Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Мигове на вътрешен баланс
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Мигове на вътрешен баланс Има много различни подходи в търсенето на оптималния баланс и изследването на факторите, които определят какво прави хората щастливи и удовлетворени от живота. Не по-малко са и различията, когато става въпрос какво човек свързва с представите за щастие и удовлетвореност. Това са индивидуално преживявани състояния, които трудно могат да се унифицират и не могат да се дадат готови рецепти за постигането им. Има ли идеално състояние на духа или по-скоро то е временно, преходно усещане и то отминава по-бързо отколкото ни се иска? Има ли състояние, в което човек се чувства напълно в хармония със себе си и не усеща никаква потребности, все едно не му трябва нищо повече? Въпреки че става въпрос за строго субективни възприятия и състояния, има две универсални и общовалидни правила. Първото правило е да не изпускаме подобни мигове, да се стремим да усещаме всички позитиви, които ни заобикалят, но често подминаваме или забравяме да им се насладим. Много хора са подвластни на негативистични нагласи и светоусещане. Не успяват да се зарадват на момента, защото непрекъснато мислят какви опасности или проблеми са надвиснали над тях. В още по-тежките случаи си казват: „Сега всичко е добре, но утре вече няма да бъде така“. Разбира се, несигурността на предстоящото е стресов фактор. От нас зависи дали да очакваме утрешния ден с ведра нагласа или да потънем в мрачни мисли и да се настройваме за буреносни облаци. Основната причина за песимистичните настроения е свързана с планирането. Ако успяваме да се радваме на днешния ден, на момента, тук и сега, гледаме по-леко и на поставените си цели. Разбира се, не можем да живеем без посока или 13 Бягства от щастието ... или формулиране на очаквания към бъдещето си. Именно целите, към които се стремим, за съжаление са свързани с притеснения и страх от неочакваното и от провал, с липса на достатъчно вяра в себе си. Второто правило е сами да предизвикваме максимално положителни стимули от средата и да ги използваме, за да се чувстваме по-добре. Например, имаме ежедневен проблем. Вместо да потъваме в него, можем да се опитаме да го рационализираме, да го погледнем обективно, като се абстрахираме от емоциите и търсим решение. След като преминем към положително мислене, можем даже да успеем да видим и възможностите, които ни открива проблемът. Обикновено хората са склонни да реагират емоционално. Като се поддават на афекта, те губят връзка с реалния проблем, започват да го генерализират и да го възприемат като значително по-сериозен, неразрешим и пагубен, отколкото е в действителност. Традиционната елементарна техника е да си представим как бихме посъветвали близък, ако сподели с нас какво му се е случило. Друга възможност е да си представим едно много пищно и разклонено дърво и този конкретен проблем като едно малко клонче. Всички останали раззеленени клони са възможностите пред нас. Не трябва да изпускаме пътищата, по които можем да подходим в търсенето на решение. В проведено изследване установихме, че нещата, които правят хората щастливи според собствените им думи, са вътре в тях самите или по-скоро зависят от тях самите. Мнозина свързват щастието с далечни на пръв поглед теми – слънце, радост, вълни. Информацията е много показателна, защото ни кара да се замислим за всичко, което може да ни въздейства положително и да ни накара да се усмихнем, да бъдем позитивни, да имаме вътрешен баланс. Според същото изследване 14 Щастливи въпреки средата нещата, които хората свързват с удовлетвореността си от живота, са основно материални – кариера, осигуреност, дом. Въпреки че щастието и удовлетвореността са много тясно свързани помежду си, положителният извод е, че щастието се определя от повече и разнообразни фактори. Това води до логичния извод, че разполагаме с различни възможности, за да се почувстваме по- щастливи. Вътрешният баланс е свързан с постигането на собствените ни цели и очаквания, връзките ни с хората, които обичаме и които ценим, и до голяма степен с ежедневието ни. Тези неща не можем да контролираме. Можем единствено да променим нагласата си и начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят. Например, като вървим по улицата, от нас зависи да изберем една от алтернативите „Лелееее, каква ужасна сграда са построили тук” или „О, тук има нова сграда, случва се нещо ново и различно, не е особено красива, но има много интересни прозорци”. Такива са и позициите на оптимиста и песимиста към бутилката. Истината е, че от нас самите зависи как ще се чувстваме. Това не означава да потискаме негативите или да трупаме агресията в себе си, означава по-скоро да намираме във всяка една ситуация, колкото и неочаквана и нежелана да е, възможности да я подобрим или поне да не се поддаваме на крайности в оценката си и да се предаваме и оставяме на течението. Този е и начинът за поддържане на вътрешния баланс – всеки ден сами да правим множество малки стъпчици, за да го поддържаме, защото той не е константа. 15 |