М е д и т а ц и и върху знаците на зодиака

„Бавно топящи се звуци оповестяват приближаването на тяхната царица: където и да се обърне тя, покла нят й се Грациите; с ръце издигнати, които плуват във въздуха, тържествено плъзгайки се тя върви по своя път." Силата да се движим свободно в пространството идва само от съвършената хармония на физи ческите сили, независимо дали те са в човешко тяло или вложени в принципите на една машина. Човешка та любов в своята най-голяма висота дава на онези, които са я постигнали, същия вид свобода в психични те и духовни сфери на съществуванията, която физическото равновесие дава в материалната вселена. Та зи любов дава духовно и психично „равновесие'" и усещане за вътрешна сила, сродна с тази, която изпъл ва атлета, когато усеща тялото и ума си да работят в хармония.

Рудолф Щайнер говори за цифрата „Две" като цифра за проявление на материалното поле. Човешката любов се заражда субективно, когато мъж или жена доведат мисълта си, чувството и волята в състояние на равновесие и ги направляват навън с преданост, но това може да се прояви само в творческа земна дей ност, когато две такива изливащи се сили се срещнат и доведат себе си в покой, във взаимна хармония.

„Самият Христос не може да работи творчески на земята освен доколкото изливането на Неговата Божест вена Любов може да бъде „задържана" и проявена чрез навън изливащата се енергия на любов от човека към Него. Степента, до която Христос може да работи със сила на земята, зависи от степента, до която човешките същества могат да обичат. Когато изолираният индивид се обърне с любов към Христос, Той може да работи субективно в човешкото същество, ала пълната сила на земната любов се проявява при взаимодействието на човешките същества във взаимна любов. Когато обединените сили за любов на две или повече човешки същества потекат към Христос, тогава не само може да започне субективната работа на Христос с Индивида, но и субективно проявление на Неговата сила на земята. „Когато двама или три ма са събрани в Моето име и Аз съм всред тях"."

Макар че Везни са знак на равновесие, спокойствие и почивка, все пак той е крайно подвижен знак и все проникващ, поема качеството на пълнота и изпълва всичко. В този знак откриваме сила, която е толкова летлива и така всепроникваща, че се разлива като самия въздух, за да проникне цялата душа на човека, а не само част от съзнанието му. Чрез тази сила на проникване, се зараждат енергии, които дават блясъка на още по-висше съзнание, което, така да се каже, слиза от небето. При еволюиралите индивиди Везни се използват и енергиите на душата, не само на мозъка, както при повечето други и въз основа на тази сила за различаване и обединяване възниква съвършено възприятие и интуиция. Мисленето е отделено от сетивата и освободени от мозъка известия се приемат посредством посредничещата душа. Поради това индивидите Везни или лица със силни Везни имат силна вродена, мигновена интуиция, вътрешно знание.

Всички въздушни знаци имат способност за интуиция, както и силата за разсъждаване. Те развиват духов но знание, което надхвърля физическите сили на мозъка. При Везни, знакът на душата, човек се индивиду ализира и довежда до състояние на спокойствие и хармония чрез просветлението, дадено му от свръх-съзнателния допир с Христос. Както огнените знаци дават направляваща динамична дейност и енергия, а водните знаци непрекъснати промени и преобразяващата сила за чувство и усещане, така въздушните знаци свързват човека със света на мисълта и с опитности в умствения свят.

Както всички кардинални знаци Везни отбелязват началото на нов начин на движение, движение, което отделя мисленето от сетивата, държейки съответните прояви на съзнанието - низшия човек срещу висшето себе - в точно равновесие, като субективното и обективното биват уравновесени. Такова равновесие дава на лицето резултатното творчество чрез сравняване и премерване на неща, идеи, хора и всичко друго,
които довеждат до проявяване на качеството справедливост.

Само когато усмирим нашите сетивни възприятия можем да станем съзнателни и да се свържем с онези области на пречистена мисъл, където съществуват всички идеи, които намират израз във физическия свят. Това е първообразната област, където всички за-раждащи се елементални сили се намират като жи ви средища и там е истинският източник на всеки живот. Така че когато преднамерено надзираваме наши те мисловни и чувстващи сили посредством волята, можем да дойдем до хармонията на равновесието и това дава Везни, когато физическото е отмахнато и ние възприемаме небесните факти и сили; оттук идва и интуитивната, възприемателна сила на родените под Везни. Без тази освободена от сетивата сила на преднамерено отдръпване от тялото и мозъка в пълно спокойствие, а чувството и мисълта да уравновеся ват везната, не могат да се чуят онези съобщения от душата, които са истинското вътрешно обучение. Това е забележителната сила на всички въздушни знаци, защото те са интуитивни.

Човекът има мозък и сетивна система; има също и умствена душа от по-висока степен, обаче отвъд тях стои неговият дух. Повечето хора използват само мозъка; те са интелектуални а остават духовно невежи. Човекът осъзнава своето висше същество от душа и дух само като отправя своите душевни сили към свръхсетивното. Съвременното духовно невежество на човечеството е резултат на тази липса на равнове сие. Един мъдрец е казал: „Неверни везни са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно" (Прит чи 11:1) и също така: „Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо" (Притчи 20:23). Въпреки че това се отнася до търговски отношения, принципът еднакво е приложим и към човешкото съзнание, което е очевидно от „Господ премерва душите" (Притчи 16:2). В нашето съвре мие, много отдалечено от онези навременни изказвания, очевидно е, че мнозина мамят сами себе си като не знаят за тяхната липса на равновесие, на хармония, на преценка. Въздушните знаци възстановяват рав новесието, като Везни дават неговата основна сила. Везни съществено застъпва обединяването на душата с висшето си себе, така както и с личността.

В земния живот у човека трябва да се постигне индивидуализация чрез Христос и тази божествена сила работи във всички хора, за да одухотвори личността им. Човешката личност е само онова, което това наз вание означава, защото реrsona (личност) на латински означава маска и болшинството хора вярват, че са добре скрити зад тази си маска; обаче те не са скрити от онези, които са развили в себе си тази духовна интелигентност, която дава способността интуиция, защото интуицията веднага различава фалшивото от истинното с неизменна точност. Ако светлината на Везни може така да види истинския човек - а тя може да го види, ако иска - каква е тази способност, ако не чистата сила на свръхличността, и каква е тази свръхличност, ако не друг облик за това име и сила, които са Христос. Така душата Везни знае, без да при бягва до обикновено мислене, след като веднъж вече е осъзнала душевно-духовното и океана на всеобгръ щащото, -всепроникващото Христово течение, минаващо през целия живот.

И докато говорим за интуитивната сила, нека да я различим рт онази друга способност, която е психиче ска и принадлежи на астралните усещания, защо.то интуицията, макар че не е идентична с обикновеното мислене, се получава чрез помощта на мисленето, ка-то мисленето бъде проникнато от свръхсетивната реа лност, от висшите духовни области. Фактите са често погрешни при психичното виждане, поради илюзии и разкривяване и поради нечистотата на ясновиждащия; но факти, схванати от интуицията на прочистена душа, никога не са погрешни - те са истинни и са придобити благодарение на чистота и хармония, на равновесие.

Такава интуиция е познавателна способност сродна с ясновиждащата мисъл, защото възприятието на Вез ни не е само способността да се възприемат обекти посредством сетивата; по-скоро тя е онази сила, при тежавана от всички истински поети, гази лесна сила, която показва и обявява, не, която говори за духов ния факт, идея или същество зад нещото, мисълта или личността. Така тази способност е нещо повече от самопознание на сетивни явления, защото обединена с гази сила за възприятие е и способността човек да си представя, да мисли; така възприятие и представа - обекта и идеята зад обекта - се съединяват, като да ват непосредствено разбиране за възприемания, виждания обект без размисъл, а само въз основа на интуи цията, която Везни имат по вроден начин. Разбира се, тази светлина на Везни е толкова по-фина и чиста, колкото и душата е станала „чиста както Той е чист". Така степента на еволюцията отличава мъжа или жената, които са родени под този знак, който играе толкова голяма роля при християнизирането на инди вида.

Нас ни претеглят, когато се родим, под знака на Теглилката, защото на Везните души им е дадено много и много ще се изисква от тях. Живот под Везни е живот на пренагласяне и на ново направление, защото
цяла серия изминали животи сега би трябвало да се поправят и заздравят по нови направления чрез урегу лиране, което дава нова насока на живота. Трябва да възникнат по-висока спирала на живота и засилено съзнание. Претеглят се низшето и висшето себе и блюдата на везните би трябвало да се уравновесят чрез Христос като опорна точка, осовата точка на рамото на теглилката. Това е първоизточникът на силата и на съзнанието, което е интуитивно.

Уравновесяването е продължителен процес. Човек пропада в този знак, ако лежи на изминали лаври и от казва да си проправи нов път освен придобитите през миналото сили. И онези, които са отрицателни в то зи знак се провалят именно тук, макар и да са надарени; те хабят и разпиляват силите си, стават повърхно стни, учат повърхностно, непостоянни са в идеите и отношенията си, отлагат задълженията си и губят скъпоценни възможности и добри случаи. Тук постоянството носи истински дивиденти, така както нави кът да се отлага банкрутира душата и губи ценно земно време. Трудността се състои в придобиване себе-господство, г.е. човек да стане господар на себе си, като избягва всякакви крайности, да поддържа златна та среда, да използва способностите и талантите си мъдро, като си подрежда време за работа, почивка и възстановяване и по този начин да стане цялостен индивид. Мъдро е Везните да проявяват себе си, а не да позират в някаква роля. Нееволюиралият Аз, обаче, не успява да направи духовен контакт, който мъдро да го направлява чрез истината.

Душите Везни са остро възприемчиви, имат подчертани възможности за сравнение и, поради тази си спо собност, за мигновено проникновение и познание, те имат естествена способност да преценяват и премер ват и сила да дават и получават неща, които никой друг знак няма. Те притежават безпогрешна преценка и сила за сравнение в резултат на безпристрастност, която произтича от тяхната способност да се отделят от собствената си личност; така да се каже, да застават настрани, тогава са отворени за вдъхновение, идва що от духовната област. Поради този дар Везните имат вътрешни средства за обясняване и преподаване на окултните факти, които изявяват естеството и съществото на човека и на Христос. Поради тази си вът решна, по-висша светлина те приемат и се сработват със силите на съдбата си и резултатите са прекрасни. Това е резултат от тяхното правилно отношение, защото те знаят точната справедливост на съдбата и на нещата, такива каквито са, а не каквито изглеждат да са. Не е достатъчно да се каже, че Везни обича спра ведливостта, а по-скоро че справедливостта е тяхната любов и те работят за тази любов към балансирано съществуване, за тази хармония на справедливостта; и те са принудени и подтиквани от самите си опитности в живота да постигнат онова равновесие, което е спокойствие.

Когато душите Везни са отрицателни, тяхното желание да задоволяват другите се изражда в покорност толкова пластична, че ги прави вредни за другите като изпълняват всичките им желания. При това състоя ние на пасивна покорност човекът става нито горещ нито студен, една безгръбначна личност, индиферент на към реалностите и целите на земния живот и предател на Христос вътре в себе си. А единствената цел трябва да бъде да се задоволи Христос вътре в нас, който ни говори под формата на интуиция. Човекът притежава тази по-висша мъдрост или вътрешен глас с качество и точност, пропорционални на собстве ната му сила за съгласуване - истинската сила на Везните - която дава цялостност и здраве, благодарение на съгласуването на тяло, душа и дух.

Положителната сила на Везните прераства в единство. Отрицателната сила на Везните от друга страна се разпада, разпръсква и разделя. Отрицателните Везни разпръскват силите на душата си, като обичат да доставят удоволствие на другите в лично отношение или само да печелят от другите одобрение; ако те потънат в сетивата си и заживеят там, те твърде много разпъват Христос в този знак на разпятието. И все пак Везни притежават силата да обединяват, да създават единство, така че душата да може да се издигне от умъртвяващото настроение на материята до живота на Духа.

На Везните се дава да възприемат знанието за страданието чрез любовта, защото този положителен знак на Венера е също така и екзалтация на Сатурн; а Венера и Сатурн, прочистени й смесени, дават стабилно ст в чувствата и мисълта. „Когото Бог обича, него Той наказва" и в този знак се получава много прочист ване, защото страданието е неминуемо плод на чувствата по отношение на брака, агония на душата, създа дена по собствени избори, които са неминуеми и последователно явяващи се. Накрая изходът става невъз можен и лицето, поради самата своя болка най-после застава освободено от великата илюзия, която астра лният свят и сетивата представят пред личността и свързания с мозъка интелект. Така човекът се освобож дава от традиционния блясък докато еволюира през този знак. Везни следователно, предизвиква опитнос ти, породени чрез брака и не могат да се намерят по-трудни уроци от тези, които се пораждат тук, нито пък има по-добро поле за изфинване на любовта и за установяване необходимото равновесие и ненаруши

Общо взето родените под Везни не са щастливи, когато живеят сами и така те търсят, докато намерят или си спечелят хармоничния и уравновесен живот, за който мечтаят. Желанието им за хармония е толкова голямо, а и чувствителността на душата им е голяма, че и най-малката дисхармония, фалшива или непра вилна нотка веднага я чувстват и преживяват като рана. Благодарение на същата тази способност, Везни те не са доволни като слушат тълкувания на великите композитори, такива, каквито се дават от различ ните оркестри; всяко отклонение от оригинала лесно се забелязва и ги дразни.

Когато някой роден под Везни е достатъчно еволюирал, прави ясни усилия не само да уравновеси себе си, но също и тези от заобикалящата го обстановка или в света. Наполеон, с изгряващи Везни, е класически пример, обаче той не успя, защото вложи и лична амбиция в своите усилия. Обикновената съдба на Везни им дава свободни отношения с другите и с публиката. Те търсят другарство и общение на душата като вът решна необходимост и на равнище на равенство, защото в строго идеалния смисъл Везни търсят единство със сродна душа, мислеща като тях. Везните твърде рядко са горди или налагащи се; те са благи и безприс трастни, независимо от социалното им положение. Тяхното приятелско чувство и любезност събуждат приятелски чувства и у другите, облекчават напрежението и твърдостта в човешките отношения. Силно еволюиралите Везни са олицетворение на любов.

Везни довежда до медитиране и до мисълта, че съзнателно или несъзнателно цялото човечество сега тъче „своята венчална дреха". Тази работа трябва да се изпълни на Земята, в тяло от плът и форма; това е резултат от дейността на Аза върху троичното тяло на човека, взаимодействието даващо душевни сили. Чрез равновесието на Везни, което е истинското Христово изправление, човек е способен да си създаде „бялата дреха", за която се говори в Откровението. Въпросът на един от старейте: „Кои са този, облечени в бели дрехи и откъде идват?" предизвиква следния отговор: „Това са онези, които са дошли от голямото нещастие и са изпрали дрехите си и са ги направили бели в кръвта на Агнеца" (Откровение 7:13,14). Дре хата на душата става бяла чрез истинския живот на Христос във всички. Божествената алхимия на Духа вътре в човека, изразяваща се като нещастия в земното училище, поражда чиста хармония, задоволство и самообладание чрез Христовото изправление в знака на разпятието, знака на душата и хармонията - Везни.

Вече съвсем не е задоволително да схващаме доброто и злото като два противоположни полюса; самото зло има два противоположни полюса и задача на доброто е да поддържа равновесието между двете край ности. В първата четвърт на нашия век, изтъкнатият духовен учен Рудолф Щайнер, чиято Луна бе във Везни, не само непрекъснато говореше за Троица, но изрази тази си представа в монументална творба на изкуството - огромна статуя от дърво, намираща се в Дорнах, Швейцария. Съществува двойственост на полярни сили: едната сила е Луцифер, който предизвиква духовност, а също и красота, обаче духовност, която живее в облаците, несвързана с практичния живот на земята; другата сила Ариман, която търси да обвърже човека към земята и да поддържа неговото мислене, свързано само с мозъка, неосветено от Духа. Обаче Христос, Съществото с космична цел и от Когото протича любов, стои в съвършено равновесие, краката Му яко стъпили на земята, като Представител на Човека и поддържа равновесието между двете сили, едната теглеща нагоре, а другата надолу.

Тази Троица присъства във всяка човешка душа. На Запад блюдото на Ариман надделява, заробващо чове ка към материята и произвеждащо култура, която много внимателно избягва, ако пряко не отрича, Духа. На Изток Луцифер има надмощието - или поне така беше докато не надделяха западните влияния - отдръп ващ и отчуждаващ човека от земния живот. Обаче на Запад има безброй „изми" и опиати, които притег лят душите в облаци от илюзии, подценяват земната действителност и ги заслепяват за съществуването на по-тъмната, Аримановата страна на земните преживявания, така че такива души виждат само красотата на илюзорната светлина на Луцифер; с други думи, те се придържат към духовност, която е била правил на за по-предишните векове, но й липсва духовна интелигентност и вече не е в състояние да се справя със съвременния материализъм.
И сред хаоса и борбите на нашето време, необходимо ни е светлината на Везни, на едно по-висше съзна ние, интуиция и неегоистичната свръхличност на Христос, за да останем в равновесие и хармония между фалшивата светлина на Луцифера и тъмнината и грешките на Ариман - между безсмислената радост и вкоченеността.

Така, Везни могат да хвърлят светлина върху разрешението на най-важните съвременни проблеми. Везни не обещават лесно спокойствие, а самообладание, постигнато чрез непрекъснатия процес на Христовото равновесие. И чрез този процес разцъфтява душата на божествената любов.

Божията любов, Божият живот, вечност,

Благоуханно разцъфтяване, което носи

тези безброй цветове навсякъде.
Където и да погледна виждам Твоята душа,

Твоята жива същност, непрекъснато цяла!

И зад, и вътре в сърцевината на всичко

Божият първообраз непрекъснато пее.

се появява работата на Твоя га ръка;

От Най-висшата Йерархия до гнома,

Ти си тяхната „почивка", Твоят живот техен дом.

СКОРПИОН – Скорпион и Орел

Скорпионът, осмият знак на Зодиака, е знак на голямо напрежение и на крайност, така различни, както са двата символа - Скорпионът и Орелът. Всеки знак на Зодиака има своята положителна и отрицателна страна. Твърде често незнаещите преценяват знаците само по тяхната отрицателна страна и по такъв на чин не обичат някои знаци. За нещастие, Скорпионът е повече не обичан, отколкото кой и да е друг знак. Обаче тази силна част на Зодиака бе, която още рано в еволюцията на човека подбуди жизнените сили и подтикна материята към живот; и по-късно този същият знак уби живото творение, за да го подготви за ново планетно съществуване, което да отведе еволюцията напред до по-висока октава. Така, съзвездието на Орела стана също и на Скорпиона, носещ жилото на смъртта.

В своята низша степен Скорпионът изродява и ужилва човека, понякога до смърт, та човек да се събуди и да потърси светлината на истината и точно чрез такива превръщания Скорпионът става Орел. В тази по-висша степен Орел, човекът има силна мисъл и изключително остро проникновение в хората и нещата. Възраждащата работа се намира в този магичен знак, който управлява смъртта, мъртвите и възкръсването от мъртвите - въздигане от Скорпиона до Орела, който се вие над планинските върхове и чийто полет е повече свързан с небесата, отколкото със земята. Скорпионът е свързан с окултната наука, но особено с онези степени от нея, които са свързани с възраждането, с естеството на смъртта, умрелите, с нашего отно

Нова октава започва при осем. Това е числото на еволюцията и така този осми знак е от жизнено значение в това отношение, защото тук е полето на чувствата и желанията, това огромно бойно поле, където низши те желания, свързани със сетивата и низшата природа, се борят с нестихваща сила, докато в края на краи щата божествените желания спечелят битката с пълна победа, както трябва да стане, за да се постигне ево люционен напредък. Всяка тройка знаци има средищен, съсредоточаващ знак, който увеличава нейната сила. Скорпионът е средищният или неподвижният знак за водната тройка. В резултат в този знак чувства та и усещанията са засилени до най-висока степен, превръщайки се в желания, които създават или рай или ад, според качеството и нивото на душата. Обикновено има смесица и от двете, защото този знак на астрална енергия или душевна сила дава опитности на крайностите, които мълчаливо действат вътрешно, за да възстановят и оздравят душата чрез онова, което Апостол Павел нарича „измиване за обновление". Форте на Скорпиона е да въздигне стари енергии и способности до по-висока октава на сила или състоя ние.

Никоя болка не е така остра и никой екстаз така великолепен както дадените от този знак на неподвижно водно съчетание. Това е поле на сили, което съдържа злото на Савел и добродетелта на Св. Апостол Па вел. Първата е сляпа за истината и е убийствена, докато втората, небесният човек повторно роден, е дълбо ка, състрадателна и усърдно проповядваща Христос. Такъв е обсегът на крайностите, на силните контрас ти, вложени в този високо окултен знак, който прочиства и коригира силите на чувствата, така че в резул тат да се получат по-висши и по-свети желания и одухотворено мислене. Никоя крайност не е слаба и две те са силни; и в двете е вложена силна воля.