Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Сложен ли е животът Животът ли е сложен, ние ли го правим такъв? Хората проявяват удивителна склонност да комплицират нещата около себе си. При запознанство с човек, когото харесваме, се усещамес окрилени и щастливи. Ако срещнем взаимност, светът става красив. Ако се потопим в ново хоби, се връщаме към детския плам и ентусиазъм. Намирането на нова възможност за работа ни кара да се чувстваме пълноценни и оценени. Защо в един момент нещата се променят? Кога се появяват хилядите ако-та и бариери, които сами поставяме пред себе си? Защо ни привличат филми, чиято фабула е свързана с живот без стандарти, с усещане за свобода и простор, без ограничения? Основната причина се крие в започването на планиране и анализиране, в опита да предвидим развоя на събитията и да ги подредим по желан от нас начин. С развитието на връзката, с установяването на работното място или с овладяването на хобито по специфичен начин постигаме част от желаното и започваме да искаме повече, опитваме се да насочваме нещата в определена посока, за да извлечем максимума. Реално пропускаме случващото се около нас. Затъваме в измислен филм, който сами доброволно започваме. Сценариите стават прозаични, защото ги контролираме, следователно ги подчиняваме на правилата на света, в който живеем. Така се отдалечаваме все повече и повече от света на усещанията, сетивността, радостта. Разбира се, не става въпрос за летене в облаците или безрезервно оставане на гребена на вълната или по течението. За да се предпазим да не изпуснем мига, следва да се опитаме максимално да бъдем тук и сега, а не обзети от плановете за утре. Очакването за развитието на събитията и поставянето на цели е 10 Щастливи въпреки средата задължително, за да имаме усещане за посока, а не за безцелно лутане. Става въпрос за оптимално запазване на баланса между днес и утре. Какво се случва, ако се отдадем единствено на стремежа да предвиждаме и подреждаме? Ето няколко примерни сценария: В сценария с връзката: започваме да предявяваме изисквания и очаквания към партньора, да му казваме какво трябва да направи и кое решение е най-доброто, да го вкарваме в своята собствена схема на очаквани ползи и желания. Ситуацията, в която двама души са се оставили на силата на чувствата и споделят общи искания – да бъдат заедно, да пътуват, да откриват съвместно света – става много по- различна, когато единият от тях реши, че всичко вече е казано и направи детайлен списък с вещи, които трябва да се купят, за да се материализират чувствата. Никой не може да избяга от делника. Важно е това да става постепенно, вплитайки елемент на забава и взаимност, за да не се опорочат нещата. В сценария с работата: първоначалното усещане за ползотворност и удовлетвореност лесно може да се измести от фокусиране основно върху материалната страна на нещата. Удоволствието от самата работа, общуването с колеги, избледняват на фона на плановете за повишение с цел най-вече получаване на по-висока заплата. В сценария с хобито: постепенно то става по-бледо като усещане, защото вече сме овладели съответните умения. Например, хобито ни е да управляваме делтапланер. След първите няколко полета тръпката отшумява и започваме да мислим за по-екстремни маршрути, които да върнат и поддържат предизвикателството. Не можем да останем статични и да тъпчем на едно място. Всяка сфера от живота ни се нуждае от развитие, за да не изпаднем в 11 Бягства от щастието ... или стагнация и рутина, а те правят живота скучен. Рационализираме и подчиняваме онова, което до вчера е било мечта и ни е изпълвало. Това обаче убива част от емоциите – красотата и насладата. Къде е спасението? Спасението е: планирането да остане под форма на поддържане на мечтата. Искаме утре да се чувстваме също толкова добре, колкото и днес, да избегнем клопката на опита да се застраховаме и да предвидим какво да избягваме, да не търсим защита срещу възможен неуспех или разочарование. Искаме да мислим за следващите дни с надеждата те да ни носят вдъхновение и радост от направеното, а не да бъдат подчинени на план за действие, свързан с определена крайна материална цел. Самите цели, за да бъдат истински изпълващи, освен да са материални, трябва да са свързани и с удовлетвореността, която ще ни донесат. Ако затворим очи и си представим постигнатото, да се опитваме да усетим реално как бихме се чувствали и дали наистина искаме това. Материалното и вътрешното са неразривно свързани. Няма как да сме щастливи, ако нямаме рамка, която го определя – да пътуваме, да имаме желания дом. По същия начин, ако имаме финанси и предмети, те може да не са достатъчни, щом не ни носят вътрешен смисъл. Именно това е балансът, който ни поддържа пълноценно – да изживяваме едновременно мига, мислейки как да го продължим, да не прекъсваме връзката между настояще и бъдеще, за да не изпаднем в някоя от крайностите – да се оставим по течението или да сме подвластни единствено на стремежа към постижения за сметка на лишаването от приятните емоции в момента. 12 |