Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Изгубена хармония Случвало се е почти на всекиго да си пожелае да се събуди и всичко да бъде ново и различно, да започне всичко отначало, с обещание за и в търсене на по-добра перспектива и осигуряване на щастие. За жалост, нямаме вълшебна пръчка. След подобни моменти на кризи или желание за промяна човек се сеща колко усилия са необходими, защото на практика промяната трябва да е вътрешна и ние самите, поне в индивидуален план, сме отговорни за това, което ни се случва. На теория е лесно да се каже, че всеки сам определя възможностите пред себе си и сам гради или съсипва шанса да се почувства щастлив. Между желанията и действията обаче съществува огромна бездна. За да бъдат още по-комплицирани нещата, хората често не си дават сметка какво всъщност ги тормози или пък отказват да признаят реалните си проблеми. Остават бездейни, запазват пасивност и предпочитат да се примирят със ситуацията, вместо да предприемат нещо. Запазват инертността на ежедневието, продължават да трупат неудовлетвореност, постепенно забравят и пренебрегват нещата, които някога са ги правили щастливи и сами затормозяват живота си. Такава е ситуацията погледната обективно отстрани. Когато човек е вътре в проблема, всичко приема тотално различен облик. В един момент няма желания, няма цели, всичко изглежда безсмислено и безвъзвратно изгубено. Няма мотивация и смисъл нито в днешния, нито в утрешния ден. Човек се чувства толкова отпуснат, изтощен, безсилен, че не само не може, но и не иска да предприеме нищо. Възможно ли е да върнем изгубения си център и да намерим собственото си място, отново да повярваме в себе си, когато се 16 Щастливи въпреки средата чувстваме изгубени? Вътрешният баланс и хармонията няма как да бъдат постигнати просто така, като се абстрахираме се от реалността. Винаги има нужда от външна помощ в период на криза. В противен случай човек наистина не е в състояние да се пребори сам с нещата. Хубавият момент е, че външният център не е задължително да бъде осигуреното благоденствие или гаранцията за безпроблемен живот. Това може да е подкрепата на приятел, появил се в момента, в който изпитваме най-силна потребност да чуем нещо освежително. Може да е просто усещането, че има достатъчно неизследвани алтернативи и ситуации, които да ни донесат удовлетвореност. Усещането може да се породи и от това, че сме видели как дете се люлее на люлка в градинката. Гаранцията и сигурността са имагинерни понятия. Те са единствено и само вътре в нас под формата на известна доза оптимизъм и вяра в собствените възможности. Загубата на вътрешния център в по- голяма или по-малка степен не подминава никого. Човек се променя, средата и светът около нас се изменят. Всичко е динамично и ни принуждава цял живот да се адаптираме както към промените около нас, така и към промените, настъпили вътре в самите нас. Променят се желанията ни, вкусовете и предпочитанията ни. Изменят се интересите, ценностите и целите, както и хората, които харесваме. В един момент се оказва, че постигнатата цел не носи удовлетвореност, а напротив, чувство за празнота и безпътица. Вариантът да търсим причините в себе си или да анализираме защо и кога са се променили нещата, е болезнен. Даже и да постигнем някакви отговори, това няма да промени живота ни. Не е адекватен и моделът да бягаме от проблемите или да потискаме натрупващата се 17 Бягства от щастието ... или неудовлетвореност. И тук правилото на златната среда е най-уместно. Да започнем постепенно да свикваме с мисълта, че си имаме своеобразни дупки, тежки моменти и проблеми, които трябва да признаем и интегрираме, за да съумеем да преодолеем успешно. И същевременно да не забравяме да живеем за момента, да не изпускаме нишката, която ни свързва с реалния свят и която ни създава усещането, че животът ни има смисъл, че не сме безполезни и може да изживеем много положителни емоции и красиви мигове. Колкото и без почва под краката си да се чувстваме, трябва да поддържаме връзката с ежедневието. Да не пренебрегваме нещата, които чуваме за себе си, дори дежурното „Не се тревожи, всичко ще се оправи”. Запазването едновременно на положителната нагласа към промените и приемането на факта, че животът неизбежно ни поднася спадове и върхове, съдействат за по-лесното и успешно поддържане на вътрешния ни център. Освен тази чисто съзнателна стъпка, реализацията на практика е свързана с намирането на малки радости и удоволствия всеки един ден – от цветовете около нас, от полъха на вятъра. Друга стъпка за реализацията е всеки ден да е свързан и с нещо планирано, без значение дали става въпрос за малка разходка, гледане на филм или подобна прозаична дейност. Тези мънички неща ни помагат да се чувстваме живи, да концентрираме енергията си и да намерим истински вътрешен център. Той не може просто да се привнесе отвън, защото смисълът, който хората намират в живота си, е строго субективен. Вътрешен център обаче не може да има и без малка външна подкрепа. 18 |