М. Дж. Необходими пояснения

„Мисленето” се проточва няколко минути. Мари вече е решила, че няма да участва в интригите на Вилебергер. Колебае се дали да го издаде. Колкото и да не го харесва, някак си не може да приеме мисълта той да пострада по нейна вина. Не вярва, че Брьомберг, ще го изхвърли в космоса. Ако се стигне до проверка, по-вероятно и по-логично е да го използва като заложник.

Корсарите обаче могат да станат груби ако разберат, че сенатора има намерение да ги предаде.

От друга страна информацията, че крайцерът търси точно тях, може да се окаже важна. Ами ако сенаторът лъже… Освен това Брьомберг разправяше, че има резервен план.

- Така да бъде… разбрахме се - казва най-после Мари - Дай ми невропарализатора.

- Значи ще ми помогнеш?

- Нали това ти разправям, бе - няма да го направи, но нищо не пречи да го обезоръжи, за всеки случай - хайде, не искам да ме виждат тук.

- Няма да те видят, никой не влиза тук - промърморва сенаторът.

- Що ли не се учудвам… - демонстративно подушва въздуха Мари, сбърчва нос, скрива оръжието под якето си и излиза.

Навън за малко не се сблъсква с капитана.

- Какво търсиш тук - казват едновременно и двамата.

- Тоя кораб е мой - окопитва се първо корсаря. - Доколкото си спомням не сме те избирали за капитан. При Вилебергер ли беше?

- И да съм била, какво толкова. Я кажи къде е Ларсен… нещо ми се губи днес. - Бърза да смени темата Мари.

- Какво криеш, момиче? - мръщи се капитанът. Голяма грешка!

- Не ми викай момиче! - Моментално се отзовава Мари - Нищо не крия. Какви ги разправяш!

- На виж. - Пъхва парализатора в колана зад гърба си и разперва ръце. - Искаш ли да ме претърсиш! - пита предизвикателно.

- Да бе… само това ми липсва. Не се прави, че не разбираш. Искам да знам какво си шушукаш със сенатора.

- О това ли - отдъхва си Мари. - Той каза, че може да ми върне регистрационния чип… когато го пуснеш. Само опитвам да се държа мило с него.

- А-а… хм… добре де… - съвсем очевидно е, че Бьомберг иска да каже нещо, но не знае как да започне.

- Какво ми хъмкаш - любопитно пита Мари - Хайде казвай. Искам да намеря Ларсен.

- Точно него имам предвид - престрашава се Бьомберг. - Излагаш го пред хората…

- Така ли-и-и… - наежва се веднага Мари. – Ларс ли ти се оплака?

- Не разбира се…

- Някой се е осмелил да му се присмива в очите?

- Не говори глупости, аз само…

- Ти само какво? Искаш да кажеш, че както си дремеше в навигационната, при теб пристигна делегация от екипажа и ти казаха: „Гледай сега капитане, оная Мари покварява нашия Ларсен”.

- Мари, аз съм напълно сериозен. Хората говорят…

- Подслушваш екипажа, така ли Йохан Брьомберг?

- О-о-о, стига глупости…

- Ревнуваш, скъпи - закачливо казва Мари и хуква по коридора. - Брьомберг - спира се изведнъж - ако чуеш някой да се подиграва на Ларс, прати го да провери как зараства ръката на Петерсон.

Има само десет часа до срещата с крайцера и Мари набързо решава…

… да предупреди капитана за интригите на Вилебергер ( премини на епизод 25)

… че не си заслужава да занимава Бьомберг с глупостите на сенатора (премини на епизод 28)
24.

- Ако ще сменяме курса трябва да го направим сега, капитане - обявява Ларсен след кратка консултация с компютъра. Мари безуспешно се опитва да се пъхне под ръката му и да разгледа данните. Оня я избутва внимателно, сега не е време за игри.

- Продължаваме - решава Брьомберг - ние изглеждаме като обикновен минен транспорт.

- Ако ни спрат за проверка? Не рискуваме ли излишно?

- Не! Гледай сега. Ще ни засекат ето тук. Точно в „Лагранж едно” на Мьолбрехт и Смооми. Имаме още един коз в ръкава…

* * *

Десет часа до срещата. Карго помещението приспособено за „спалня” на Вилебергер.

Сенаторът е повикал Мари и се опитва да я убеди да предаде новите си приятели.

- Слушай ме внимателно - търпеливо обяснява той. - Ако се разминем ще ни откарат в астероидния пояс. Кой знае в коя забутана колония. Мен ще ме пуснат… зная вече какво искат. Ама теб… мислиш ли че Перон много го е грижа за теб.

- Защо те отвлякоха всъщност - пита любопитно тя. - Тия момчета са симпатяги, не ме е страх. Щом Перон не го е грижа за мен и аз не се интересувам от него. Да върви по дяволите.

- Не е твоя работа защо съм тук. Ако ми помогнеш ще издействам да ти върнат регистрационния чип.

Ха сега де! Изкушението е прекалено силно.

Мари решава да обсъди плана на сенатора. (премини на епизод 26)

Без повече коментари Мари му обръща гръб и го оставя да ругае безсилно след нея. (премини на епизод 28)
25.

Кораб на корсарите „Фриорайт”. Карго помещение приспособено от Ларсен за „работилница”. Девет часа до срещата.

Екипажът на „Фриорайт” няма друго занимание, освен да чака разминаването с крайцера. Напрежението расте. Времето сякаш спира да тече. Ларсен е в „работилницата” си, надвесен над разпръснатите части на някакъв сложен механизъм. Това е неговият начин да се справи с досадното чакане.

Мари, хитро усмихната, предпазливо се опитва да се промъкне зад гърба му и да го стресне. Детайлът, който Ларсен разглежда привлича вниманието й.

- Ей, това е Арбитър - казва учудено - от най-добрите. Къде го намери. Не знаех, че на кораба имате такова нещо. Защо си го разглобил?

- Не е арбитър, от къде го измисли? Това е блок за управление на минен ескаватор.

- Не можеш да ме излъжеш - смее се Мари - Нали го виждам, кибер-интелект система „Молетроник”. Гледай сега какво става. - Присяга се и прокарва ръка по повърхността. - Ето така се включва.

И наистина, под пръстите й оживяват някакви светлинки. Примигва и се осветява малък дисплей.

- Видя ли... дано не си го счупил като си го разглобил. Къде е сензорния блок?

- Няма сензори. Не си играй с това, опасно е. Никакъв арбитър не е. Беше монтиран на един много стар минен ескаватор. Открихме го случайно. Имало е срутване и машината беше повредена и изоставена. Убедих Йохан, че ако поправя „мозъка” ще изкараме добри пари. Знам, че е „Молетроник”. Как го активира? Нямаш представа от колко време се мъча. Тая проклетия е с напълно изгорял входно изходен блок

- А...м-м-м... виждала съм такива... няма значение - промърморва Мари. – Казвам ти това е Арбитър. Слушай имам да ти съобщя нещо важно - сменя темата тя. - Повикай Йохан.

Докато Ларсен разговаря с капитана Мари, без да я забележи, измъква имплант „психо-лидер” и го прилепва до просветващия дисплей. Нещо тихо жужи, хаотично премигващите точки изгасват, после светват пак и бързо оформят някакви символи.

- Той ще ми каже на мене... минен ескаватор... дрън-дрън. - Подсмива се Мари и прибира импланта. Светлините угасват. - Голяма изненада го чака. (запиши код КИБЕР)

- Какво направи преди малко? - Пита Ларсен. - Изключи ли го?

- А-а... не... той сам си загасна. Май си прав... някакъв повреден „мозък” е.

- Стори ми се, че ти... няма значение. Брьомберг заяви, че не иска да се разправя с теб, каза да сме се оправяли сами. Стори ми се ядосан... защо все го дразниш?

- Аз да го дразня - невинно примигва с очи Мари - Ларс, миличък, нали ме познаваш. Не съм виновна, че е такъв ревнивец.

- Точно така, познавам те - промърморва недоволно Ларсен. - Защо Йохан да е ревнивец?

- А бе остави го Брьомберг.- сконфузва се Мари и набързо разправя за плановете на сенатора.

- Обаче аз го преметнах и му взех парализатора - завършва гордо и подава оръжието на Ларсен.

Помощник капитанът не намира нищо смешно в случката. Няколко секунди мисли съсредоточено, после изведнъж заявява на Мари, че тя трябва веднага да напусне кораба с една от транспортните совалки. Следва кратка, но бурна кавга, която не е нужно да пресъздаваме. Накратко Ларсен се опасява, че ако се стигне до битка или преследване Мари ще пострада заедно с всички. Това той не можел да позволи. Според него ако тя открито напусне кораба, от крайцера ще я приберат. Няма причини да я обвиняват за нещо.

Отначало тя „отказва да слуша такива глупости”, спори, плаче и се сърди. Накрая е принудена да се съгласи, че едно „пиратско приключение”, независимо успешно или не, най-вероятно ще провали плановете й за участие в наближаващите Елиминации. Това обаче е единствената отстъпка, която прави. Последната дума ще е нейна и не само Ларсен, ами цялата пиратска гилдия няма да я убеди в противното. Мари не е от хората, които се колебаят дълго, минута две на размисъл и решението е взето...

…съгласява се да замине. Поставя условие Ларсен да я потърси „когато всичко се размине”. Кара го да запомни няколко кода за връзка и двамата отиват да „зарадват” капитана с току що съставения план. (премини на епизод 29 )

… отказва категорично да замине. Накрая Ларсен отстъпва и двамата отиват да „зарадват” Брьомберг с информацията, че крайцерът се е появил специално в тяхна чест. (премини на епизод 27)

- Обещаваш ли за чипа? - пита.

- Имаш думата ми!

- И защо трябва да ти вярвам?

- Така ще си отмъстя на Перон. Това достатъчно ли ти е.

- Вие май доста се мразите… какво си намислил?

- Виж какво имам - показва й скрит в разхвърляната койка невропарализатор. - Ти ходиш където си искаш. Когато „Свен IV” наближи всички ще са в навигационната. Зашеметяваш ги и готово. От крайцера ще ни приберат.

- Как го докопа - учудва се Мари. - Откъде си сигурен, че крайцерът ще ни спре? О, че това няма батерия.

- Ще ни спре и още как. Тия глупаци мислят, че са повредили хиперлинкът на яхтата ми. Ама аз съм хитър - имам резервен. Ти ще вземеш батерия. Нали все се вреш в машинното подир оная мечка Ларсен.

- Тоя кораб няма „машинно” и Ларсен не е мечка! - сопва се Мари - Внимавай какви ги говориш!

- Добре де, добре… пошегувах се… ще го направиш ли?

- Непоследователен си, Вилебергер.

- Какво искаш да кажеш?

- Разправяш, че ако не ни спрат със сигурност ще те пуснат за откуп или там каквото ще искат. Нали така?

- Ами да, обаче…

- Какво обаче. Ако крайцерът ни залови ще те освободят… ако не ни залови Йохан ще те пусне… за какъв дявол ти е тая конспирация с невропарализатора. Само не казвай, че го правиш заради мен. Няма да ти повярвам.

- Защото Брьомберг ще ме убие ако се види натясно, тъпачко! - крещи изгубил самообладание сенаторът. - Ще ме издуха през някой шлюз и ще заличи всички доказателства.

- „Тъпачко”, не беше правилния подход. Ще опиташ ли пак или да си тръгвам.

- Моля те, Мари не ме оставяй… те ще ме убият… извини ме, не исках да те обидя.! Страх ме е! Заклевам се, че ще ти върна чипа. Ще ти помогна да станеш Шампион… ще…

- Стига! Млъкни за малко! Нека да помисля.

При код ШАМПИОН, тя отказва да предаде Перон и новите си приятели (премини на епизод 23)

При код ОТМЪЩЕНИЕ след кратко колебание се съгласява (премини на епизод 21)

Ако липсват и двата кода има право на избор:

… отказва, (премини на епизод 23)

… приема, (премини на епизод 21)

Брьомберг въобще не е очарован от получената информация. Мълчалив и намръщен изслушва обясненията на Мари. Нарежда да доведат Вилебергер и набързо, с доста по-груби методи, измъква истината. За съжаление оня потвърждава думите й. Дори се опитва да изкара Мари инициатор на плана. Тя съвсем се „вкисва”. До последния момент е очаквала, че всичко ще се окаже един голям блъф.

Отначало капитанът на корсарите e склонен да подкрепи идеята на Ларсен, че Мари трябва да замине сама. Смята, че идентифицирането и прибирането на совалката може да забави по някакъв начин крайцера и да даде така необходимата преднина на техния кораб.

Не е познал! Мари набързо му разяснява кой е и колко малко значат за нея заповедите му. Корсарят с удоволствие би се отървал от своенравния дребосък... даже би платил на капитана на крайцера да я прибере. Обаче предпочита да премълчи.

Нека не оставаме с грешно впечатление за Брьомберг. Той е капитан на пиратски кораб, бивш офицер от космическия флот на Тархлейм и в никакъв случай не би трябвало да бъде възприеман като нерешителен и мекушав. Причината да понася капризите на Мари е приятелството му с Ларсен, на който дължи много, включително и живота си.

Така или иначе Мари остава, а екипажът на „Фриорайт” ще направи опит да се изплъзне от преследвачите си. Както вече беше споменато пиратският кораб няма никакви шансове ако се стигне до битка.

Маневрата, до която Брьомберг смята да прибегне е много рискована и може да има успех само ако от крайцерът не стрелят по тях. Единствената им надежда е, че капитанът на бойния кораб ще се опита да опази Вилебергер и няма веднага да ги пръсне на парчета.

/Поради липса на място маневрите на двата кораба няма да бъдат разигравани. Решенията ги взима капитана на корсарите, а Мари е само зрител. В това разклонение продължението до голяма степен зависи от действията на противниковия капитан. „Свен IV” е по-слабо маневрен, но с много по-мощни двигатели и в конкретната обстановка се намира в по-добра позиция. Затова тук ще трябва да прибегнем до помощта на шанса. Може да се използва зарче, монета или комплект карти.

… (при четно число, ези или черна карта, премини на епизод 42)

… ( нечетно число, тура или червена карта, премини на епизод 31)

Пиратски кораб „Фриорайт”. Равновесна точка на Мьолбрехт и Смооми.

Крайцерът е намалил скоростта си дотолкова, че всеки момент ще влезе в орбита около малката луна. Не дава никакви признаци, че се интересува от пиратския кораб.

Верен на стратегията си Бьомберг води кораба по спирална траектория. За разлика от „Свен IV”, „Фриорайт” се ускорява. Ако продължи така гравитационното поле на сателита ще го завърти и изстреля по дълга орбита към астероидния пояс.

В момента двата кораба са в почти успоредни срещуположни курсове. След малко повече от два часа ще се разминат и Смооми ще остане между тях.

Целият екипаж и двамата „пътници” са в навигационната. Настанени и опаковани в противоударните кресла. За всеки случай - според думите на Бьомберг.

Три минути до срещата. Бойния кораб мълчи. От напрежение Мари почти е спряла да диша. Корабът вече се отклонява и натоварването расте.

- Освободихме се от Мьолбрехт – съобщава капитана – Честито на всички. Още малко и Смооми също ще ни пусне. Дали да не ги поздравим тия…

Удар! Серия алармени сигнали се включват в навигационната на „Фриорайт”. Корабът започва да се отклонява от курса.

- Това пък от къде дойде? - вика Бромберг - Ударихме ли нещо! Внимание! Ларсен, Нилс… двигателите…

Капитанът на „Свен IV” е изчакал до последния възможен момент, и само по прогнозите на тактическия компютър е стрелял. Крайцерът е изпратен да търси пиратите и капитанът му току що доказа, че не случайно управлява най-добрия боен кораб на колонията. Оказва се, че яхтата на сенатора е имала таен хиперпредавател и екипажа веднага е съобщил за нападението.

Изстрелът поврежда основните двигатели на „Фриорайт”. Скоростта му не е достатъчна и той влиза в орбира около Смооми. Вярно по различна траектория от крайцера, но и без особена възможност да маневрира. Няма къде да избяга. Двата кораба се разминават без да си разменят сигнали. Освен фаталния изстрел. Въпрос на време е „Свен IV” да изравни скоростта си с корсарите и да ги плени.

Време… малко но достатъчно за хитрия Брьомберг. Сега е негов ред покаже кой едно време беше „първенецът” на офицерската академия.

/Поради липса на място маневрите на двата кораба няма да бъдат разигравани. Решенията ги взима капитана на корсарите, а Мари е само зрител. В главното разклонение пиратите са принудени да напуснат кораба и да бягат с транспортните совалки. Вилебергер, заедно с двама корсари, които са решили, че им стига, остават на повредения кораб. Мари има избор - да остане на кораба или да бяга с пиратите.

Брьомберг въобще не е очарован от получената информация. Мълчалив и намръщен изслушва обясненията на Мари. Нарежда да доведат Вилебергер и набързо с доста по-груби методи измъква истината. За съжаление оня потвърждава думите й. Дори се опитва да изкара Мари инициатор на плана. Тя съвсем се „вкисва”. До последния момент е очаквала, че всичко ще се окаже един голям блъф.

Отначало капитанът на корсарите отказва да освободи Мари. После се съгласява с доводите на Ларсен, че идентифицирането и прибирането на совалката може да забави по някакъв начин крайцера и да даде така необходимата преднина на техния кораб.

Маневрата, до която Брьомберг смята да прибегне е много рискована и може да има успех само ако от крайцерът не стрелят по тях. Единствената им надежда е, че капитанът на бойния кораб ще се опита да опази Вилебергер и няма веднага да ги пръсне на парчета.

Совалката се отделя от „Фриорайт”. Мари включва предварително подготвеното съобщение, добавя картина от кабината (нека се уверят, че е сама) и вперва очи в екраните. Корабът на корсарите се смалява бързо. Главните двигатели изригват огнена река и след секунди „Фриорайт” е само светла точка на навигационния дисплей .

От крайцера питат нещо, дават някакви заповеди. Мари не им обръща внимание. Нека си викат. Крайцерът бавно се завърта и също включва двигателите си. По-малко маневрен, но с много по-голяма мощност той се насочва по курс пресичащ най-вероятната траектория на корсарите.

- Нима ще ме оставят - промърморва почти безразлично Мари. - Да става каквото ще.

В този момент совалката е уловена в „буксирен” силов лъч и се устремява към бойния кораб. Ускорението от „дръпването”, прибавено към инерцията от маневрата на крайцера я притискат в пилотското кресло. Внезапният натиск изкарва въздухът от гърдите й. Капакът на противоударната система се затваря. Някаква маска се прилепва до лицето й. Мари вече не усеща нищо.

* * *

Тъмнина...

Стълбата към олтара на Лунния храм е потънала в непрогледен мрак.

Тишина...

Въздухът е застоял и абсолютно неподвижен. Тук сякаш самото време е спряло. Единствено хладните плочи под босите крака на Мари й дават някакво усещане за реалност. Тя прави крачка напред. Камъните изчезват.

Крачка. Въздухът сякаш се сгъстява... или силата й изтича. Все едно се опитва да ходи на сън.

Крачка. Не може да разбере движи ли се въобще. Още по-малко знае къде трябва да иде и защо трябва да бъде там.

Още едно усилие. Дали ходи или просто безсилно пристъпва на място. Тази мисъл постепенно измества всичко друго от главата й.

Паника...

Мари знае, че трябва да стигне някъде... но къде и как няма представа.

Просветление...

Тя прекратява усилията си. Затваря очи - тук няма какво да се види. Отпуска се на колене - тук не може да ходи. Бавно поема дъх. Вече знае какво да прави.

Драконът отваря очи. На това място за него няма тайни. Дългата стълба пред олтара мътно блести. Драконът се изправя и разперва крила. Тръгва нагоре. Едновременно с него тръгва Мари. Гледа през неговите очи. Използва силата му. Сега тя е Дракона.

Светлина...

* * *

… не... няма никакви травми, спи.... вероятно шок от претоварването... не, не мога да го направя... има имплантиран защитен резонатор.... да, регистриран е... разбира се, проверих всичко...

Погледът на Мари постепенно се прояснява. Намира се в ярко осветена стая, заобиколена от успокоително премигваща апаратура. Слаб, млад мъж, облечен в бледосиня униформа говори пред екрана на интеркома.

- Къде е това - обажда се Мари и се опитва да стане.

- А, значи се събудихме - набързо приключва разговорът мъжът и се обръща към нея - Как се чувстваш? Някакво замайване? Дезориентация?

- Нищо ми няма. Къде съм!

- Лазарета на „Свен IV” разбира се. Не помниш ли? - пита загрижено той.

- Помня... - промърморва Мари - как да не помня. Какви ги разправяш? Защо съм тук? Аз си тръгвам - става и започва да отлепва разни датчици от тялото си.

- Легни ако обичаш - твърдо казва лекарят. - Слаба си още. Защо не включи двигателите? За малко да те взривят.

- Какви ги разправяш...

- А казваш, че помниш всичко - поклаща глава медикът. - Ти беше в совалката, която избяга от оня кораб дето го преследваме. Нямаше време да те чакаме. Пилотите се опитваха да те накарат да включиш двигателите и да се приближиш. Защо не го направи. Добре, че беше в обсега на буксирния лъч... иначе...

- Какво стана с „Фриорайт”?

- С кой... а, корабът... измъкнаха се. Чух офицерите да разправят, че са преминали в хиперниво-А.

- Аха... добре... ъ-ъ-ъ... искам да кажа жалко, че не сте ги хванали. - Мари се отпуска в леглото, обръща се настрани и доволно се усмихва. - Остави ме сега. Искам да поспя.

- Имаме няколко стратегии, капитане - обявява навигаторът. - Най-добрия план ни дава около 65% вероятност за успех... съжалявам.

- Добре! Всички по местата. Нилс, вкарай данните за това, дето си го отбелязал под номер седем.

- Но тук имаме под 30% шанс... не разбирам.

- Побъркал си се по тия компютри. Ще минем на ръчно управление.

- Смяташ да управляваш ръчно в астероидния пояс? Шефе, ти не си в ред.

- Само докато стигнем. После ще импровизираме.

- Не мога да програмиран компютъра, ако не знам какво смяташ да правиш.

- Вярно... ама аз също не знам... важното е, че и на „Свен” няма за знаят.

Сега е време Мари да направи своя ход.

- Брьомберг, преди да си направил поредната глупост ще чуеш ли един разумен план.

- Замълчи, момиче...

- Не ми викай момиче!

- Изслушай я, Йохан - обажда се Ларсен - Мари, обясни без да се караш.

- Аз не се карам... о-о-о... добре. Слушай сега.

Планът на Мари е следният. Свързват се с капитана на крайцера и обявяват, че освобождават Вилебергер. Едновременно с това, тя излита с една от аварийните совалки, все едно в нея е сенаторът. Преструва се, че има някаква повреда. „Свен IV” ще бъде принуден да „преследва и спасява” совалката. През това време корсарите се измъкват.

- Хитро. - признава Брьомберг - Обаче няма да стане. От „Свен” ще искат да разговарят с Вилебергер, трябва да му дават инструкции. Ще разберат, че не е в совалката.

- Капитане, можем да направим записи с неговия глас. Ще програмираме компютъра да подбира фразите.

- Няма да се получи, Нилс компютърът на совалката няма да мине „теста на Тюринг”... не и срещу тактическия анализатор на крайцера.

/Алън Тюринг, английски математик и логик. Поставя основите на теорията за изкуствения интелект. „Тестът на Тюринг” е метод, чрез който би трябвало да се определи дали събеседника е човек или компютър./

- Не ви трябва компютър, момчета - прекъсва ги Мари. – Нали аз ще бъда в совалката.

Изведнъж на мястото й се появява образът на сенатора.

- Какво искаше да ни обясниш за тоя Тюр... Трюпник... капитан Брьомберг - произнася с типичния маниер на Вилебергер.

- И това няма да мине - пак не се съгласява капитанът - ти ни въздействаш директно, но не може да излъжеш камерите. Отсреща ще виждат истинския образ, не внушенията ти.

- Така ли? Я погледни вътрешния екран.

Брьомберг и сега не е убеден. Според него Мари ги кара да виждат каквото тя иска, но няма да се получи „от разстояние”. Ларсен и навигаторът Нилс са склонни да й се доверят. Решението обаче го взима капитанът...

... ако все пак се съгласи да приложи „примамката” (премини на епизод 37)

... ако откаже ще трябва веднага да започне маневри за избягване на крайцера...

... /поради липса на място преследването няма да бъде разигравано. Управлява капитана на корсарите, а Мари е само зрител. В това разклонение продължението до известна степен зависи от действията на противника. „Свен IV” е с много по-мощни двигатели, но се намира в по-неизгодна позиция. Тук ще трябва да прибегнем до помощта на шанса. Може да се използва зарче или избор по желание./

… (при число от 1 до 4, премини на епизод 35)

… (при число 5 или 6, премини на епизод 38)