Марк Смит Зелена кръв Английска Първо издание Преводач Надя Желева Коректор Екатерина Тодорова Формат 84/108/32 Печатни коли 13 ик "Сова" Варна дф "Абагар" Велико Търново как да се използва тази книга



страница9/13
Дата21.06.2018
Размер0.77 Mb.
#75530
ТипКнига
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

275

Преди да чуе отговор от теб, малкият хитър Куеръл надига бутилката с лек до устата си и започва да пие лакомо.



- Не още - предупреждаваш го ти. - Пий само когато си наранен или се нуждаеш от магическо лечение.

Куеръл спира да пие и разглежда внимателно костта на показалеца си.

- Действа, значи казваш истината. Палецът ми е излекуван. - Продължава щастливо да смуче. - Вземи малко от тъканта на отровната гъба. Направи смес от нея и вино от бъзов цвят и го дай на което и да е живо същество, ако искаш да заспи. Ще го погълне най-дълбокият сън. Погледни, сега отварям сводестият път, за да минеш.

Вземаш голямо парче от тъканта на отровната гъба (отбележи го сред предметите, които притежаваш) и като се сбогуваш с малкото дяволче, поемаш обратно навътре в гората. Обърни на 406.

276

Стрелата ти пронизва въздуха и поразява целта точно там, където Хулдранас удари само преди миг. Доволен от себе си, отпускаш лъка, после се обръщаш към Хулдранас. Той пуска втора стрела, като се опитва да направи същото с твоята цел, поставена на клон, но в бързината си проявява невнимание. Стрелата минава встрани от клона.



- Достатьчно - казваш ти. - Нямам желание да те унижавам. Признай, че те превъзхождам.

- He - намесва се Кралят на елфите. - Нека Хулдранас опита още

веднъж.

Ако се съгласиш Хулдранас да направи втори опит, обърни на' 300. Ако настояваш, ме състезанието е завършило и от него ти си излязъл победител, обърни на 190.



277

Дните идват и отминават, а ти все още не можеш да намериш някого, с когото да поговориш в гората или нещо друго освен най- обикновени дървета. Успяваш да набереш достатъчно ягоди и бадеми, за да оцелееш, но това е трудно съществуване. Гората е твърде голяма, за да намериш пътя сам.

Постоянно имаш усещането, че си наблюдаван от невидими за теб очи.Понякога се обръщаш внезапно, очите ти са готови да уловят каквото и да е движение, с надеждата да хванеш някого от съгледвачите. Но никога не успяваш.

Един ден, студен и свеж като всеки друг, чуваш странно тупане и периодично свистене. Напомня ти дъх на дракон или гейзер, изригващ надалеч. Обърни на 260.

278

Заклинанието, което трябваше да омае бялата чапла и да я отпрати за кратък сън, се проявява по-силно, отколкото очакваше. Чува се експлозия и облак бели пера се разстила по овъглената земя. Това е всичко, което е останало от бялата чапла. Тътенът заглъхва в долината. Хълмчето започва да се тресе, като при земетресение. Земята, върху която си стъпил, е твърда, но чувстваш вибрациите, които леко те поклащат. После цялото зелено хълмче се търкулва нагоре и се отдалечава от теб, като те оставя да стоиш на края на издатина на височина двайсет стъпки. Докато се движи, хълмчето се нагъва и разстила и ти разбираш какво е това: дракон. Той извива огромния си люспест врат и поглежда назад през рамо към теб. Ти го гледаш право в лицето; тлеещите му червени очи се взират в теб като вратите на ада.



Ще скочиш ли на главата му, за да го атакуваш, преди да се е събудил напълно, обърни на 74? Или пък ще му се усмихнеш с надеждата, че няма да те изяде, докато приготвяш заклинание, ако, разбира се, знаеш как, обърни на 36.

279


Не срещаш трудности, проправяйки си път през гората.

Стражът решава, че ще е по-добре да не вдига тревога. Той приближава до робите и започва да ги рита, като че ли да докаже на себе си, че си върши добре работата. Чуваш съдържателя на странноприемницата да пъшка и да моли за милост.

Скоро ужасните гледки и звуци от лагера на Хората от Запад са далеч назад.

Можеш да се отправиш на запад, обърни на 43, на изток, обърни на 427, югозапад, обърни на 70, или юг, обърни на 78.

280

Напускаш елфите, но продължаваш да търсиш Дървото на Живота. Все още си далеч от целта, когато се натъкваш на телата на стотици елфи сред дърветата. Като че ли някой ги е поразил без предупреждение. Те всички са мъртви и гората е обречена. Никога няма да избягаш.



281

Реналд изсумтява с отвращение.

- Не тази приказка. Няма да позволиш на Марек да ти каже, че е бил голям като храм, нали? - Той става и излиза.

Марек Ловецът те фиксира с мрачен поглед. Каквото и да е видял, то наистина го е уплашило.

- Приличаше на малко зелено хълмче.Почти бях стъпил на него, когато тялото му се надигна във въздишка. Мислех, че е заспал. Тръгнах обратно през сечището, но той отвори око като луна и ме

погледна. Ноздрите му димяха и помислих, че ще ме убие, но той ме остави да тръгна. Аз бягах през целия път обратно и стигнах тук, когато нощта падаше след четвъртия ден.

Питаш ловеца дали може да намери сечището отново, но той изглежда твърде уплашен. Молиш го да нарисува карта, но той отговаря, че не може да пише.

- Но ако следваш потока Бург до великата река Сирион, обърни се на запад и после се изкачи там, където земята се издига. Това е мястото.

Марек се извинява, че е уморен. Ти също го последваш и наемаш стая в странноприемницата.

Обърни на 333.

282

- Как ще намеря обратния път през гората? - пита Позо. - Аз съм дете на града. Загубих се, преди да ме хванат кучетата на Хората от Запад. Без твоята помощ няма да видя отново Бург и бедната си дъщеря.



Ще промениш ли решението си и ще го изпроводиш ли до Бург, обърни на 62. Или ще му каже да върви, докато намери река, после да следва тази река в посока към морето и един ден ще успее да избяга от гората, обърни на 12.

283


Прошепваш магия и разтьркваш медальона си. Магическият камък не е топъл - изглежда няма опасност, - въпреки че нещо у Господарката в сиво внушава сила. Ако притежаваш кленова флейта, обърни на 299. В противен случай обърни на 310.

- Не ме е грижа дали на някой му пука за мен. Ние, Куеръл, можем сами да се грижим за себе си - Изглежда ядосан. Може би не обича да бъде съжалявай. - Ще те държа тук като затворник ден, месец или година... докато не ме отегчиш.

След тези думи малкото дяволче изчезва нависоко в гигантския храст, пискливият му смях те обижда. Започваш да търсиш път, който да те изведе от гигантския храст. Обърни на 432.

285


Вятърът отнася Задушаващата мъгла и я издухва към лицето на Краля на елфите. Той се олюлява, докато двата образа от дясната му страна остават неподвижни. Хваща се за гърлото и започва да повръща. Промълвя, че се признава за победен и пада на земята. Можеш да оттеглиш заклинанието и да го спасиш, обърни на

353, или да оставиш заклинанието да действа, обърни на 365.

286

Гароштар се спуска ниско, крилете му плющят. Той върти глава и издишва облак от отровен газ и киселина срещу първите колони : на воините. Крилете му порят въздуха и той се опитва да набере височина, докосвайки върховете на дърветата. Наемниците пускат арбалетите в действие и Гароштар е надупчен като възглавничка за иглички. Раните му не са смъртоносни, но Гароштар ти казва, че трябва да се приземи и да поспи няколко години, за да ги излекува. Приземява се близо до Елвенхайм и потъва в дълбок сън. Тялото му се надига и отпуска като голяма океанска вълна. Решаваш да търсиш Краля на елфите за да му разкажеш какво е сполетяло смелия . Гароштар. Обърни на 57.


Сграбчваш със свободната си ръка едно от пипалата и се опитваш да се покатериш върху главата на Последователя. Той те поваля назад с другите пипала, а едно от тях се увива около ръката ти, която държи сабята. Пипалата притискат китката ти като железни клещи и ти изпускаш сабята. За нещастие това същество има много пипала и скоро ръцете ти се привързани като с тежки окови към тялото. Последователят те повлича надолу към тинестото дъно и чака да се удавиш, преди да те изяде. Никога няма да видиш Дървото на Живота. Арденската гора е обречена.

288

Хвърляш късата кама, като не очакваш да порази птицата, но тя прелита и се забива в гърдите на бялата чапла. Птицата изкряква веднъж и пада безжизнена върху обгорялата долина. Зачеркни малката кама от списъка на предметите, които притежаваш.



Ако се изкачиш на върха на хълмчето, за да огледаш наоколо, обърни на 314.Ако предпочетеш да напуснеш долината и да я заобиколиш от изток, обърни на 429.

289


Като гледаш полуразрушената арка на победата, те обзема безнадежност. Тук има много стара, много лоша магия. Никога няма да видиш отново земята на хората. С течение на времето всички човешки усилия водят дотук.

Все още търсиш Дървото на Живота, когато попадаш на телата на стотици мъртви горски духове сред дърветата. Като че ли са били поразени внезапно, безсмъртният им живот е покосен в разцвета си. Смъртта е застигнала някои по време на вечеря. Гората, както и Т1‘ сте обречени.

Опитваш се, но не можеш да измъкнеш потрошената си ръка. Тялото ти е сковано, безпомощен си, откакто статуята смачка гърдите ти. Ти умираш, а статуята атакува Дървото на Живота безпрепятствено. Когато дървото е повалено, горските духове и гората ще умрат с него.

291


Ударът наистина е мощен, но сабята ти само розцепва въздуха. Пъргавият малък елф скача настрани, търкаля се и като заставаш с лиц) срещу него, още веднъж чувстваш как студената стомана на малката му кама прониква дълбоко в теб. Губиш 5 Точки за Оцеля¬ване. Елфът изважда камата и обикаля около теб.

Можеш да продължиш борбата, обърни на 226 или да оставиш елфа да отмине, като гледаш встрани, обърни на 261.

292

Грабваш стъкленицата с морскосинята течност и я накланяш надолу. Еланор не прави нищо, за да те спре.



- Изиграх те, глупако. Току-що изпи пепелта от огъня, в който изгоря гущерът. Не ти остава дълго да живееш.

Еланор е права. Спазми обхващат гърлото ти, когато отровата започва да действа и ти не можеш да дишаш. Еланор придърпва една лоза и в стената на къщата на дървото се отваря тесен проход. Избутва те през него и ти падаш на земята, намирайки милостиво облекчение от болката и отровата. Мравките ще вечерят с теб тази вечер.

293

Хипнотизиращият поглед на Зоролотъл е изчезнал. Очите му са замъглени от болка. Загубил е толкова кръв, че едва гледа. Разбира, че не може да продължи борбата. Зоролотъл се предава, като казва, че ти си победител в двубоя. Към вас бяга млад елф с лек и за двамата. Уверява ви, че напълно ще възстановите силите си. Обърни на 263.



Вятърът поема Задушаващата мъгла и я издухва в твоята посока. Ще отстъпиш ли назад, за да я избегнеш, но така че да те скрие от погледа на врага ти, обърни на 306, или ще останеш на мястото си и ще отмениш заклинанието, обърни на 318.

295


Насищаш въздуха и Дяволската статуя с напрежение и върху нея се излива дъжд, но металът не е пострадал ни най-малко, дори от най-мощния ти удар. Удряш по статуята с всички сили, но счупваш дръжката на сабята си. Сега ще трябва да опиташ атака с голи ръце. Обърни на 327.

296


- Защо попита за оцветените слоеве почва? Хубави са, нали? Това е едно украшение и нищо повече.

Жиленето на пчелите те подлудява. Принуден си да се втурнеш към стълбата и да избягаш, като се оглеждаш за вир, в който да се хвърлиш и да се отървеш от тези пчели. Обърни на 197.

297

И двамата мъже са прекарали достатъчно дълго време в гората и знаят много от тайните й. Разговарят за горските духове, които не удостояват с внимание простосмъртните хора. Казват, че тези духове са безсмъртни въпреки детския им вид. Водачът, Реналд споменава за странни чудовища. Марек Ловецът ти говори за дракон, но Реналд съвсем открито се съмнява в тази история. И двамата са съгласни, че нещата в гората са променят. Хората от Запад прииждат на тълпи, режат и палят дърветата, за да хранят железните си чудовища, които бълват дим. И двамата мразят Хората от Запад.



- Те потапят всичко живо по пътя си в жестокост - казва Марек. Накрая се уморяваш и се чудиш дали да останеш в странноприем¬ницата, обърни на 333, или да отидеш в дома на Реналд, обърни на 224.

Заобикаляш го откъм страната, от където е уязвим и това ти дава благоприятни възможности. Можеш да се врежеш със стремителен удар с изпъната ръка - опасно движение, което ще го порази, дори ако отскочи назад, обърни на 377, или пък да го промушиш бързо в диафрагмата и да се изтеглиш на безопасно разстояние, обърни на 364.

299

-Да, това съм аз, Господарката в сиво. Както виждаш, аз съм и Еланор, Господарката на гората. Мисля, че си достатъчно сръчен и намираш верния път, поне досега. Радвам се за теб. Гората има нужда от герой. Качи се горе, пийни нектар от бъзов цвят с мен - ще се увериш, че е много освежаващ. Имаше ли нужда да свириш на флейтата?



Качваш се горе в малката й къща на дървото. Няма никакви мебели освен пълният със слама дюшек. Господарката те кани с жест да седнеш в къта, образуван от извит клон и покрит със сух мъх. Той е изненадващо удобен. Тя самата е седнала в малък хамак, изплетен от увивни стъбла, и се полюлява леко. Зад Господарката в сиво, на един от рафтовете от виещи се растения, има цяла редица лекове. Странните течности в светли тонове изглеждат точно така, както си представяш магическите лекарства. Тя надниква дълбоко в очите ти и пита:

- Готов ли си да станеш спасител на гората?

Можеш да се опиташ да вземеш лековете, обърни на 341. Ако кажзш, че не разбираш за какво говори и че си дошъл само за да получиш указания как да стигнеш до Дървото на Знанието, обърни на 329. Можеш да кажеш, че ти се иска да си героят, който спасява гората, обърни на 9.

300


Забелязваш, че Кралят на елфите прави бързо хипнотизиращо движение с ръцете си, когато идва ред на Хулдранас. Този път като че ли стрелата променя посоката си във въздуха, за да намери целта. В далечината се вижда пукнатина в едно разцепено дърво, а стрелата на Хулдранас, потрепвайки, стърчи оттам, където собс-

твената ти стрела се заби миг по-рано.

Хулдранас се обръща рязко и хвърля остър поглед към краля си. Изглежда се кани да каже нещо, но скоро свежда поглед надолу под хилядолетния взор на своя госпорад. Кралят се обръща към теб и изрича кратко:

-Ти постъпи глупаво, като избра това състезание. Нима смъртен може да се мери с горските духове в стрелба с лък?

Но когато Хулдранас минава покрай теб, ти прошепва:

- Не мога да говоря открито против волята на своя крал, смъртен, но ти и аз винаги ще знаем истинския резултат от това състезание. В това изкуство ти си равен с мен.

Обърни на 69.

301


Провираш се през растителността, викаш и търсиш, но единст¬веният отговор е високият, подигравателен смях на горските духо¬ве, които изчезват в дълбините на гората. Не успя да се срещнеш с тях по Еньовден, деня на лятното слънцестоене.

Можеш да опиташ отново утре, обърни на 139, или да изоста¬виш всичките си надежди да убедиш елфите да ти помогнат в спасяването на собствената им гора, обърни на 280.

302

Уверената ти декларация среща само поглед на тъжно превъз¬ходство. Кралят на елфите внезапно излиза напред и хвърля ман¬тията си. Погледът ти е забулен от меката зелена материя. Подушваш нещо подобно на пирен и орлови нокти. Опитваш се да отхвърлиш настрани мантията, но пръстите ти улавят само шепа свежи зелени лис а.



Оглеждаш се. Горските духове са изчезнали. Нямаш друг избор освен да се обърнеш, да вървиш неуморно през гората и да ги молиш да се върнат. Но молбите ти остават без отговор. Чуват се само песните на птиците и ромоленето на далечен поток. Обърни на 78.

Ако си ранил Зоролотъл Три пъти, обърни на 293. Ако си изгубил 7 или повече Точки за Оцеляване, обърни на 351. В противен случай, обърни на 415.

304

- За какво служи бялото желе? Балсам ли е?



Еланор се колебае. Размахваш сабята пред лицето й, но тя няма намерение да проговори.

Можеш да се опиташ да я убиеш, обърни на 253, да сграбчиш бутилката с бялото желе и да се намажеш с него, 242, да изпиеш червения лек 141 или да слезеш бързо по стълбата на земята и да избягаш, обърни на 197.

305

Казваш на вожда, че е много приятно да срещнеш отново стар приятел. После се сбогуваш. Вървиш към изхода, когато мъж, обле¬чен в черна мантия, минава безцеремонно покрай стражите, които очезидно го познават. Долагат за посещението му.



- Това е Валериан Лунният Друид, сър. Казват, че носи важни новини. Да го пуснем ли вътре?

-Да, пуснете го. - Говорът на хората от запад е гърлен и звучи недодялано, но ти разбираш този диалект.

Това е мъжът, когото видя за пръв път в странноприемницата в Бург. Все още е облечен в черната пътническа мантия, но качулката е отметната и открива лице с изострени черти и обърната назад козя брада. Той се покланя пред вожда, после бърчи нос и се взира в теб.

Ще продължиш ли по пътя си, обърни на 38, или ще останеш да чуеш какви важни новини носи Валериан, обърни на 4.

Като отстъпваш назад от облака, успяваш да се скриеш от Краля на горските духове, който сега хвърля друго заклинание, но ти си пристъпил извън кръга и си загубил двубоя. Вятърът отнася пелената от мъгла и Кралят казва:

-Аз съм победител, ти загуби двубоя. - Той те гледа с презрение. - С магии като тези, които предизвикваш, не ще можеш да победиш Хората от Запад. Напусни гората. До една седмица трябва да изле¬зеш от нея или ще загубиш живота си.

След тези думи елфите изчезват сред дърветата. Ти също обръ¬щаш гръб на сечището и се отправяш на дълго пътешествие към Бург. Обърни на 384.

307


Минават няколко дни в търсене на лагера на Хората от Запад. На сутринта на шестия ден напускаш убежището си - оранжево самодивско дърво и виждаш една овъглена и мъртва местност. Растителността е изгорена. Тук-там в скалите се виждат гладки басеини, издълбани от силни химикали. В средата на долината има малък зелен хълм, висок около двайсет стъпки. В отдалечения край се вижда странен гол хълм от сиво-бяла скала, който изглежда като купчина кости. Бяла чапла се спуска към него, навярно да търси червеи. Тревата изглежда като покрита с мъгла. Ще слезеш ли в мъртвата долина покрай овъглените пънове, обърни на 439, или ще заобиколиш долината, като се отправиш на изток, обърни на 429?

308


Елфът вади дълга, тънка кама от пазвата си и те наръгва във врата. Опитваш се да го отхвърлиш от себе си, но раната е фатална: кръвта ти блика и напоява земята. Гората е обречена.

Гледаш твърдо Краля на елфите в очите въпреки безпокойството, което неговият неостаряващ поглед ти причинява.

- Е, сър, чувал съм, че който произнесе името на Краля на горските духове, придобива сила над него...

Не забелязваш да се движи, но въпреки това изглежда се измък¬ва леко назад.

- Типично за смъртен - казва той предпазливо. - Всичко е празни приказки.

Произнасяш името на Краля на горските духове: Араун, обърни на 302, Елдринг, обърни на 387, Оберон, обърни на 69, или Еливагер, обърни на 114.

310

-Аз съм Еланор, Господарката на гората. Качи се тук и пийни с мен нектар от бъзов цвят - най-освежаващото питие, известно на елфа или човека. Моите приятели, пчелите, го събират и ми го подаряват. Ще видиш, че е много ободряващ. Наблюдавах те в странноприемницата в Бург. Спомняш ли си старата жена в сиво, която седеше в сянката? Търсех спасител на гората. Дойде ли краят на моето дирене? Ти ли си героят, който ще спаси гората?



Качваш се в малката къща на дървото. Господарката те кани да седнеш в къта, образуван от извит клон, покрит със сух мъх, който служи за стол: изненадващо удобно място. Тя седи в малък хамак от пълзящи стъбла и се полюшва напред-назад.

Виждат се рафтове, изплетени от плътни въжета от виещи се растения. Зад Господарката в сиво, на един от рафтовете има цяла редица лекове. Странните светли течности изглеждат точно както си представяш магическите лекарства.

Можеш да се опиташ да вземеш лековете, обърни на 341. Ако кажеш, че не разбираш за какво говори тя и че си дошъл само за да получиш указания как да стигнеш до Дървото на Знанието, обърни на 329. Ако искаш да кажеш, че би желал да си героят, който ще спаси гората, обърни на 9.

Взе грешно решение. Както си зашеметен, си удобна мишена за този елф с къса кама, чиито крака придобиват неясни очертания, когато те поваля с удари на земята. Опитваш се да се изправиш на крака, но той взема камата си и я забива във врата ти. Безжалос¬тният горски дух те е убил.

312

Заложи живота си и загуби. Сабята на Зоролотъл изсвистява във въздуха и пробива черепа ти. Падаш на земята, повален от удара. Не може да ти помогне и магия. Гората е обречена.



313

- Каква е тази червена течност? Лекува ли рани?

- Да, как позна? - отговаря тя.

Ще я убиеш ли, обърни на 253? Грабни бутилката с бялото желе и се намажи, обърни на 242, изпий червената течност, обърни на 141, или бързо слез по стълбата на земята и бягай,обърни на 197.

314

Стъпваш на хълмчето и се учудваш колко твърда е земята, въпреки че леко потъва, сякаш пласт яка скала е заседнала върху блато. Повърхността е равна и излъчва сияние, което й придава вид на трева. Изкачваш се по хълмчето и като стигаш най-високото му място, поглеждаш към отдалечения край. Той е назъбен като хребет с необикновена форма. Внезапно откриваш, че хълмчето, върху което стоиш, е огромен дракон. Виждаш главата с размери на каруца, свита до краката му. Изглежда не те е забелязал как пълзиш като мухичка по грамадното му тяло.



Ще стъпиш ли върху главата му и ще го убиеш ли, обърни на 74, или ще се опиташ да го събудиш и да поговориш с него, казват, че има дракони, които могат да говорят, обърни на 178.

Стражът е избрал място, където никой не може да го види, за да малтретира робите, така че колегите му да не могат да се намесят. Увлечен в садистичното си удоволствие, не усеща кога си минал в гръб. Можеш да го убиеш, преди дори да разбере, че там има някой, точно когато се кани да ритне съдържателя на страннопремницата в гърдите.

Вземаш ключа от веригата и освобождаваш робите, сред които е и съдържателят на странноприемницата. Казваш им да се скрият в гората. Разказваш на съдържателя на странноприемницата за посещението си в Бург и разбираш, че това наистина е неговият хан. Пита тревожно за дъщеря си и ти го успокояваш, че е сравни¬телно добре.

-Тя ще бъде особено щастлива, когато се върнеш при нея.

- Ще се върнеш ли в Бург? Ще ти окажа най-голямо гостопри¬емство. Ще ти дам угощение, достойно за принц...

Ще придружиш ли съдържателя на странноприемницата до не¬говия дом, обърни на 62, или ще му кажеш, че трябва да останеш в гората и да осуетиш плановете на Хората от Запад, обърни на 378?

316

Ако имаш ЗАКПИНАТЕЛСТВО и искаш да го използваш, обърни на 355. Ако имаш ПОБОЙНИЧЕСТВО, обърни на 368. Ако имаш ФЕХТОВКА, обърни на 404. Ако не притежаваш нито едно от тези умения, обърни на 382.



317

- Какво искаш да направим? Те ни превъзхождат по численост един срещу сто. Да им обявим война? Нямаме саби.

Горските духове не знаят нищо за военното дело. Ще трябва да ги водиш. Много от тях, изглежда, не вярват, че гората наистина е застрашена.

Ще кажеш ли, че лъковете им са достатъчни за победата? Но най- напред трябва да се отправиш сам към лагера на Хората от Запад, за да разучиш каквото можеш за враговете си, обърни на 307, или ще предложиш експедиция, в която да измъкнете саби от ковачни¬ците, обърни на 325.

Отменяш заклинанието с думи на отрицание и облакът от газ се разсейва. Засегнат си малко от отровния газ. Но врагът ти хвърля друго заклинание. Ще използваш ли бързо заклинанието за защита, обърни на 326 или ще се концентрираш, за да продължиш със заклинание за атака, обърни на 335?

319


Гароштар се спуска надолу, навежда глава и издишва върху предните редици на войниците облак от отровен газ и киселина. Крилете му здраво порят въздуха, като се опитва да набере висо¬чина, докосвайки върховете на дърветата. Наемниците като един опъват арбалетите си и Гароштар е пронизан като възглавничка за иглички. Драконът потреперва и единственото, което можеш да направиш, е да се прилепиш здраво към него, докато той се бори да остане във въздуха. Раните не са смъртоносни, но Гароштар ти казва, че трябва да спи няколко години, за да излекува наранява¬нията си. Приземява се близо до Елвенхайм и моментално потъва в дълбок сън. Огромното му тяло както голяма океанска вълна се надига и притихва в унисон с дишането му. Решаваш да потърсиш Краля на елфите, за да му докладваш какво е сполетяло смелия Гароштар. Обърни на 57.

320



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница