърдва се след малко мъжът - Моля те да простиш на стареца. Понякога се унасям без причина...

„Да бе, унасяш се, като че не те познавам” - мисли си Мари. - Ако си уморен да дойда по-късно - казва на глас. - „Сега ако ме отпрати ще го удуша… кълна се ще го направя!”

- Ами не знам… ако си полегна малко - започва колебливо Перон, после се разсмива. - Добре! Печелиш! Точка за теб. Хайде седни - посочва едно неудобно старомодно кресло.

- Защо ме разиграваш така - отпуска се Мари - Изнервяш ме.

- Ставаш все по-сдържана. Преди година щеше да пищиш и да се караш.

- Аз никога не пищя! - моментално реагира Мари. - Какви ги разправяш!

- Добре, добре! Извинявай! Нека да те поздравя за чудесните победи… и да се сдобрим.

- Благодаря! - промърморва нацупено тя - В „Дипломацията” пак се изложих…

- Обаче в „Призоваването” и „Окупация” нямаш равна. Не помня кога за последно съм виждал такъв перфектен звяр. Зеления Дракон е съвършен!

- Ами… благодаря ти! - не знае как да подхване разговора Мари - Защо си тук?

- Както винаги право в целта! Искам да участваш в демонстративна среща. Сенатор Вилебергер ще забавлява едни важни гости и иска да си част от шоуто. Вече имаш резервация за „Страмера”. Няма да слизаш на порт Рикебийон. Приемът ще е на частната яхта на сенатора. Уредил съм совалка, която да те закара право на борда. Ще направите една обиколка около газовия гигант Мьолбрехт. Това е. След три дена те чакам...

- Каква демонстрация? - прекъсва го подозрително Мари - Знам го Вилебергер. Стар извратеняк. Не го харесвам.

- Няма нужда да го харесваш. Сенаторът е важен за мен. Два двубоя, една тройна среща. Без Арбитър. Само „Призоваване”. Ти, Анита „Елф” и новото протеже на сенатора - нея не я познавам. Гледай да не ги разбиеш много бързо, че Вилебергер ще получи инфаркт.

-Ха! Добре де, съгласна съм… ама Анита „Елф”… че тя не може да визуализира без Арбитър.

- Сигурно се е научила - промърморва Перон - Все пак не бъди много самоуверена, не знаеш какво може новата. И Мари… Вилебергер иска да си част от шоуто. Не само от играта... Казах му, че много харесвам татуировките ти…

- Какво-о-о-о… Я чакай! Трябваше да се сетя още като спомена Анита. Тая няма да я бъде! Няма да изляза облечена като кабаретна артистка!

- Сенаторът не държи да си облечена… точно обратното. Е… ?

Мари нерешително мълчи и гледа встрани.

- Както искаш. Да забравим за това. Изчакай да отменя резервацията за полета и може да си поговорим. Не спомена ли нещо за съдията-Арбитър?

Мари буквално се вцепени от възмущение. Тоя изнудвач! Тоя дърт мошеник! Беше му паднала в ръцете и хватката се затягаше. Очите й се напълниха със сълзи. Това ли ще е краят на мечтите й за величествени турнири, слава, свобода и накрая голямата награда - титлата Шампион.

„Нима ще позволя на дъртия, подъл изнудвач да сложи край на всичко. Никога! Я се стегни… и друг път са ме зяпали, ще го преживея. Перон обаче ще си плати… рано или късно.” (премини на епизод 10)

„Няма да го направя! Унизително е! Вече съм минала през това и си обещах никога да не се повтори. Край! Точка!”

- Няма да го направя - повтори на глас Мари – отмени резервацията. (премини на епизод 12)

Пет минути по-късно Мари все още се колебае. Взела е твърдо решение, че ще участва в шоуто, но не и „пременена” като някакво нещастно дяволче.

- Чудя се какво ще стане ако взема и се появя гола... - подсмива се – Дали ще ми се подиграват… Вилебергер точно това иска. Майната им! Не ми пука, ще го преживея. Като размажа тия двете ще изтрия гадната му усмивчица. Перон разправяше да не побеждавам бързо, че оня щял да получи инфаркт. Де тоя късмет…

„Мисли все едно си на Арената, момиче” - прошумоля глухия глас на Перон в главата й. - „Не се поддавай на обстановката.”

Погледа й пада на кутийката, която получи преди да тръгне.

- Психо-лидерът! - Възкликва тя. - Колко съм глупава. Перон ми е дал решението, а аз да не се сетя.

Мари застава пред огледалото. Усмихва се на изображението си. Миг на концентрация и татуировките й заблестяват като разтопено сребро. Зад гърба й се материализира „Зеленият дракон”.

- Наведи се, миличък - гальовно прошепва тя. – Тая врата е малко ниска за теб.

* * *

Гостите на сенатора почват да губят търпение. Вилебергер се е изправил насред сцената и прави опити да успокои хората... или поне си дава такъв вид. Изглежда не е много доволен от развитието на нещата. Сенаторът обяснява нещо за „психически нестабилният” играч, който уважаемия господин Перон е препоръчал. Темата е благодатна за него и той би могъл да я развива още дълго, но гостите му искат зрелища, не политически речи.

Трясък! В дъното на Червения сектор се появява огромно чудовище. Тежки стъпки осезаемо разтърсват залата.

Огън! Черните опушени скали пламват и се разтварят в огнена река. Звярът престъпва напред. Жълтите му очи обхождат смълчаната публика. Едва няколко човека обръщат внимание на изправения пред лапите му блестящ силует. Мари обаче няма намерение да остане на заден план. Вдига ръка! Мълния.

- Ей, това не е честно – изпищява Анита „Елф” измъква от косата си започналия да пуши „Арбитър и го захвърля на земята. – Вилебергер, мошеннико, ти ми обеща…

Някой започва да ръкопляска. Публиката реве възторжено. Драконът се обръща към „Всемогъщия Джин”. Ръмженето му наподобява подигравателен смях.

Мойрини не изглежда особено впечатлена. Без да помръдне от мястото си тя разперва ръце. Тъмен облак, пронизван от беззвучни светкавици, се появява над главата й. Някаква смътна фигура се заражда в средата му и бавно започва да се материализира.

- Лидерът няма да ти помогне на арената - прошепва тя. - Да видим на какво си способна. (премини на епизод 17)

- Ще направя каквото искаш - едва чуто произнесе Мри. Наведе глава и опита да преглътне сълзите си. - Кога заминавам?

- „Страмера” излита след четири часа. Имаш време. Останах с впечатлението, че ще искаш нещо… или греша. (Ако нямаш никакви кодове, запиши код ИЛЮЗИЯ)

… (при код БИТКА, премини на епизод 14)

… (при код ИЛЮЗИЯ, премини на епизод 16)

…( при код ТУРНИР, премини на епизод 18)

Пет минути по-късно Мари все още не е на арената. Последните думи на Перон „Покажи им истинския Зелен дракон” не й дават мира. Тогава помисли, че той и подсказва да се обвие в илюзия. Пробва няколко варианта. Определено не се получава добре. С помощта на психо-лидерът от комплекта, който Перон й подари, без проблем може да поддържа маскировката, но чувства, че не това е правилния подход. Няма особена разлика дали ще е с обичайното си облекло или скрита в изображение. И в двата случая ще наруши глупавите „Договорни правила”.

- Бъди Дракона… иска ми се да беше по ясен - мърмори си тя. - Дали пък не искаше да каже… ще е трудно… никога не съм пробвала….

* * *

- Какво се мотаеш тука - стресва я глас. Сенаторът загубил търпение се е намъкнал в гримьорната. - Така ли смяташ да се появиш?

- Ще ти се… - подсмива се Мари. - Сега идвам.

- Хубава си - Вилебергер алчно оглежда тялото й. - Стария Перон има добър вкус - ухилва се мазно. - Чудя се…

- Чудиш се какво ще направи ако му кажа, че си се пробвал… Махай се!

- Добре, добре… по-кротко, само се пошегувах - избъбря сенаторът и излиза.

Отива в синия сектор и започва да обяснява нещо на Мойрини.

- Какво става Вилебергер? - Приближава се Анита „Елф” - Къде е Мари? Гостите ти започват да нервничат.

- Тая е пълна откачалка. Стои гола насред стаята и си мърмори нещо. Мога да се обзаложа, че видях татуировките й да проблясват.

- О, ти не знаеше ли, тези рисунки имат сугестивен ефект - бърза да обясни Анита. - Преди време Мари танцуваше в моя клуб… може да побърка когото си иска.

- Нали за това съм те наел - сърдито казва сенаторът - Неутрализирай я.

- Вилебергер, ако е за танци ще се справя, но в Играта въобще не мога да се меря със „Зеления Дракон”. Ще ме помете без да се напряга особено. Тогава „Джинът” остава сама.

- Не се безпокой за мен, кукло! - безразлично произнася Мойрини. - Не намери за необходимо да ми споменеш хипнотизиращите рисунки, така ли Вилебергер - поглежда към сенатора.

- Трябваше да се покрити от телесния грим - оправдава се оня.

- Все едно. Ето я идва!

От дъното на червения сектор се разлива златиста светлина. Черните скали изчезват заменени от обрасли с мъх морени. Полето от лава се преобразява в планински склон.

- Успя да подтисне холограмите, колко интересно - промърморва Мойрини - Само се хаби така.

Зеленият Дракон се материализира във въздуха. Прави кръг над сектора си и се стрелва напред.

В зелената зона Анита призовава „Елфът стрелец” и го кара да се дръпне назад. Нека тия двете първо се избият една друга. Тя може да почака.

Зад гърба на Мойрини се надига пясъчна буря. В протегнатите й длани се появява блестяща бронзова лампа. Могъщ джин се извисява почти до тавана на залата. Прашен вихър се устремява към крилатото чудовище. Грешен ход!

„Зеленият Дракон - Господарят на бурите” нехайно се плъзва по въздушните потоци и продължава напред.

Джинът издига ръце. В очите му проблясват мълнии. Драконът го заобикаля, спуска се и крилото му перва лампата. Мойрини ахва смаяно и губи контрол. Джинът се стопява.

- Не сме свършили още - вика тя.

Тъмен облак, пронизван от беззвучни светкавици, се появява над главата й. Някаква смътна фигура се заражда в средата му и бавно започва да се материализира.

- Ей, какво правиш тук? Добре ли си? - груба длан разтърсва рамото на Мари.

Тя бавно се съвзема. Все още е в гримьорната. До нея е застанал някакъв грамаден, въоръжен мъж и загрижено я гледа.

- Хайде върви в залата - побутва я напред.

- Видя ли ме! Аз бях Дракона! - възбудено казва тя - Страхотно е!

- Нищо не съм видял. Мърдай! Играта приключи.

- Ама, че досадник! - Мари се протяга и се потътря напред - Уморително е ще знаеш…

Мъжът поглежда към разхвърляните по пода дрехи. Понечва да каже нещо, после само повдига рамене и тръгва след нея. (премини на епизод 17)

- Твоя воля - студено произнесе Перон - Ще подновя кредита ти за хотела. След една година тук ще проведат турнир от Втори Клас, ако искаш може да участваш. Сега бягай, изморен съм.

- Не може ли да живея другаде. Сама ще плащам… по-евтино място без разни старовремски джаджи. Мразя го тоя хотел!

- Не може. На мен тук ми харесва. Искам да те виждам наоколо когато идвам. Хайде остави ме!

- Нали каза, че ще говорим.

- Друг път ще говорим. Върви си!

Мари въздъхва тежко и отново надниква към залата. Публиката е започнала да губи търпение. Вилебергер се е изправил насред сцената и прави опити да успокои хората.. или поне си дава такъв вид. Изглежда не е много доволен от развитието на нещата. Сенаторът обяснява нещо за „психически нестабилният” играч, който уважаемия господин Перон е препоръчал. Темата е благодатна за него и той би могъл да я развива още дълго, но гостите му искат зрелища, не политически речи.

„Психически нестабилен играч” кара Мари да побелее от яд. Сега ще му покаже кой е нестабилен. Обеща на покровителят си да направи „страхотно шоу” и ще изпълни обещанието си колкото и да не й харесват условията.

- Ей мазньо, донеси тъпите си гримове – вика подир така наречения гримьор, докато набързо се освобождава от дрехите си. (премини на епизод 19)

Все пак необходимо ли да спазва правилата на една формално погледнато „незаконна” игра. Не разбира се. Решава да излезе на сцената така както е облечена, дънки, блузка, късо яке, удобни маратонки. (премини на епозод 15)
14.

„Сега или никога!” – помисли си Мари и се примъкна до креслото на мъжът.

- Перон, миличък, извинявай, че избухнах. Обещавам да бъда добро момиче. Ще ида на проклетия прием. Ще изляза както поискат. Няма да се противя на луменисцентен грим, златна пудра по тялото и щраусови пера в косата… ако трябва мога да танцувам не по-лошо от Анита, дявол го взел… ама не мога да пея! Само кажи, че не си ми сърдит!

Няколко мига Перон гледа като гръмнат. Сговорчивата и умилкваща се Мари е направо „чудо невиждано”.

- Ако искаш може да ми викаш момиче. - бърза да добави тя.

- Я гледай ти… а ще обещаеш ли да не се пързаляш по стълбите? Да си учтива с гостите на хотела… и да не чупиш скъпи антики.

- Обещавам, Перон - потрепна с клепачи Мари.

- И ще се извиниш на администратора.

- На Брок! На тоя сухар задръстен… че той нарочно ме дразни и се заяжда. Това вече е прекалено! Няма да се извинявам на Брок! От къде на къде! - после припомнила си, че трябва да мисли само за Играта Мари отново „омеква” - Моля те, Перон, нека да забравим тоя глупак.

- Добре, добре… хайде изплюй камъчето… защо изведнъж стана толкова кротка?

- Кой аз ли… ами аз много те уважавам, Перон, нали ти си моя покровител. Най-малкото което мога да сторя за теб е тоя глупав прием. Винаги съм ти се възхищавала и…

- Направо ме разтопи - прекъсна я той. - Мари… Мари… има още много да учиш за ласкателствата, моето момиче. Кажи сега какво си намислила.

- Не ми казвай… а-хм… искам да ми уредиш среща с Шампион - бързо изстреля тя. - Съдията каза, че Арбитърът ще приеме такава среща.

- Съдията не ти каза точно това, но да приемем, че мога да го уредя. Мислиш ли че ще се справиш?

- Да, готова съм… аз…

„Съмнява ме, че знаеш какво искаш” - помисли си мъжът докато слушаше възбуденото бърборене на младата жена - „Заслужава ли си? Имаш талант и след време може би… но не сега, още не си готова...”

… нищо не пречи на Перон да обещае Шампионска среща на Мари. После ще я включи в Зоналните турнири, в Елиминациите… а защо не и във Финалите. Ще мине повече от година докато й остане време да мисли за двубой с Шампион. Мъжът, който тук и сега се нарича Перон преследва своя цел и Мари е само едно от средствата за постигането й (запиши код ШАМПИОН и премини на епизод 18)

… далечни спомени и старата страст към Играта постепенно изплуват в мислите на мъжът. Едно време той беше един от най-великите Шампион… преди да се сгромоляса в една глупава схватка. После последваха загубите присмехът, забравата, чуждата самоличност. Сега един нов талант, може би по-голям от неговия, разцъфваше пред очите му. „Защо не” - реши той - „Всичко друго може да почака.” (премини на епизод 3)

- О, не! Няма да се разберем така - провиква се Вилебергер, когато я забелязва. - Имаме си правила. Ще те дисквалифицирам.

- Какви ги разправяш! Тъпи правила, на кой му пука за тях.

- Ами на уважаемите ми гости да речем. Да приема ли, че се предаваш. - Ухилва се злобно. - На Перон няма да му хареса.

- Какво го забъркваш него. Аз решавам как да участвам.

- Решаваш ама друг път… имаме твърда уговорка с Перон. И няма защо да ме гледаш толкова злобно. Идеята беше негова. Единственото му условие беше никой да не те докосва. Май нещо си пада по теб старецът.

- Сигурен ли си, че Перон е измислил това?

- Абсолютно, имам запис. Тоя лицемер ми натрапи участието ти в приема. Да не мислиш, че много си ми притрябвала… като те знам какъв бяс си…

- Така значи, не предполагах… и казваш, че можеш да го докажеш.

- Мога. Виж какво, откажи се ако искаш. Какво толкова. Оня не заслужава да се жертваш…

- Няма да го бъде! Повикай твоя мазник. Дай ми две минути.

Без да губи нито миг Мари започва да се съблича. Вилебергер се облещва насреща й.

- Тук на сцената ли… иди в гримьорната, ще те почакаме.

- Нали искаш шоу, бе! Гледай на твоите подмазвачи им потекоха лигите.

И наистина, публиката, или поне мъжката и част, е станала на крака и възторжено ръкопляска.

- Г’лей ги тия… - презрително промърморва Мари - ще помислиш, че им е за първи път. (запиши код ОТМЪЩЕНИЕ и премини на епизод 17)