Неегоистичното мислене ви прави част от нещо по-голямо от вас

отстояването на собствена морална позиция. Да се воюва за позитивни каузи никога не е било лесна задача. Срещу индивида застава другият човек, общността системата в ролята на поръчител на морала. Как човек да бъде едновременно изпълнителна изискванията на общността, дори на различни общности, от които е зависими на собствената си воля и съвест В това е големият въпрос. Разрешаването му може да даде или вземе сила от личността, да я накара да се чувства силна, успяваща, побеждаваща или безпомощна и принизена. Известно ечене е рядкост в практиката личности с принципна и последователна морална позиция да бъдат съзнателно дискредитирани, при това в морално отношение В сила е и обратното. Етиката по същността и призванието си е борба, много ожесточена, ако не се води единствено с теоретични средства. Следователно, недиректният, елементаризираният, грубият, а креативният подходи нагласа биха могли да са полезни при справяне в сложни ситуации на оценка и на изборна поведение. Но нестандартното мислене е недостижимо за човека, който възприема себе си като обикновен изпълнител – то е за призвани – то е по- ефективно и повече допринася за изясняването на ценностите и постигането на целите. Изложението на учебния материал може да остави впечатлението, че моралът в бизнеса е най-тясно свързан със съблюдаването на определени стандарти и стандартни практики, аморално поведение е стандартизираното поведение. Възприеман най-общо, моралът е в обичаите, навиците, традициите, нормите и дори разпорежданията на доминиращи сили в общността. Но това е само базата на морала (при това в случай, че приемането не е само формално, не е демагогия. Споделяното тук разбиране е че моралът е преди всичко въпросна лична отговорност, приобщаване,

съвести сила надуха за отстояване на позиция, на ценности – дори, когато това влиза в противоречие с някои изисквания на общността или лансирани интереси в нея. Съблюдаването на общите норми зададеното време и даденото място е само началото, фундиращо морала. Това е абстрактният образец, рамката, която трябва да се изпълни със съдържание в зависимост от конкретните избори, извършвани от личността. Човекът като морален субект, повече или по-малко автономен, може да надгражда свой личностен актив .
(вж. Приложение 1. ) Няма как човек да е истински морално същество ако е част от тълпата, ако се идентифицира и постоянно се оправдава с нея, вместо да поема отговорност. Неслучайно Кант пише, че човекът е единственото морално същество, защото е носител на разуми свободна воля. Това означава споделяне на стандарти, но критично с поемане налична отговорност, ангажираност, усилие. В етиката днес въпросът е не толкова в естеството на официално възприетите и прокламирани обществени стандарти, колкото в стандарта за несъблюдаването им в практиката, във формалността на

приемането и вървенето по линията на най-малкото съпротивление. Това поставя сериозни морални проблеми и дилеми. Всеки човек, доколкото е човек, трябва да отговаря първо пред собствената си съвест, а после пред другите и признанието им не трябва да замества личното удовлетворение. Признанието е често пъти твърде конюнктурно и можем да го загубим дори и за един миг, когато неоправдаем някои от очакванията, идващи отвън. В такъв случай поне самоуважението трябва да остане.
4.
Приведеният по-долу откъс е от Мислене за промяна и е насочен срещу
опасността, вървейки по течението, да се превърнем в жертви на популярното
мислене”, в безкритични изпълнители на морални или не дотам морални, поръчки отвън

Изтегляне 472.04 Kb.

Сподели с приятели: