Манталитет и морал трите оси: хора – култура – ценности. Някои от големите

причината за съществуването на бизнеса се корени именно в услугата, която предлага. Това задължава бизнесът да поема социална отговорности да се посвети преди всичко на услугата, на ползите за голямата общност.

Джулиус Розенвалд (1862 - 1932) започва бизнеса си от най-ниско равнище и се издига до върха. Неговото убеждение е, че бизнесът е съвместна дейност за работодатели работници. Розенвалд залагана доверието и уважението към своите клиенти и своя персонал. В дейността си претворява основни принципи на една етика на рекламата. Негов неотменим ангажимент е била перманентната грижа за хората. Печалбите си филантропът Розенвалд използва за социални, икономически и културни цели, като през целия си живот е дарил над 70 милиона долара. Основава фондация за благотворителни цели под името Фондация на благополучието на човечеството. Очевидно е, че в бизнеса се срещат и такива личности, а това е основание за оптимизъм. Считаният за модел на работодател Джон Патерсон (1844 - 1922) е един от първите, достигнали до прозрението, че ако отношението към работниците е доброжелателно, това ще доведе до чувствително повишаване качеството на труда, респективно на стоките. В знак на загриженост към работната сила Патерсон осъществява революционната за времето си идея за основаване на корпоративно училище и професионално обучение. Сред предоставените придобивки, с които нестандартно мислещият мултимилионер заслужено печели симпатиите на своя персонал са зализа лекции и киносалони, зализа кафе, басейн, голф игрище, бани, организиране на различни развлечения и т.н.

Според немския психолог Кърт Левин (1890-1947) човешката дейност се влияе от сили в обкръжаващата среда или полето. Поведението на хората, а и на организациите е функция на съществуващото поле. Фундаментално е значението на ценностите и обществените нрави. Американският предприемачи инженер-изобретател Хенри Форд
(1863-1947) е противоречиво оценявана личност. Неговото вярване ечене парите са приоритет. Теса само средството за постигане на по-висши цели. Форд не просто преследва печалбата от изобретенията си, но чувства и отговорността си за доброто на хората. Поради факта, че Детройт е скъп град, предприемачът вдига заплатите на своите работници, за да могат да си позволят колите, които произвеждат. Форд отклонява корпоративни печалби към своите клиенти под формата на по-ниски цени. Чрез политиката на компанията той се опитва да претвори утилитаристкия принцип „Най-много добро за най-голям брой хора. Така този новатор предлага евтини широко достъпни автомобили благодарение на въведената от него поточна линия в производството. Стратегията на Форд спрямо потребителите става повод за делото „Додж срещу Форд (братя Додж притежават тогава дялове във Форд. Пред съда Форд открито заявява, че бизнесът е услуга, а не златна мина и че корпорациите само инцидентно трябва да правят пари, като първостепенната им задача е да служат на обществото.
Контратезата, която законът поддържа е, че корпорацията е организирана заради облагодетелстването на акционерите и следователно обществената й отговорност е неузаконена или просто незаконна. Тя се третира като нарушение на договорите и накърняване интересите на акционерите. Форд губи делото.

Въпреки заложената позитивна морална философия приемниците на Хенри I Форд не споделят идеите муза социалните и морални отговорности на компанията. Следствие от това се явяват множеството инциденти напътя, жалби на потребители, скандали, съдебни дела и отрицателна публичност. Финансовата загуба от тях обаче е била предварително калкулирана и предпочетена пред евентуални разходи за качеството на произвежданите автомобили и сигурността на потребителите. Това може да се определи като една от най-безочливите интерпретации на утилитаристкия принцип. Компанията Форд си спечелва станалата вече традиционна за марката лоша слава, докато конкуренти в автомобилната индустрия натрупват преимущества с постулирането на загриженост за потребителя и по-високи етични стандарти. Австралиецът Елтън Мейо (1880 - 1049) е професор по философия и преподавател поетика, логика, психология. Работил е в Куинсленд и
Харвард. Най-известен е с Хоторнските експерименти в Western Electric. Интересът на Мейо е към хуманитарните проблеми на индустриалното общество, неформалността, морала, удовлетвореността от работата, условията на работната среда. Изследователят установява, че вниманието към работниците и служителите е фактор за положителни изменения в манталитета на хората. Стилът на контрол оказва влияние върху морала, откъдето и върху ефективността на труда. Отхвърлят се краткосрочните поощрения и се набляга върху постигането на удовлетвореност на работното място. Удовлетвореността непосредствено зависи от предоставената свобода и отговорности. Организационният живот има изразени социални и хуманитарни аспекти, и в сърцевината му са положени сътрудничеството, съпричастността към общата кауза и просперитетът на човешкия фактор.

Изтегляне 472.04 Kb.

Сподели с приятели: