13.Характеристика на ВНС от фармакологична гледна точка ВНС контролира дейността на нервната с-ма и регулира дишането, кръвообръщението, обмяната на в-вата , дейностите на жлезите. Поддържа хомеостазата. Определя се още като автозомна,защото е независима. Осъществява функциите си без волевата намеса на индивида.ВНС се състои от централна част (хипоталамус и опредлени части от гръбн.мозък) и периферна част (симпатикус и парасимпатикус).ВНС е изградена от 2 неврона. Първият започва от ЦНС и се прекъсва във вегетат.ганглии,а вторият започва от вегетат.ганглии и завършва в съотв.изпълнителен орган.
Разлики м/у парасимп.и симпатикус:Невроните на симпатикуса започват от Т1 до L2 и завършват в паравертебралните вегетативни ганглии. Парасимпатуковите неврони са вкл.в състтава на няколко чмн,най-важен от които е n.vagus,а другата част произхождат от сакралния отдел на гръбн.мозък.Имат дълга прегангл.част и къса постгангл.част,тъи като са разположени близо до съотв.орган.
Невротрансмисия-Предаване на информация между две нервни клетки или между нервна и ефекторна клетка чрез химическо вещество (невротрансмитър, НТ); Синапс -Контактът между клетките, където се осъществява невротрансмисията
Предаването на нервните импулси се извършва еднопосочно с помощта на медиатори (невротрансмитери). АХ е основен медиатор в парасимпатикуса. Норадреналина и адреналинът са медиатори в синапсите на постгангл. симпатикови нерви. Норадреналинът е основен невротрансмитер, докато адреналинът се птделя в малки к-ва.