Марк Смит Зелена кръв Английска Първо издание Преводач Надя Желева Коректор Екатерина Тодорова Формат 84/108/32 Печатни коли 13 ик "Сова" Варна дф "Абагар" Велико Търново как да се използва тази книга

Не е особено умно да се обърнеш с гръб към дракона. Древното животно те е заклещило към земята с огромните си лапи. Гледаш нагоре изпод масивната, зелена и покрита с люспи лапа към тлеещите червени очи на трийсет крачки разстояние. Не е толкова сънлив, колкото ти се стори. Сега мисли, че си се опитал да го убиеш. Драконът отваря широко челюсти и стомахът му потрепва. Миг по-кьсно струи отровен газ и киселина те удрят като вълна. Няма спасение от дъха на древното зелено чудовище.

166

Еланор не се вижда никъде. На средния пръст на дясната ти ръка е пръстенът със смарагд. По мярка ти е. Ставаш, протягаш ръце и дълбоко замислен разтьркваш камъка.

Чувстваш до мозъка на костите си, че съдбата те е предопределила да спасиш гората и ти би рискувал живота си, за да го направиш. За миг те обзема безпокойство от това, което те очаква. Безпокойство, което преминава в дълбоко притаен страх. Още веднъж поглеждаш пръстена. Наистина ли е магически? Пръстенът ли те прави така безразсъдно смел? Или пък кръвта на герой тече във вените ти?

Добави пръстена със смарагд към предметите си в Дневника на Приключението.

Ако искаш да свалиш пръстена от пръста си, обърни на 179. Ако се довериш на Еланор и пръстенът остане в теб, обърни на 35.

167

На разсъмване, когато се събуждаш, Реналд не се вижда никъде. Няма я и кесията ти. Той трябва да я е откраднал, докато си спял.Никога няма да го намериш. Оставил те е без жълтици, но поне не ти е прерязал гърлото. Спал си дълбоко и достатъчно, но загубата на парите те ядосва, въпреки че не виждаш особена нужда от пари тук в гората. Зачеркни в Дневника на Приключението „пари“, ако, разбира се, притежаваш такива.

Проклинайки Реналд, започваш да се изкачваш по склона и да се отдалечаваш от река Сирион. Обърни на 237.

168

169

Преди примката да се затегне около врата ти и докато копието лети към Валериан,той произнася думи на отрицание. Двете заклинания, твоето и неговото, взаимно се унищожават. Златното копие изчезва, изчезва и сребърната примка.

- Ако знаех, че си магьосник, нямаше да бъда груб с теб. Магьосникът по природа е потаен. Няма нужда да продължаваме нашия спор тук. - Валериан сяда на масата си.

Ако го атакуваш с друго заклинание, обърни на 206. Ако искаш да разговаряш с жената в сиво, поразена от жестокостта, на която стана свидетел, обърни на 181.

170

Обръщаш гръб на пъстрата катеричка и я оставяш в лапите на жестоката смърт. Правиш не повече от три крачки и чуваш връхлитащия вой на стрела, която е насочена към теб.

С крайчеца на окото си виждаш нападателя: висок, горд елф, който стои между две дървета със зелена кора. Той вече е приготвил и друга стрела, но от нея едва ли ще има нужда. Първата си е свършила работата.Притихнал, елфът гледа равнодушно как кръвта ти изтича.

171

Познанията ти за природата и за това, как дори най-малкото живо същество оцелява, прави лесен отговора на този въпрос. Знаеш, че без мравките, които изяждат остатъците от дърветата и листата, гората ще се покрие с плесен. Обърни на 67.

Приближаваш се близо до Гаткери и пускаш в действие серия от удари и ритници. Но горският дух е по-бърз от теб. В края на тези разменени удари кракът му потъва в гърдите ти и ти се свиваш на две от болка. Гаткери е счупил няколко твои ребра: губиш 5 Точки за Оцеляване.

Елфът не ти дава време да се възстановяваш. Той се хвърля в нова атака, виждаш в мъгла как краката му нанасят удари по главата и тялото ти.

Ако отново приложиш същата тактика, обърни на 422. Ако опиташ да се вкопчиш в него, обърни на 142. Ако решиш да отстъпиш, обърни на 381.

173

Новият път, по който пое, те потапя дълбоко в непрогледен мрак. Влагата от изгнили дървета е умъртвила всичко свежо и жизнено. Чувстваш, че се отдалечаваш от земята на хората към друго време, време на самота и опустошение.

Можеш да продължиш нагоре, обърни на 164, или надолу по хълма, обърни на 199.

174

Заклинанието Кула на желанието напуска ума ти и се отправя към разума на Краля на горските духове. Достигаш и докосваш чуждото съзнание, старо, обливано със зелена кръв, което тук в гората е у дома си. Неспособно е да разбере много от твоите

За нещастие не по-малко трудно е и за теб да схванеш мислите на краля. Волята му, калена в хилядолетно господство, е най-малко подобна на твоята, а твоят разум, все още неизтощен от заклинания, се отдръпва в конвулсия. В бъркотията от мисли хвърляш заклинанието Защитен щит, за да те предпази от магията на краля. Обърни на 52.

175

Откъсваш виещо се растение, за да завържеш елфа, който, изглежда, няма да се опита да те спре.

Очевидно втораченият ти поглед кара горския дух да се чувства неудобно и ти решаваш да огледаш местността наоколо и да потърсиш приятелите му. Не намираш никого, въпреки че очакваш всеки момент да те порази стрела. Когато се връщаш, за да провериш дали елфът е до дървото, виждаш, че е изчезнал. Както и растението, с което го беше завързал.Всичко, което е останало, е разпръснатата по земята пепел. За краткото време на твоето отсъствие не би могъл да отиде далеч. Започваш да го търсиш, но той те превъзхожда в умението да се ориентира в гората и ти не можеш да го намериш. Обърни на 380.

Освен ловеца и водача в стаята има още петима души. Трима седят заедно и изглежда са обикновени хора от града, подозрител¬ни, но не и опасни.

Една от другите двама е жената, облечена в сива пътна дреха. Качулката е отметната назад и открива сива коса и обрулено от вятъра лице. Последният човек изглежда зловещ в черната си ман¬тия. Лицето му се крие в сянката на качулката.

Можеш да седнеш на най-близката маса и да поговориш с ловеца и водача, обърни на 297, да се присъединиш към жената в сиво, обърни на 181, или да се захванеш с неприятния мъж в черно, обърни на 324.

177

Когато срязваш кората, голяма част от нея пада заедно с остри¬ето и бялата кожа отдолу сякаш се свива на слабата светлина като стомаха на възрастен човек при кашлица. Чува се далечен вик, който звучи като вик на ужас, понесен от вятъра.

Дървото изведнъж се разтриса. Чува се звук от разцепване и корените внезапно излизат от земята. Те се увиват около теб.

Ако притежаваш флейта от клен, обърни на 222. В противен слутай по никакъв начин не можеш да избегнеш треперещото и скърцащо дърво, което потъва в земята и те отнася със себе си.

178

Ноздрите на дракона димят. Той те поглежда.

- Е, когато трябва... - отговаряш ти, ужасен от страшния глас на животното. Цялата ти смелост те напуска.

- За какво ме търсиш? Да не би да жадуваш да се наречеш Убиец на дракон и името ти да се разнесе по цялата земя? Може би си чувал, че драконът спи върху огромно съкровище с несметно богат¬ство? Или може би искаш да те науча на магии?

Ако отговориш, че искаш да усвоиш чудесата на магията, обърни на 185. Ако пък поискаш една десета част от богатството на драко¬на, обърни на 194. Ако кажеш, че имаш нужда от помощта на дракона, обърни на 205. Ако не искаш нищо от дракона, обърни на 10.

179

Започваш да издърпваш пръстена със смарагд от пръста си, когато забелязваш бухал, кацнал на стълба. Гледа те, без да мига.

180

Повтаряш, че не си приятел на Хората от Запад и че искаш да спасиш гората. Думите ти са посрещнати със студено мълчание. Смутен от тази липса на разбирателство, свършваш с думите, че не всички хора са рожби на дявола. И решаваш да не проговориш повече.

- Срещал съм много хора - казва глас. - Това е седмото хилядолетие тук, в зелената гора. Като познавам силата на човеш¬кия дух и небесата на човешките души, бих казал, че хората са лоши, не дяволи, просто лоши. Дойдохме тук, за да избягаме от бъбривостта на хората. Трудно ни е да бъдем близо до тях, за съжаление.

При споменаване на думата съжаление много от горските духове за момент отвръщат поглед, като че ли да те пощадят. Ще трябва да завоюваш уважението им.

Ако решиш да се извиниш, че си нарушил покоя им в зелената

гора, обърни на 209. Ако ща отговориш, че те са за съжаление, защото Хората от Запад със сигурност ще унищожат гората, обърни на 219.

181

Жената изглежда мъдра:

Загорялото й лице се оживява, като говори, и ти чувстваш любовта й към живота.

Казва ти, че Валериан Лунният Друид - човекът с черната дреха, си съперничи с нея в господството над гората и всички живи същества, които я населяват.

- Но те чувстват дявола у него и се трупат около мен. Омразата му към мен изпепелява сърцето му и то е черно като черното му наметало. Валериан е свързал съдбата си с Хората от Запад, сека¬чите и подпалвачите. Те са дошли, за да унищожат великата гора.

Изглежда много сериозна. Ще отговориш ли, че е ужасно да се унищожи великата гора? Обърни на 14. Или ще я попиташ защо ще бъде толкова лошо да се унищожи гората? Обърни на 2.

182

Гаткери те заобикаля, а ти се опитваш да му отрежеш пътя с внезапна атака и да го накараш да застане с гръб към края на кръга. Втурваш се да го сграбчиш, но той е твърде бърз този път. Скача пъргаво и пада на парче неравна земя вътре в кръга. Поглежда надолу, защото е настъпил корен и се спуска отново към теб.

Можеш да приложиш същата тактика, обърни на 142; да го атакуваш с юмруци и крака, обърни на 172, или да изчакаш да те атакува, обърни на 161.

184

Спасяваш се от насекомите с помощта на белия балсам и обмис¬ляш къде да търсиш Дървото на Знанието. Знаеш, че скоро е Еньовден. Можеш да продължиш търсенето си на запад, обърни на 43; изток, обърни на 427, или югозапад, обърни на 70.

185

Драконът казва, че след като вече си нарушил дълбокия му сън, може да започне да те учи на заклинание за сън. Започва да изрича думите на заклинанието, но избира теб, за да демонстрира ефекта си. За нещастие това е заклинание за сън на дракон и ще държи беден смъртен като теб заспал сто години. Когато се събудиш, гората вече няма да е тук. Егоистичната ти жажда за знания реши окончателно съдбата на гората и на всичко живо, което я обитава, като ги обрече на унищожение.

Събираш цялата си воля и се опитваш да се пребориш с маши¬ната във война на умовете. Обзема те страх при мисълта, че машината няма собствена воля.

За твоя най-голяма изненада магията ти подсказва, че в маши¬ната има разум - този, на мъжа, който я управлява. Той е твърде зает с нея, за да забележи атаката ти и когато психически му въздействаш, машината спира.

Чувстваш, че вниманието му се е пренесло от машината към теб. Успяваш да задържиш машината безмълвна доста вре¬ме, но не успяваш да преодолееш волята на човека в нея и той отново натиска лоста, който задвижва ръката-сабя чрез парен чук.

Един последен силен удар отсича ствола на Дървото на Живота и то умира. Надеждите ти да спасиш гората са сринати; обезкура¬жен, ти си заробен.

187

- Внимателно слушай моите думи - казва на дървото. - Събуден говори. Кажи ми тайната.

Храстът проговаря с глас, подобен на въздишка:

- Под моите корени къртица с изкривена предна лапа току-що погълна един червей. Никой досега не знаеше тази тайна. Досега.

Кралят на елфите се обръща към теб триумфално.

- Е, смъртен? Можеш ли да накараш самите растения да гово¬рят? Ако ли не, губиш спора.

Пристъпваш към едно дърво и откъсваш клонче.

- Ще накарам това единствено клонче да каже една тайна - обявяваш ти. - И още нещо, не с магия, а по начин, който всеки човек може да използва.

Като казваш това, ти запалваш малък огън сред мъртвите листа и обгаряш края на клона. След това сваляш ризата си и използваш овъ ления край на клона за молив. Елфите се събират около теб, за да те гледат, като пишеш: „Истинското име на Краля на елфите

- Достатьчно! - Кралят изтръгва клона от ръката ти. Хвърля го настрана. Несигурност премрежва сребристосивите му очи. - Това е просто мошеничество. Следващата ми задача няма да е толкова лесна за разгадаване.

Ако настояваш, че е твой ред да му поставиш задача, обърни на 221. Ако го оставиш да ти зададе и трета задача, обърни на 20.

Тези хора изглеждат много предпазливи към чужденците. Как- воти и да кажеш, не трябва да ги плашиш. Лесно могат да станат недоверчиви и по-добре не споменавай Дървото на Знанието. Оповестяваш на висок глас, че търсиш рядък вид птица, която се надяваш да откриеш в гората, виолетов танагер.

- Може ли някой да ми покаже гнездото на такава птица? - питаш ти, потупвайки кесията си многозначително.

- Знам такава птица. Но наистина никога не съм чувала да казват, че е виолетова.

Гласът на жената в сиво звучи убедително: тя трябва да е посветена в тайните на природата.

Обясняваш, че това е много рядко срещана птица. За нея се споменава в древен ръкопис. Питаш за птиците, които старата жена е виждала в гората. Кани те с жест на масата; изглежда щастлива да разговаря цяла нощ за гората. Мъжът с черната дреха се взира в теб през цялото време; очите му са като от кремък. Другите двама са се върнали до огъня. Обърни на 181.

189

190

както всеки елф, така и ти веднага ще се подчиниш на командите на краля. Сега сваля лъка и се оглежда несигурно.

- Повече от истината ли цените гордостта? - питаш събралите се горски духове. - Това ли е останало от легендарните елфи? Уединени и отделени от другите хора, вие сте насочили поглед само навътре към себе си и сте забравили за чест, учтивост и смелост.

Стотици лица те гледат от мрака между дърветата. Кралят на горските духове оправя мантията си с екстравагантен жест, който ти напомня котка с гладка козина, която се почиства сама. - Много добре, смъртен - казва той с безразличен глас. - Спечели спора. Сега нека поговорим.

Обърни на 232.

191

Въздействието върху Хулдранас е дълбоко мистериозно и изця¬ло неземно. Той гледа полета на стрелата, лъкът му е наполовина свален, ръката все още отпусната. Изглежда така, като че ли е излязъл от транс. Обръща се към теб и те поздравява елегантно и сърдечно, после счупва лъка си и го хвърля настрана заедно с колчана.

- Отсега нататък се отказвам от лъка - обявява пред всички горски духове. - Хулдранас ще гони жертвите си с копие или въобще няма да ловува. Това е моето решение.

Той се обръща и се отдалечава гордо. Съжаляваш за загубата на оръжието, което бе прекрасен предмет на изкуството, но все пак безстрашната ти постъпка ти осигури победа. Сега горските духове ще зачитат думата ти.

Обърни на 232.

192

Твоите съюзници, горските духове, вече изчезват навътре в дебрите. Изпусна шанса си да спасиш великата Арденска гора.

193

Молиш бухала за извинение и малко търпение, но той разперва криле и полита отново. Бързо се изгубва в мрака на гората. Ти се отдалечаваш от чукарите. Три малки пойни птички се спускат към теб от дърветата и профучават край ушите ти. Те са твърде мънички, за да представляват опасност за теб, но никога преди не си виждал малки птички да летят по подобен начин. Обърни на 173.

Драконът удря леко с опашка и се облизва.

- Влез в пещерата и погледни моето съкровище. То е събирано от дворците по целия свят. Много от нещата са стари, толкова стари, че могат да ти разкажат интересни истории.

Драконът се обръща и ти падаш на земята. С едно замахване на масивната си лапа той те въвежда в мрачната пещера.

- Давам ти всичкото злато и колкото можеш да носиш скъпоцен¬ни камъни.

Ти се взираш със страхопочитание в огромния куп от монети, големи свещници и скъпоценности. Някои от монетите политат във

въздуха и се насочват към теб. Скоро те обгръщат като стоманено въже. Оставят краката и ръцете ти свободни, но ти така си натежал от златото, че не можеш да се движиш. Опитваш се да отместиш монетите, но те отново прилепват към теб, водени от магията на дракона.

Обърни на 19.

195

Пръстенът лесно се изплъзва от пръста ти. Но докато го изва¬диш, те обхваща чувство на загуба - загуба на цел и сили. Убеден, че пръстенът е магически и ти е влиял, докато е бил на пръста ти, го хвърляш и той пада във вира с плясък.

- Каква загуба. Това беше пръстенът на моята господарка и ти не трябваше да го хвърляш.

Зачеркни пръстена със смарагд от списъка на предметите си в Дневника на Приключението.

Все още няма и следа от Еланор.

Ако искаш да откраднеш някои неща и да заминеш, обърни на 235. Ако искаш да попиташ бухала за Еланор, обърни на 244.

196

За твоя изненада пътят свършва на малко сечище, покрито с мъртви листа. От него започват две други пътеки и водят в различни посоки. Всяка от тях е оградена от трънливи храсти с човешки ръст, покрити с дълги пурпурни влакънца, изпускащи оранжева течност. Тръните се впиват в плътта ти, при най-леко докосване.

Можеш да се отправиш наляво, обърни на 131, или надясно, обърни на 211. Ако те обземе отчаяние, че никога не ще намериш път, за да излезеш от гората, обърни на 156. Ако искаш да оставиш белег на някое от дърветата с ножа си, обърни на 177.

Пчелите летят по-бързо, отколкото можеш да бягаш. Кръжат ппътно около главата ти, така че да не можеш да се движиш бързо. Неспособен да виждаш, ти се клатушкаш из гората. Пчелите про¬дължават да те жилят. Смъртта от толкова ухапвания не е приятна. Врагът ти се подува, докато гръклянът ти се затваря и ти се задушаваш. Жестоко се разкайваш за глупостта си да ядосаш Ела¬нор, Господарката на гората. Сега си плащаш за това.

198

Искрената ти молба към вожда на Хората от Запад да премисли още веднъж остава нечута. Той не може да повярва, че си толкова наивен да се обръщаш към него.

- Послушай ме или ние сме обречени - казваш. Но сега виждаш, че не можеш да го убедиш. Излагаш се на опасност, като се опитваш да сложиш край на яростните атаки на Хората от Запад по мирен път.

Вождът не желае повече да те.слуша.

- Накарайте този многознайко да замълчи. Донесете вериги - ще прибавим още един роб към каторжниците.

Папериан те гледа. Напрегнатият му поглед ти подсказва, че подготвя наум заклинание. Можеш да се предадеш и да станеш роб, обърни на 146; да направиш опит за бягство, обърни на 451, или да използваш магия, ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО и магическа пръчка, обърни на 450.

199

Мъчението намалява, тъй като мравките са удавени и изплуват на повърхността. Въпреки че отровата те прави сънлив, успяваш да се добереш до брега на езерото.

Точно когато се каниш да се измъкнеш от водата, усещаш как огромна водна змия се увива около краката ти.

Ако искаш да се пребориш с влечугото, обърни на 218. Ако извикаш от отчаяние бухала, в случай, че все още е там и е готов да ти прости и помогне, обърни на 227.

200

Реналд те повежда извън града към брега на потока Бург. Вър¬вите на север по път, успореден на брега. В долината край реката има твърде стръмни места и не можеш да видиш много от околнос¬тите. Все пак виждаш отпред огромния купол от листа, който се простира до далечния хоризонт като зелено море, преминаващо на места в далечината в синьо. Въздухът тук е чист и свеж, наситен само с аромата на дивите цветя.